№ 1018
гр. Бургас, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Р.а Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20232100501269 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
М. Т. А. против решение № 708/29.03.2023г, постановено по гр.д.
№6514/2022г на районен съд –Бургас, в частта, в която въззивникът е осъден
да заплати на И. К. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер над 3000лв до уважения размер от 10 000лв.Счита, че обезщетението е
завишено по съображения, че до физически сблъсък се е стигнало в резултат
на противоправното поведение на въззиваемия, а от друга страна се касае за
един нормално протекъл оздравителен процес, през който последният е бил
отново чест посетител на нощни заведения. Моли да се намали присъденото
обезщетение до размер от 3000лв. Няма искания за нови доказателства.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия в
законния двуседмичен срок.В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли решението да се потвърди.
Предявени са искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ***г в гр.Б., на паркинг на магазин
„Кауфланд“, при нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, ответникът
е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долната челюст в ляв ъгъл, чиято последица е трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето за повече от 30 дни.Освен това е получено и мозъчно
сътресение, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и отток в областта на долната челюст.За извършеното деяние
ответникът е признат за виновен по НОХД № 2582/22г на БРС.Със
1
споразумение по делото на осн.чл.129,ал.2,вр.ал.1 ,вр. с чл.55,ал.1,т.2, б.“б“ от
НК му е наложено наказание пробация и безвъзмезден труд в полза на
обществото за 100 часа за срок от една година. В резултат на това деяние
ищецът твърди, че е търпял и продължава да търпи болки и страдания,
чувствал се е несигурен, напрегнат и подтиснат.За лечението и
възстановяването си е заплатил сума от 600лв.Претендира заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000лв и
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600лв.
В отговора на исковата молба предявените искове са оспорени по
размер, като се твърди съпричиняване – нанесената телесна повреда е
резултат от противоправно поведение на ищеца, а освен това размерът е
завишен.
С атакуваното решение предявените искове са уважени частично- за
сумата от 10 000лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 475,90лв
–обезщетение за имуществени вреди.В мотивите си по отношение на
претенцията за претърпени неимуществени вреди / в която част се атакува от
ответника постановеният съдебен акт/ съдът е взел предвид при определяне
на размера на обезщетението възрастта на ищеца, текущото му обучение,
характера на деянието и начина на извършване, естеството на увредата,
доказаната продължителност и интензитет на претърпените болки,
съпътствани от негативни преживявания за 5-6 месеца.
При служебната проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение не се откриха пороци водещи до нищожност или
недопустимост на акта.По правилността на акта съдът е обвързан от
посоченото в жалбата.
На първо място се сочи, че ищецът с поведението си е предизвикал
физическия сблъсък между двамата, т.е. твърди се съпричиняване на вредата.
Доказателства за такова противоправно поведение не са ангажирани по
делото, още повече, че фактическият състав на престъплението чл. 129, ал. 2,
във вр. с ал. 1 НК, не обхваща като елемент съпричиняване от страна на
пострадалия. Последното следва да се установи в настоящето производство от
страната, която се позовава на него, поради което и при липсата на
представени такива доказателства, правилно съдът е приел, че не е налице
съпричиняване от страна на ищеца за вредоносния резултат и не е налице
основание за намаляване отговорността на ответника за обезщетяване на
вредите.
На второ място, в жалбата се твърди, че оздравителният процес е
протекъл нормално. С оглед на това, че се иска намаляване на размера на
определеното обезщетение, очевидно въззивникът счита същото за завишено
с оглед на това обстоятелство. Не се оспорва възприетото от районния съд,
като време за възстановяване на ищеца – 4-5 месеца. От друга страна, съдът
не е приел, че оздравителният процес не е протекъл нормално, нито има
такива твърдения в исковата молба.Налице са и доказателства – медицинско
направление на л.10 от делото, от което е видно, че постоперативният период
е протекъл нормално и е констатирано нормално заздравяване на фрактурата.
2
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968
г. /. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително
допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и други
външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации. Неимуществените вреди са индивидуално
определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им, но не и да бъде източник на обогатяване.
Районният съд е определил размерът на обезщетението, вземайки предвид
възрастта на ищеца- на 19 години към датата на непозволеното увреждане;
характера и начина на извършване на деянието - дори от обясненията на
ответника, дадени в досъдебното производство не става ясно защо е бил
нанесен удара с юмрук, при който се е стигнало до счупване на долна
челюст и според настоящия състав става дума за неоправдана агресия;
естеството на увреждането и необходимостта от оперативна интервенция,
при която под обща анестезия с оротрахеална интубация се извършва закрита
репозиция и фиксация на долна челюст и правилно анатомично положение
чрез поставяне на шини на горна и долна челюст; силните физически болки и
неудобства и стреса, които е изпитвал ищеца, затрудненията при хранене и
говорене в един относително некратък период, установени от събраните
гласни доказателства – показанията на свид.К.. Всички тези обстоятелства,
взети предвид от районния съд са довели до правилния и в съответствие с
материалния закон извод, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е 10 000лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че въззивната жалба е
неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните
мотиви.На въззиваемия се дължат направените в производството разноски в
размер на 1000лв, платено в брой адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 708/29.03.2023г, постановено по гр.д.
№6514/2022г на районен съд –Бургас.
ОСЪЖДА М. Т. А., ЕГН *****,от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати на И. К. К., ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.“М. р.“,бл.*, ап.*,
съдебен адрес : гр.Сливен, ул.“Джордж Уошбърн“ № 5, ет.1 сумата
1000/хиляда /лв разноски във въззивното производство.
3
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4