Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 21.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на втори февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Наталия Зирковска, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2061/2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите на
Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Ю.С.Т., ЕГН:**********,***,
чрез адвокат Б.Б., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320007040-091-001/02.06.2021г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 164/24.08.2021г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при
Централно управление на националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който
са установени дължимите задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди:
2015г. – главница – 402.78 лева и лихва – 207.68 лева; 2018г. – главница – 2492.71 лева и лихва
– 529.05 лева.
Жалбоподателят счита оспореният ревизионен акт за
неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилна преценка на писмените
доказателства. Счита, че при извършване на ревизията органът по приходите
неправилно и в пълно противоречие с представените в пода на ревизионното
производство доказателства приема, че не са представени документи и
доказателства относно произхода на средствата и възможността му да разполага с
тях. Според жалбоподателя неправилно органът по приходите е приел, че
представените документи са създадени за целите на ревизионното производство.
Твърди се, че в нарушение на чл.2, чл.3 и чл.6 от ДОПК органът по приходите не
е положил усилия за установяване на посочения доход на съпругата му, въпреки,
че разходите за издръжка и живот са покривани от нея. Формулирано е искане за
отмяна на ревизионния акт.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в депозирана чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт В. молба с.д. №
1516/31.01.2022г., оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване
на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което съдът
приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като
редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало
със ЗВР № Р-03000320007040-020-001/18.11.2020г., въз основа на която на
жалбоподателя е извършена ревизия за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. и
от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за установяване на задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320007040-092-001/16.03.2021г. Ревизията е
приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-03000320007040-091-001/02.06.2021г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, с който на лицето са
определени задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди: 2015г. –
главница – 402.78 лева и лихва – 207.68 лева; 2018г. – главница – 2492.71 лева и лихва
– 529.05 лева. Срещу издадения ревизионен акт е подадена жалба до Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.
Същият се е произнесъл с решение № 164/24.08.2021г., с което го е потвърдил
изцяло.
При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден
документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. В хода на
производството не са допуснати нарушение на процесуалните правила.
НА Ю.Т. е извършена предходна ревизия за определяне
задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. Издаденият РА №
Р-03000320000120-091-001/24.08.2020г. е обжалван по административен ред и е
отменен с Решение № 259/12.11.2020г. Възложената повторна проверка е приключила
с обжалвания ревизионен акт.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е
местно физическо лице с постоянен адрес в Република България, гр. Варна; няма
регистрация по ЗДДС, женен от 2016г. с две деца. На съпругата му С. С. Т.е
извършена ревизия, приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03000320007001-091-001/02.06.2021г. С
протокол № 1486744/11.12.2020г. е извършено приобщаване на доказателства. Установено
е, че Ю.Т. не е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за
ревизираните данъчни периоди 2015г. и 2018г., няма получени възнаграждения от
извънтрудови правоотношения. Няма подадена декларация като самоосигуряващо се
лице.
В хода на ревизията на Т. са връчени Уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-03000320007040-113-001/14.12.2020г., с което е уведомен,
че основата за облагане с данък върху данъчната основа по чл.17 от ЗДДХЛ за
2015г. и 2018г. ще бъде определена по реда на чл.122-124 от ДОПК; Уведомление по
чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-03000320007040-139-001/14.12.2020г. и Искане за
представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице № Р-03000320007040-040-001/14.12.2020г., с което на основание
чл.124, ал.3 от ДОПК е изискано представяне на декларации относно притежаваното
имущество, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на
доходи, приходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за
2015г. и 2018г. За целите на определяне на данъчната основа са анализирани декларираните
данни в представените от Т. декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2015г. и
2018г. и са взети под внимание относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. Въз основа на всички събрани писмени доказателства и анализ по чл.122,
ал.2 от ДОПК, органите по приходите са определили по реда на чл.122-чл.124 от ДОПК данъчната основа на доходите на ревизираното лице за облагане с данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
За 2015г. са установени налични парични средства в
брой и по банкови сметки в размер на 0.00 лева. Съгласно представени банкови
извлечения, жалбоподателят е получил доходи в размер на 1 030.04 лева,
получил е и доход от прехвърляне на имущество – продажба на лек автомобил в
размер на 100.00 лева. Приети са разходи за издръжка и живот в размер на
4300.00 лева, така, както са декларирани от лицето, комунални разходи по
фактури от доставчици 713.25 лева, разходи за заплатени данъци в размер на
62.76 лева, плащания, установени от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя
в размер на 51.81 лева и други разходи в размер на 16.00 лева, въз основа на събраните
от органите по приходите доказателства. За 2015г. е установен недостиг на
парични средства в размер на 4 027.82 лева, които са приети за получен и
недеклариран доход.
За 2018г. са установени налични парични
средства в брой в размер на 26 594.73 лева и налични парични средства по
банкови сметки в размер на 71.78 лева. Приети са декларираните в хода на ревизията
от лицето разходи за издръжка и живот в размер на 5 880.00 лева, както и
установените и събраните от органите по приходите доказателства комунални
разходи по фактури от доставчици 45641.84 лева и разходи за заплатени банкови
такси в размер на 30.80 лева. За 2018г. от органите по приходите е констатиран
недостиг на парични средства в размер на 24927.11 лева. Поради липса на
доказателства за източника на дохода, от ревизиращите органи е прието, че
сумата в размер на 24927.11 рева е получен доход от други източници, съгласно
разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. След прилагане на определената в чл.48 от ЗДДФЛ данъчна ставка в размер на 10 на сто върху определените от органите по
приходите годишни данъчни основи по чл.17 от с.з. са установени дължими данъци
от жалбоподателя съответно за 2015г. в размер на 420.78 лева и за 2018г. в размер
на 2492.71 лева. На основание чл.175 от ДОПК са определени и дължимите лихви за
закъснение.
Настоящият състав на административния съд намира
постановения в ревизионния акт краен резултат за законосъобразен, а депозираната
жалба – неоснователна.
От данните по делото е видно, че в хода на повторното
ревизионно производство Ю.Т. не е представил годни писмени доказателства
относно произхода на средствата, с които е финансирано превишението на
паричните разходи над получените доходи за 2015г. и 2018г., поради което
правилно са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК –
декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Доказателства в тази насока не са представени от Т. и в съдебното производство,
въпреки указания на съда. С разпоредбата на чл.2 от ЗДДФЛ е посочено, че обект
на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически
лица. Т. е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е носител на задължението
за данъци за придобитите от него доходи от източници в Република България и в чужбина
/чл.6 от ЗДДФЛ/. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са
доходите от всички източници, включително и от източниците по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
С представени писмени доказателства - документи на немски
език и легализиран превод на български език на декларации от Х. П. Й., Д. Н. Р.
и А.Б. Р.; Щ. Д. П.са посочени предоставени в брой на Т. суми, съответно
6000.00 евро; 20000.00 евро; 40000.00 и 20000.00 евро. Констатирано от
доказателствата по делото е, че Х. П. Й. е получил кредит за закупуване на МПС
към клуба на автомобилистите в Германия /АDAC/ по договор от 29.10.2015г.
Кредитът се предлага в сътрудничество с Ландесбанк Берлин АГ, усвояването му е
свързано със закупуването на автомобил, който се явява гаранция за банката. В
случая автомобила е придобит и регистриран на името на физическото лице. По
отношение на Д. Н. Р. и А.Б. Р. – двамата са получили по банков път заем в
размер на 23000 евро, а Щефан Плеска е получил по банкова сметка ***. В представените
извлечения от банковите сметки на С. Т.и Ю.Т. няма данни за получени по банков
път суми от Х. П. Й., Д. Р., А.Б. Р. и Щ.
Д. П. Т. и съпругата му не са подали ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в които да
декларират получени заеми от физически лица. Същите не са декларирали
транспортни, дневни и квартирни разходи за пътувания в чужбина. Не са
представили митнически декларации за декларирани суми при излизане от Германия
и при влизане в България. Доказателства в тази насока не са представени от
жалбоподателя и след дадените от съда указания. Твърдението на жалбоподателя,
подкрепено с представените декларации, че е получил посочените по-горе суми се
явява недоказано. Към доказателствения материал липсват доказателства
удостоверяващи предаването на сумите, липсва основание за предаване на сумите
/дарение, заем, връщане на заем и др./. Не са представени доказателства в
насока, че сумите по получените кредити от Х. П. Й., Д. Р., А.Б. Р. и Щ. Д. П.са изтеглени в брой от личните
им банковите сметки и са предадени в брой на Ю.Т.. Не са представени
доказателства удостоверяващи, че изложените в декларациите твърдения са истина.
Неоснователно е оплакването в жалбата относно
неустановяването на дохода на съпругата на Т. предвид твърдението, че тя е покривала
разходите за издръжка и живот. Установено и прието в ревизионното производство,
че в представена декларация С. и Ю. Т. посочват разходи за издръжка и живот на
домакинството за 2015г. в размер на 8400 лева, ½ от които е 4200 лева. С
изрично писмо са уточнени разходи за издръжка и живот за 2015г. в размер на
8400 лева, в т.ч. 4100 лева на С. Т.и 4300 лева на Ю.Т.. След извършена справка
на обявените статистически разходи средно на лице за 2015т. е установено, че те
са 4965 лева, което означава, че посочените от лицето и приети от органите по
приходите разходи на лицето са под обявените статистически разходи средно на
лице за 2015г.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя
напълно аргументите на решаващия орган. Органите по приходите са извършили
внимателен анализ на всички събрани доказателства относно въпросните суми, като
изводите в тази насока са обосновани на събраните данни и доказателства. От
страна на жалбоподателя пред настоящата инстанция не са представени никакви
доказателства, чрез които да установи твърденията си.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че Ревизионен
акт /РА/ № Р-03000320007040-091-001/02.06.2021г. е законосъобразен, фактическите
констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства.
Подадената срещу него жалба от Ю.С.Т., ЕГН:**********,*** следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 484.25 лева, определено при
условията на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд – Варна, Пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.С.Т., ЕГН:**********,***, срещу
Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320007040-091-001/02.06.2021г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 164/24.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при
Централно управление на националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който
са установени дължимите задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди:
2015г. – главница – 402.78 лева и лихва – 207.68 лева; 2018г. – главница – 2492.71 лева и лихва
– 529.05 лева.
ОСЪЖДА Ю.С.Т., ЕГН:**********,*** да заплати в
полза на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП сумата в
размер на 484.25 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: