Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260916 19.10.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11864 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред последно ЗЗО във вр. с чл.
52 ЗЗО.
Ищецът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№ 66, представлявано от и. д. проф. д-р К. Д., чрез пълномощника адв. Р. В. е предявил против А.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 893 лева /осемстотин деветдесет и три
лева/ - главница, представляваща цена за предоставена медицинска помощ за
периода 31.05.2016 г. – 02.06.2016 г. на лице с прекъснати здравноосигурителни
права, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда
– 14.03.2019 г. до окончателното погасяване, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 4155/2019 г.
по описа на ПРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 31.05.2016 г. ответникът постъпил за
лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Тъй като спешното
състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично
лечение и ответникът бил хоспитализиран във Втора клиника по хирургия. Твърди
се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния
си престой, така и към момента на дехоспитализацията му – 02.06.2016 г. Твърди,
че ответникът бил лекуван по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ чиито изисквания са
посочени в Приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29,03,2016 г. на НС
на НЗОК. на НРД 2015 г.
При
постъпването на пациента в Клиниката била съставена История на заболяването
/ИЗ/ № ***/2016г., като ответникът е бил лекуван до 02,06,2016 г., когато е
подписал декларация за Информирано
съгласие, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение. Клиничната пътека
е била завършена, тъй като са били изпълнени всички диагностично и терапевтични
процедури. Била издадена епикриза, в която били
описани медицинските дейности. Твърди се, че към датата на постъпване в
лечебното заведение, в периода на болничното му лечение, както и към датата на
изписването му, ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното
осигуряване, като не бил възстановил правата си на здравноосигурено лице до
изписването си от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следвало да
заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по клинична пътека №
197. На пациента били извършени медицински услуги на стойност 893 лв., съгласно
действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги“ на ищеца.
Въпреки
изпратените покани за плащане, такова липсвало. Поради това, ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК. Била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№4155/2019 г. по описа на ПРС, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото производство с
предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли се за
уважаването му и установяване дължимостта на сумата от 893 лева, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от особения представител на ответника адв. Б.Б.. Оспорва се иска като
неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед № 2470/21.03.2019 г., издадена
по ч.гр. дело № 4155/2019 г. по описа
на Пловдивския районен съд, II бр. състав е
разпоредено ответникът А.Г.Г.
да заплати на ищеца сумата от 893
лева, представляваща неплатено възнаграждение за предоставена медицинска помощ
в периода от 31.05.2016г. до 02.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски - 25 лева
заплатена държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявен e иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да бъде уважен така предявения иск
ищецът следва да установи, че в периода 31.05.2016г. до 02.06.2016г. ответникът е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е оказана болнична помощ по КП № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, че пациентът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че
стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на 893 лева; че е
извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при хоспитализирането
му, че е уведомил ответника, че е с прекъснати здравноосигурителни права и, че
следва да заплати лечението си.
От представените по делото писмени
доказателства – медицинска документация от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.4-29/ се
установява, че ответникът А.Г. е постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД във втора
хирургична клиника на 31.05.2016 г. с диагноза паралитичен илеус, по клинична
пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“. Ответникът е бил изписан на 02.06.2016
г.
От постъпила справка от ТД на НАП П.
/л.70/ се установява, че в периода на болничното лечение 31.05.2016 г. до
02.06.2016 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са
внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата
с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
От справката на ТД на НАП – Пловдив се
установи, че в периода от 31.05.2016 г. до 02.06.2016 г. т.е. в периода на
болничното лечение ответникът е бил със статут – прекъснати здравноосигурителни
права, поради което съгласно чл.109, ал.1 ЗЗО дължи заплащане на оказаната му
медицинска помощ.
Съгласно чл.109, ал.2 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че
лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60
месеца.
От ответника не се доказа, а и не са
изложени твърдения, че задължението за заплащане на здравноосигурителните
вноски, в периода, в който такива не са заплащани е било на работодател или на друго
лице, за да бъде приложена разпоредбата на чл.109, ал.4 ЗЗО, в който случай
ответникът нямаше да бъде лишен от здравноосигурителни права.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица
по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от
лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги
по чл. 82 от Закона за здравето.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД предоставената лекарска услуга на ответника е на стойност 893 лева
/л.27/.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.03.2019 г. до окончателното плащане.
По
отговорността за разноските:
При този изход на спора право на
разноски се поражда за ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа
следните разноски в заповедното производство – 25 лева – платена държавна такса
и в исковото производство – 25 лева – платена държавна такса, 300 лева – платен
депозит за особен представител на ответника, 5 лева – СУ и 180 лева – платено адвокатско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени. Следва да бъдат присъдени
изцяло и направените по ч. гр. дело № 4155/2019 г. по описа на ПдРС разноски,
които са в общ размер от 25 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от и. д. проф. д-р К. Д.,
сумата от 893 лева /осемстотин
деветдесет и три лева/ - главница, представляваща цена за предоставена
медицинска помощ за периода 31.05.2016 г. – 02.06.2016 г. на пациент с прекъснати здравноосигурителни
права, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2019 г. до окончателното
погасяване, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 4155/2019 г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от и. д.
проф. д-р К. Д. сумата в размер на 25 лева – разноски по ч. гр. д. № 4155/2019 г. по
описа на ПдРС и сумата в общ размер на 510
лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ