Р Е
Ш Е Н
И Е № 2101
гр.Русе, 12.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II– ри граждански състав, в публично
съдебно заседание на 10-ти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7850 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.1
ЗЗД.
Ищцата М.Р.М. ***, чрез редовно упълномощен
адвокат, твърди, че на 26.11.2015
г., в качеството си на кредитополучател е сключила Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11872658 с ответното
дружество. Към момента на сключване на Договора за кредит обаче, въпреки че е била дееспособно лице, не
е можела да разбира свойството и значението на постъпките си или да ръководи
действията си. Заявява и че през м.06.2015г.
е постъпила за стационарно лечение в „ЦПЗ - Русе" ЕООД, тъй като е
станала опасна не само за себе си и най-близкото си обкръжение. Безпричинно
се отчуждила от семейството си, занемарила домакинството и личната си хигиена,
ходела с едни и същи дрехи в продължение на месеци, често забравяла свои вещи
на различни места, не можела да ръководи финансовите си дела, не помнела къде и
с кого имала уговорени срещи или какви задачи трябва да изпълни. Поради влошаващото
се състояние, била податлива на влияние, не осъзнавала постъпките си, поради
което не била в състояние да взема адекватни решения, често се налагало
близките й да й обясняват какво е направила. На 20.09.2016 г., специализираната
психиатрична ТЕЛК постановява експертно решение №3154, взето след преглед, като
оценката за работоспособността й била 80% - трайно намалена. Водещата диагноза
според ТЕЛК била „Деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало", като
мотивите за вземане на експертното решение са описаната деменция и органично
мозъчна промяна на личността, със смущения в подтиците и настроението, с
ограничаване на критичната оценка, както и на контакта с околната и социалната
среда, включително и до сравнително тежки промени на личността. Счита, че при подписване на процесния Договор от 26.11.2015г. изобщо не е разбрала значението на акта, който извършва и възможните последици от
него, предвид състоянието й.
С оглед на изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
унищожи на основание чл.31 ЗЗД Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-11872658/26.11.2015г., сключен между нея и
ответното дружество, т.к. при сключването му ищцата не е могла да разбира
и да ръководи действията. Претендира разноски.
Ответното
дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България чрез изрично
упълномощен с правомощия по чл.34, ал.3 ГПК процесуален представител в отговора
на ИМ признава изцяло предявеният иск.Моли да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
В
хода на производството ищцата М.Р.М. е починала на 21.10.2019г. На осн.чл.227 ГПК, като ищец е конституиран единственият й наследник Я.Д.К..
По делото са представени заверени копия от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11872658/26.11.2015г., епикриза, експертно
решение №3154 и други писмени доказателства.
Предвид
установеното, съдът прави следните изводи:
Настоящият
състав намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. На първо място ответникът по иска е признал
същия в отговора на ИМ. Има искане
от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска. Не са налице и отрицателните предпоставки, а именно
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави, или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Ищцовата претенция следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че
ответника признава иска, така както е предявен на основание чл.237 ГПК.
Ответното
дружество моли съда да приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК и да не му се възлагат
разноските по делото. Молбата е неоснователна. Текстът на
чл.78,ал.2 ГПК е я., точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат
на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е
необходимо и двете да са налице в процесния случай. В конкретния случай, безспорно се
установява, че ответната страна в депозирания отговор на ИМ изрично е заявила,
че признава претенцията, поради което и едната от предпоставките е налице. По
отношение на втората предпоставка, че с поведението си ответника не е дал повод
за завеждане на иска, РРС съобрази следното:Единственият начин процесният
договор за кредит да бъде унищожен и съответно ответника да не пристъпи към
съдебно събиране на задълженията по него е по съдебен ред. Т.е. за М. и
съответно за нейния наследник е липсвала друга възможност да защитят интересите освен да предявят претенциите си по съдебен ред.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че ответната страна с поведението си е
дала повод за завеждане на иска, поради което и не може да се приеме, че двете
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК са налице. С оглед изложеното за настоящото производство следва да се
присъди и адвокатско
възнаграждение в полза
на процесуалния представител
на конституирания ищец К. - адв. К.Б.. Същата му е предоставила безплатно правна
помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА за
защита в настоящото производство, което се установява
от приложения на л. 94 договор за правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. с чл. 7. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Б. следва да се присъди претендираната в
списъка по чл.80 ГПК/л.99/ сума в размер на 573.00 лв.- адвокатско
възнаграждение, което е под минимума, съобразно посочената разпоредба. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната,
на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.
38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената
форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че
помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият
случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение,
когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в
т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
На основание чл.78,ал.6 ГПК и предвид факта, че ищцата е била освободена от заплащане на д.т. с определение
по в.ч.т.д.№53/2019г. на РОС,ответникът дължи
заплащане на д.т. по сметка на РРС в размер на 358.37 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
УНИЩОЖАВА на основание чл.31, ал.1 ЗЗД Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11872658/26.11.2015г., сключен между М.Р.М.,
ЕГН:********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д. Т. Д..
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д. Т.Д. да
заплати на на адв. К.И.Б.,
ЕГН ********** ***, сумата от 573.00 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ по гр. д.
№ 7850/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д. Т. Д. да
заплати по сметка на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 358.37лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Районен
съдия: