Разпореждане по дело №217/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2088
Дата: 31 май 2013 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20131200500217
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 207

Номер

207

Година

27.5.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.19

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Диана Костова

дело

номер

20114100500466

по описа за

2011

година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № .../16.3.2011г., постановено по гр. д. № .../2011 г., ВТРС е е постановил настаняването на А. К., П. К. и И. К. в ДДЛРГ с. С. за срок от шест месеца като мярка на закрила.

Решението е обжалвано със въззивна жалба от майката на децата , която моли да бъде намален срокът на настаняване от 6 на 3 месеца или да бъде отменена тази мярка на закрила. Твърди, че посещава редовно децата си в дома, полага грижи за тях и желае същите да се отглеждат в домашна среда. Инцидентът, отразен в социалния доклад, касаещ заключването на децата за повече от едно денонощие се дължи на изживения стрес, във връзка с приемане в болница на мъжа, с когото живее на семейни начала.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби.

В съдебно заседание представителят на Д "СП", гр. С. поддържа становището, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалните норми.

Представителят на Окръжна прокуратура, гр. Велико Търново счита, че решението е правилно и следва да се потвърди.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като са подадени в преклузивния срок по чл. 28, ал. 5, изр. 1 ЗЗакрД, от надлежна страна в процеса, при наличие на интерес от обжалване. Обжалваното решение на РС - е валидно и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност, каквито са и направените във въззивната жалба оплаквания.

Съдът, като взе предвид доказателствата, събрани по гр. д. № ..../2011 г. на РС - Велико Търново, включително изготвения социален доклад, приема за установено, че жалбоподателката е майка на три деца, че съществува инцидент, при който същата не е положила дължимата грижа, както и досежно материалното и психическо състояние на майката, обстановката при която се отглеждат децата. Въз основа на така посочения социален доклад е направено мотивирано предложение от страна на компетентния орган Д СП гр. С. за постановяване мярка за закрила на децата, като същата е настаняване в специализирано заведение за определен срок.

Молбата относно искането за настаняване на детето е основателна. В Глава IV на ЗЗакрД са уредени две групи мерки за закрила на детето - за закрила в семейна среда (чл. 23 от с. з.) и настаняване извън семейството (чл. 26 от с. з). Мерките от втората група са: настаняване в семейство на роднини или близки; настаняване в приемно семейство и настаняване в специализирана институция е направено искане за настаняване на трите деца в специализирана институция (по чл. 30, ал. 2 ЗЗакрД) и за настаняването му в друга (по чл. 28, ал. 1 ЗЗакрД. Правилно ВТРС е приел, че е налице нужда от закрила на трите деца, приема, че е налице основанието на чл. 25, т. 1 ЗЗакрД. На следващо място, съгласно чл. 28, ал. 3 ЗЗакрД, при определяне на мерките за закрила на детето, съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 с. з., освен ако това не е в интерес на детето. Съдът е приел изключението, като го е мотивирал с това, че в конкретния случай не е възможно детето да бъде настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство. Освен това, не е налице и договор, сключен между директора на Д "СП" - и лице, кандидатстващо за приемно семейство. При тези обстоятелства, следва да се приеме, че са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда, поради което и съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗакрД, за съда остава единствено възможността за определяне на мярката "настаняване на детето в специализирана институция". Тази мярка е и в интерес на децата, защото с настаняването им в това заведение, независимо от липсата на семейна среда, ще се постигне в максимална степен закрила на нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, ще се задоволят в пълна степен на интелектуални потребности и не на последно място - ще се отговори положително на желанието да завърши образованието си, като е взет предвид от съда и факта, че се касае за брат и сестри и трите деца не са разделени, а са настанени в едно заведение. Последващото поведение на жалбоподателката, изразяващо се в редовно посещеине на дома е правно ирилевантно за този казус, но ще има значение за съответно прекратяване на мярката или нейното продължаване. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че решението е на РС - В.Търново е правилно поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 28, ал. 5, изр. 3 ЗЗакрД, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № .../16.3.2011г., постановено по гр. д. № ..../2011 г., ВТРС е е постановил настаняването на А. К., П. К. и И. К. в ДДЛРГ с. С. за срок от шест месеца като мярка на закрила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове : 1. 2.

Решение

2

340FBC2D5480A32FC2257894002344DF