Решение по дело №1210/2023 на Административен съд - Пазарджик

1. Производството е по реда на чл. 226 от АПК.

2. С Решение № 12258 от 11.12.202023 г., постановено по адм. дело № 2215 по описа за 2023 г., Върховния административен съд е отменил Решение № 834 от 07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 420 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

3. За да постанови този акт, касационната инстанция е приела, че при разрешаване на правния спор, предмет на адм. дело № 420 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022г., решаващия съд не е анализирал всички представени по делото доказателства. Счетено при това положение е, че съдебното решение е постановено в условията на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

4. Първоначалното съдебно производство е било образувано по жалба на “ТСТ Ойл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, местност Чукур Савак, поземлен имот с [идентификатор], комплекс „ТСТ ОЙЛ“, представлявано от управителя А. С., против Ревизионен акт № Р- 16001321003397-091-001 от 22.12.2021 г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник сектор в Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 99 от 07.03.2022 год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Ц. У. на Национална агенция по приходите, с който спрямо дружеството за отчетни периоди 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 34664,00 лв. и са определени общо задължения за лихви за просрочие при разчитането им с бюджета в общ размер на 5325,68 лв.

5. Като се изключат пространните цитирания на практика на Съда на Европейския съюз, възраженията възведени с жалбата се свеждат до следното:

Поддържа се, че доставчика „Кристал Бизнесгруп“ ЕООД, ЕИК ********* е доставила пряко на “ТСТ Ойл” ЕООД процесните стоки. Счита се, че извършването, респективно не извършването, на транспортиране на стоките от доставчика до получателя, не може да се смята като обстоятелство, обуславящо правомерен отказ на органа по приходите да признае право на приспадане на данъчен кредит в полза на получателя по фактурите.

Според жалбоподателя, в случая, относно предаването на стоките са представени писмени обяснения, експедиционни бележки, пътни листи и приемо-предавателни протоколи, от които се установява по несъмнен начин, че доставчика „Кристал Бизнесгруп“ ЕООД е предоставил директно в разпореждане на ревизираното лице “ТСТ Ойл” ЕООД различни количества от препарат „Еко Клин“.

Счита се, че липсата на т. нар. сертификат за произход на стоките, не може да се смята като обстоятелство, обуславящо правомерен отказ на органа по приходите да признае право на приспадане на данъчен кредит в полза на получателя по фактурите.

Сочи се, че по делото няма никакви доказателства и няма никакви твърдения от страна на органа по приходите, относно евентуално извършена от доставчика на стоките данъчна измама с предмет процесиите стоки. Също така, няма никакви доказателства и твърдения от страна на органа по приходите относно евентуално участие на ревизираното лице “ТСТ Ойл” ЕООД в такава измама, както и относно евентуално знание или задължение за знание у получателя за такава данъчна измама.

Поддържа се, че наличието на извършени плащания по доставките не може да се смята като обстоятелство, обуславящо правомерен отказ на органа по приходите да признае право на приспадане на данъчен кредит в полза на получателя по фактурите.

Същите съображения се поддържат и в представената по делото писмена защита. Сочи се, че на практика, основния аргумент на данъчните органи за да откажат да зачетат процесното право на данъчен кредит е не представянето от прекия доставчик на всички искани от него писмени документи във връзка с търговските сделки между двете дружество.

Иска се ревизионния акт и решението на директора на Дирекция „ОДОП“ с което е потвърден да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.

6. Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Н. е на становище, че жалбата е недопустима, доколкото е подадена срещу Решение № 99 от 07.03.2023 год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив.

По същество се счита, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на контролната административна инстанция.

Сочи се, че доставките и по трите фактури са осчетоводени неправилно от ревизираното лице; налице е несъответствие между счетоводното отразяване на процесиите доставки в счетоводствата на жалбоподателя и в това на сочения за доставчик; налице е разнопосочност относно едни и същи факти и обстоятелства в предоставените от двете дружества писмени обяснения и писмени доказателства; липсват безспорни писмени доказателства, свързани със съхранението на стоките в склада на доставчика след тяхното закупуване; придружаващите процесиите фактури писмени доказателства са представени от ревизираното лице след издаване на РД и на РА, въпреки че многократно са изисквани в хода на ревизията на прехождащата я ПУФО.

В представената по делото писмена защита се възразява по отношение на констатации на назначеното по делото вещо лице.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като се присъди съответното юрисконсулско възнаграждение.

II. За допустимостта :

7. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред съда негова част. Според Известие за доставяне, Решение № 99 от 07.03.2022 год. е връчено на неговия адресат, на 18.03.2022г. Жалбата срещу решението е регистрирана в деловодството на администрацията на 31.03.2022 г. Това ще рече, че същата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

8. Макар и в титулната част на жалбата действително да е посочено, че тя се подава срещу Решение № 99 от 07.03.2023 год., от обстоятелствената част на същата и от заявения петитум е видно, че се иска отмяна Ревизионен акт № Р- 16001321003397-091-001 от 22.12.2021 г., потвърден с въпросното решение на директора на „ОДОП“. Това именно е и предмета на заявения пред съда правен спор, а именно действителността, валидността и законосъобразността на ревизионния акт, с който именно са определени по основание и размер процесните задължения на дружеството към бюджета. Сиреч, възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата е неоснователна.

III. За процедурата :

9. Със Заповед № Р-16001321003397-020-001 от 15.06.2021 г., издадена от З. Д. В.,, на длъжност началник сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите (л. 110 – последващата номерация е по а.д. № 420/2022), е сложено в ход ревизионно производство по отношение на дружеството жалбоподател, в предметния обхват на което е включено установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. и на задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. Ревизията е възложена на В. И. К. и Г. А. Б., двамата на длъжност главни и старши инспектори по приходите. С последваща Заповед № Р-16001321002150-020-002 от 12.07.2021 г. и № Р-16001321002150-020-003 от 13.07.2021г., срокът за извършване на ревизията е удължен до 22.11.2021 г., тоест в рамките на процесуалното правило, установено в чл. 114, ал. 2 от ДОПК.

10. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад Р-16001321003397-092-001 от 03.12.2021 г.. Въз основа на него, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от органът, възложил ревизията и от ръководителят на ревизията е издаден оспорения в настоящото производство ревизионен акт.

Каза се, постановеният от органите по приходите резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 99 от 30.09.2021, Директорът на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив е потвърдил ревизионния акт в обжалваната в настоящото производство част.

11. С оглед предоставянето на правомощия по възлагане на ревизии, по делото се представи Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив.

Представена е Заповед № 780 от 20.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с който е разпоредено Е. Р. да изпълнява длъжността директор на „ОДОП“, Пловдив.

12. Представиха се заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт на магнитен носител, подписани с електронен подпис.

Според назначената по делото тройна съдебно техническа експертиза(л.387), въпросните документи са подписани с квалифицирани електронни подписи, като алгоритъмът на полагане на всеки електронен подпис осигурява уникален начин за свързване на подписа към титуляря; във всеки един от изследваните подписи е изписано името на титуляра на подписа; квалифицираните електронни подписи са положени в електронните документи в програмната среда „ИС Контрол“ на НАП, чрез използването на Смарт карта, поставена в четец „Slim size“ и ПИН код за картата; според правилата за използване на квалифициран електронен подпис, потребителят следва да пази Смарт картата и ПИН кода и да не ги предоставя на други лица. Според вещите лица, всяка следваща промяна може да бъде проследена от данните в подписания файл; във всеки един от изследваните подписи е изписано името на физическото лице, титуляр на подписа.

ІV. За фактите :

13. Относно ревизираното дружество, органите по приходите са констатирали, че е регистрирано по ЗДДС считано от 29.06.2015 г. Основен предмет на търговска дейност на дружеството е производство и складиране на енергийни продукти и стоки за химическата индустрия и бита.

Към 31.05.2020 г. в дружеството има регистрирани 4 бр. действащи трудови договора: един секретар, двама пазач-портиери, един общ работник. А. С. се осигурява в дружеството като самоосигуряващо се лице, Т. А. С. се осигурява по договор за управление и контрол. Дружеството се финансира от едноличния собственик на капитала А. С.. С внесения в банката при регистрацията капитал в размер на 500 000,00 лв. са захранвани сметки в банки и касовата наличност на дружеството.

14. В хода на ревизионното производство е установено, че “ТСТ Ойл” ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по фактури с доставчик, от „Кристал Бизнесгруп“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. Предел, № 4, както следва(л. л.6 и сл. от приложение 1 към а.д. №420/2022) :

Фактура №	Дата	Предмет	Данъчна основа	ДДС
**********	25.11.2019	Обезмаслител за метални конструкции общо 27000,00л.	35100,00	7020,00
**********	02.03.2020	препарат за почистване на метални конструкции „ЕКО КЛИН“ общо 26000,00л.	38220,00	7644,00.
**********	30.04.2020	препарат за почистване на метални конструкции „ЕКО КЛИН“ общо 100000,00л.	100000,00	20000,00
Общо			173320,00	34664,00

15. Относно тези доставки, в ревизионния доклад са посочени данни, получени в хода на предхождаща ревизионното производство, проверка за установяване на факти и обстоятелства. Резултатите от въпросната проверка са отразени в Протокол № П-16001320128571-073-001 и 19.05.2021 г.(л. 179 приложение 1 по а.д. № 420/2022) и „присъединени“ по административната преписка с П. К. № 73 с № Р-16001321003397-П73-002 от 22.11.2021 г.(л. 197 и л. 84 приложение 1 по а.д. №420/2022).

Според ревизионния доклад „…Във връзка с посочените фактури е изискана, подробна информация от ТСТ ОЙЛ ЕООД но такава не е била предоставена. Проверяващия екип е ползвал налична информация от ППВ с УИН П-16001320097589 от 12.06.2020г. при която задълженото лице е предоставило писмени обяснения в които е посочило относно доставките от „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД дословно следното: „Има закупен, заприходен и платен обезмаслител от „КРИСТАЛ БИЗНЕСГРУП“ ЕООД, с който да се почистят наличните резервоари, но поради извънредното положение COVID 19 не е доставен до обекта на фирма „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД. Фирмите работят съвместно относно поддръжката на резервоарите“….“.

Кога и каква информация е искана от “ТСТ Ойл” ЕООД, какви точно документи са представени в отговор на искането и от кое лице са заявени твърдените обстоятелства, не става ясно по никакъв начин. Нито искането, нито отговора са представени по делото. Приложени са „Писмени обяснения“ от 26.06.2020 г.(л. 120 и л. 151 по а.д. №420/2022), подписани от А. Г. с положен печат на “ТСТ Ойл” ЕООД, които съдържат посочения в ревизионния доклад текст, но от тях не става ясно, въз основа на какво искане и в хода на какво производство са дадени.

В рамките на процесното ревизионно производство, относно А. П. Г. от с. Ивайло, обл. Пазарджик е предприета насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол № П-16001321189173-141-001 от 10.11.2021 г.(л. 206 и сл. от приложени 1 по а.д. №420/2022). В отговор на отправено до нея искане, Г. е представила писмени обяснения(л. 214), в които е заявила, че е била счетоводител на “ТСТ Ойл” ЕООД в периода 18.03.2019 г. до 09.04.2021 г., че не разполага със счетоводни документи относно дейността на дружеството и не знае, каква е причината за несъответствието, което са открили органите по приходите при подадените нетни приходи от продажби.

16. Според Ревизионния доклад, в хода на предхождащата ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства, до „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, доставчик по процесните фактури е било отправено Искане за представяне на документи № П-16001320097589-041-001 от 26.06.2020 г. Въпросното искане не е приложено по административната преписка, нито пък документите, които според ревизионния доклад са били представени по електронен път от дружеството на 06.07.2020 г.

Отново според ревизионния доклад, била е предприета насрещна проверка спрямо същото дружество, като е било връчено Искане за представяне на документи №П-22000121000231-040-001 от 06.01.2021г. Това искане също не е приложено по преписката, но по делото са представени Писмени обяснения от управителя на дружеството(л. 150 от приложени 1 по а.д. №420/2022), в които е посочено, че са в отговор на същото. Според обясненията, на 20.06.2020 г. са транспортирани част от продадените количества - 26 000 литра. Останалата част от стоките не е била доставена на клиента към момента на даване на обясненията. Заявено, че се предвижда извозването на стоките да се извърши в най-кратък срок след приключване на епидемичната обстановка в страната. Посочено е, че превоза на доставените стоки е извършен с транспорт на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД“. Сочи се, че стоките са натоварени в обект, стопанисван от „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, представляващ халета в производствено складова база за химически продукти , намираща се в гр. Разлог, ул. Гоце Делчев № 22A. Приложена е складова разписка от 20.06.2020 г. за 26 000 литра „Еко клин“ – препарат за почистване на метални повърхности, с посочен доставчик „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД и получател „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД“.

17. По време на процесното ревизионно производство е предприета насрещна проверка на „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, резултатите от която са описани в Протокол № П-22000121167635-141-001 от 15.10.2021 г.(л. 223 от приложени 1 по а.д. №420/2022). Според въпросния удостоверителен документ, дружеството е регистрирано по ЗДДС на 27.08.2019 г., като основната му дейност е търговия на едро с химични вещества и продукти. В отговор на отправено до задълженото лице искане за представяне на документи и писмени обяснения са били депозирани(л.228 и сл.), както следва:

• фактура № ********** от 25.11.2019 г. с данъчна основа 35100,00 лв. и ДДС в размер на 7020,00 лв. Предмет на доставката е обезмаслител за метални конструкции. По отношение на плащането по фактурата е представено банково извлечение, според което то е осъществено на 29.11.2019 г. в размер на сумата от 33600,00 лв.;

• фактура № ********** от 02.03.2020 г. с данъчна основа 38220,00 лв. и ДДС в размер на 7644,00 лв. Предмет на доставката е препарат за почистване на метални повърхности. На 06.03.2020 г. е получен банков превод от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД в размер на 38220,00 лв., видно от представено банково извлечение, а на 20.03.2020 г. по банковата сметка на проверяваното лице са постъпили още 7600,00лв. с наредител „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД;

• фактура №********** от 30.04.2020 г. с данъчна основа 100000,00 лв. и ДДС в размер на 20000,00 лв.; предмет на доставката препарат за почистване на метални повърхности. По отношение на плащането по фактурата са представени банкови извлечения за следните получени преводи от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД: на 13.05.2021 г. - 9990,00 лв., на 14.05.2020 г. - 9990,00 лв., на 15.05.2020 г. - 9990,0 лв., на 19.05.2021 г. - 9990,00 лв., на 19.05.2020 г. – 9295,00 лв., на 21.05.2020 г. - 9990,00 лв., на 22.05.2020 г. - 9990,00 лв., на 08.06.2021 г. - 9990,00 лв., на 09.06.2021 г. - 4420,00 лв., на 10.06.2021 г. – 9990,00 лв., на 11.06.2021 г. - 9703,50 лв. и на 12.06.2021 г. - 9703,50 лв. Общата платена сума от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД по данни от представените банкови извлечения е 113042,00 лв.

• фактура № ********** от 19.06.2020 г. с данъчна основа 29000,00 лв. и ДДС 5800,00 лв. Предмет на доставката е препарат за почистване на метални повърхности. Плащане по фактурата не е представено. В хода процесното ревизионно производство е констатирано, че по тази фактура „ТСТ Ойл“ ЕООД, не е упражнило право на данъчен кредит. Според аналитичен регистър на сметки от група 30, за периода от 01.01.2020 до 31.08.2020 г., стоките по тази фактура не са заведени в счетоводството.

Според представените от управителя на „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД писмени обяснения(л. 1 и л. 249 от приложени 1 по а.д. №420/2022), кредитни известия по описаните фактури не са издавани. Към 30.09.2021 г, стоките са предадени изцяло на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД. Стоките по фактурите от м. март, м. април и м. юни 2020 г. е трябвало да бъдат извозени на датите, на които са издадени фактурите. По молба на клиента, в следствие на обявеното извънредно положение в страната, а след това и извънредната епидемична обстановка, транспортирането не се е осъществило тогава. На 20.06.2020 г. са транспортирани част от продадените количества в обем от 26 000 литра. Останалата част от стоките е доставена на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД по-късно. Транспорта е осъществен с превоз на клиента. Стоките са натоварени в обект, стопанисван от „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, съставляващ халета в производствено складова база за химически продукти намиращ се в гр. Разлог, ул. Гоце Делчев № 22 А. По отношение произхода на стоките от „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД са представени фактура за покупки от полското дружество „Grupa Azoly Zaklady Azotowe Kedzierzum“S.A.,с VIN РL7490005094(л. 9 и л. 234 и сл., от приложени 1 по а.д. №420/2022), от „БУЛБИОКЕМ“ ЕООД, ЕИК ********* и от „МОНТИ КО“ ООД, ЕИК *********. Предмет на доставките по тези фактури са обезмаслители за метални конструкции, разтворители, метанол и др. Транспортни документи не са представени. Съобразно банковите извлечения, разплащанията с доставчиците се осъществяват по банков път.

18. Описаните данни са коментирани в ревизионния доклад с неясно от какво предизвикан сарказъм, като според органа по приходите, управителя на „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД е дал три различни обяснения относно сделките с „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД. Такива противоречия в случая обаче, не се констатират.

На следващо място, прието от органа по приходите е, че по отношение на приемането и предаването на стоките не са представени никакви доказателства, включително складови разписки, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, от които да е видна датата на която са освободени стоките от склада, транспортното средство с което са превозени стоките, съответно водача на автомобила, транспортната фирма осъществила транспорта на стоките от Разлог до Пазарджик.

19. При това положение, до “ТСТ Ойл” ЕООД са отправени Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001321003397- 040-001 от 21.06.2021г.( л. 116 и л. 278 приложение 1 по а.д. №420/2022), чрез собственика на капитала на дружеството А. С.. Според твърденията в ревизионния доклад, по това искане не са представени документи и обяснения от страна на задълженото лице. При това положение, от органите по приходите „…взето решение за преминаване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК….“.

Изготвено и връчено е било и второ Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001321003397-040-002 от 16.07.2021 г.(л. 189 и л. 265 приложение 1 по а.д. №420/2022), чрез управителя Т. А. С., както и уведомления по чл. 124 ал. 1 от ДОПК и чл.17 ал. 1 т. 2 от ДОПК.

В отговор на исканията са представени счетоводни документи за 2019 г. и 2020 г.(л. 121 и сл. по а.д. №420/2022) : Оборотна ведомост; Аналитични регистри на счетоводни сметки групи 50, 60, 70; Главна книга; записи на заповед; договори за паричен заем; решения на едноличния собственик на капитала на търговското дружество.

20. Според органа по приходите, съобразно счетоводните документи, представени в хода на ревизионното производство, салдата на сметка 304 „Стоки“ и оборотите по тях си различни с представените в хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства счетоводни извлечения и хронологии на осчетоводяване, като основен основната разлика е, че в предоставените в хода на проверката оборотни ведомости, стоките закупени от „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, са били изписани на разход, а в оборотни ведомости представени по време на ревизията, същите са налични, тъй като са заведени по дебита на сметка 304/1/4

Действително, съобразно представената по делото Оборотна ведомост на “ТСТ Ойл” ЕООД за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.(л. 130 а.д. №420/2022), началните салда на сметка 304/1/4 „Обезмаслител за метални конструкции“ са: дебит 35100,00лв./кредит 0,00лв.; обороти: дебит 138220,00 лв./кредит 0,00лв.; крайни салда: дебит 173320,00лв./кредит 0,00лв. Тази счетоводна отчетност е впълнота съответна на стойностите по процесните три фактури и означава, че към 31.12.2020 г., “ТСТ Ойл” ЕООД е имало складова наличност на „Обезмаслител за метални конструкции“ на обща стойност 173320,00лв.

21. Що се отнася до твърдението на органа по приходите, че при проверката за установяване на факти и обстоятелства е била представена друга счетоводна отчетност относно процесните стоки, трябва да се посочи следното :

Каквито и да е писмени документи в тази насока не се представиха по делото, нито пък от страна на ответника се направиха някакви искания в тази насока.

Такива писмени документи, съдържащи данни за счетоводна отчетност, която е различна от тази, съобразно Оборотна ведомост на “ТСТ Ойл” ЕООД за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.(л. 130 а.д. №420/2022), не се съдържат в представената по делото административна преписка. Според описанието на писмените документи, които са приложени, като доказателства към процесния ревизионен доклад е посочено приложение № 7(л. 103 а.д. №420/2022), което съдържа Протокол Кд № 73 с № P-16001321003397-П73-002 от 22.11.2021г., с който протокол се присъединяват справки разпечатки от информационния масив на НАП, както и извършена проверка на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД преди хода на ревизията документирана с Протокол с № П-16001320128571-073-001 от 19.05.2021г., заедно с всички доказателства към нея. Въпросните документи са приложени по делото(л. 84 и сл. от приложение 1 по а.д. №420/2022), като от описа съдържащ се в Протокол № P-16001321003397-П73-002 от 22.11.2021г. е видно, че оборотни ведомости на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД за отчетните 2019 г. и 2020 г. не са прилагани по преписката.

Това налага, твърдението на органа по приходите за наличието на някаква друга счетоводна отчетност, освен данните съдържащи се в представените по делото документи, да бъде определено като неистинно.

22. Друго несъответствие, което органите по приходите са счели за особено съществено е , че „…. описаните сделки са общо четири на брой, но при получателя сделките са три на брой, тъй като при ревизираното лице ТСТ ОЙЛ ЕООД няма осчетоводена фактура за покупка с № ********** / 19.06.2020г. , липсва и плащане по нея…“.

Както се посочи, по отношение на въпросната фактура, „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД не е упражнило право на данъчен кредит, тя не е отразена в счетоводството му, по нея не са извършвани разплащания, нито пък са предавани някакви стоки. Това очевидно я изключва от предмета на текущия правен спор, поради което е излишно да бъде обсъждана.

23. Следващия значим според ревизиращите органи факт е, че „….за така декларираните доставки липсва договор за покупко- продажба, но ако приемем, че той не е задължителен възниква въпроса с какви други документи разполага получателя по доставката - ТСТ ОЙЛ ЕООД, освен процесните три броя фактури….“.

Отделен договор за процесните доставки разбира се, не е необходим. Органите по приходите, би следвало да разполагат с необходимата компетенция и да са наясно, че процесните три фактури, освен първични счетоводни документи, са и писмени документи, които обективират насрещните волеизявления на търговските дружества, които се покриват по предмет, тоест те обективират сключените между дружествата търговски сделки.

Според органите по приходите, отговора на цитирания, явно риторичен въпрос е отрицателен – „…След обстоен анализ и след като са му били изискани по реда на ДОПК, чрез връчване на ИПДПОЗЛ се установява, че освен процесните три броя фактури и банкови извлечения от страна на ревизираното лице няма представени никакви доказателства…“.

Това пък е било достатъчно, за да се формира окончателния извод, че „… не са налице доказателства да са осъществени доставки на ревизираното лице по смисъла на чл.6 от ЗДДС по отношение на гореописаните фактури, т. е. в случая липсват данъчни събития по смисъла на ЗДДС. Получателя по сделките няма право да приспада данъчен кредит по сделките с такъв характер предвид факта, че не е налице основното условие, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а именно - доставка по смисъла на ЗДДС….“

Постановения с обжалвания в настоящото производство ревизионен акт резултат, е постановен въз основа на тези именно фактически констатации и формирани правни изводи.

24. При обжалването на ревизионния акт по административен ред, дружеството е представило:

• Договор за покупко-продажба на стоки от 25.11.2019 г.(л. 52 и сл. по а.д. №420/2022 и л. 53 и сл. от приложение 1 към същото дело), сключен между „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, който е с характер на рамкова уговорка;

• Извлечения от хронологични регистри за периоди 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.12.2020г., относно доставчика и „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД;

• Банкови извлечения за наредени суми към процесния доставчик;

• Фактури придружени от съответните анекси към договора от 25.11.2019 г.,

• Констативни протоколи съставени между представители на двете дружества, относно предаването и съответно приемането на процесните стоки от 26.08.2020 г.; 19.08.2021г.; 12.08.2021г.; 05.08.2021г.; 20.06.2020г.; 25.11.2019г.

• Складови разписки за предаване и приемане на стоките от същите дати;

• Товарителници за осъществен транспорт на процесните стоки - обезмаслител за метални конструкции „Еко клин“, натоварени в гр. Разлог и разтоварени в Пазарджик, като са посочени регистрационните номера на товарните автомобили и превозвач - „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД. Товарителниците са от 26.08.2021г.; 19.08.2021г.; 12.08.2021г.; 05.08.2021г.; 20.06.2020г.; 25.11.2019г.

Всички тези документи не са обсъдени от контролния в йерархията на администрацията орган, който е счел за достатъчно да отбележи в решението си, че „ …Приложените към жалбата в хода на настоящото административно производство не се кредитират от настоящата инстанция, която счита, че са документи с недостоверна дата, съставени за целите на административното обжалване….“.

25. Описаните документи обаче, не следва да бъдат изключвани от доказателствата по делото и да бъдат игнорирани при разрешаването на спора по същество. Еклектиката в разбиранията на органа по приходите относно естеството на въпросните писмени документи е очевидна. Явно за същият, подлагането на съмнение на достоверността на датата, на която е посочено да са съставени тези документи, и счита, че това има за автоматична последица, невъзможността да се приемат за достоверни данните отразени в тях.

В тази насока, трябва да се отбележи следното :

Съобразно чл. 145, ал.1 от ГПК(отм.), съответно чл. 181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.

На пръв поглед, ако датата на частния писмен документ не е удостоверена по някой от начините посочени в закона, изглежда, че тя не би била противопоставима на кое да трето лице, извън страните които са съставили документа. Сравнително историческия анализ на института обаче, налага друг извод. Разпоредбата на чл. 145, ал.1 от ГПК(отм.), респективно чл. 181, ал.1 от действащия понастоящем ГПК, е остатък от френската съдебна практика от преди повече от 220 години. Въпросната съдебна практика е била установена с оглед предотвратяване на възможността да се използва недобросъвестно един документ за прехвърляне на едно право, като се антидатира и по този начин стане възможно, този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по - рано е вече прехвърлил това материално право и сделката е обективирано в документ, чиято дата може да бъде надлежно (по някой от начините посочени в чл. 181, ал.1 от ГПК) удостоверена. Въпросната съдебна практика е получила нормативна регламентация във Френският граждански кодекс и от там е преминала в други национални законодателства, включително и в българското гражданско процесуално право.

Крайния извод в случая е че датата на частния документ, не може да се противопостави на едно лице в случай, че не е достоверна ако, първо – това лице черпи права от лицето, което е подписало документа и второ – правата които черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.

Все в тази насока е необходимо да се отбележи, че ако понятието, “трети лица” употребено в чл. 181, ал.1 от ГПК, обема всички лица извън страните по сделката, то при такова “широко” тълкуване, практически документите, на които се позовават страните в такива случаи, няма да имат каквото и да значение, само защото по изключение те могат да имат достоверна дата по смисъла на цитираната правна норма. В този смисъл е например е Решение № 309 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 742/2012 г. на Върховен касационен съд, в което е посочено, че по отношение на обсъждания въпрос, „……съществува задължителна практика, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 193 от 4.6.2010 г на ВКС по гр. дело № 17682010 г на Второ ГО съгласно които „трето лице“ по смисъла на чл.181 от ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнал при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно касае се за тези не участвали в съставянето на лица, които черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите, не участващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи……“.

Ето защо, няма никаква пречка, представените от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД в хода на административното обжалване документи, да бъдат ценени с оглед останалите събрани в хода на производството доказателства.

26. Описаните в т. 24 писмени документи, бяха отново представени в хода на настоящото производство(л. 18 и сл.), като към тях са прибавени и :

• фактура № 776 от 01.08.2022 г., с предмет „ЕКО КLIN- препарат за почистване на метални повърхности“, количество 25000,00л.; данъчна основа 36750,00лв.; с доставчик „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и получател „XYTOMETALIKA“E.E.,Pikermi, Greece, VIN: EL801429800; фактура № 771 от 15.07.2022 г., с предмет „ЕКО КLIN- препарат за почистване на метални повърхности“, количество 25000,00л.; данъчна основа 36750,00лв.; с доставчик „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и получател „XYTOMETALIKA“E.E.,Pikermi, Greece, VIN: EL801429800; фактура № 770 от 13.07.2022 г., с предмет „ЕКО КLIN- препарат за почистване на метални повърхности“, количество 25000,00л.; данъчна основа 36750,00лв.; с доставчик „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и получател „XYTOMETALIKA“E.E.,Pikermi, Greece, VIN: EL801429800; фактура № 769 от 08.07.2022 г., с предмет „ЕКО КLIN- препарат за почистване на метални повърхности“, количество 25000,00л.; данъчна основа 36750,00лв.; с доставчик „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и получател „XYTOMETALIKA“E.E.,Pikermi, Greece, VIN: EL801429800; фактура № 766 от 01.07.2022 г., с предмет „ЕКО КLIN- препарат за почистване на метални повърхности“, количество 27000,00л.; данъчна основа 39690,00лв.; с доставчик „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и получател „XYTOMETALIKA“E.E.,Pikermi, Greece, VIN: EL801429800;

• Invoice от същата дата;

• Международни товарителници от датите на които са издадени фактурите с посочени: изпращач „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД; получател „XYTOMETALIKA“E.E., място на натоварване - гр. Пазарджик, местност Чукур Савак; разтоварен пункт Pikermi, Greece. Посочено е количеството препарат за почистване на метални повърхности, което е съответно на това по фактурите. В клетка 24 на CMR се съдържа изявление че стоките са получени от адресата, скрепено с печат на „XYTOMETALIKA“E.E и подпис на представляващо го лице. Датите на получаване на стоките са съответно: 03.08.2022;

• фактури с предмет „транспортна услуга България – Гърция-България“, с доставчик „Арчи транс 67“ЕООД, ДДС:BG *********, Пловдив и получател „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД. Отразената във всеки един от тези документи транспортна услуга е съответна на прежде описаните фактури за доставка на препарат за почистване на метални повърхности ;

Същите документи са представени и в хода на първоначалното съдебно производство(л. 255 и сл. по а.д. №420/2022), като към тях са добавени аналитичен регистър на сметка 503“Разплащателна сметка в лева“, аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“, отчет по журнал на операциите, материален аналитичен регистър, всички на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД.

27. В хода на първоначалното съдебно производство е прието заключение по съдебно икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С. (л. 289 и сл. по а.д. №420/2022), което е оспорено формално от страна на представителя на ответния административен орган. Във връзка с оспорването, не са представени никакви други доказателства и не са направени доказателствени искания.

Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и счетоводствата на жалбоподателя и на „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД е констатирало, че по по отношение на процесните три фактури, са взети следните счетоводни операции:

- Дебит сметка 304/1/4 Стоки обезмаслител за метални конструкции- 100000лв. Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС па покупките - 20000лв, на Кредит сметка 401 Доставчици - 120000лв;

- Дебит сметка 304/1/4 Стоки обезмаслител за метални конструкции - 38220лв, Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС на покупки те - 7644лв, на Кредит сметка 401 Доставчици - 45864лв;

- Деби т сметка 304/1/4 Стоки обезмаслител за метални конструкции - 35100лв, Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС па покупките - 7020лв, на Кредит сметка 401 Доставчици - 42120лв.

Съответно, в счетоводството на доставчика са взети счетоводни операции :

- Дебит сметка 411 Клиенти - 120000лв, Кредит сметка 701 Приходи от продажба на продукция - 100 000лв, на Кредит сметка 453.2 11ачислен ДДС на продажбите - 20000лв.;

- Дебит сметка 411 Клиенти -45864 лв. Кредит сметка 701 Приходи о т продажба на продукция - 38220лв. па Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите - 7644лв.;

- Дебит сметка 411 Клиенти - 42120 лв. Кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки - 35 100лв, на Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите - 7020лв.

Дължимият данък върху добавената стойност е начислен от доставчика по сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите.

Съобразно оборотните ведомости на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, приложени по преписката, както и тези представени на вещото лице, стоките са налични към 31.12.2020 г. Няма отчетени разходи. Доставчикът „Кристал Бизнес Груп“ ЕООД е осчетоводил приход от извършените продажби на датите на издаването на фактурите.

Според вещото лице, към 30.11.2019г по сметка 501„Каса в лева“, дружеството жалбоподател няма достатъчно налични парични средства, с които би могло да извърши внесените суми по банковата сметка в общ размер на 39486лв. Към 31.03.2020г по сметка 501“Каса в лева“, дружеството няма достатъчно налични парични средства, с които би могло да извърши внесените суми по банковата сметка в общ размер на 45 673.09лв. Към 31.05.2020г по сметка 501 „Каса в лева“, дружеството няма достатъчно налични парични средства, е които би могло да извърши внесените суми по банковата сметка в общ размер на 76 193лв. Според вещото лице, общия размер на извършените плащания по банков път е 199 420лв. Неплатения остатък е в размер на 8564,00лв., като данните в счетоводствата на двете дружества са идентични.

Относно установяване на последващото движение на процесните стоки, вещото лице е констатирало, че същите са продадени на „XYTOMETALIKA“E.E, съобразно описаните в т. 26 от настоящото решение фактури. В заключението са възпроизведени данните в останалите описани на същото място документи.

Вещото лице е констатирало още, че според представените по преписката документи, „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД води двустранна форма на счетоводно записване. Внедрен е счетоводен софтуер - „Микроинвест“, който осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане. Организацията на счетоводството е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

При извършения преглед на заведените от дружеството счетоводни регистри за ревизирания период във връзка е процесиите фактури, вещото лице е констатирало, че счетоводното записване на стопанските операции е в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Утвърден е от ръководството индивидуален сметкоплан. По преписката са приложени хронологични регистри за осчетоводяванията. Във връзка с приложените съпътстващи документи към процесиите фактури № 30 от 02.03.2020г и 41от 30.04.2020г., експертизата е констатирала, че стоките към датата на издаване на фактурите не са били налични в патримониума на дружеството, а са били оставени на отговорно пазене и съхранение при доставчика и транспортирани на по-късен етап. В този смисъл, стоките не би следвало да се отчитат като налични, а като предоставени на отговорно пазене и съхранение в отделна аналитична счетоводна сметка или задбалансово до момента на тяхното фактическо предаване и заприхождаването им като действително налични.

V. За правото :

28. Описаните в предходния раздел на решението данни, налага да се приеме за установено следното :

Съвкупният анализ на представените по делото писмени документи сочи, че те съдържат напълно идентични данни по отношение физическата наличност процесните стоки, начина на плащане на дължимите суми по доставките, начисляване на дължимия косвен данък; предоставянето им във фактическо разпореждане на дружеството жалбоподател и последващото разпореждане с тях в рамките на осъществени вътреобщностни доставки. Значителният брой на тези документи и големият обем безпротиворечива информация, който се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени при условията на координирано общо съгласие между всички изброени правни субекти с оглед процесното ревизионно производство, с единствената цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти.

Ето защо, ще следва да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от жалбоподателя, прекият му доставчик и последващия получател на стоките, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които те са се задължили във връзка процесните доставки. Автентичността и истинността на приобщените по преписката и съответно по делото документи, не бяха подложени на съмнение от страна на ответника, нито пък бяха ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка, фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите.

29. Нормативно установените понятия за доставка във връзка с облагането с косвен данък са следните :

Съобразно националния правен ред, с дефиницията съдържаща се в чл. 6 от ЗДДС е определено, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Съобразно легалната дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС пък, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Според дефиницията, възведена в чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност(ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Очевидно, националния закон, не транспонира коректно и точно чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изисква във всички случаи да е налице прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се приеме, че е налице доставка за целите на облагането с данък върху добавената стойност.

По смисъла и разума на посоченият текст от Директивата, доставка като проявен юридически факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли (предостави) конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Очевидно при това положение е, че начина и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение. В този смисъл в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното : “.... понятието „доставка на стоки" по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24). В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

Оттук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки... “.

В този смисъл, транспонирането на цитирания текст от Директивата в националното ни законодателство е некоректно в първоначалната редакция на чл. 6 от националния ЗДДС. Поради тази причина, с § 30, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО(ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г.), нормата бе допълнена с текста „… както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик...“.

30. Разрешаването на текущия административно правен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания. Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното: „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К” може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки … За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба. … Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС …… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….“. В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административно правен спор, с който е сезиран административният съд.

31. Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за продажба на родово определени вещи – препарат за почистване на метални повърхности. Договора за търговска покупко – продажба на вещи определени по своя род е – двустранен; възмезден; комутативен; консенсуален. Той е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността (чл.183 от ЗЗД) и да предаде продадената вещ (чл.187 от ЗЗД). Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещно правно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта. Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24 ал.2 от ЗЗД. То се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Очевидно, определянето или предаването на родово посочените вещи е фактическото действие, което има за последицата преминаването им във владение на получателя по доставката и съответно на добиването на възможността, той да се разпорежда с тях като собственик (независимо от обстоятелството, дали това вещно право е било в патримониума на неговия доставчик или не).

Ето защо, отчитайки спецификата на обществените отношения, имащи за предмет облагане на оборота на стоки с данък върху добавената стойност, чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г.), не държи сметка за транслативната сукцесия (прехвърлително правоприемство), като вещноправна последица от покупко - продажбата на стоки, а изрично дефинира, че „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

32. Тези съображения, съотнесени с описаните в предходния раздел факти и обстоятелства, налагат да се приеме следното по отношение на правото на данъчен кредит по доставките на процесния препарат за почистване на метални повърхности „ЕКО КLIN“ от „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД с получател „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД:

- както доставчика, така и жалбоподателя са регистрирани по реда на ЗДДС субекти ;

- процесните стоки физически съществуват като материални вещи. Този факт, впрочем, не е спорен между страните;

- правото на разпореждане със стоките, като собственик е било фактически предоставено на жалбоподателя. Напълно идентични данни в тази насока са данните, които се съдържат във всички приобщени по делото писмени документи и в изготвеното при първоначалното съдебно производство експертно заключениея. Съвкупната преценка на всички тези доказателства, дава пълната възможност да се установи механизма на осъществяване на доставките, начина и средствата за транспортиране на стоките и предаването им от доставчиците в разпореждане на жалбоподателя, както и лицата между които тези действия са осъществени ;

- данъчната основа и дължимият ДДС са ефективно разплатени между доставчиците и получателя, с изключение на сумата от 8564,00лв., като данните в счетоводствата на двете дружества са идентични в тази насока ;

- жалбоподателя се е разпоредил с процесните стоки в полза на последващия получател „XYTOMETALIKA“E.E.,Pikermi, Greece, VIN: EL801429800, посредством вътреобщностни доставки. Тези факти също не са спорни между страните, като относно тях са представени необходимите данни, съдържащи се в документите, описани в т. 26 от настоящото решение;

- издадени са редовни съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС фактури ;

Всичко това е необходимо и достатъчно за да се приеме, че процесните доставки са несъмнено установени, позитивно проявени, юридически факти и съответно, като правна последица от това, за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той е надлежно упражнил.

VІ. За разноските:

33. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на жалбоподателя се дължат сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер общо на 2000,00 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК(л.412).

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р- 16001321003397-091-001 от 22.12.2021 г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник сектор в Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 99 от 07.03.2022 год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който спрямо “ТСТ Ойл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, местност Чукур Савак, поземлен имот с [идентификатор], комплекс „ТСТ ОЙЛ“, за отчетни периоди 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. са определени задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 34664,00 лв. и са определени общо задължения за лихви за просрочие при разчитането им с бюджета в общ размер на 5325,68 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София, да заплати на “ТСТ Ойл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, местност Чукур Савак, поземлен имот с [идентификатор], комплекс „ТСТ ОЙЛ“, сумата от 2000,00(две хиляди) лева, представляваща извършени от дружеството разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.