Р Е
Ш Е Н
И Е № 4
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Добрич 20.01.2020г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на десети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТО***при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА
като разгледа Т.д..№156
по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе
предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Е.К.М. ЕГН **********
***,обл.Добричка и Т.В.М. ЕГН ********** ***,обл.Добричка,чрез АД“Я. И
СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.М.Я.
и адв.В.З. срещу „Д.З.“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление С.,представлявано
от Д.Х.Д.,Ж.М.Д.,Ю.К.К.и Р.Ц.Д. с цена на иска сумата от 120 000 лв. –по
60 000 лв.за всеки от ищците по делото,представляващи неимуществени вреди
за претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на внучката им Е.К.М., с
правно основание чл.45 във вр.с чл.52 от ЗЗД във вр.с чл.429 ал.1 и ал.2 от КЗ чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е редовна и допустима,родово
и местно подсъдна на ДОС.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства:
На 21.08.2015г. е настъпило ПТП ,при което е
причинена смъртта на Е.К.М.-внучка на ищците,при следните обстоятелства:
На 21.08.2015г. ,управлявайки автомобил „***“,с
рег.№***на път І-4 Варна –София ,при км.11 +200 по посока на движение
гр.Варна-гр.София ,водачът на автомобила М.К.М.ЕГН ********** допуска пътно
транспортно произшествие .С Присъда №2 по НОХД №356/2016г. по описа на Ловешки
окръжен съд извършителят М. е признат за виновен в това,че на 21.08.2015г. ,управлявайки товарен
автомобил „***“,с рег.№***на път І-4 Варна –София е нарушил правилата за
движение –чл.21 от ЗДвП –превишил разрешената скорост ,ограничена със знак В 26
от 60 км./ч.,като се е движил с 84,92 км./ч. и по непредпазливост причинил
смъртта на Е.К.М. ЕГН ********** и
средна телесна повреда на К.Д.С.,поради което и на основание чл.343 ал.4 във
вр.с ал.3 б.“б“ ,пр.първо във вр.с чл.54
от НК ,във вр.с чл.21 от ЗДвП ,съдът му
е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.На основание
чл.58а ал.1 от НК,съдът намалява така определеното наказание с 1/3 ,като налага
на подсъдимия М. наказание от две години
лишаване от свобода,изтърпяването на което,на основание чл.66 ал.1 от НК се
отлага за срок от четири години.
Производството е протекло по съкратената
процедура,при което подсъдимият изцяло е признал фактите по обвинителния акт.
С Решение №206/10.07.2017г.на Апелативен съд
гр.В.Търново е потвърдена постановената
присъда на АС гр.Ловеч.
С Решение №189 /06.03.2018г. по н.д.№949/ 2017г.
ВКС потвърждава Решение №206/10.07.2017г. по в.н.д.№163/2017г.на Окръжен съд
гр.В.Търново.
Причината за настъпване на ПТП се корени в
субективните действия на водача на товарния автомобил „***“,с рег.№***М. М.
.Същият допуска виновно нарушение на правилата за движение по пътищата,съгласно
които“ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства,които управляват.“Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразят с атмосферните условия ,с релефа на
местността,със състоянието на пътното превозно средство,с превозвания товар,с
характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне
опасност за движението .“
Ищците са баба и дядо на починалата.Тя цял
живот е била близо до своите баба и дядо ,живели са дълго в едно
домакинство,помежду им съществувала изключителна близост и
привързаност,надминаваща обичайната такава между баба и дядо и внучката им.Тя е
причинена от 10-те години непрекъснато съвместно съжителство и продължилото
след това присъствие на детето в дома им.Внучката носи името на баба си,което
допълнително затвърждава трайната и
дълбока емоционална връзка помежду им.
След раждането на детето на майката се
налага да прекъсна отпуска си по майчинство и да тръгне на работа.През този
период детето е на няколко месеца,но така стеклите се обстоятелства налагат
грижата за Е.да продължи да се полага от баба й и дядо й.През повечето време тя
е оставала да нощува в техния дом,като родителите й я вземали по 2-3 пъти в
месеца основно в почивните дни.Баба
й е поела домакинските грижи при отглеждане на детето,а дядо й помагал с
даваните съвети,опора и грижи.След като е тръгнала на училище Е.е продължила да
бъде с тях в петък и през целия уикенд.Това продължило до завършване на
училище.Ежедневните им контакти са продължили и след завършване на гимназия,след
заминаването на Е.в София и постъпването й в университет.Към момента на
настъпване на произшествието Е.е била само на 21 години,в разцвета на младостта
си,с големи планове за своето бъдеще.Ищците продължавали да подкрепят внучката
си в нейното развитие и за един добър и щастлив живот.
Внезапната смърт на тяхната внучка буквално
съсипала психически и емоционално баба й и дядо й.Те били съкрушени до такава
степан ,че изоставили всички ежедневни задължения,вечер не можели да спят от мисли
за случилото се и търсели утеха.Всеки ден ходели на гроба на починалата и
стояли там с часова.Загубили смисъл в живота си ,те никога няма да се
възстановят емоционално и ще изпитват дълбоко чувство на тъга,мъка и
безутешност.
Товарният автомобил „***“,с рег.№СА ** ХК,с
който виновно е причинено ПТП е застрахован по риска Гражданска отговорност в
ответното дружество“Д.З.“АД със застраховка полица №15115000181008,сключена на
05.01.2015г.,валидна от 16.01.2015г. до 15.01.2016г.
Съгласно чл.380 от КЗ към ответното дружество е отправена
претенция за изплащане на обезщетение на
Е.М. и Т.М. за неимуществени вреди-болки и страдания,причинени от смъртта на
тяхната внучка.Въз основа на заведената претенция застрахователят е образувал
преписка №*********/17.05.2019г. и преписка №*********/17.05.2019г.,но
ответното дружество е счело претенцията за неоснователна и е отказало изплащане
на обезщетение.
От така описаните факти се поражда правния
интерес на ищците за завеждане на настоящото исково производство.
Писмените доказателства са относими и следва
да се допуснат по делото.
В постъпил в срок отговор на исковата молба
ответникът излага следното:
Не се оспорват фактическите твърдения в
исковата молба,относно механизма на настъпване на ПТП,причинно следствената
връзка между смъртта на пострадалата и виновното поведение на водача,както и
пасивната легитимация на ответното дружество.
На плоскостта на ТР №1 /2018г.по
т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС се оспорва активната материално правна
легитимация на ищците да претендират търсеното от тях обезщетение.По изключение
се предвижда правото да се търси обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания на лица извън кръга ,посочен в ППВС№4/1961г. и
ППВС №5/1969 на ВС,когато е създадена
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт се търпят
продължителни болки и страдания,извън обичайните.
В случай,че съдът приеме,че е справедливо
ищците да бъдат обезщетени ,отговорността по отношение на т.нар. разширен кръг
лица е ограничена ,съобразно предвидения в пар.96 ал.1 от ПЗР
на ЗИДКЗ размер от 5 000 лв.,а с пар.96 ал.3 от ПЗР към ЗИДКЗ е придадено
обратно действие на цитираната законова разпоредба –и за събития, настъпили
преди приемането й.
Обосновава се тезата на ответника,че
претендирания размер на претенцията е обективно крайно завишен.Присъждането на
по-високи размери на обезщетенията представлява изкривяване на принципа на
справедливостта,което не е в обществен интерес.
Настоява се за отхвърляне на
исковете,евентуално за присъждане на обезщетение в размера,посочен в пар.96
ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
В подадената в срок допълнителна искова
молба се обосновава наличието на активна материално правна легитимация на
ищците по делото,доколкото в случая се отнася до болки и страдания ,сравними по
интензитет с тези на най-близките.Отричането на това право се отчита в
постановеното ТР №1/21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС,като
противоречащо на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД.Материалната активна
легитимация не зависи от степента на родство,а от тази житейска ситуация,която
предпоставя причина за особена близост,която обосновава получаването на
обезщетение така,както и най-близките.Налице е житейска ситуация ,която води до
извода,че са претърпени болки и страдания,надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите болки и страдания за съответната родствена
връзка.
Смята се,че в случая не е приложима
разпоредбата на пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.Това становище се основава на
съдебната практика на Съда на ЕС,установена в посочените в допълнителната
искова молба решения по преюдициални запитвания.Налице е противоречие между
вътрешноправната норма от една страна и общностната норма от друга,посочена във
вторичен източник на правото Директива 84/5.
Обосновава се и обстоятелството,че размерът
на предявената претенция е справедлив и съобразен с конкретната икономическа
конюнктура на непрекъснато нарастване и осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие.
В съдебно заседание страните поддържат
изразените от тях становища в разменените по делото крижа.
Окръжният съд,като се запозна с писмените и
гласни доказателства по делото,прие за установено следното:
Безспорна и установена с влязла в сила
Присъда №2 от 23.01.2017г.по НОХД №356/2016г.на Ловешки окръжен съд е следната
фактическа обстановка:
На 21.08.2015г.,на път 1-4 Варна –София ,при
км.11+200,с посока на движение гр.Варна към гр.София ,при управление на товарен
автомобил „***“,с рег.№***,собственост на БТК София М.К.М.е нарушил правилата
за движение по пътищата,а именно чл.21 ал.2 от ЗДвП-превишил разрешената
скорост,ограничена със знак В 26 от 60 км./ч.,като се движел с 84,92 км./ч. и по
непредпазливост причинил смъртта на Е.К.М. ***.
Не се оспорва механизма на настъпване на
произшествието,противоправността на деянието и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилия резултат-смъртта на Е.Колева.Присъдата е
задължителна за съда,който решава гражданскоправните последици от
престъплението,в частта за това извършено ли е деянието,противоправността му и
виновността на дееца-чл.300 от ГПК.
Спорът между страните се състои в това,доколко
ищците като баба и дядо на починалата при катастрофата Е.имат право да бъдат
обезщетени за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на тяхната внучка и в какъв размер.
При преценката си за правото на ищците да
получат претендираното от тях обезщетение за неимуществени вреди съдът изходи
от приетото в ТР№1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г.на ВКС ОСНГТК ,съгласно което
извън кръга на най-близките на пострадалия ,права на обезщетение могат да
имат и негови братя,сестри,баби ,дядовци
и внуци,когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна,че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания,надхвърлящи по интенцитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
От разпита на свидетелите по делото-св.***и
св.***се установява следното:И двете свидетелки познават семейството на ищците Е.
и Т. Минкови от повече от 40 години и са техни семейни приятели.Като такива те
имат дългогодишни наблюдения върху отношенията на ищците с тяхната внучка ***.
Е.,родена през 1993г. още от бебе е дадена
за отглеждане от родителите си на баба и дядо,тъй като двамата са били
ангажирани-майката още е учила,а после е работила,а бащата също е бил зает.
Ищците имат още една внучка ,за която се
грижат.Бабата е напуснала работа,когато внучката й е била на четири месеца,започнала
да я гледа и така до училищна възраст.Докато била малка родителите не са я
прибирали в техния дом,а когато започнала училище ,през седмицата си била при
родителите ,но от петък до неделя
отивала при баба си и дядо си,както и по празниците.Според св.***ищцата
хранела и обличала внучката си, редовно й помагала с уроците.Е.била гальовно
дете и винаги се „гушкала“ в баба си,която напразно я отпращала да си играе в
другата стая.По време на следването си м гр.София Е.идвала винаги ,когато се
върне в Добрич да види баба си и дядо си.Говорели си по телефона.Идването на
внучката било повод за радост и приготовления за посрещането й.***редовно
споделяла с баба си проблемите си в училище,били неразделни.Тези показания се
потвърждават и от св.***,според която ищците смятали внучка си „като свое дете“,
тя тях ги имала като родители.Според свидетелката ******била „любимката „ на
баба и дядо,независимо от това,че те имали и още едно внуче.
След смъртта на Е.ищцата Е.М. написала
съобщение в социалната мрежа:“Имах две слънца,едното угасна.Угасвам и
аз.“Когато св.***се върнала от работа в Гърция и видяла ищците те били „нито
живи,нито умрели“.И до момента не могат да преодолеят дълбоката си скръб от
загубата на внучката си-здравословното и психическото им състояние се влошило
чувствително вследствие на загубата.Това се потвърждава и от показанията на св.***.
При така депозираните непротиворечиви
свидетелски показания и непосредствените впечатления на съда от разпита на
двете свидетелки, у съда се създаде вътрешното убеждение,че между ищците –баба
и дядо на Е.и тяхната внучка са съществували взаимоотношения,които са на
изключителна привързаност и любов и по интензитет на връзката надскачат
традиционните за българското семейство отношения на обич,привързаност и доверие
между внуци и техните баби и дядовци.
Ответникът по делото възразява,че починалата
внучка имала свое семейство –майка и баща.Това действително е така,но според
свидетелските показания родителите са били“постоянно заети с учене и работа“ ,което
довело до необходимостта детето до седемгодишна възраст да бъде отглеждано
единствено от баба си и дядо си,а след това-при всяка възможност да пребивава
при тях.Не е необходимо ангажиране на специалните познания на психолог,достатъчен
е и житейски опит,за да се направи извода,че при такова положение връзките
между баба и дядо и тяхната внучка понякога са по-здрави и интензивни
,отколкото тези с рождените родители.Бабата,която прекъснала трудовата си
дейност,за да се грижи за внучката си ,посветила остатъка от живота си на
отглеждането й.Вярно е също,че след като тръгнала на училище ,Е.започнала да
престоява при родителите си.Това обаче не е намалило силата на привързаността
на детето към ищците ,нито тяхната към него.Същото се отнася и до
възражението,че след като отишла да учи в гр.София внучката не се виждала така
често с баба си и дядо си.Свидетелите не могат да покажат точно колко чести са
били телефонните разговори между тях и това е нормално,тъй като не са могли да
присъстват на всички проведени разговори,но доказан факт по делото е,че
връщането на внучката в гр.Добрич било повод за специални приготовления за
посрещането й и доставяло изключителна радост на ищците.Действително ищците
имат и друго внуче,но това не може да замести липсата от загубата на любимата
им внучка ***.Показанията на свидетелите не обхващат "отдавна минал
период“,както твърди ответника,а навеждат на извода за трайна във времето и
изключително дълбока връзка между ищците и починалата ***.Влошаването на
здравословното и психическо състояние на бабата и дядото е във връзка с
преживяната от тях загуба,макар и претърпения инсулт от ищцата да не е в пряка
връзка с това.
С оглед изложеното съдът намира,че по делото
се доказа изключителен характер на връзката между бабата и дядото на Е.и
тяхната внучка,надхвърляща по сила обичайните взаимоотношения между близки роднини
от този вид и поради това е налице активна легитимация на ищците да претендират
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,съобразно мотивите на
цитираното тълкувателно решение на ВКС ОСНГТК.
Налице е хипотезата на чл.493а ал.4 от КЗ ,която
урежда,че когато по изключение друго лице ,извън лицата по ал.3 претърпи
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице,тъй като е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия,причиняваща му продължителни болки и страдания,справедливо е
те да бъдат обезщетени.
По приложението на пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ,определяща максимален размер на обезщетение на т.нар „разширен кръг“ от
правоимащи до 5 000 лв. се е създала съдебна практика,която се споделя и
от настоящия съдебен състав и която е в смисъл,че подобен подход противоречи на
първо място на принципа на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД и на следващо
място на правото на ЕС,доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в
чл.1,пар.2 от Втора директива 84/5,кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009г.,относно застраховката
„Гражданска отговорност“,чиито чл.9 ал.1 предвижда следните минимални суми:В
случай на телесно увреждане –минимална застрахователна сума от
1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за
събитие,независимо от броя на пострадалите.
В тази връзка е налице Решение на СЕС от
24.10.2013г. по дело С277/12 с предмет преюдициално запитване,отправено на
основание чл.267 ДФЕС,според което не се
допуска национална правна уредба,съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на МПС,да покрива обезщетението за
неимуществени вреди,дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки членове на семейството,настъпила при
пътно-транспортно произшествие, само до определена максимална сума,която е
по-малка от посочените в чл.1 пар.2 от Втората директива 84/5.
Съобразно чл.633 от ГПК,решенията по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища в България.
Що се отнася до цитираното от ответното
дружество Решение №377/29.07.2019г.по т.д.№520/2018г.на ВКС ІІ ТО,ТК –решението
приема,че съгласно т.2 от диспозитива на решението по дело С 413/15 СЕС, може
да се противопостави на частно правни субекти Втора директива 84/5 ЕИО,когато
на тези субекти държавата членка е поверила задача в обществен интерес,каквато
е изплащане на обезщетения и която
произтича от общата цел за защита на пострадалите,преследвана от правната
уредба на Съюза в областта на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“по отношение на моторните превозни средства,която трябва за се
разглежда като задача в обществен интерес.По тези съображения неоснователно се
явява възражението,че посочената директива е непротивопоставима на ответника ,в
качеството му на частно правен субект.
Според преценката на настоящия съдебен
състав справедливото обезщетение за претърпените от ищците болки и страдания от
загубата на тяхната внучка следва да се определи като се преценят и контретните
икономически условия към момента на настъпване на деликта.
Сумата,която следва да се присъди на всеки
от ищците е 20 000 лв.за всеки от тях.В останалата част до размер от
60 000 лв.за всеки ищец искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Дължат се направените от ищците съдебно
деловодни разноски,а именно адвокатско възнаграждение,определено по минимума на
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнагражденния,като съдът не
намира основание за намаляване на възнаграждението под визирания в посочената
наредба минимум-делото е с достатъчно висока правна сложност,която обосновава
присъждане на минималните размери на
претендирания адвокатски хонорар,на основание чл.38 от ЗА.За всеки от ищците се
дължи минимално адвокатско възнаграждение от 2 330 лв.,а съобразно на
уважената част от иска в тежест на ответника се присъждат разноски в размер на
777 лв.за всеки от ищците,без ДДС.На ответника,съобразно на отхвърлената част
се дължат сторени разноски в размер на 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление С.,представлявано от Д.Х.Д.,Ж.М.Д.,Ю.К.К.и Р.Ц.Д. да заплати на Е.К.М.
ЕГН ********** ***,обл.Добричка сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди
лева/,представлявана обезщетение за претърпени от смъртта на внучката й Е.К.М.
при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди-болки и страдания,ведно със законна
лихва върху главницата,считано от 06.06.2019г.до окончателното й
изплащане,както и сторени по делото съдебно деловодни разноски в размер на
777лв./седемстотин седемдесет и седем лева/-адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до сумата от
60 000 лв.като недоказан.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление С.,представлявано от Д.Х.Д.,Ж.М.Д.,Ю.К.К.и Р.Ц.Д. да заплати на Т.В.М.
ЕГН ********** ***,обл.Добричка сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди
лева/,представлявана обезщетение за претърпени от смъртта на внучката му Е.К.М.
при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди-болки и страдания,ведно със законна
лихва върху главницата,считано от 06.06.2019г.до окончателното й
изплащане,както и сторени по делото съдебно деловодни разноски в размер на
777лв./седемстотин седемдесет и седем лева/-адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до сумата от
60 000 лв.като недоказан.
ОСЪЖДА Е.К.М. ЕГН ********** ***,обл.Добричка
и Т.В.М. ЕГН ********** ***,обл.Добричка да заплатят на „Д.З.“АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление С.,представлявано от Д.Х.Д.,Ж.М.Д.,Ю.К.К.и Р.Ц.Д.
сумата от 300 лв./триста лева/-разноски по делото,представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: