Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Велико Търново, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и
прокурора от ВТОП ИЛИАН БЛАГОЕВ
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10 293/2021
г. по описа на АСВТ и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На
касационен контрол е подложено Решение № 389 от 11.11.2020 г. по АНД № 344/2020
г. по описа на Горнооряховският районен съд. Със същото е потвърдено Наказателно
постановление №20-0268-000507/30.03.2020 г., издадено от началник сектор
„Охранителна полиция” в РУ – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с
което на А.Н.Р. *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 850 лв. (осемстотин и петдесет
лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
(три) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът
твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че от
представените доказателства не може да се направи категоричен извод за работата
на техническото средство, доколкото на снимковия материал се вижда и друг
автомобил, което създава неяснота относно въпроса кой автомобил е засякъл
радарният лъч. Не е установено и приспадане от 3 % от стойността на измерената
скорост.
По
тези съображения се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната
инстанция, с което да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР - Велико Търново, не взема становище по
жалбата и не се представлява в о.с.з.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага
решението на РС да бъде оставено в сила като правилно.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба. Служебно провери, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон. Въз основа на установените от първата инстанция факти,
приема следното от правна страна:
Жалба
е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, за която
оспореният акт е неблагоприятен, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218
от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
служебно и за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Оплакванията в КЖ са за наличие на касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с ал.2 от НПК – нарушение на закона.
Воден
от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА, поради изложените по-долу
съображения.
ГОРС
е установил следната фактическа обстановка:
На
21.02.2020 г. в 17:29 часа на улица „Оборище” в град Лясковец с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. №
556 бил заснет лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № ***, движещ се в момента на
заснемането със скорост 120 км/ч, измерена и фиксирана с посочената мобилна
система. На 30.03.2020 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения на 11.03.2020 г. АУАН, началникът на сектор
„Охранителна полиция” в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР –
Велико Търново, издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 850 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от
същия закон.
При
установените факти, ГОРС е формирал следните правни изводи:
От
събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят А.Н.Р.
е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста” с регистрационен номер *** със
скорост 116 км/ч при въведено общо ограничение на скоростта в населено място от
50 км/ч. По този начин Р. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Извършеното от наказващия орган редуциране на фактически измерената
скорост от 120 км/ч с 3% до приетата за установена скорост от 116 км/ч е в
интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него
последици от допустимата грешка на измерване с техническото средство. Така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с
основния принцип в административнонаказателното право наказание да се налага
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В разпечатаните
кадри от видеоклипа, както и в самия видеоклип се виждат ясно разположените по
протежение на заснетия път жилищни блокове и гаражи. Тези данни от
изображенията потвърждават фактическата констатация в наказателното
постановление, че нарушението е извършено на конкретно посочената улица в град
Лясковец. От друга страна, посочването на точните GPS координати на мястото на
нарушението с точност до четвъртия знак след десетичната запетая и позволява да
се определи с максимална точност участъкът от улица „Оборище“, на който е
извършено нарушението. В изготвения видеоклип и в разпечатките на
кадри от него се различават както марката и моделът на процесния автомобил,
така и регистрационният му номер, като същите съвпадат с посочените в
обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление. В тази връзка,
районният съд е приел, че от анализа на записа във видеоклипа и на разпечатките
Т = -1.0 s
и Т = 0s
се установява по несъмнен начин, че заснетото друго превозно средство - товарен
автомобил е в покой през цялото време от началото до края на видеоклипа. За
втория заснет лек автомобил се установява по несъмнен начин, че се движи в
противоположната посока на посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил. Решаващият извод на РС, е че правилно наказващият
орган е приложил материалния закон, като е квалифицирал управлението на
автомобила в населеното място с приетото за установено превишение от 66 км/ч на
максимално разрешената скорост като нарушение по 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е
наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в тази разпоредба
административно наказание глоба в размер на 850 лв. (предвиден за превишение от
65,0 до 69,9 км/ч) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от три месеца.
Изводът
на настоящата инстанция след проведения касационен контрол е, че постановеното
от Районен съд решение не страда от пороци, съставляващо касационни основания.
Фактическата обстановка е изяснена. Събрани са по предвидения процесуален ред
необходимите доказателствени средства, които са обсъдени. В доказателствената
съвкупност няма игнорирани доказателствени средства, нито такива, чието
съдържание да е преиначено от РС. При верни фактически констатации, обосновани
със събраните доказателства правилно е приложен материалния закон. Доказано е
извършеното нарушение, както и лицето, което е управлявало МПС въпросния ден и
час, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Оплакването
свързано с годността на използваната система за контрол, съдът намира за
неоснователно, доколкото пред въззивния съд са представени доказателства, установяващи
вида и годността ѝ. Става въпрос за мобилна система за видеоконтрол
TFR1-М с фабр. № 556. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване удостоверение 10.02.4835, издадено от Българския институт по
метрология, мобилната система е одобрен тип за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR1-M, като срокът на валидност на удостоверението за
одобряване на типа средство за измерване е от 24.02.2010 до 24.02.2020 г. и
включва датата на заснемане на процесното нарушение. Съгласно Протокол за
проверка № 1-7-19/29.03.2019 г., тази мобилна система е преминала последваща
метрологична проверка.
Що се отнася до възражението, че от
снимката, не би могло да се установи чия скорост е засечена, тъй като на същата
са позиционирани два автомобила, следва да се отбележи, че техническата
система, с която е установено конкретното нарушение, автоматично отразява
посоката на движение на автомобила, който се движи с превишена скорост за
съответния пътен участък и без участие на служител на ОДМВР увеличава
регистрационния номер на съответното превозно средство. В конкретния случай
автоматизираната система за контрол по несъмнен и категоричен начин е
установила, че точно управляваният от касатора автомобил е този, който се движи
с превишена скорост за съответния пътен участък, както и конкретната скорост, с
която се движи. Следва да се уточни, че видно от снимковия материал на л. 7 от
първоинстанционното дело, в настройките на заснемащото устройство е отбелязано
„посока” стрелка надолу, което означава, че радарът измерва само скоростта на
МПС движещи се срещу радарния лъч, а очевидно другият видим на снимката
автомобил се движи по посока на радарния лъч. В този смисъл от снимковия
материал и зададените характеристики на измерващото устройство може да се
направи еднозначен извод към кой автомобил следва да се причисли измерената
скорост.
Неоснователно
е и последното релевирано с касационната жалба възражение. Разпоредбата на чл.755, ал.1,
т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, касае максимално допустимите грешки на скоростомерите, а не
на наложените глоби. Въпросните максимално допустими грешки, трябва да бъдат 3
км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над
100 км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената скорост е 120
км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е
отчел максимално допустима грешка от 4 км/час (120 х 3% = 3,6), с които е
намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема
скорост на движение от 116 км/час.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, посочения касационен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 389 от 11.11.2020 г.,
постановено по АНД № 344/2020 г. по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: