Решение по дело №290/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 3
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310100290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 3, 07.01.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На дванадесети декември през 2019 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                              Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Наталия Тодорова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 290 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК.

            Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управител Димитър Димитров, действащ чрез упълномощен юрисконсулт Н.М., против Т.Г.М., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да установи че дружеството има парично вземане от ответника в размер на 1 304.73 (хиляда триста и четири лева и 73 ст) лева, представляваща главница по револвиращ кредит, 34.20 (тридесет и четири лева и 20 ст) лева – обезщетение за забава за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г., или общо дължима сума в размер на 1 338.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до окончателното изплащане на вземането. Претендира за присъждане на направените разноски по воденото заповедно производство в размер на 26.78 (двадесет и шест лева и 78 ст) лева – платена ДТ и 50.00 (петдесет)  лева възнаграждение за юрисконсулт, както и за направените съдебни разноски по настоящото производство – заплатена ДТ в размер на 125.41 (сто двадесет и пет лева и 41 ст) лева и претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева, като посочва банкова сметка, ***.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Т.Г.М., ЕГН-********** ***, не е намерен на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната. Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Р.П.,***, представя писмен отговор, като счита предявеният иск за допустим, а по основателността му ще вземе становище след изслушване доводите на ищцовата страна. Не възразява срещу доказателствените искания на ищцовата страна и не заявява други такива. В съдебно заседание не се явяват страната и особеният представител и не ангажират становище по същество на иска.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 27.01.2016г. между страните по делото е сключен представения по делото Договор № PLUS-12623393 за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. По силата на този договор, ответникът Т.Г.М., ЕГН-**********, в качеството си на Кредитополучател, е дал съгласието си освен усвоения основен кредит за потребителски цели, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Мастъркард (Международна картова организация (чл.12 - чл.21 от Условията по Договора и отделно Приложение за отпускане на револвиращия потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта (л.30-31 от делото) – неразделна част към основния Договор). При посочените условия на ответника била издадена кредитна карта № CARD-13364994, като фактическото й предаване от ищцовото дружество в държане на ответника – ползвател на кредитната карта, е осъществуно с куриерска фирма „МиБМ Експрес” ООД, съгласно товарителница № 919071613364994 от 22.07.2016г., лично подписана от ответника на 25.07.2016г. в 16.20 часа, като няма съставен приемо-предавателен протокол. Кредитната карта е активирана от ползвателя на 27.07.2016г. при отпуснат от Кредитора максимален кредитен лимит от 1 000.00 лева, представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства  (POS) и др., осъществени чрез издадената кредитна карта. Между страните е уговорено отчитане на ползвания кредт чрез месечно извлечение за осъществените трансакции, издавано от Кредитора до 15-то число на съответния месец, изпращано на електронен адрес при изрично искане на кредитополучателя или в хартиена форма на посочен от него адрес, като неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителната вноска (чл.12 от Приложението). Уговорено е и задължението на картодържателя да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението, с падежна дата на погасителните вноски – до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението за осъществените трансакции (чл.13 от Приложението).

            Съгласно чл.20 от Условията по Договора, Кредиторът блокира кредитната карта по искане на Кредитополучателя при изтичане на валидността и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на два месеца от последното плащане, се прилагат съответно разпоредбите на чл.5, а именно при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на Кредитора.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, депозирано с вх.№ 4842/15.11.2019г., за периода от активирането на кредитната карта, ответникът-Картодържател, е извършил само една трансакция с картата - на 31.10.2016г., когато е закупил стока на стойност 874.83 лева в мрежата на търговски партньори „Данте Интепнешънъл С”. Извършил е 5 броя плащания за погасителни месечни вноски, на обща стойност 315.00 лева, отразени в счетоводството на ищцовото дружество, както следва: на 01.12.2016г. – 52.00 лева; на 21.12.2016г. – 52.00 лева; на 24.01.2017г. – 51.00 лева; на 31.03.2017г. – 110.00 лева и на 28.04.2017г. – 50.00 лева. По този начин експертизата определя останало неизплатено и изскуемо задължение на ответника към ищеца във връзка с ползването на кредитната карта в размер на 1 304.73 лева – главница.

На 16.11.2018г. е била изпратена Последна покана от ищеца до ответника за погасяване на задължението му в посочения горе размер за главница от 1 304.73 лева и обезщетение за забава към него момент в размер на 2.55 лева, в срок от 7 дни от получаването на поканата, с предупреждение, че при неизплащане на задължението Кредиторът ще пристъпи към съдебно събиране на вземането си с произтичащите от това допълнителни разноски в тежест на длъжника. Поканата е получена от съпругата на ответника на 21.11.2018г., удостоверено с подписа й върху Товарителницата № 8201811160437/2252242.1 на куриерска фирма „МиБМ Експрес” ООД.

Тъй като не последвало плащане на задължението, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 732/21.02.2019г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 131/2019г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение, определено към него момент в размер на претендираните и в това производство суми - 1 304.73 (хиляда триста и четири лева и 73 ст) лева - главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, 34.20 (тридесет и четири лева и 20 ст) лева – обезщетение за забава за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноските по воденото за същото вземане заповедно производство в размер на 26.78 (двадесет и шест лева и 78 ст) лева – заплатена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй като съобщението до длъжника Т.Г.М., ЕГН-********** за издадената срещу него Заповед за изпълнение, е връчено чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, при възприето от съда редовно връчване при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, по указание на съда, дадено при условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК с Разпореждане от 22.03.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело, дължимото обезщетение за забава върху неиздължените суми за претендирания от ищеца период след преустановяване на плащанията от ответника, а именно за период 09.11.2018г. – 11.02.2019г. (преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 131/2019г. на РС-гр.Исперих), възлиза в размер на 34.43 лева.

            В настоящото съдебно производство ищцовото дружество е направило съдебни разноски в размер на 102.19 лева – дължима ДТ при завеждане на иска, от които 26.78 лева заплатена ДТ в заповедното производство, а разликата от 75.41 лева доплатена при завеждане на установителния иск (реално е доплатена сума от 125.41 лева, при надвнесена ДТ от 50.00 лева, която е върната на ищцовата страна). Деловодните разноски на ищцовата страна са в размер на 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 100.00 лева – изплатено възнаграждение за особения представител на ответника (при първоначално определно възнаграждение от 200.00 лева, като разликата е върната на ищеца). По този начин общо направени от ищеца разноски възлизат в размер на 402.19  лева. Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК за 702.19 лева, в които включва надвнесената ДТ от 50.00 лева, която е върната на ищеца, включва и разликата от 100.00 лева - неизплатена част от възнаграждението за особен представител на ответника, както и претендираните възнграждения за юрисконсулт, от които 50.00 лева, присъдено възнаграждение по Заповедното производство и 100.00 лева – претендирано възнаграждение по исковото производство.

  Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 22.03.2019г. по ч.гр.д.№ 131/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., клон България”, ЕИК *********,. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.02.2019г.

  Разгледан по същество – искът е основателен. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно правоотношение във връзка с предоставен от ищцовото дружество в полза на ответника револвиращ потребителски кредит. В качеството си на Кредитополучател ответникът е усвоил парични суми по предоставения му кредит, но не изпълнил договорните си задължения по погасяването на този кредит по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което, на основание чл.20 от Условията по Договора, Кредиторът е блокирал кредитната карта, представена на ответника и е възникнала изискуемост на цялото задължение ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като неоспорено, компетентно и обосновано.

  При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца или че са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на претендираното от него парично задължение (погасяване на полвания  от него паричен кредит).

Главното вземане относно дължимата главница по кредита е изцяло доказано по размер, установен от експертизата на стойността на исковата сума от 1 304.73 лева. Обезщетението за забава върху тази главница, претендирано от ищеца за периода от 09.11.2018г. – 11.02.2019г.  е доказано в по-висок размер от 34.43 лева спрямо претендирания от 34.20 лева, но искът следва да бъде уважен до размера на поисканото. Като цяло предявеният установителен иск се явява изцяло ооснователен и доказан и следва да бъде уважен.

            При горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на направените от ищцовото дружество съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от 552.19 лева. в това число разноските по заповедното и по исковото производство, включващи и претендираните възнаграждения за юрисконсулт, като следва да бъдат разграничени, както следва:  общо 76.78 (седемдесет и шест лева и 78 ст) лева по заповедното производство (26.78 лева заплатена ДТ и 50.00 лева присъдено възнаграждение за юрисконсулт) и общо 475.41 (четиристотин седемдесет и пет лева и 41 ст) лева по исковото производство (75.41 лева доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, 100.00 лева – изплатено възнаграждение за особения представител на ответника и 100.00 лева – претендирано възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).

  Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответника Т.Г.М., ЕГН-********** ***, че има парично задължение към “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управител Димитър Димитров, в размер на 1 304.73 (хиляда триста и четири лева и 73 ст) лева, представляващо главница по револвиращ потребителски кредит по Договор № PLUS-12623393 от 27.01.2016г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, 34.20 (тридесет и четири лева и 20 ст) лева – обезщетение за забава за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Г.М., ЕГН-**********  ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управител Димитър Димитров:

- сумата от 76.78 (седемдесет и шест лева и 78 ст) лева направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 131/2019г. на РС-гр.Исперих и

- сумата от 475.41 (четиристотин седемдесет и пет лева и 41 ст) лева направени разноски по настоящото исково производство.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

  След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 131/2019г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: