МОТИВИ ПО Н.Ч.Д. №
153/2018 г., СГС, НО, 29 СЪСТАВ
Производството е по реда на чл.457 и
сл. НПК. Постъпило е предложение в Софийски градски съд, Наказателно отделение
от главния прокурор на Република България за постановяване на определение за приспособяване
на присъдата, с която българският гражданин Г.С.А. е осъден на наказание шест
години лишаване от свобода с решение от 18.09.2013г. на Наказателен съд на
административен окръг Шарлероа, 6-ти състав, потвърдено с решение на Апелативен
съд в Монс, Кралство Белгия, влязло в сила на 26.03.2014г.
С предложението до съда се иска да
бъдат решени въпросите, свързани с изпълнение на чуждия съдебен акт, а именно:
да се определят текстът от Наказателния кодекс на Република България, на който
съответстват извършените от Г.С.А. престъпления, да бъде определен размерът на
изтърпяната и предстоящата за изтърпяване част от наказанието, както и режимът
за изтърпяване на наказанието на територията на Република България.
В съдебно заседание представителят
на Софийска градска прокуратура поддържа предложението и моли да бъде приета за
изпълнение присъдата на Наказателния съд на административен окръг Шарлероа,
6-ти състав, като престъпленията да се квалифицират по чл. 159в и по чл.159а, ал.
2, т. 2, т. 4 и 6 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Моли да се
определи първоначален строг режим и да се приспадне времето, през което
осъденият е бил задържан и е търпял наказание лишаване от свобода на
територията на Кралство Белгия, както и времето от предаването му на
българските власти до влизане в сила на настоящият съдебен акт.
Защитникът на осъдения моли съдът
да приеме присъдата, постановена от съдебните власти на Кралство Белгия, като
се приспадне от наказанието „лишаване от свобода“ и положеният от него труд. Изразява
становище, че съдът може да наложи наказание от 5 години лишаване от свобода,
като съобрази, че белгийският съд е определил по-ниско наказание за
престъплението в рамките на възможните му граници
Осъденото лице Г.С.А. в последната
си дума моли, ако може да бъде пуснат да се прибере.
Софийският градски съд, като взе
предвид становището на страните и материалите по делото, намери за установено
следното:
Осъденият
Г.С.А. е българин, български гражданин, роден на *** г. в гр. П., ЕГН **********,
неосъждан в Република България.
С решение
от 18.09.2013 г. на Наказателен съд на административен окръг Шарлероа, 6-ти
състав, изменено с решение на Апелативен съд в Монс, Кралство Белгия, българският
гражданин Г.С.А. е осъден на едно общо наказание от 6 години лишаване от
свобода на основание чл. 3, 25, 31, 33, 38, 40, 42, 43, 65, 66, 79, 80,
379-382, 383А, 392, 398 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия.
Посочено
е, че звършените от Г.А. престъпления са осъществени чрез следните деяния:
1/
в съучастие, като съизвършител с А.С.А., наемал, въвличал, злоупотребявал или
задържал пълнолетно лице, било то и с негово съгласие, с цел разврат или
проституция, при следните обстоятелства: пряко или непряко, извършителят на
нарушението е използвал измамнически практики, насилие, заплахи или някаква
друга форма на принуда, като нарушението е било извършено чрез злоупотреба с
уязвимото положение, в което се е намирало лицето, поради неговия незаконен или
несигурен административен статут, неговия несигурен социален статут, неговата
възраст, поради състояние на бременност, на болест, на недъг или поради
физическо или умствено увреждане, нарушението представлява участие в основната
или допълнителна дейност на дадена престъпна група, независимо дали виновното
лице действа или не в качеството на ръководител на тази група, по отношение
лицата Н.Р., Г.Р., А.Ю., Р.А., Н.С.и С.С., било то пряко или непряко,
извършителят на нарушението е измамнически практики, насилие, заплахи или
някаква форма на принуда;
2/
в съучастие, като съизвършител с А.С.А., по какъвто и да е начин, експлоатирал
чуждия разврат или чуждата проституция, при обстоятелства, при които
нарушението е било извършено чрез злоупотреба с уязвимото положение, в което се
е намирало лицето поради неговия незаконен или несигурен административен
статут, неговото несигурно социално положение, поради неговата възраст,
състояние на бременност, на болест, на недъг или на физическо или умствено
увреждане, нарушението представлява участие в основната или допълнителна
дейност на дадена престъпна група, независимо дали виновното лице действа или
не в качеството на ръководител на тази група, по-специално по отношение на
лицата Н.Р., Г.Р., А.Ю., Р.А., Н.С.и С.С.;
3/
в съучастие, като съизвършител с А.С.А.,
набирал, превозвал, прехвърлял, настанявал, приемал дадено лице, като е
предавал или прехвърлял упражнявания върху него контрол, е цел да позволи срещу
това лице да бъдат извършвани престъпления по член 379, член 380, параграф 1 и
параграф 4, и член 383 А, параграф 1 от Наказателния кодекс, при следните
обстоятелства:
– нарушението е било извършено чрез
злоупотреба е уязвимото положение, в което се е намирало лицето, поради неговия
незаконен или несигурен административен статут, неговото несигурно социално
положение, поради неговата възраст, поради състояние на бременност, на болест,
на недъг или на физическо или умствено увреждане, така че лицето не е имало
друг истински и приемлив избор, освен да се подчини на тази злоупотреба, било
то пряко или непряко, извършителят на нарушението е използвал измамнически
практики, насилие, заплахи или каквато и да е друга форма на принуда, като
въпросната дейност представлява обичайна дейност, нарушението представлява
участие в основната или допълнителна дейност на дадена престъпна група,
независимо дали виновното лице действа или не в качеството на ръководител на тази
група, и по-специално по отношение на лицата Н.Р., Г.Р., А.Ю., Р.А., Н.С.и С.С.;
4/ в Шарлероа многократно и на
неопределени дати за времето от 16.04.2013 г. до 20.04.2013 г. причинявал
наранявания или нанасял удари на А.Ю..
Във фактическата обстановка на
решението на Апелативния съд в Монс е отразено, че престъпленията са били
извършени чрез подаръци, заплахи, обещания, злоупотреба с власт, лъжи и
машинации.
С
решението на Наказателен съд на административен окръг Шарлероа, 6-ти състав,
след частичното му изменение по фактите с решение на Апелативния съд в Монс,
влязло в сила на 26.03.2014 г., деянията на българския гражданин Г.С.А. са
квалифицирани като престъпления по 3,
25, 31, 33, 38, 40, 42, 43, 65, 66, 79, 80, 379, 380, 381, 382, 383А, 392, 398
от Наказателния кодекс на К.Белгия, като на това основание
и на основание чл. 162, 194, 195 от
Наказателно-процесуалния кодекс на Кралство Белгия; 2 L.27.4.1987; член
1 от L.25 от 25 октомври 1950; член 91 от A.R.28.12.1950; A.R.29.7.1992;
A.R.23.12.1993; A.R. 11/12/2001; L.22/04/2003;
A.R. 19/12/03; L.26/6/2000;
L. 30/6/2000; A.R.
20/7/2000; член 1 L. от 5 март 1952 г.;
3,4 от L.17.4.1878; 1382 от Гражданския
кодекс; 11, 12, 13, 14, 31 до 38, 40, 41 от L.
15 юни 1935; 28, 29 от L. 7.02.2003; A.R. 22.12.2003; чл. 2 L. от
13.04.2005 г. му е било наложено общо наказание от 6 години лишаване от свобода
и глоба в размер на 4000 евро, като към глобата е приложен коефициент за
увеличение, равен на 50, и общият й увеличен размер възлиза на 24 000
евро. А. е лишен за срок от 5 години и от право да упражнява публични функции,
да заема публични служби и постове, изборни длъжности, да носи отличия, да бъде
съдебен заседател, експерт, да изпълнява функцията на настойност или попечител
освен на собствените си деца, да произвежда, ремонтира, транспортира, изнася
оръжие или муниции, или да служи в армията.
Българският
гражданин Г.С.А. е бил задържан и е търпял наказанието лишаване от свобода,
считано от 23.04.2013 г. до предаването му на българските
власти на 31.01.2018г.
Крайната дата на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, определено от белгийските съдебни власти, е
21.04.2019 г. При изпълнение на наказанието в Кралство Белгия не е приспаднат
положен от осъдения труд.
Съобразявайки фактите на осъждането
по приложените в превод на български език решения на Наказателен съд на административен
окръг Шарлероа, 6-ти състав и на Апелативния съд в Монс, съдът намира, че
извършените от българския гражданин деяния осъществяват съставите на
престъпленията по чл. по чл. 159а, ал. 2, т.
2, т. 4 и т. 6 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл.159в вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 НК на Република
България – набиране и транспортиране в съучастие на отделни лица с цел да бъдат
използвани за развратни действия чрез използване на принуда и състояние на
зависимост, както и чрез обещаване и даване на облаги; използване в съучастие
на лица, пострадали от трафик на хора, за развратни действия.
Четвъртото деяние за причинени
наранявания на едно от лицата, пострадали от трафика, не е конкретизирано в
степен, която позволява да бъде уточнено каква телесна повреда по българското
наказателно право съставлява. Поради това и като съобрази, че това насилие е
част от специфичната престъпна дейност, обхваната от останалите деяния, както и
че е определено едно общо наказание, съдът прие, че то се субсумира в
престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 2,
т. 4 и т. 6 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съдът прие, че именно това е вярната
правна квалификация по българския НК, като обсъди фактическите рамки на
обвинението, на които белгийскте съдилища са придали правно значение в
осъждането на Г.А..
Съдът взе предвид, че в настоящото
производство следва да бъде съблюдавано съответствието на националното право с
правото на Европейския съюз, респективно – да бъде съблюдавано съответствието с
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане
на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, доколкото и
издаващата съдебния акт, и изпълняващата държава са държави-членки на Съюза.
Това рамково решение от декември 2011 заменя съответните разпоредби на
Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица от 21 март 1983 г. и
допълнителния протокол към нея от 18 декември 1997 г. без да засяга
приложението им от страна на държавите-членки и трети държави, както и
временното им прилагане в съответствие с член 28, ал. 5 от същото рамково
решение. Независимо че рамковите решения съгласно член 34, параграф 2, буква б)
ЕС нямат директен ефект, в съдебната практика на СЕС трайно се приема, че
обвързващото им действие поражда в тежест на националните органи, и
по-специално на съдебните органи, задължение за съответстващо тълкуване на
националното право (решение от 5 септември 2012 г., L. D.S. J.C‑42/11, EU:C:2012:517, т. 53 и цитираната в него практика). Следователно, при
прилагането на националното право, националната юрисдикция, която трябва да го
тълкува, е длъжна да го направи, доколкото е възможно, с оглед на текста и
целта на рамковото решение, за да се постигне търсеният с него резултат. Това
задължение за съответстващо тълкуване на националното право всъщност е присъщо
за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, като дава
възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да
осигурят пълната ефективност на правото на Съюза, когато се произнасят по
споровете, с които са сезирани. На
следващо място, следва да се вземе предвид, че рамковото решение е сладвало да
бъде транспонирано в българското право преди 5 декември 2011 г. (чл. 29),
поради което от датата на изтичане на срока за транспонирането му българската
юрисдикция е длъжна да спазва принципа на съответстващо тълкуване (по аналогия
решение от 4 юли 2006 г., A.и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 115 и 124).
В рамковото решение е упоменато, че задължението на националния съд да
се позовава на съдържанието на рамково решение при тълкуване и прилагане на
релевантните норми на националното си право се ограничава от общите принципи на
правото, по-специално принципите на правна сигурност и недопускане на прилагане
с обратна сила. Задължението за съответстващо тълкуване отпада и когато
националното право не може да бъде приложено така, че да се постигне резултат,
съвместим с търсения с рамковото решение. С други думи, принципът на
съответстващо тълкуване не може да послужи като основа за тълкуване на
националното право contra legem.
В този смисъл правото на Съюза изисква
националният съд да вземе предвид всички норми от националното право и да ги
тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с Рамково решение 2008/909, за да
постигне търсения с това решение резултат.
Поради това в правомощията на настоящия съд като съд на изпълняваща
държава по отношение на съдебното решение, постановено от белгийската съдебна
власт, се изисква точно да съобрази фактите на осъждането, без никаква
интервенция върху тях чрез разширително или стеснително тълкуване, за да бъде
постигнато пълноценното адаптиране на осъждането по българското право, така че
по възможност подследствията от присъдата, постановена в друга държава членка,
да са равностойни на последствията, произтичащи от настоящото определение. Ето защо е извън компетентността на настоящия
съд да намалява наложеното от белгийския съд наказание, както предлага защитата
на осъдения Г.А.. В тази насока българският закон – чл. 457, ал. 6 НПК
– съответства на изискванията на член 8 от Рамково решение 2008/909, озаглавен
„Признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието“, т. 2, когато
„наказанието е несъвместимо със закона на изпълняващата държава по отношение на
своя срок, компетентният орган на изпълняващата държава може да реши да
адаптира наказанието, но само ако то превишава най-тежкото наказание,
предвиждано за подобни деяния съгласно националния закон на същата.
Адаптираното наказание не може да бъде по-малко от най-тежкото наказание,
предвиждано за подобни деяния съгласно закона на изпълняващата държава“.
И за двете престъпления по чл. 159а, ал. 2, т.
2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 НК и по чл.159в НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
Това означава, че наложеното на българския гражданин А. от белгийския съд
наказание от 6 години лишаване от свобода е по-леко от максималния размер на
наказанието, предвидено в санкцията на съответните престъпления по българския
НК, поради което не се налага съгласно чл. 457, ал. 4 НПК да бъде намалявано.
На
следващо място съгласно чл. 457, ал. 3 НПК съдът следва да определи
първоначалния режим, при който българският гражданин Г.С.А. да изтърпи
наказанието лишаване от свобода в размер на шест години. С оглед продължителността на
наказанието, което е по-голямо от 5 години лишаване от свобода, съдът прие, че
на основание чл. 57, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС то следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим на изтърпяване.
На следващо място, с оглед приложимото право на ЕС и относимата практика
на Съда на Европейския съюз (решение по д. № С-554/14 г. на СЕС), като установи
по справките за изпълнението на наказанието в Кралство Белгия, че по
белгийското право наложеното наказание лишаване от свобода не се намалява при
полагане на труд по време на изтърпяването на това наказание или при включване
в други мероприятия, съдът прие, че няма правно основание положеният труд от
осъдения Г.А. да се приспадне от
остатъка, подлежащ на изпълнение. Както е посочил Съдът на ЕС в цитираното
решение, член 17 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че
по отношение на частта от наказанието, изтърпяна от съответното лице на
територията на издаващата държава до неговия трансфер в изпълняващата държава,
включително по въпроса за евентуалното намаляване на наказанието, се прилага
единствено правото на издаващата държава. Правото на изпълняващата държава се
прилага само за частта от наказанието, която остава да се изтърпи от лицето
след този трансфер на територията на изпълняващата държава.
На основание чл. 457, ал. 5 НПК съдът
приспадна от срока на приетото за изпълнение наказание 6 (шест) години лишаване
от свобода и срока на предварителното задържане и изтърпяната част от
наказанието в Кралство Белгия, считано от 23.04.2013 г. до предаването му на
българските власти на 31.01.2018г., както и периода от предаването на
българския гражданин от белгийските
власти на българските власти, считано от 31.01.2018 г. до влизане на
определението в сила.
Съдът прие, че въпросът за изпълнението
на кумулативното наказание глоба, наложено на осъдения български гражданин Г.С.А.,
не следва да бъде разглеждан в настоящата процедура, тъй като е налице
специален ред за това – по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции –
съгласно Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и ТР на ОСНК
на ВКС
№ 3/2013 г.
По от изложените съображения съдът
постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.