Р Е Ш Е Н И Е
№ 1975
гр. Пловдив, 26 октомври 2015 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 26.10.2015г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2625 по описа за 2015 год.
и взе предвид следното :
Производство по чл.294
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.П.В. и И.П.В.,***№
17481/12.10.2015г. и уточняващи към жалбата молби с вх.№ 18301/22.10.2015г. и №
18412/23.10.2015г.
От изложените възражения става ясно, че се оспорват действия по принудително изпълнение на
Заповед № ДК-02-Пд-14/01.07.2010г. на Началник сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР
/сега РО НСК/ за премахване на незаконен строеж „масивна сграда 2“, намиращ се
в УПИ
IV-877, кв.52 по плана на с.Брестовица с
административен адрес – с.Брестовица ул.Христо Ботев № 17, в качеството на
наследници на П.Г. В. /извършител/. Действията
са обективирани с писмо изх.№ ПД-178-06-252 от 24.09.2015г.
Жалбоподателите твърдят оспорените
действия да са незаконосъобразни,тъй като не били участвали надлежно в
производството по оспорване на заповедта,която ще се изпълнява принудително, не
бил изследван статута на постройката по отношение на нейната търпимост и поради
нарушение на разпоредбите на чл.2 от Наредба № 13/2001г. на МРРБ поради
некомпетентност на органа,пристъпил към изпълнението. Представят писмени
доказателства.
С жалбата е направено и искане по чл.280,т.1 във връзка с
чл.297,ал.4 от АПК за спиране на изпълнението, тъй като от същото се
предвизвиквали трудно поправими вреди.
Ответникът- Началник на ДНКС изразява
становище за неоснователност на жалбата като твърди да е налице годно
изпълнително основание –влязла в сила заповед за премахване на незаконен
строеж,която е надлежно връчена на извършителя и обжалвана по съдебен ред,като
с влезли в сила съдебни решение жалбата е оставена без уважение. Действията по
принудително изпълнение били насочени срещу наследниците в съответствие с
разпоредбата на чл.277 от АПК.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка доказателствата по
административната преписка и тези, представени от жалбоподателите, намери за
установено следното:
Жалбата е срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на орган по изпълнението,доколкото с въпросното писмо са предприети
непосредствено действия по принудително изпълнение,засягащи пряко правната
сфера на задълженото лице. Това писмо може да се възприеме и като такова само с
уведомителен характер, свързано единствено с изпълнение на задължение,
произтичащо от влязла в сила заповед, но с оглед възражението за липса на
компетентност,съдът приема наличието на правен интерес .
Писмото е връчено лично на жалбоподателите на
28.09.2015г., а жалбата е постъпила на 05.10.2015г., което е в преклузивния
7-дневен срок по чл.296 от АПК.
С оглед на изложеното съдът намира,че жалбата
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното основание,въз основа на което
е образувано производство по принудително изпълнение е влязла в сила Заповед №
ДК-02-Пд-14/01.07.2010г. на Началник сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР /сега РО НСК/
за премахване на незаконен строеж „масивна сграда 2“, намиращ се в УПИ IV-877, кв.52 по плана на с.Брестовица с административен
адрес – с.Брестовица ул.Христо Ботев № 17. Заповедта е издадена на основание чл.225,ал.1 във връзка с §184,ал.12
от ЗУТ.
Подлежащата на изпълнение заповед е влязла в
сила и представлява валидно изпълнително основание по смисъла на чл.268 от АПК.
Видно от приложените копия от влезли в сила съдебни решения по адм.д.№
2185/2010г. на АС-Пловдив и удостоверение за наследници на П.Г. В. е,че до
приключване на съдебното производство по оспорване на заповедта за премахване
на незаконен строеж,а именно с влизане в сила на съдебното решение на
28.12.2011г., надлежна страна по същото е бил извършителят П.Г. В.,починал на
22.10.2012. Поради това възражението на жалбоподателите,че не са участвали
надлежно в това производство е неоснователно.
Налице е и изпълняемо задължение, като
материалноправна предпоставка на изпълнението и то по отношение на наследниците
Г. и И. В.,с оглед разпоредбата на §3,ал.2 от ДР на НАРЕДБА № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол.
Спори се за това, че предприетите действия по
принудително изпълнение са извършени от орган, който не е материално
компетентен за това.
Съгласно разпоредбата на чл.271,ал.1,т.1 от АПК орган по изпълнението срещу граждани и организации е административният
орган,който е издал административния акт.
В процесния случай административният акт,
представляващ изпълнително основание, е издаден от началника на РДНСК-ЮЦР,а
действията по принудително изпълнение са предприети от началника на ДНСК-София.
Тези два административни органа са в рамките на една структура-Дирекция
национален строителен контрол,като началника на регионалната дирекция е
орган,на който началника на ДНСК делегира правомощия, по силата на
предоставената му за това законова възможност. Няма как делегиращият компетентност орган да не разполага с
компетентността да извършва действия, които е или може да делегира на по-ниско стоящия в съответната
административна йерархия орган. Ето защо твърденията на жалбоподателя са
необосновани.
Настъпилата промяна в приложимия материален
закон, на която се позовава жалбоподателя, е изменението на чл.225,ал.1 от ЗУТ /Обн.
ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./, според която
компетентността на началника на ДНСК или на упълномощени от него длъжностни
лица за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи е ограничена само до строежи от първа, втора и трета
категория или на части от тях, а за строежи от
категорията на процесния са прехвърлени в правомощията на кметовете на общините
по силата на новия чл.225а от ЗУТ.
Действия по принудително
изпълнение на кмета или на орган от общинската администрация в случая няма,
поради което и въпросът с приложението на цитираното изменение не стои.
Несъмнено е,че промяната в материалния закон не засяга компетентността на органа по принудителното
изпълнение за вече издадени индивидуални административни актове с оглед на преходните и заключителни
разпоредби към същия Закон за изменение и допълнение на ЗУТ .В § 126 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ изрично е предвидено, че започнатите
до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни
строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по
досегашния ред. Именно
такъв е и процесният случай. Подлежащият на изпълнение административен акт е
издаден от орган в структурата на ДНСК, по силата на изрично делегирани
правомощия,видно от приложенията по административната преписка, като издаването
му се е случило още
през 2010г., преди изменението на закона. Тоест,
производството по чл.255 от ЗУТ е започнало преди промяна в материалната
компетентност на началника на ДНСК и именно този орган е компетентният да
извършва действия по принудително изпълнение.
Ето защо възражението на
жалбоподателя за липса на компетентност е неоснователно.
Останалите изложени
възражения касаят не незаконосъобразността на действията по принудително
изпълнение, а на самото изпълнително основание-заповедта за премахване на
строежа, каквато възможност в настоящото производство вече не е налице.
Поради това жалбата против
предприетите действия по принудително изпълнение ще се остави без уважение.
Неоснователността на жалбата против
действията по принудително изпълнение обуславя неоснователност и на искането за
спиране на изпълнението.
Водим от горното , Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.П.В. и И.П.В.,*** против действия по принудително изпълнение на
Началника на ДНСК, обективирани с
писмо изх.№ ПД-178-06-252 от 24.09.2015г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.П.В. и И.П.В.,*** за спиране на изпълнението на Заповед №
ДК-02-Пд-14/01.07.2010г. на Началник сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР /сега РО НСК/
за премахване на незаконен строеж „масивна сграда 2“, намиращ се в УПИ IV-877, кв.52 по плана на с.Брестовица с административен
адрес – с.Брестовица ул.Христо Ботев № 17, предприето с действия, обективирани
с писмо изх.№ ПД-178-06-252 от 24.09.2015г.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ