РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Шумен, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630102228 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл. 559, ал.3 от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, вр. с чл.60, ал.2 от
ЗН.
В исковата си молба до съда, ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.
София, ***, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С.
със съдебен адрес: *** адв. С.П., излага, че е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 14 908, 60 лева на лицето С.Х.А. пострадал
при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 01.12.2015 г.
Виновен за произшествието бил А.Ж.В. ЕГН ********** от ***, който
управлявал т.а. Камаз, без ДКН, собственост на Е.М.А. от гр. Шумен и без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът
твърди, че главна причина за настъпване на процесното ПТП са субективните
действия на водача на т.а. „Камаз“, който не се е съобразил с техническото
състояние на автомобила, предприел е теглене при включена предавка, като
по този начин не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП. В нарушение на разпоредбата на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ,
ответникът управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Пострадалото лице С.А. се обърнал към
1
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557 от
Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за т.а. Камаз, без ДКН. Образувана била щета
№210059/25.02.2016 г. Ищецът отказал заплащане на обезщетение, за което
изложил аргументи. С.А. не се съгласил с постановения отказ за изплащане
на обезщетение и образувал срещу ищеца гр.д. №6866/2017 г. на СГС, 19 с-в.
Съдът признал вземането на пострадалото лице, като въз основа на влязлото в
сила решение, последното се снабдило с изпълнителен лист за принудително
осъществяване на вземането си. След получената покана за доброволно
изпълнение ищецът изплатил на същото лице сума в общ размер на 14 956. 08
лева, от която- 10 000.00 лева главница, 2 407.58 лева- законна лихва, 2 548.50
лева - съдебни разноски и такси по изпълнението. Ищецът бил заплатил и
сума в общ размер на 774.72 лева, както и дължимата държавна такса към
СГС в общ размер на 450.00 лева. На фонда била възстановена надвнесена
сума в общ размер на 1 319.68 лева. Ищецът, с регресна покана поканил
А.Ж.В. да възстанови изплатената от него сума, но плащане не било
извършено. А.В. бил починал, като негови законни наследници били
ответниците Ж. А. Ж., ЕГН ********** и Д. А. Ж., ЕГН ********** и
двамата, действащи със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител М. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се осъдят ответниците, съобразно наследствените им квоти, да
заплатят на ищеца сума в общ размер на 14 908,60 лв. /всеки един от
ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 7 454, 30 лева/,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд, по щета №
210059/25.02.2016 г., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ПТП, настъпило на 01.12.2015 г. в с. Ивански, присъдено по влязло в сила
съдебно решение, постановено по гр.д. №6866/2017 г. по описа на СГС.
Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.
В хода на производството поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответниците, действащи със знанието и съгласието на своята майка и
2
законен представител, представят молба, в която молят да им бъде определен
срок за приемане на наследството по опис и производството по делото да
бъде спряно. Не излагат становище по съществото на правния спор. В
последствие, молят делото да бъде прекратено, респ. исковете да бъдат
отхвърлени, тъй като непълнолетните ответници са приели наследството на
своя наследодател А.Ж.В. по опис, като заявяват, че същият, към датата на
смъртта си не е оставил движимо или недвижимо имущество. Същите
твърдят, че поради липсата на наследствено имущество, не следва да
отговарят за задълженията на наследодателя си.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение
на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства и то най -
вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата
сума – изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на увреденото лице за претърпени от
последното вреди, настъпили в следствие на виновно осъществено от
наследодателя на ответниците ПТП. В конкретния случай, съобразно
изнесените твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца е да установи, че
произшествието е причинено от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В тежест на ищеца е да установи и, че непълнолетните
ответници са законни наследници на починалото лице, виновно за настъпване
на произшествието, които са приели наследството съобразно изискванията на
закона.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните по делото
писмени доказателства, че с Решение №4833 от 17.07.2018 г. ищецът е бил
осъден да заплати на С.Х.А. пострадал при пътно-транспортно произшествие
/ПТП/, настъпило на 01.12.2015 г., сумата от 10 000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2016 г. до окончателното заплащане, както
и разноски в размер на 406.00 лева, и държавна такса, и съдебни разноски в
размер на 450.00 лева. Няма спор, а се установява и от мотивите на
горепосочения съдебен акт, че виновен за произшествието е А.Ж.В. ЕГН
3
********** от ***, който управлявал т.а. Камаз, без ДКН, собственост на
Е.М.А. от гр. Шумен и без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В посоченото гражданско производство, като подпомагаща
страна на страната на Гаранционен фонд е било привлечено лицето А.Ж.В..
Няма спор, че ищецът е заплатил на увреденото лице сума в общ размер на
14 956, 08 лева, като е заплатил и сума за разноски в размер на 774, 72 лева за
процесуално представителство на пострадалото при произшествието лице, и
сума в размер на 450.00 лева- държавна такса. На ищеца от съдебния
изпълнител са му възстановени суми, като за процесното ПТП общо
изплатената сума се равнява на 14 908, 60 лева. Тези факти не се оспорват от
ответниците. Видно от удостоверение за наследници, с изх. №26-00-1222 от
16.05.2023 г. на Община Шумен, се установи, че А.Ж.В. е починал на
07.07.2022 г., като негови законни наследници са двамата непълнолетни
ответници.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗН, приемането на
наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в
тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито.
Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.
Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН. Текстът на нормата на
чл.61, ал.2 от ЗН гласи, че недееспособните, държавата и обществените
организации приемат наследството само по опис. В случая няма спор, а се
установява и от доказателствата по делото, че двамата ответници не са
навършили пълнолетие, поради което са недееспособни по смисъла на
горната разпоредбата и като такива, до придобиване на пълна дееспособност,
имат задължението да приемат наследството, оставено след смъртта на
техния баща единствено по опис. Приемане на наследството по опис има
значение за отговорността на наследника за задълженията на наследството.
Когато наследникът иска да ограничи своята отговорност до размера на това,
което е получил в наследство, той трябва да приеме наследството по опис. С
оглед запазване интересите на недееспособните лица ЗН изисква те да
приемат наследството по опис, като за тях срокът по чл.61, ал.1 от ЗН не
важи. Но и когато опис не е извършен, отговорността на недееспособните
остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество.
Видно от представените от ответниците удостоверения, издадени от
Районен съд Шумен, се установи, че наследството, останало след смъртта на
техния баща А.В. не включва някакво имущество- движимо и недвижимо, т.е.
наследодателят, към датата на смъртта си не е притежавал някакво
4
имущество. Съгласно разясненията, дадени с Решение №226 от 04.04.2018 г.,
постановено по т.д.№1906/2016 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ
отделение, преценката относно обема на отговорността на наследника, приел
наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството
по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение
към пасивната му материалноправна легитимация. Размерът на отговорността
на наследника следва да бъде съобразен от съда в исковото производство, тъй
като приемането на наследството по опис има правоограничаващо действие с
оглед отговорността на наследника. Следвайки логиката на сочения съдебен
акт заключава, че съдът, съобразявайки предмета на делото и търсената от
наследника сума, като задължение на наследодателя, трябва да вземе предвид
и стойността на полученото наследствено имущество. В случая безспорно се
установи, че наследодателят не е оставил някакво имущество, поради което и
двамата ответници, като негови законни наследници не следва да отговарят за
неговите задължения. Отговорността на ответниците, като наследници,
приели наследството по опис, е ограничена до размера на стойността на
активите от наследството, каквито активи в случая се установи, че не са
налице.
Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че така предявените
искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на двамата
ответници направените от тях деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част от исковете, в размер на 1 800.00 лева, представляващи заплатено от
ответниците възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с
материалния интерес, а на следващо място съдът приема, че е адекватно и на
извършената от процесуалния представител в производството работа по
защита интересите на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ***,
представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С. със съдебен
адрес: ***, адв. С.П., срещу Ж. А. Ж., ЕГН ********** и Д. А. Ж., ЕГН
5
********** и двамата, действащи със знанието и съгласието на своята майка
и законен представител М. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, като
наследници на А.Ж.В. починал на 07.07.2022 г., субективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 559, ал.3 от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./, вр. с чл.60, ал.2 от ЗН, за осъждане на ответниците, съобразно
наследствените им квоти, да заплатят на ищеца сума в общ размер на 14
908,60 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин и осем лева и шестдесет
стотинки/ /всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца
сума от 7 454, 30 лева/, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд, по
щета №210059/25.02.2016 г., обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП, настъпило на 01.12.2015 г. в с. Ивански, присъдено по
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №6866/2017 г. по описа
на СГС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ***, представляван
заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С. със съдебен адрес: ***, адв.
С.П., да заплати на Ж. А. Ж., ЕГН ********** и Д. А. Ж., ЕГН ********** и
двамата, действащи със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител М. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на
1 800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/, представляваща извършените по
делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6