Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 173
гр.Пловдив, 24.03.2017г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в
открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Цветелина Георгиева
при секретаря И.К.-Г. и в присъствието на прокурора ....
........................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 83 по описа за 2012г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.604 от ГПК и
чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявени от С.А.Б.,
ЕГН **********, А.С.Б., в лично качество и като правоприемник в процеса на Н.Б.,
ЕГН ********** и Б.И.Д., ЕГН ********** против „ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив, ЕИК
*********. Молят съда да
постанови решение, с което да признае за несъществуващи вписаните от съда обстоятелства с решение №
3775 от 10.06.2005г по ф.д. № 1767/2003г
по описа на ПОС, а именно вписаното разпределение на дяловете поравно между
съдружниците в дружеството Р. Б. и Б.С. и вписаното изменение на дружествения
договор съобразно взетите решения на Общото събрание на съдружнците от
27.05.2005г, както и да постанови решение, с което да признае за установено, че
след извършеното увеличение на капитала от 5000лв на 60000лв на ответното
дружество, вписано с решение № 3775 от 10.06.2005г по ф.д. № 1767/2003г по
описа на ПОС разпределението на дяловете от капитала между съдружниците е както
следва: Б.И.С. притежава 50 дяла по 50лв, а Р. С.Б. притежава 1150 дяла по
50лв. Претендират разноски.
Ответникът на първо място счита исковете
за недопустими, както и ги оспрова по същество и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Първоначално производството
е образувано по искова молба на С.А.Б., А.С.Б. и Б.И.Д., с която се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответното дружество „ВЕНЕРА 2” ООД
– гр.Пловдив, ЕИК *********, че вписаните по фирменото дело на ответника
обстоятелства с решение
№ 3775 от 10.06.2005г по ф.д. № 1767/2003г по описа на ПОС, а именно
разпределението между съдружниците на капитала на дружеството и изменението на
дружествения договор са несъществуващи, като излагат следвата фактическа
обстановка:
Ответникът „ВЕНЕРА 2” ООД към датата на атакуваното съдебно
решение – 10.06.2005г е имало двама съдружници с равни права – Б.И.С.,
притежаващ 50 дяла, който е и управител на дружеството и Р. С.Б. също
притежаващ 50 дяла. Последният е починал на 02.11.2011г като е оставил за единствен
наследник майка си Н.Б.. Тя се е разпоредила с наследените от нея 50 дяла като
ги е прехвърлила на тримата ищци с договори за прехвърляне.
На 23.01.2012г ищците
установяват, че останалият единствен съдружник Б.С. е провел Общо събрание, на
което е взел решение за промяна в наименованието на дружеството от ООД в ЕООД,
поемане от него на дяловете на починалия съдружник Р. Б. и изплащане на
наследниците му на паричната равностойност на притежаваните от Р. Б.
дружествени дялове по счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпила
смъртта му.
Според ищците така взетите
решения са незаконосъобразни, като основното им възражение е, че изрично не е
посочен размера на дела на Р. Б., а отделно от това съдружниците не са с равно
дялово участие, както вторият съдружник приема. Паритетното разпределение на
дяловете е вписано от окръжния съд по фирменото дело на дружеството с решението
от 10.06.2005г и според ищците това обстоятелство е несъществуващо. До това
решение капиталът на дружеството е бил 5000лв, разпределен в 100 дяла по 50лева
при равно участие на съдружниците. От съдружниците е извършено увеличение на
капитала от 5000лв на 60 000лв на проведено Общо събрание на 27.05.2005г,
разпределен на 100 дяла по 600лв, като за всеки от съдружниците е възникнало
задължение да внесе сума пари, отговаряща на участието му. Според ищците цялото
увеличение на капитала е извършено единствено от Р. Б., видно от намиращото се
по фирменото дело банково удостоверение, поради което участието на дружеството
за Р. Б. е станало 95,83% от капитала на дружеството, а съдружникът Б.С. и след
увеличението на капитала е продължил да притежава 50дяла по 50лв всеки от
капитала, както и преди увеличението на капитала – неговото участие в
дружеството е останало непроменено. Затова вписаното от съда разпределение на
капитала от 60 000лв по равно от съдружниците и изменението на
дружествения договор в този смисъл е несъществуващо обстоятелство – то не се е
случило в правния мир. Поради това те искат от съда заличаване на вписаното
разпределението на капитала между съдружниците и измененията в дружествения
договор, вписани с решението на ПОС от 10.06.2005г. Според тях съдът е
постановил недопустимо съдебно решение, като е вписал тези обстоятелства.
Така предявеният иск от ищците е
съединен при условията на евентуалност с иск, предявен от Н.Р.Б., в качеството
ѝ на наследник на Р. Б.. Според нея ако съдът приеме, че ищците нямат
правен интерес от предявяване на исковете, то в такъв случай моли съда да се
произнесе с решение, с което да признае по отношение на ответното дружество за
несъществуващи вписаните от съда обстоятелства с решение № 3775 от 10.06.2005г по ф.д. № 1767/2003г по описа
на ПОС, а именно вписаното разпределение на дяловете поравно между съдружниците
в дружеството Р. Б. и Б.С. и вписаното изменение на дружествения договор
съобразно взетите решения на Общото събрание на съдружниците от 27.05.2005г.
Изложените от ищцата Б. обстоятелства са идентични с изложените от ищците. В
хода на процеса ищцата Н.Р.Б. почина, а като нейн правоприемник беше
конституиран А.С.Б..
На основание въведените от първоначалните
трима ищци по делото обстоятелства на 13.03.2012г се предявява и втора искова
молба на 13.03.2012г с установителен иск от С.А.Б., А.С.Б., Б.И.Д. и Н.Р.Б., с която иска от съда да признае за
установено по отношение на „ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив, че при провеждане на
Общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 27.05.200г, на което е
взето решение за увеличение на капитала от 5000лв на 60 000лв, съдружникът
Б.С. не е заплатил припадащата му се паричната вноска за увеличението на
капитала, а целият размер на паричната вноска за увеличението в размер на
55000лв е направена единствено от съдружника Р. Б., поради което капиталът на
дружеството от 60 000лв следва да се разпределя на 1200 дяла по 50лв, от
които съдружникът Б.С. притежава 50 дяла по 50лв на обща стойност 2500лв, а
съдружникът Р. Б. – 1150 дяла по 50лв на обща стойност 57500лв.
От
първоначалните трима ищци по делото с подадената на 13.03.2012г допълнителна
искова молба се предявява и инцидентен установителен иск, с който молят съда да
бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че при
увеличението на капитала на дружеството от 5000лв на 60 000лв, съгласно
решение на Общото събрание на съдружниците в дружеството от 27.05.2005г,
съдружникът Б.С. не е бил внесъл и не е заплатил паричната вноска за
увеличението на капитала, респ. сумата от 55000лв, с която е увеличен капитала
е изплатена само от съдружника Р. Б., поради което капиталът от 60 000лв
следва да се разпределя на 1200 дяла по 50лв, от които съдружникът Б.С.
притежава 50 дяла по 50лв на обща стойност 2500лв, а съдружникът Р. Б. – 1150
дяла по 50лв на обща стойност 57500лв.
Със
същата допълнителна искова молба е поискано изменение на предявения от Н.Б.
иск, който се предявява не при условията на евентуалност спрямо предявения иск
от С.А.Б., А.С.Б. и Б.И.Д., а предявява иска си наред с тях.
Тъй
като твърденията на Н.Б. са, че тя се е разпоредила с притежаваните от нея по
наследство дялове от ответното дружество в полза на тримата ищци по делото, а
те от своя страна също обосновават процесуалната си легитимация на ищци с
прехвърлените им от Н.Б. дялове, т.е. правата на тримата ищци изключват правата
на Н.Б. и обратно съдът поиска посочване на обстоятелствата, на основание на
които всички тези лица - С.А.Б., А.С.Б.,
Б.И.Д. и Н.Б. атакуват като недопустими обстоятелствата по вписаното
разпределение на капитала между съдружниците и изменението на дружествения
договор с процесното съдебно решение № 3775. По делото постъпи уточняваща
молба, в която различни, от вече въведените в процеса, обстоятелства не бяха
изложени, поради което съдът счита, че е сезиран с предявен от С.А.Б., А.С.Б., Б.И.Д.
иск за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, по който ако
съдът прецени, че ищците не разполагат с правен интерес да се счита предявен от
Н.Б., с правоприемник в процеса – А.Б..
По
отношение на предявения с допълнителната искова молба на ищците инцидентен
установителен иск съдът намира, че той е идентичен с предявената от ищците
нарочна искова молба по делото. Поради това според съда за ищците липсва правен
интерес от предявяването му и производството по него следва да бъде прекратено.
Заявеното
от ответника становище по делото е, че подадената от С.А.Б., А.С.Б. и Б.И.Д.
искова молба е недопустима като предявена при липса на правен интерес. Според
него тримата ищци не са нито съдружници в дружеството, нито наследници на
починалия съдружник Р. Б., а черпят права от сключен с Н.Б. безвъзмезден
договор, сключен в нарушение на императивни норми на закона – чл.122 от ТЗ
касаещ приемането на нов съдружник и чл.129, ал.1 от ТЗ – прехвърляне на
дялове.
Оспорва
иска и по същество, тъй като според него не е налице вписване от съда на
несъществуващо обстоятелство. Заявява, че не е налице нито една от разгледаните
хипотези на недопустимост в ТР № 1/2002г на ВКС. Поради същите мотиви счита, че
от съда по фирменото му дело, не е постановено недопустимо решение, тъй като се
е произнесъл по надлежно искане на легитимирано лице и това искане отговаря на
решенията, взети от съдружниците на общо събрание. С тези решения се е съгласил
и съдружникът към онзи момент Р. Б., като е подписал протокола от проведеното
Общо Събрание.
На
следващо място според него дължимите парични вноски по увеличение на капитала
се внасят по сметка на дружеството от управителя му и точно в това качество Р. Б.,
който е бил и управител към онзи момент, е внесъл сумата от 55000лв.
На
следващо място посочва, че на последващо проведено общо събрание на 12.12.2007г
от съдружникът Б. отново е изразена воля за дялово разпределение поравно между
двамата съдружника, което е две години след извършеното процесно увеличение на
капитала. Поради това ответникът счита, че съдружникът Б. е изразявал
еднозначно съгласието си за равно разпределение на капитала между двамата
съдружника и искът на ищците е неоснователен.
Предявеният
втори установителен иск също е считан за недопустим от ответника, тъй като
според него не е в правомощията на съда да променя волята на страните. Ако
съдът заличи атакуваното решение отношенията между страните ще се уреждат от
предходното решение по фирменото дело, с което също е вписано равно
разпределение на капитала. Според ответника дори съдружникът С. да не е внесъл
своята вноска това би било основание за изключването му, каквото не е извършено
или би било основание да се претендира връщане от С. на стойността на паричната
вноска от 27500лв. По същество счита иска за неоснователен и моли съда да го
остави без уважение.
Във
връзка с оспорената активна процесуална легитимация на ищците ответникът
предяви против всеки от тях отделни искове, с които оспори надлежното
прехвърляне на наследените от Н.Б. дялове на ищците, а именно:
От
„ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив се предявява иск против Б.Д. като атакува договора,
с който Н.Б. му прехвърля 17 дружествени дяла от
ответното дружество и е поискано обявяването му за нищожен. По иска е
образувано гр.д.№ 1392/2012г по описа на ПРС, ХII гр.с.
Същото е приключило с влязло в сила съдебно решение № 273 от 28.01.2013г, с
което искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е потвърдено с решение от
27.06.2013 по в.гр.д.№ 1354/2013г по описа на ПОС, като с определение № 426 от
30.05.2014 по т.д.№ 4069/2013г по описа на ВКС, ТК, I т.о.
не е допуснато касационното му обжалване.
На
второ място ответникът предявява иск против С.Б. като атакува договора, с който
Н.Б. му прехвърля 17 дружествени дяла от
ответното дружество и е поискано обявяването му за нищожен. По иска е
образувано гр.д.№ 1393/2012г по описа на ПРС, ХIII гр.с.
Производството по това дело е било спряно по взаимно съгласие на страните и тъй
като не поискано възобновяването му е прекратено с определение № 10929 от
20.08.2013г. Определението е потвърдено с определение № 282 от 27.01.2014 по
в.ч.гр.д.№ 3743/2013г по описа на ПОС, като с определение № 374 от 15.05.2014
по ч.т.д.№ 1221/2014г по описа на ВКС, ТК, I т.о.
не е допуснато касационното му обжалване.
На
трето място ответникът предявява иск против А.Б. и атакува договора, с който Н.Б.
му прехвърля 16 дружествени дяла от
ответното дружество и е поискано обявяването му за нищожен. По иска е
образувано гр.д.№ 1394/2012г по описа на ПРС, ХХI гр.с.
Същото е приключило с влязло в сила съдебно решение от 15.04.2014г, с което
искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е потвърдено с решение №2088 от
05.12.2014 по в.гр.д.№ 2493/2014г по описа на ПОС, като с определение № 396 от
30.05.2016 по т.д.№ 2165/2015г по описа на ВКС, ТК, II т.о. не
е допуснато касационното му обжалване.
Предвид
резултата от така приключилите производства, инициирани от ответника, съдът
намира, че ищците доказват притежавана от тях активна процесуална легитимация
за предявяване на искове против ответното дружество на основание прехвърлени
дружествени дялове от ответното дружество, притежавани от съдружника в
дружеството Б. и преминали на основание наследствено правоприемство върху
неговата майка Н.Б., която от своя страна ги прехвърля на тримата ищци. По този
въпрос няма спор в отношенията ищци – ответник. Спор е налице в отношенията
между ищците, между които също са налице приключили съдебни спорове, а именно:
От А.С.Б.
е предявен иск против С.А.Б. и Д.Д.Г. да бъде прогласено за нищожно извършеното
от Н.Б. упълномощаване на Д.Г. да прехвръли на А.Б., С.Б. и Б.Д. наследените от
Н.Б. дружествени дялове от „ВЕНЕРА 2”
ООД – гр.Пловдив. По иска е образувано гр.д.№ 76/2013г по описа на РС-Нова
Загора, който с влязло в сила съдебно решение № 93 от 19.04.2013г прогласява
упълномощаването за нищожно.
Предвид
установената със съдебно решение нищожност на упълномощаването А.С.Б. предявява
против С.А.Б. иск да бъде прогласен за нищожен договора за прехвърляне на
дружествени дялове от 29.11.2011г с нотариална заверка на подписите, по силата
на който Н.Б., чрез пълномощника си Д.Г., е прехвърлила безвъзмездно на С.Б. 17
дяла от капитала на „ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив. Искът е уважен с влязло в сила
решение № 146 от 07.08.2013 по гр.д.№ 76/2013г по описа на РС-Нова Загора, с
което договорът е прогласен за нищожен. Искът е постановен при условията на
чл.237 от ГПК при извършено признание от ответника С.Б..
Същият
иск е предявен от А.Б. и против Б.Д., с който е атакуван договора за прехвърляне
на дружествени дялове от Н.Б., чрез пълномощника си Д.Г., на Б.Д.. Поискал е от
съда неговото обявяване за нищожен. По иска е образувано гр.д.№ 10042/2013г по
описа на ПРС, VII гр.с. Същото е приключило с
влязло в сила съдебно решение № 2099 от 20.04.2014г, с което искът е отхвърлен
като неоснователен. Решението е потвърдено с решение от 12.11.2014 и решение за
поправка на очевидна фактическа грешка от 11.05.2015г, постановени по в.гр.д.№
2222/2014г по описа на ПОС, като с определение № 425 от 07.06.2016 по т.д.№
639/2015г по описа на ВКС, ТК, II т.о.
не е допуснато касационното им обжалване.
След приключилите съдебни спорове
между ищците съдът намира, че ищецът С.Б.
не доказва да разполага с права върху капитала на ответното дружество, като
твърденията му в обратния смисъл са отречени с влязло в сила съдебно решение.
Това прави исковете му неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение претенциите на другите двама ищци, съдът намира, че по безспорен
начин се установява от приложеното по настоящото дело в копие фирмено дело на
ответното дружество, че съдружникът Б.С. не е внесъл припадащата му се сума за
увеличенията на капитала. От приетите по делото негови данъчни декларации за предходните
години 2003г и 2004г се установява, че съдружникът С. не е разполагал с
необходимата парична сума, за да участва в увеличението на капитала, а и по
делото от него не се излагат ясни и безпротиворечиви обстоятелства да е внесъл
своята част от увеличението на капитала – как, по какъв начин, предоставена му
от кого. Ето защо съдът намира, че от него не е доказано той, наред с втория
съдружник Р. Б., да е участвал с вноска по увеличението на капитала, вписано от
съда с атакуваното процесно съдебно решение. Въпросът е до какви последици води
това негово поведение по отношение правата му на съдружник.
Съдът
намира, че какви последици ще настъпят от неизпълнението от С. зависи от
формираната воля от ОС на дружеството, тъй като възможните решения са не едно,
но кое точно ще се избере решава общото събрани, а в случая – другият съдружник
Р. Б., като съдружник, изпълни задълженията си. По фирменото дело на ответника
е представен протокол от проведено ОС на двамата съдружника на 27.05.2005г, на
което единодушно е взето решението за равно разпределение на дяловете, след
извършеното увеличение на капитала от 5000лв на 60 000лв и свързаното с
това изменение на дружествения договор. Тези именно обстоятелства са били
заявени за вписване пред съда. Дали това е била действителната воля на двамата
съдружника, дали между тях или между тях и трети лица е имало други
договорености е без значение за извършеното от съда през 2005г вписване, тъй
като други, освен заявените обстоятелства пред съда не са били изложени, а
данни за подобни уговорки между съдружниците, различни от заявените към 2005г
не са въведени и по настоящото дело.
Поради
това съдът намира, че извършеното от съда вписване на обстоятелства по
фирменото дело на ответника с решение № 3775 от 10.06.2005г съответства на
заявеното пред съда и на представените към заявлението писмени доказателства,
което прави вписването законосъобразно. Не са налице вписани от съда
обстоятелства, които да не са осъществени в правния мир, но въпреки това да са
намерили отражение в решението – това прави искът неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Поради
отхвърляне на иска за вписани несъществуващи обстоятелства по увеличението на
капитала на ответника и изменението на дружествения договор, съдът следва да
отхвърли и установителния иск по определяне на разпределение на капитала между
двамата съдружника, което да е различно от вписаното през 2005г, тъй като е
налице законосъобразно вписване.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът има право на извършените в настоящото производство съдебни
разноски, които претендира по списък – заплатено възнаграждение за адвокатска защита в общ размер на 2000лв. По
този претендиран размер на разноски ищците направиха възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. Възнаграждението следва да
бъде определено на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който текст предвижда
възнаграждение в размер на 300лв по неоценяем иск. По делото предявените искове
против ответника са два – за отмяна на вписани несъществуващи обстоятелства и
установителен иск, с който съдът да признае за установено разпределението на
капитала между съдружниците. Следователно по двата иска адвокатското
възнаграждение възлиза в минимален размер от 600лв, като съдът намира, че
следва да присъди размер от 900лв предвид обема на делото. Разноските следва да
се поемат от ищците съобразно полученият от тях размер на дялове от капитала на
ответника, а именно, С.Б. и Б.Д. дължат по
306лв, а А.Б. – 288лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Б., ЕГН **********, А.С.Б., в лично качество
и като правоприемник в процеса на Н.Б., ЕГН ********** и Б.И.Д., ЕГН **********
искове против „ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, да бъдат признати за несъществуващи
вписаните от съда обстоятелства по партидата на „ВЕНЕРА 2” ООД със съдебно решение № 3775 от 10.06.2005г по ф.д. № 1767/2003г по описа
на ПОС, а именно вписаното разпределение на дяловете поравно между съдружниците
в дружеството Р. Б. и Б.С. и вписаното изменение на дружествения договор,
съобразно взетите решения на Общото събрание на съдружнците от 27.05.2005г,
както и да бъде признато за установено, че след извършеното увеличение на
капитала на „ВЕНЕРА 2” ООД от
5000лв на 60000лв, вписано с решение № 3775 от 10.06.2005г по ф.д. № 1767/2003г
по описа на ПОС, разпределението на дяловете от капитала между съдружниците е
както следва: Б.И.С. притежава 50 дяла по 50лв, а Р. С.Б. притежава 1150 дяла
по 50лв, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.Б.,
ЕГН ********** да заплати на „ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата
от 306лв за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА А.С.Б.
да заплати на „ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 288лв за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Б.И.Д.,
ЕГН ********** да заплати на „ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата
от 306лв за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от С.А.Б.,
ЕГН **********, А.С.Б., в лично качество и като правоприемник в процеса на Н.Б.,
ЕГН ********** и Б.И.Д., ЕГН ********** инцидентен установителен иск против
„ВЕНЕРА 2” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да бъде признато за установено, че след извършеното
увеличение на капитала на „ВЕНЕРА 2”
ООД от 5000лв на 60000лв, вписано с решение № 3775 от 10.06.2005г по
ф.д. № 1767/2003г по описа на ПОС, разпределението на дяловете от капитала
между съдружниците е както следва: Б.И.С. притежава 50 дяла по 50лв, а Р. С.Б.
притежава 1150 дяла по 50лв.
В тази част решението има
характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: