Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен,
20.07.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на двадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 267 по описа за 2020 г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано по повод подадена жалба от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН"
ООД гр. Сливен против Наказателно постановление № 280/16.12.2019 г. на
Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район“, с което на
"Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД гр. Сливен е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл.48, ал.1,
т.11 от Закон за
водите /ЗВ/,
на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
. Въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява. Депозирана е писмена молба, с която е взето отношение
по същество.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.09.2019 г. във
връзка с проверка по изпълнение на условията в Разрешително № 31510237
от 03.06.2010 год. за водовземане от подземни води, посредством 1 бр. каптиран
извор КЕИ Гюрлейка, разположен на територията на отдел 244, подотдел „б“, в
землището на с. Боров дол, общ. Твърдица, с цел на водовземането за
питейно-битово водоснабдяване на същото населено място, било установено въз
основа на представена информация – декларации по чл. 194б от ЗВ и годишни
справки за добитото и използвано водно количество подземни води за периода
01.01.2017 год. – 31.12.2017 год. и
периода 01.01.2018 год. – 31.12.2018 год. че дружеството е превишило
разрешените водни количества за 2017 год. и
Във
връзка с посочените констатации с Констативен протокол Сл 381/17.09.2019 год., след
изпратено уведомително писмо, на "Водоснабдяване и Канализация-Сливен"
ООД - гр. Сливен, на 04.11.2019 год. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 48,
ал.1, т.11 от Закона
за водите. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, като
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1,
т.11 от ЗВ, на основание чл. 200, т.2 от ЗВ – че ползва водни обекти, в
отклонение от предвидените условия в разрешителното.
Описаната
фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото писмен доказателствен
материал и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели - А.Г. и А.Г.
– М., извършили проверката, които съдът кредитира като обективни, логични,
последователни и взаимодопълващи се и непротиворечащи си с писмените
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е
допустима.
Безспорно
се установи, а и не се спори между страните, че жалбоподателят "Водоснабдяване
и Канализация-Сливен" ООД - гр. Сливен като титуляр на Разрешително
№ 31510237 от 03.06.2010 год.
за
водоснабдяване на с. Боров дол, община Твръдица, е превишил разрешените водни
количества за 2017 год. и
Съдът намира обаче, че случая неправилно административно
наказаващият орган е санкционирал жалбоподателят на основание чл. 200, ал.1,
т.2 от ЗВ, според която разпоредба „Наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв“. Това е така, тъй като от прочита на
разпоредбите на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ, както и от самото Разрешително, в което
е изрично посочено че е издадено на основание чл. 44, ал.1 от ЗВ,
жалбоподателят е извършвал дейност не по ползване на водни обекти, за което е
санкциониран, а дейност по ползване на води и в частност водоползване на подземни
води, поради което съдът намира, че в случая е приложима санкционната
разпоредба на чл. 200, ал.1, т.1, предл.2 от ЗВ. Съгласно цитираната разпоредба
„Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което ползва води без необходимото за това основание или
в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора. Отчетеното
превишение за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. е общо 145480 м3. Тъй като един кубичен
метър съдържа 1000 литра, отчетеното превишение е 145 480 000 литра
за целия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. Цитираният времеви период
има 63072000 секунди /365.2.24.60.60/. Тоест отчетеното превишение се
равнява на 2,31 литра на секунда. С оглед изложеното, съдът намира, че в
конкретния случай, административнонаказващия орган е следвало да санкционира
дружеството-жалбоподател на основание чл. 200, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗВ.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да измени наказателното постановление в частта, в която за нарушение на
чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ на дружеството - жалбоподателя на основание чл.200,
т.2 от ЗВ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000.00 лева,
като цитираното нарушение следва да бъде сакционирано, но на основание чл. 200,
ал.1, т.1, б. „б“ от ЗВ, съгласно която „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което ползва води
без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в
разрешителното или договора с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от
500 лв. до 5000 лв.“ Предвид това, че установеното превишено количество е към минимума от 1л. на секунда,
то съдът намира, че в случая „имуществената санкция“, която дружеството
жалбоподател следва да заплати следва да бъде в размер на 1000.00 лева и наложената такава в размер на 2000.00 лева
следва да бъде намалена в размер на 1000.00 лева.
Относно възражението на процесуалния
представител на дружеството жалбоподател за изтекла давност за отчетния период
01.02.2017 год. – 31.12.2017 год., то съдът намира същото за неоснователно, тъй
като в случая е приложима разпоредбата
на чл. 34, ал.1, б. „в“ от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите
партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална
инвестиционна цел, Закона за
прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014
г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014
г.), Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора,
част втора
"а" и част трета
от Кодекса за
социално осигуряване, Кодекса за застраховането
и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ
- две години. Съдът намира, че в случая периода е двугодишен, тъй като се касае
за екологично нарушение, по следните съображения: Водите са общонационален неделим природен ресурс,
поради което същите следва да се управляват интегрирано в интерес на обществото,
по начин, незастрашаващ здравето на населението. Водите са жизненоважен ресурс
и общо наследство, което следва да се опазва и защитава и именно поради това
целта на закона е да се определи правото на всеки гражданин на достъп до вода
за питейно-битови цели като основна жизнена потребност. Затова всяко
нерегламентирано въздействие върху водите като ценен природен ресурс с
обществена значимост може обективно да доведе до нарушаване на специфичните
условия на средата (такива са светлина, топлина, вода, соли, разтворени във
водата, и др), така и на сложните взаимодействия между организмите, които
връзки са предмет на екологията. Ето защо, съдът намира и направеното
възражение за неоснователно - от една страна АУАН
е съставен на 04.11.2019 год., в тримесечния срок от откриване на нарушителя,
което е станало с издаването на Констативния протокол от 17.09.2019 год, а от
друга - и преди изтичане на посочения в разпоредбата двугодишен срок на
извършване на нарушението, което е екологично такова.
Относно сторените в производството
разноски, съобразно правилата на ГПК, към които препраща АПК, съобразно
размерът, с който е изменена наложената имущества санкция - от 2000.00 лева на
1000.00 лева, то и административнонаказващия орган следва да бъде осъден да
заплати сторените от дружеството жалбоподател разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение, но не в пълен размер от 360.00 лева, а в размер на
180.00 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
280/16.12.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район“ с което на "Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД гр.
Сливен е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл.48, ал.1,
т.11 от Закон за
водите като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 2000.00 /две хиляди/ лева на 1000.00
/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район“ да заплати на
"Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД гр. Сливен, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, сумата от 180.00
/сто и осемдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред СлАС в 14 - дневен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: