№ 18662
гр. С 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110137225 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „E М“ ЕООД, чрез адв. К., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 22.02.2019 г. между „БНП-П.П .Ф ЕАД, в качеството му на кредитор, и
В. К. С., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № ********, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 2500 лв. при лихвен процент от 35,24% и годишен процент на разходите от
44,60%. Срокът на кредита бил 48 месеца, като ежемесечно следвало да се заплащат
погасителни вноски в размер на 114,47 лв. с краен падеж 20.03.2023 г. Твърди, че
ответникът преустановил плащанията по договора за кредит, като останала непогасена сума
в общ размер на 3933,29 лв., от които: 2174,29 лв. – главница и **** лв. – договорна лихва.
Поддържа, че на 27.04.2022 г. между „БНП-П.П .Ф ЕАД и „E М“ ЕООД бил сключен
договор за прехвърляне на парични вземания (цесия), по силата на който вземанията по
процесния договор за потребителски кредит били прехвърлени на ищеца. Предвид
изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 2174,29 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ******** от 22.02.2019 г., сключен между „БНП-П.П .Ф
ЕАД и В. К. С., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането; ****
лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2020 г. до 25.10.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът е възразил, което обосновава интереса от предявяване на искове за
установяването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. С., чрез адв. В., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност. Поддържа, че ищецът нямал активна материално правна
легитимация. Твърди, че не била настъпила предсрочна изискуемост на задължението. На
следващо място поддържа, че липсвало доказателства за получаване на сумата по договора
за кредит от ответника. Отделно от това, уговорената лихва, ГПР, „такса ангажимент“ и
1
всички останали допълнително начислени такси били нищожни, поради противоречието им
с добрите нрави. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-********* сключен на 22.02.2019 г., се установява, че между „БНП П.П.Ф
С.А.“, клон Б. като кредитодател, и В. К. С., като кредитополучател, е бил сключен договор
за кредит за сумата в размер на 2500 лв. – за потребителски цели.
Уговорените в договора параметри и плащания са, както следва: размер на кредита
2500 лв., застрахователна премия – 672 лв., такса ангажимент – 87,50 лв., погасителни
вноски – 48 бр., размер на погасителна вноска – 114,47 лв., обща стойност на плащанията –
5494,56 лв., годишен процент на разходите – 44,60 %, лихвен процент – 35,24 %.
В договора за потребителски кредит № ******** от 22.02.2019 г. е инкорпориран и
погасителен план (с падежни дати на месечните погасителни вноски), от който се
установява, че падежната дата на първата вноска е 20.04.2019 г., а на последната вноска –
20.03.2023 г.
В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата,
посочена в поле "Общ размер на кредита". Предвидено е също така, че посочената сума в
поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна
погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в
съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.
Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. В чл. 3 от договора е посочено, че
погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е представено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по
Договор за потребителски кредит № ********, сключено между кредитодателя и ответника,
по силата на което заплащането на месечни погасителни вноски по посочения договор за
кредит с № 13, 14, 15 и 16 (номера на отложените вноски) се отлага за срок от 4 месеца,
вследствие на което кредитът се удължава със срока на гратисния период. Съгласно т. 6 от
споразумението, вследствие на промените общата дължима сума от кредитополучателя в
размер на 5494,56 лв. се променя на 5754,84 лв., като ГПР по договора за кредит остава
непроменен.
Като доказателство по делото е представен и приет Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022 г. между „E М“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, и „БНП П.П.Ф С.А.“, клон Б. в качеството му на цедент, по силата на който
цедентът прехвърля и продава портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от цедента с длъжници, които не изпълняват задълженията
си на заемополучатели по тях, а цесионерът купува и придобива от цедента вземанията,
2
определени в Приложение № 1 – Списък на вземанията, срещу заплащане на покупната
цена. По отношение на индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа
изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част (подписан
от страните), което е представено по делото, като в същото фигурира вземането по
процесния договор, сключен с ответницата, а именно: 3933,29 лв., от които 2 174,29 лв. –
главница и **** лв. – лихва.
Установява се също така, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички
длъжници по вземанията, предмет на горепосочения договор за цесия за извършеното
прехвърляне (виж чл. 5, ал. 7 от договора за цесия).
За установяване на факта на усвояване на кредита и на размера на непогасения остатък
от задълженията по договора за потребителски кредит № ******** от 22.02.2019 г. е прието
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитодателят е
превел на 25.02.2019 г. по банковата сметка на кредитополучателя В. К. С. сумата от 2412,50
лв., като от предоставената сума на кредита от 2500 лв. е удържана "Такса ангажимент" в
размер на 87,50 лв. По този начин общият размер на предоставения кредит по процесния
договор е изцяло усвоен. По процесния договор за кредит са извършени 13 плащания в общ
размер от 1773,64 лв., като с платените суми са погасени: изцяло първите 12 вноски с
падежи от 20.04.2019 г. до 20.03.2020 г. в общ размер на 1373,64 лв.; изцяло отложените 13
и 14 вноски с нов падеж 20.08.2020 г. и 20.09.2020 г. в общ размер на 243,40 лв. и частично
вноска 15 с падеж 20.10.2020 г. в общ размер на 100,01 лв. С общо заплатената сума в
размер на 1 773,64 лв. са погасени, както следва: 451,71 лв. – главница, 1 111,93 лв. –
договорна лихва и 210,00 лв. – застрахователна премия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните
правопораждащи факти: 1) сключен между ответника и „БНП П.П.Ф С.А.“, клон България
на 22.02.2019 г. договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата
молба; 2) предоставяне на сумата на ответника, както и 3) валидно сключен договор за
цесия и факта на уведомяване на ответника за цесията. При установяване горните
предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.
От ангажираните по делото доказателства несъмнено се установява, че между „БНП
П.П.Ф С.А.“, клон България и ответника е подписан на 22.02.2019 г. договор за
потребителски паричен кредит за сумата от 2 500 лв., срещу насрещното му задължение да
върне сумата на 48 месечни вноски. Установява се, че кредитодателят е превел на 25.02.2019
г. по банковата сметка на кредитополучателя В. К. С. сумата от 2412,50 лв., поради което са
неоснователни доводите на ответника, че нямало доказателства за направен превод по
сметката на В. К. С.. Ирелевантно за приемане изводите по съществото на спора в случая е
обстоятелството, че задължението произтича от обявен за предсрочно изискуем кредит при
условията на чл. 5 от условията на договора (поради неплащане на съответен брой
последователни месечни вноски), за което е необходимо нарочно волеизявление на
кредитора, което да е достигнало до длъжника, тъй като падежът на задължението при
приключване на устните състезания в СРС е настъпил (чл. 235, ал. 2 ГПК). Независимо дали
се основава на предсрочна или редовна изискуемост на дълга по кредита, към посочения
релевантен момент вземането е било изискуемо. Ето защо са неоснователни доводите на
ответника, че не била настъпила предсрочна изискуемост на задължението, която да е била
обявена на кредитополучателя.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
3
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата
на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно дружеството-ищец е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на
което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит
(потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са
налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността
на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е релевирал
възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит от
22.02.2019 г., тъй като е бил сключен в противоречие с императивни разпоредби на закона
по смисъла на чл. 2* ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Отделно от това нормите на ЗПК са повелителни,
поради което съдът може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в
договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в договора за потребителски
паричен кредит от 22.02.2019 г. "такса ангажимент" и застрахователна премия по "Защита
на плащанията" са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването
на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1
и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални
такси.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответницата е формирано
като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително
задължението за "такса ангажимент" в размер на 87,50 лв. и за застрахователна премия в
размер на 672 лв. Плащането на "таксата ангажимент" и застрахователна премия обаче не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 44,60 %, въпреки че са
включени в общия дълг и месечните вноски. По този начин е нарушено изискването на чл.
19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита (в този смисъл са Решение №
3869 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022 г., Решение № 1749 от 10.04.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 12443/2021 г., Решение № 2165 от 27.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
2471/2022 г. и др.).
В случая в договора за потребителски паричен кредит от 22.02.2019 г. в графа
"Параметри и условия" е предвидено покупка на застраховка "Защита на плащанията". Така
едновременно с попълването и подписването на договора за кредит кредитополучателя
безусловно изразява своето писмено съгласие за сключване на посочената застраховка.
4
Заплащането на застрахователна премия е включено в предварително изготвения от
кредитора формуляр, поради което следва да се приеме, че съставлява условие за получаване
на кредита.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението,
съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за
потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.
По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия включва
заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията",
предвид уговорката по т. 2 от Условия по договор за кредит. Следователно
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това нарушение е
недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК (виж Решение № 3869 от
13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022 г., Решение № 1749 от 10.04.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 12443/2021 г., Решение № 2165 от 27.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2471/2022 г.
и др.). Нормата на чл. 22 ЗПК предвижда една своеобразна санкция по отношение на
търговеца, който е действал недобросъвестно, който не е положил грижата на добрия
търговец и е нарушил правата на потребителя, гарантирани в специален закон (така
Определение № 60729 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1340/2021 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
Предвид това, процесният Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******** от
22.02.2019 г. се явява недействителен (в този смисъл са Решение № 261434 от 4.03.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 6462/2020 г., Решение № 267071 от 21.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
8036/2020 г., Решение № 127 от 11.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3292/2022 г., Решение №
266714 от 26.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4773/2021 г., Решение № 2195 от 11.08.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 13527/2021 г., Решение № 260002 от 4.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
12383/2019 г., Решение № 263011 от 26.09.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3697/2021 г.,
Решение № 266691 от 25.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3112/2020 г. и др.). Редакцията на
нормата, доколкото не предвижда специално недействителността да се отнася до отделни
разпоредби на договора, следва да се разбира, че предвижда нищожност за целия договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Законодателят е счел, че в тази хипотеза на
недействителност на договора отговорността на кредитополучателя не следва да отпадне
изцяло, като доколкото разпоредбата на закона не предвижда нищо в противния смисъл,
тази отговорност може да бъде ангажирана в настоящото производство. В този смисъл е и
практиката на ВКС, а именно Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на
ВКС, ІV г. о., както и Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т.
о., съгласно които, при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
5
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.
По отношение на следващия спорен между страните въпрос по същество в
първоинстанционното производство, а именно дали ищецът се легитимира като кредитор на
претендираното вземане, настоящият съдебен състав приема следното:
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 – чл. 102 ЗЗД.
Общото между тази правни институти е промяната в субектите на облигационното
отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по
договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават
правилата на цесията и на заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент, го
прехвърля не трето лице – цесионер, като последният разполага с правото да го събере от
длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания (действителни), които
имат имуществен характер (каквито са и процесните). Длъжникът по вземането не е страна
по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на
договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички
акцесорни права (освен ако е уговорено противното). Обстоятелството, че цесията засяга
интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл.
99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че
вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да
породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор (цедента) – чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му,
т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по
силата на принципа на свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор
да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията – това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото
производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
(виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т.
о., ТК).
Както вече бе посочено, по делото е доказано, че първоначалният кредитор „БНП
П.П.Ф С.А.“, клон България е упълномощил ищеца да уведоми всички длъжници по
вземанията, предмет на договора за цесия от 27.04.2022 г. Уведомлението за прехвърляне на
вземанията по процесния договор за кредит, изходящо от цедента (стария кредитор), чрез
6
неговия пълномощник (ищеца), е приложено към исковата молба, преписи от които са били
надлежно връчени на В. К. С., чрез процесуалния й представител, на 22.08.2023 г.
Следователно цесията има действие за ответницата.
Във връзка с останалите възражения в отговора на исковата молба трябва да се посочи,
че "придобиване на вземането" от цесионера настъпва със самото сключване на договора за
цесия – цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на
договора за цесия. Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия
състав на цесията. От сключването на договора за цесия вземането, ако е изискуемо според
сделката между цедента и длъжника, е изискуемо и за цесионера – виж например Решение
№ 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., I т. о., ТК. А принципно договорът за
прехвърляне на вземане е неформален и основанието за разместване на имуществени блага
може да е различно (продажба, замяна, дарение, даване вместо изпълнение и пр.) и да не е
обявено в самата цесия.
По отношение на възражението на ответника за настъпила погасителна давност съдът
приема следното:
Правната уредба на договора за кредит дава възможност на страните да уговорят
връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението. Това
обаче не превръща договора в такъв за периодични плащания, нито определя по-кратък срок
за неговото погасяване, тъй като при периодичните плащания отделните задължения,
въпреки техния общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения (виж
и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011
г., ОСГТК), а при договора за кредит се поема задължение за едно цяло задължение, като с
уговорените погасителни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на
едно общо задължение на отделни части. В разглеждания случай е несъмнено, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
70305/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, е подадено на 22.12.2022 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК),
т.е. преди изтичането на 5-годишния давностен срок, поради което възражението на
ответницата за погасителна давност се явява неоснователно.
В настоящия случай чистата сума, подлежаща на връщане съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, възлиза в размер на 2412,50 лв. С оглед на това, че ответницата е заплатила
сума в общ размер от 1773,64 лв., то дължимият остатък от главното задължение възлиза на
сумата от 638,86 лв., до който размер предявеният главен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е основателен, а за разликата
до пълния предявен размер от 2174,29 лв. следва да бъде отхвърлен.
Предвид установената недействителност на договора, неоснователен се явява
предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от **** лв. - възнаградителна лихва за периода 20.04.2020 г. –
25.10.2022 г.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 258,67 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, 78,66 лв. – държавна такса в исковото производство и 500 лв. – депозит за
ССчЕ, или общо 837,33 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 13*00 лв.
Ответникът е сторил и претендира разноски в размер на 800 лв. – адвокатско
7
възнаграждение. Релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК е основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. адвокатското възнаграждение
на ответната страна следва да бъде намалено до размера от 700 лв. Ето защо, съразмерно с
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 58*30 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД,
че В. К. С., ЕГН **********, с адрес: с.В ул. „Б.д“ № * дължи на „E М“ ЕООД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. С ж.к. „М.д, ул. ”Р.П.К № 4-*
сумата в размер на 638,86 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
******** от 22.02.2019 г., сключен между „БНП П.П.Ф С.А.“, клон Б. в качеството на
кредитодател, и В. К. С., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са
цедирани на „E М“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.04.2022 г. и приложение № 1 към договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70305/2022
г. по описа на СРС, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за
главница за разликата над уважения размер от 638,86 лв. до пълния предявен размер от
2174,29 лв., и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от **** лв. - възнаградителна лихва за периода 20.04.2020 г. –
25.10.2022 г.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, с адрес: с. В ул. „Б.д“ № * да заплати на „E М“
ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. С ж.к. „М.д, ул. ”Р.П.К
№ 4-* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 13*00 лв., представляваща разноски за
заповедното и исковото производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „E М“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
С ж.к. „М.д, ул. ”Р.П.К № 4-* да заплати на В. К. С., ЕГН **********, с адрес: с. В ул. „Б.д“
№ * на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 58*30 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8