Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2722 01.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3092 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищцата Й.И.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И.,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи поради изтекла давност на ответника сумата от 559, 90 лева- главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г.- 31.07.2011 г., сумата от 94, 49 лева- лихва за забава за периода 01.12.2009 г.- 21.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2012 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 325 лева- разноски по гр. дело № 12436/ 2012 г. на ПРС, XVII гр. с-в и сумата от 100 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 7992/ 2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в ищцата била осъдена да заплати на ответника следните суми: сумата от 559, 90 лева- главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г.- 31.07.2011 г., сумата от 94, 49 лева- лихва за забава за периода 01.12.2009 г.- 21.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2012 г., както и сумата от общо 125 лева- разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът подал възражение против заповедта и по образуваното гр. дело № 12436/ 2012 г. на ПРС, XVII гр. с-в, ищцата била осъдена да заплати още 325 лева- разноски по делото, както и сумата от 100 лева- разноски пред въззивната инстанция. По случая се издали два изпълнителни листа от 16.12.2013 г. и от 23.01.2014 г., като по тях било образувано изпълнително дело № ***/ ****г. по описа на *** ****, рег. № ***, продължено в последствие от *** ****, рег. № ***под негов номер ***/ ***г. Твърди се, че вземането по листа било погасено по давност, като в случая давността била три години, считано от издаване на заповедта за изпълнение, което давало правно основание на длъжника по изпълнението да защити правата си по исков ред. В тази връзка се предявявал и отрицателният установителен иск за недължимост на сумите по листовете. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмени становища по спора и представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. На първо място се посочва, че в исковата молба нямало твърдения защо се счита, че вземането било погасено по давност. На следващо място, твърди се, че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят овластил ЧСИ по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ да предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането. В хода на изпълнението били предприети редица действия, с които давността била прекъсната- длъжникът подал молба за разсрочване на дълга, извършвал и плащания на вноски, взискателят искал предприемане на действия с изрични писмени молби, имало присъединяване и на изпълнителни дела. Също така били насрочени опис на движими вещи на два пъти, а бил поискал и запор върху банкови сметки. С всяко едно поискано от взискателя изпълнително действие давността била прекъсвана, като нямало период на бездействие, по- дълъг от две години и оттук- вземането не било погасено по давност, която в случая била петгодишна, защото вземането било признато със съдебно решение. Моли за отхвърляне на иска. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание пълномощникът на страната представя писмени становища по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 7992/ 2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в, на 16.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата е била осъдена да заплати на ответника, следните суми: сумата от 559, 90 лева- главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г.- 31.07.2011 г., сумата от 94, 49 лева- лихва за забава за периода 01.12.2009 г.- 21.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2012 г., както и сумата от общо 125 лева- разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
След подадено от длъжника възражение по образуваното гр. дело № 12436/ 2012 г. на ПРС, XVII гр. с-в, ищцата била осъдена да заплати още 325 лева- разноски по делото, както и сумата от 100 лева- разноски пред въззивната инстанция. За тези суми също е издаден изпълнителен лист от 23.01.2014 г.
Въз основа на така издадените два изпълнителни листа с молба от 07.02.2014 г. ответникът е образувал против ищеца изпълнително дело № ***/ ****г. по описа на *** ****, рег. № ***. С молбата за образуване на делото е възложено на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ извършването на всякакви изпълнителни действия за принудително събиране на вземането. По делото е извършена справка ГРАО за длъжника, изискана е информация за проучване на имущественото състояние на длъжника (от ОД на МВР, Сектор ПП на КАТ- Пловдив, от Община Пловдив, от ТД на НАП- Пловдив), изпратена е и ПДИ. На 13.02.2014 г. длъжникът е подал молба по образец за разсрочено плащане на дълга- по 70 лева на месец. С разпореждане от 04.09.2015 г. ЧСИ е присъединил това изпълнително дело към по- рано образувано такова между същите страни под № ***/ **** г. Изпълнителните действия в последствие са продължили пред *** ****, рег. № ***, като делото е вече под № ***/****г. На 30.09.2016 г. взискателят писмено е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. В последствие делото е продължило пред нов ***- ****, рег. № ***, под негов № ***/ **** г. На 23.02.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, а за 19.04.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника в имота му. На 15.11.2018 г. е постъпила поредна молба на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, като на 21.01.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника в жилището му, за което той е уведомен. Взискателят е представил и справка за актуалния размер на дълга към края на м. декември 2018 г. Копие от цялото изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
Отделно от това, е приложено и копие от изпълнителното дело, към което горното е било присъединено, както вече се отбеляза- изп. дело № ***/ **** г. по описа на *******, рег. № ***. Същото е образувано на 25.10.2010 г. по молба на ответника, въз основа на издаден на 03.09.2010 г. изпълнителен лист по частно гр. дело № 15074/ 2009 г. на ПРС, XVI гр. с-в. И по това дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, чрез изискване на справки от различни институции- община, НАП, КАТ. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 23.12.2010 г. в Службата по вписванията е наложена възбрана върху недвижим имот на ищцата. До работодателя е изпратено запорно съобщение на 19.01.2011 г. След получаване на ПДИ длъжникът на 14.02.2011 г. е подал молба по образец за разсрочено плащане на дълга- по 50 лева месечно. С молба от 17.03.2011 г. взискателят е представил нов изпълнителен лист срещу длъжника, като е поискал събиране и на сумата по него от 44, 51 лева. Длъжникът е представил платежни нареждания за внесени суми за периода 17.03.2011 г.- 10.01.2014 г., за общо 2 185 лева, както и допълнително 490 лева по запора от заплати. На 30.03.2015 г. взискателят е поискал присъединяване към делото и на друго дело- № ***/ ****г., като искането е уважено, при запазване висящността на присъединените дела. На 06.11.2015 г. с молба е поискан опис на движими вещи в дома на длъжника. Представени са платежни документи за внесени от длъжника общо 770 лева за периода 27.02.2014 г.- 14.03.2016 г., за която сума е извършено разпределение, като с нея са погасени такси и разноски. За периода 15.04.2016 г.- 15.07.2016 г. длъжникът е заплатил общо 220 лева, с които също са били погасени само такси и разноски. На 08.07.2017 г. изпълнителното дело е продължено от нов ***- ****, рег. № ***, под негов № ***/ **** г. С молба от 23.02.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, а за 13.04.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника в имота му. На 12.11.2018 г. е постъпила поредна молба на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, като за периода 16.12.2016 г.- 03.04.2017 г. длъжникът е заплатил още 190 лева, от които са погасени само такси по изпълнението. Взискателят е представил и справка за актуалния размер на дълга към края на м. декември 2018 г. На 28.12.2018 г. по сметка на взискателя са постъпили 191, 99 лева, които са покрили законна лихва. С разпореждания от 21.02.2019 г. на ЧСИ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудови възнаграждения, като е постъпил отговора от третите лица на запорните съобщения.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради кратката тригодишна давност (предвид периодичния характер на вземанията), а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
Задължението за заплащане на ползвана топлоенергия представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната топлоенергия, поради което енергията следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.).
От друга страна, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От изложената по- горе фактическа обстановка се установи, че срещу длъжника ответникът е образувал няколко изпълнителни дела, които са присъединявани едно към друго, преминавали са през различни ЧСИ и т.н., но най- същественото в случая е, че релевантните за делото действия, които следва да се обсъдят, са били по най- старото изпълнително дело- № ***/ **** г. на *** ****, рег. № ***. От съдържанието на това дело се установява, че по него са извършени редица справки и информация за проучването на длъжника, връчена е и ПДИ до лицето, но тези обстоятелства не водят до прекъсване на давността, защото липсват реални изпълнителни действия, които да са насочени към приложение на определен изпълнителен способ. С молбите на взискателя за присъединяване на другите изпълнителни дела, които са били уважени от ЧСИ, давността също не се прекъсва, защото всички изпълнителни дела, чието присъединяване се е искало, са били образувани срещу един и същи длъжник, поради което и в тази хипотеза не може да се приеме, че молбата за присъединяване на другите дела представлява валидно изпълнително действие, прекъсващо давността. По делото обаче е налице валидно изпълнително действие- налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника на 23.12.2010 г., като молбата на взискателя за следващо изпълнително действие- опис на движими вещи в дома на длъжника е от 06.11.2015 г. По смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и в настоящия случай изпълнителният процес е бил прекратен ex lege две години след датата на налагане на възбраната, или на 23.12.2012 г. Всички други извършени последващи действия са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици. В случая не е бил нужен и изричен акт на съдебния изпълнител за това, защото постановлението на органа има само констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва по силата на закона.
В този смисъл, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 22.02.2019 г., тригодишната погасителна давност, считано от налагане на възбраната, е била изтекла, като извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят правен ефект. При това положение, при предявяването на иска вземането за главница вече е било погасено, а съобразно разпоредбата на чл. 111 буква „в”, вр. с чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания- за лихви и разноски.
Спорният по делото въпрос е дали с извършените от длъжника плащания в периода от налагане на възбраната- 23.12.2010 г. до изтичане на тригодишната давност- 23.12.2013 г. тя се прекъсва и представляват ли тези плащания признание на длъжника. Принципно плащането представлява способ за погасяване на задължението, като изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва възможността спрямо същото да се осъществи друг погасителен способ. Плащането като юридически факт има за правни последици погасяване на дълга, който след това вече не съществува. В тази връзка платените задължения не могат да се погасят по давност, тъй като вече са били погасени чрез плащане, а пък давността не може да тече без съществуващо задължение.
Няма спор, че в хода на изпълнителното производство длъжникът е извършвал плащания, които обаче съдът намира, че не представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116 буква „а” от ЗЗД. Това е така, защото от една страна подадената от него молба за разсрочено плащане съдържа единствено волеизявление на лицето за внасяне на сума в определен размер месечно по сметка на ЧСИ, но без никъде в молбата да е посочено, че дългът за признава. Още повече, че изявлението на длъжника не е адресирано до взискателя и не е достигнало до знанието му, защото молбата е до ЧСИ и той я е разрешил, без да уведомява кредитора или да търси неговото съгласие. От друга страна, признанието представлява изрично съгласие на длъжника, негово собствено желание да плати доброволно по своя воля, а в случая плащанията са направени във връзка с предприето принудително изпълнение и в хода на висящ изпълнителен процес. Изрично в молбата на длъжника е записано, че плащанията се правят, за да не бъде налаган запор (или наложения такъв да бъде вдигнат) върху заплатата на лицето, т.е. изявлението на ищеца е било насочено само към предотвратяване на предприемането на изпълнителни действия, за да не произтичат повече неблагоприятни последици за него. При това положение, липсват както признание, така и доброволно изпълнение, поради което извършените от ищеца няколко плащания за въпросния период не могат валидно да прекъснат давността.
Второ- както вече се посочи, в случая ищецът е извършвал плащания, което е видно както от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, правени от ЧСИ, така и от платежните документи, налични по изпълнителното дело. Това обстоятелство обаче не следва да води до частично отхвърляне на иска до размера на платеното, защото от една страна, с предявения отрицателен установителен иск длъжникът цели въобще да отрече съществуването на вземане срещу него по изпълнителния лист, като, ако ищецът е търсил връщане на недължимо платени суми, то тогава е щял да предяви осъдителна претенция, каквато обаче в случая нямаме. От друга страна, специално за направените плащания за обсъждания период 23.12.2010 г.- 23.12.2013 г., няма никакви данни какво точно са погасили- липсва разпределение на ЧСИ за тях, а не е ясно дали са превеждани на взискателя и как счетоводно ги е отразил той като погашения. Нещо повече, вече се отбеляза, че макар и да изпълнителното производство да е едно, продължаващо под номера на най- първо заведеното срещу длъжника изпълнително дело, реално се касае за няколко изпълнителни листа, по които са образувани няколко изпълнителни дела, присъединявани заедно, така, че съвсем не е ясно какво и по кой от всички изпълнителни листове е плащано и не може със сигурност да се приеме за установено какво е погасено с плащанията. Отделно от това, първият протокол за извършено погасяване от ЧСИ е от 16.03.2016 г. и се отнася за плащания след 27.02.2014 г., като с платените суми са погасявани само такси по изпълнението, след което и разноски по делата. Следващото разпределение е от 19.07.2016 г. за платени суми след 15.04.2016 г. и то също е за погасявания на такси по изпълнението. Оттук следва, че дори и да не е имало разпределение на плащанията за релевантния за делото период 23.12.2010 г.- 23.12.2013 г., то доколкото със следващите разпределения от ЧСИ не са погасявани суми по листа, а само такси и разноски по изпълнението, няма как платеното по- рано от длъжника да е намалило дълга по изпълнителния лист. Видно и от по- късно изисканите справки от взискателя, главницата и лихвите по листа са останали дължими и не са счетоводно отразени като погасени чрез плащането суми, което обосновава извода, че не става ясно (а това е в тежест на ответника да бъде установено, още повече, че в отговора именно той навежда твърденията за извършените плащания) посредством извършените плащания какво точно е погасил длъжникът, поради което няма как и искът частично да се отхвърли, защото не е безспорно установено как по пера плащанията му се отнасят съобразно задълженията според изпълнителния лист.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират, за тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 50 лева (лист 14) и такса за преписи на изпълнителното дело, платена по сметка на ЧСИ в размер на 24 лева (л. 36). Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар (л. 16), в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цена на исковете тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер на 314 лева, до който размер следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Й.И.Г., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност сумата от 559, 90 лева- главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г.- 31.07.2011 г., сумата от 94, 49 лева- лихва за забава за периода 01.12.2009 г.- 21.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2012 г., до окончателното изплащане, по издаден изпълнителен лист от 16.12.2013 г. по частно гр. дело № 7992/ 2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в, както и сумата от 325 лева- разноски по гр. дело № 12436/ 2012 г. на ПРС, XVII гр. с-в и сумата от 100 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, по издаден на 23.01.2014 г. изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Й.И.Г., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса за образуване на делото и сумата от 24 (двадесет и четири) лева- такса за препис на изпълнително дело № ***/ **** г. по описа на *** ****, рег. № ***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Д.и Ж.П.С., да заплати на адвокат Е.Г.И.,***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Й.И.Г., ЕГН: **********, безплатно представителство по делото, в размер на 314 (триста и четиринадесет) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД