Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№    ………….…/………………,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди деветнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 276 по описа за 2019год., за а се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.Р.Р. ЕГН **********, подадена чрез адв. Й.А. от ВАК, против НП № 18-0819-006441 от 11.12.2018год. на началника на група в сектор ПП към ОДМВР– Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ за нарушаване нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно като излага доводи както за допуснати съществени нарушения на процес. правила – не било описано в достатъчна степен нарушението от една страна, така и за нарушение на материалния закон – нарушението било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание, процес. представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 13.10.2018год., около 00:50ч., въззивникът управлявал собственият си лек автомобил „Ауди А8“ с ДК№ В 6380НА по ул. „Д-р Пискюлиев“ в гр.Варна в посока ул. „Кап.Райчо“ когато до колхозния пазар в близост до рибната борса бил спрян за проверка от екип на Сектор ПП при ОД на МВР Варна в състав свидетелите Д.Д. и Р.З.. В хода на проверката, чрез работен таблет, свидетелите извършили проверка в Гаранционния фонд и установили, че за автомобила няма сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”. На място на въззивникът бил съставен АУАН бл. № 876918/13.10.2018год. в който било посочено, че същят е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го подписал.

На 11.12.2018год., въз основа на акта, началникът на група  в сектор ПП ОД МВР Варна е издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 641, т.1 от КЗ му наложил адм. наказание глоба в размер на 250лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Д.Д. (актосъставител) и Р.З. (свидетел вписан в акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от извършената на въззивника проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 365з-271/21.01.2016год. на директора на ОД на МВР Варна, справка за нарушител, както и справка от  Гаранционния фонд, генерирана посредством сайта на фонда в интернет, общодостъпен за всички.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват нарушението за което въззивникът е привлечен към отговорност съответно е наказан. Посочени са дата и място на извършеното нарушение, както и нарушената законова норма – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ която вменява в  задължение на собственика на МПС да сключи застраховка „ГО“.

В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за липса на факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, а от там и до неяснота във волята съответно до нарушаване на правото му на защита. А това че въззивника е разбрал за какво точно е наказан явства изцяло от съдържанието на въззивната жалба и по-конкретно от обосновката му за приложението на чл.28 от ЗАНН – „веднага след установяване на нарушението бил сключил застраховка … бил осъзнал вината си, пристъпил към отстраняване на допуснатото адм. нарушение“. А че действително застраховка е била сключена два дни след съставяне на акта съдът установи служебно след извършване на справка в информационния масив на ГФ. Очевидно още при съставяне на акта въззивникът е разбрал за какво нарушение е привлечен към отговорност, поради което и за нарушено право на защита и дума не може да става.

Не се споделя от съда и наведеното възражение за незаконосъобразност на НП поради това, че АНО не бил изложил в същото аргументи защо не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН. И това е така защото ако съдът констатира, че предпоставки за нейното приложение са налице той би могъл и сам да приложи нормата. Последното обаче касае преценка за правилното приложение на материалния закон, а не на процесуалния такъв.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП въззивникът е наказан на основание  чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, която разпоредба предвижда, че на физическите лица по чл. 483, ал. 1, т. 1, които не изпълнят задължението си да сключат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. От своя страна чл.483, ал.1, т.1 от КТ предвижда задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република  да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая по делото няма спор, че въззивникът е собственик на МПС-то което е управлявал към момента на проверката от контролните органи. От друга страна по категоричен начин от приложената справка от ГФ се установява, че към този момент (13.10.2018год) за управлявания от него автомобил не е имало сключена застраховка „ГО“. Предходната сключена такава е била със срок на покритие до 27.09.2018год., поради което и нарушение на закона е налице защото към 13.10.2018год. въззивникът не е бил изпълнил задължението си да сключи застраховка. Касае се за продължено нарушение осъществено с неправомерно бездействие, поради което и правилно според настоящия съд правилно е била определена и датата на нарушението, която в случая съвпада с момента на неговото установяване. 

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкцията предвидена в нормата на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, която определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 250лв.

В случая и съдът както очевидно и АНО не счита, че нарушението осъществено от страна на въззивника попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Безспорно нарушението по КЗ е първо за въззивника (видно от приложената справка за нарушител) и няма данни управлението на МПС от страна на въззивника да е довело до някакви вреди за друг участник в движението. В случая обаче следва да се отбележи, че това не са обстоятелства които изключват адм.наказателната отговорност, съответно охарактеризират случая като маловажен, защото не го отличават от всички останали случаи на подобни нарушения. Напротив случаят е типичен. Безспорно след извършената служебна справка в ГФ съдът констатира, че на 15.10.2018год. въззивникът е сключил застраховка „ГО“. Доколкото обаче се касае за правно регламентира дейност с безспорно голям риск, както за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението (водачи и пешеходци) нарушението не може да се охарактеризира като маловажно. Същото не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали случаи на подобни нарушения. Бързата реакция на водача след установяването на нарушението – сключването на застраховка в рамките на два дни след проверката следва да бъде ценено само като смекчаващо отговорността обстоятелство, което обаче в случая доколкото наложената санкция е във фиксирания от закона размер не би довело до нейната промяна. В тази насока е решение на Административен съд Варна по КНАХД № 4215/2013год. по подобен казус, както и ред други.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че  атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-006441 от 11.12.2018год. на началника на група в сектор ПП при ОДМВР Варна, с което на В.Р.Р. ЕГН ********** на основание чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. За нарушаване нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: