ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260099
гр. Варна, 19.02.2021г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията С. в. ч. гр. дело № 70/21г., намира следното:
Настоящото
производство е образувано по частна жалба, подадена от адв. В.О. от САК като
пълномощник на малолетния Д.Т.И. от гр. Търговище, надлежно упълномощен като
процесуален представител от законния му представител и негов баща Т.С.И., насочена
против определение № 260113/05.11.20г., постановено по т.д. № 77/20г. на
ОС-Търговище, в частта му, с която е било оставено без уважение искането му за
освобождаване от заплащането на държавна такса по делото за разликата от 800
лв. /за която сума ищецът е бил освободен/ до дължимата сума от 1 600 лв..
В частната жалба е изложено, че първоинстанционният съд не се е съобразил с
критериите за освобождаването на страната от внасянето на такси и разноски по
делото, установени в нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК и съобразно представената
от законния представител на ищеца декларация относно фактите, относими към
възможността за внасянето на дължимите суми. Освен това се сочи, че в случая се
касае до защита интересите на малолетно дете, а съобразно Конвенцията на ООН за
закрила правата на децата, при защита на техните права е необходимо
съобразяване с висшия и най-добър интерес на детето, обусловен от достъпа му до
правосъдие. В случая заплащането на съдебните разноски би накърнило минималните
по размер и жизнено необходими за посрещането на ежедневните потребности
средства. Претендира се отмяна на определението обжалваната му част и вместо
това искането да бъде уважено в пълния му обем.
Препис от частната
жалба не е изпращан на насрещната страна, тъй като от една страна на същата не
е изпращан препис и от исковата молба, а от друга страна - имайки предвид предмета на иницииращата инстанционната проверка частна
жалба.
Частната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Първоинстанционното производство е било
образувано въз основа на подадената от малолетния
Д.Т.И. от гр. Търговище, действащ чрез законния си представител и свой баща Т.С.И.,
който за целта е упълномощил адв. В. О., насочена против Гаранционен
фонд-София, за заплащане на сумата от 40 000 лв., предявен като частичен
иск от цялата сума от 80 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от ПТП,
настъпило на 05.06.19г., при което детето е получило счупване на лъчевата кост
на дясната ръка в областта на гривнената става и охлузвания по лицето в
областта на дясната скула и коремната област, на осн. чл. 562, ал. 5 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба
на 08.10.20г. до окончателното ѝ изплащане. Твърдяло се, че пътният
инцидент, при който е пострадало детето, е бил предизвикан от С.
Т.С., който е
управлявал лек автомобил на особен режим, собственост на ОД на МВР-Търговище.
Образуваното по
случая досъдебно производство е било прекратено на осн. чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК и предвид изрично направеното искане от Т.И. в качеството му на баща и
законен представител на малолетния Д.И. /така и от представеното към исковата
молба Постановление от 27.06.19г. на прокурор при РП-Търговище/. На С.
С. е наложено административно наказание по пътя на
търсене на административно-наказателната отговорност.
В исковата молба е
било отправено искане за освобождаване на ищеца от заплащането на такси и
разноски по делото поради липсата на достатъчно средства.
По делото не са
представени доказателства от ищеца при какви условия се осъществява правната
защита и съдействие от страна на адв. О. /възмездно или безвъзмездно/, но в
пълномощното е посочено, че същият е овластен да получи по посочена негова
сметка паричната сума като обезщетение за неимуществените вреди на детето.
Настоящият съд намира, че след като не е
налице нито една от хипотезите на чл. 83, ал. 1 от ГПК, то независимо от
обстоятелството, че ищецът е малолетно дете, същият може да бъде освободен от
заплащането на такси и разноски по делото при наличието на предпоставките по
чл. 83, ал. 2 от ГПК, т.е. при липсата на достатъчно средства същите да бъдат
заплатени.
Видно от подадената от законния представител
на ищеца и негов баща декларация относно обстоятелствата, изброени в чл. 83,
ал. 2 от ГПК, че семейството е четиричленно с две малолетни деца /ищецът Д. на
10 години и М. на 5
години/; бащата и майката на детето са в трудоспособна възраст /на 38г. и на 37
години/, трудово са ангажирани и получават доходи от работни заплати съответно
в размер на 979 лв. и 1000лв. Освен това семейството притежава собствено жилище
в гр. Търговище и лек автомобил „Опел Зафира“. Майката на ищеца е получила
рента за 2018/2019г. през м. 12.19г. в размер на 525 лв. Няма данни за
здравословни проблеми на членове от семейството и за други извънредни разходи
извън обичайно необходимата издръжка на семейството.
При това положение следва да се приеме, че
съобразно описаното имуществено състояние е налице възможност да бъде заплатена
половината от дължимата ДТ от 1 600 лв. /изчислена като 4 % върху
направената от ищцовата страна оценка на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, представляващо цената на иска/. Определението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 260113/05.11.20г., постановено по т.д. № 77/20г. на ОС-Търговище, в частта
му, с която е било оставено без уважение искането на ищеца Д.Т.И. от гр.
Търговище, действащ чрез законния си представител и баща Т.С.И., за
освобождаване от заплащането на държавна такса по делото за разликата от 800
лв. /за която сума ищецът е бил освободен/ до дължимата сума от 1 600 лв.,
на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя чрез неговия процесуален представител (на осн.
чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, деловодителят да установи чрез телефонен разговор
с процесуалните представители на страните дали същите желаят настоящото
определение да им бъде връчено по електронен път на посочен от тях електронен
адрес и при задължението да потвърдят получаването му).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: