Присъда по дело №418/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 1
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20233000600418
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Варна, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600418 по описа за 2023 година
На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 5/07.02.2022
година, постановена по НОХД № 187/2021 година от Окръжен съд
гр.Търговище и вместо това

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите:
В. Т. С., ЕГН **********, постоянен адрес гр.Търговище, общ.
Търговище, обл. Търговище, ул. „Опълченска” 28, български гражданин,
грамотен, разведен, осъждан,
Д. С. Д., ЕГН **********, постоянен адрес гр.Търговище, общ.
Търговище, обл.Търговище, ул.„Поп Сава Катрафилов № 20, ет.5, ап.8, ,
български гражданин, грамотен, женен, осъждан
К. Н. Н., ЕГН ********** , постоянен адрес гр. Търговище, общ.
Търговище, обл. Търговище, кв. „Запад“ № 55, вх.А, ет.2, ап.6, български
гражданин, грамотен, разведен, осъждан
ЗА ВИНОВНИ в това, че на 14.05.2015г. в гр.Търговище, като
съизвършители помежду си, с цел да набавят за Д. С. Д. имотна облага,
принудили Б. Г. Х. чрез сила да извърши нещо, противно на волята му - да
1
изтегли сумата от 496 (четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената
си банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде
на Д. С. Д., и с това му причинили имотна вреда, като деянието е извършено
от две и повече лица, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1 във вр. чл.
213а, ал.2, т.4, вр. чл. 214, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 НК НАЛАГА следните
наказания:
1. на подс.Д. Д. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година,
както и наказание ГЛОБА в размер на 4000 /четири хиляди/ лева;
на основание чл.25, вр.чл.23 от НК ГРУПИРА така определеното на
подс.Д. наказание лишаване от свобода с наказанието пробация,
наложено му с определение по НОХД № 230/2015 г. на ОС Търговище,
влязло в сила на 18.04.2016г., като му НАЛАГА за изтърпяване на-
тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от една година,
чието изпълнение на основание чл.66 от НК отлага с тригодишен
изпитателен срок;
на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК присъединява и
наказанието ГЛОБА в размер на 4000 лева;
на основание чл.25, ал.3 от НК приспада изцяло изтърпяното наказание
пробация, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от
свобода.
2. на подс.В. С. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от осем месеца,
както и наказание ГЛОБА в размер на 4000 /четири хиляди/ лева;
на основание чл.25, вр.чл.23 от НК ГРУПИРА така определеното на
подс.С. наказание лишаване от свобода с наказанието пробация,
наложено му с определение по НОХД № 230/2015 г. на ОС Търговище,
влязло в сила на 18.04.2016г., като му налага за изтърпяване най-тежкото
от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от осем месеца, което
следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС;
на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК присъединява и
наказанието ГЛОБА в размер на 4000 лева;
на основание чл.25, ал.3 от НК приспада изцяло изтърпяното наказание
пробация, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от
свобода.
3. на подс. К. Н. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от осем месеца,
както и наказание ГЛОБА в размер на 4000 /четири хиляди/;
на основание чл.25, вр.чл.23 от НК ГРУПИРА така определеното на
подс.Н. наказание лишаване от свобода с наказанието, наложено му с
присъда по НОХД № 13/2015 г. на ОС Търговище, влязла в сила на
22.03.2017г., като му налага за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно
– лишаване от свобода за срок от шест години, което следва да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим;
на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК присъединява и
наказанието ГЛОБА в размер на 4000 лева;
на основание чл.25, ал.3 от НК приспада изцяло изтърпяното наказание
лишаване от свобода по НОХД № 13/2015 г на ТОС.
2
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда всеки от подсъдимите да заплати в
полза на Варненски апелативен съд сумата от по 483, 33 лв. -представляващи
сторени по делото деловодни разноски за възнаграждение на вещи лица.
ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес
пред Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 1/09.01.2025г. по ВНОХД № 418 по описа
на Варненски апелативен съд за 2023 г., Наказателно отделение.
Настоящото въззивно производство е второ по реда си, тъй като с
Решение № 477/13.12.2023г. но нд № 139/2023 г. състав на ВКС, ІІІ но, е
отменил въззивна присъда на № 6/09.062022 г., постановена по ВНОХД №
107/2022г. на Апелативен съд Варна и върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 5/07.02.2022 г.,
постановена по НОХД № 187/2021г. на Окръжен съд - Т., с която подсъдимите
В. Т. С., Д. С. Д. и К. Н. Н. са признати за невинни и оправдани по
предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.1 във
вр. с чл.213а, ал.2, т.4 във вр. с чл.214, ал.1 от НК, за това, че на 14.05.2015г. за
времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Т., като съизвършители, в съучастие помежду
си, с цел да набавят за Д. С. Д. имотна облага, принудили Б.Г.Х. от гр.Т. чрез
сила - отвличане и принудително държане в обособено помещение в
подземния гараж на жилищна сграда, находяща се на ул.„Поп Сава
Катрафилов“ № 19 да извърши нещо, противно на волята му - да изтегли
сумата от 496(четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената си банкова
сметка, открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде на Д. С. Д. и
с това причинил нему имотна вреда, като деянието е извършено от две и
повече лица.
Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано
по протест на Окръжна прокуратура - Т.. В протеста се навеждат доводи за
неправилност на присъдата и необоснованост на изводите на ТОС, както с
доказателствата по делото, така и с материалния закон.
Представителят на Апелативна прокуратура-Варна счита, че протестът
е основателен, а постановената присъда от първоинстанционния съд
-незаконосъобразна. Подлагайки на анализ наличните по делото
доказателства, включително и тези, събрани от въззивната инстанция, достига
до извод за доказаност на обвинението. Пледира за отмяната на присъдата на
ТОС и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни, като им се наложи справедливо наказание.
Защитниците на подсъдимите оспорват изцяло доводите, изложени в
протеста и допълнителното изложение към него.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимите В. Т. С., Д. С. Д.
и К. Н. Н. молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Варненският апелативен съд, след като прецени доводите, изложени в
протеста и становищата на страните, доразвити в съдебно заседание, както и
1
след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314
от НПК констатира, че протестът на прокурора е основателен по следните
съображения:
Събраната по делото доказателствена съвкупност, включително и в
резултат на проведеното от Варненския апелативен съд следствие, формират
следната фактическа обстановка:
През есента на 2014 година пострадалият Б. Х. започнал да работи като
общ работник за подсъдимия Д. Д. в различни обекти. Трудов договор не бил
сключен. Заплащането на възнаграждението се извършвало ежедневно и
възлизало между 5 и 15 лв. При Д. работили също и подсъдимите В. С. и К.
Н.. В. С. през периода 20.01.2015 до 03.07.2015 г- бил назначен по трудов
договор в „Къневи груп„ ООД Т., представлявано от подс.Д. Д.. Именно
подс.В. С. съдействал на пострадалия за започване на работа при подс.Д. Д..
Подс.К. Н. работел като общ работник за подс.Д. Д., без отношенията да се
били оформени с трудов договор.
В началото на 2015 година подсъдимият Д. Д. поръчал на Б. Х. да се
регистрира като безработен в Бюрото по труда - Т., за да бъде назначен на
трудов договор по програма за временна заетост. На 10.02.2015г. бил сключен
трудов договор между Б.Г.Х. и ЕТ „М. Г. - Финес“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Стара речка, общ.Антоново, обл.Т., хижа
„Стара речка“, стая 5, представлявано от М. М. Г.. М. Г. е съпруга на С. С. Д., а
последният е брат на подсъдимия Д. Д..
Свидетелят Б. Х. бил назначен на длъжност „управител-бар“. Трудовият
договор бил сключен по проект „Подкрепа за заетост“ на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013г.“. Съгласно
разпоредбите на трудовия договор, служителят следвало да постъпи на работа
на 11.02.2015 година. Основното месечно трудово възнаграждение, съгласно
трудовия договор възлизало на 905 (деветстотин и пет) лева. Средствата за
заплата и осигуровки за лицата на трудов договор по програмата за временна
заетост били за сметка на работодателя, като същите се възстановявали след
представени платежни нареждания и банкови извлечения по горепосочената
програма.
Служителка (неустановена в хода на наказателното производство) на
ЕТ „М. Г. - Финес“, която обработвала документите във връзка с трудовото
правоотношение, поръчала на Х. да си открие сметка в „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД – Т. и да се сдобие с банкова карта. Тази банкова карта Х.
трябвало да предаде на служителката в офиса. Пострадалият Х. изпълнил
това, което му било поръчано, и предал на служителката пластиката на
банковата карта заедно със съответния пин-код. Той не се усъмнил, че може да
2
се върши нещо нередно. Въпреки, че бил назначен на длъжност „управител-
бар“ Х. продължил да работи като общ работник следващите две-три
седмици.
В края на месец март Х. посетил офис на „Изи Кредит“ с искане да му
бъде отпуснат заем, тъй като имал нужда от пари. Той не бил одобрен за
кредит, но в разговора със служителя разбрал какво е трудовото му
възнаграждение по сключения по-рано трудов договор. Така разбрал, че
уговореното възнаграждение (което той никога не получил) е твърде високо за
град Т.. На другия ден В. С. заявил на Б. Х. да му предаде екземпляра от
трудовия си договор, тъй като подс.Д. Д. бил разбрал, че Х. е кандидатствал за
кредит.
След това Х., на 08 април 2015 г, отишъл в клона на „Райфайзенбанк“ -
Т. и блокирал собствената си банкова карта като заявил на служителката, че
същата е изгубена. Направил това, за да попречи на подсъдимия Д. да изтегли
останалите по сметката пари. Сам Х. не изтеглил наличните по сметката пари.
Трудовият договор на Х. с ЕТ „М. Г. - Финес“ бил прекратен на 23
април 2015 година на основание член 325, алинея 1, точка 3 от Кодекса на
труда, с изтичане на уговорения срок.
Известно време след това Х. разбрал, че подсъдимият Д. Д. го търси и
се досетил, че причината за това са останалите по сметката пари. Х. обаче не
желаел да се срещне с бившия си работодател, нито пък искал да му даде
парите, останали по сметката.
Подсъдимият Д. от своя страна настоявал в опитите си да осъществи
контакт с пострадалия - посетил дома на Х. и разговарял с брат му, на когото
заявил, че Х. му дължи пари. Подсъдимите К. Н. и В. С. също по поръчение на
подс. Д. правили неуспешни опити да задържат Х..
Сутринта на 14.05.2015г., между 7.00 и 8.00 часа, Б. Х. излязъл от входа
на блока си - бл.50 в кв.“Запад” на град Т., за да купи продукти от близкия
магазин. В себе си не носел мобилен телефон. В него била личната му карта.
Тогава той бил пресрещнат от подсъдимите В. С. и К. Н.. Св.Х. се опитал да се
върне във входа и да избяга по стълбите нагоре, но подс.В. С. го хванал за
ръката и го издърпал навън. Тогава и подс.К. Н. хванал Б. Х. за другата ръка.
Двамата насилствено го повели в посока магазин „Еверест” в кв. „Запад“, в
близост до бл. 50. Тогава подсъдимият В. С. се обадил по телефона на
подсъдимия Д. и му казал: „Идвай, хванахме го“. Малко след това
подсъдимият Д. пристигнал с автомобил марка „Мерцедес”. Подсъдимите
казали на Б. Х. да се качи в колата и той седнал на задната седалка на
автомобила заедно с подс.К. Н., а отпред се настанили подсъдимите Д. Д. и В.
С.. Автомобилът с подсъдимите и пострадалия, управляван от Д. се
3
придвижил до пицария „Контеса“ и паркирал пред нея. Всички слезли от
автомобила и тръгнали към сградата срещу пицарията, находяща се на ул.
„Поп Сава Катрафилов“ №19, гр.Т.. Четиримата минали през подход за
автомобили, водещ към подземния гараж на сградата. Подсъдимият Д.
отворил вратата на подземния гараж, предназначена за автомобилите, и
четиримата влезли в него. Д. Д. отворил още една метална врата, намираща се
вляво от входната врата и отделяща обособено помещение във вътрешността
на подземния гараж. Д. Д. казал на Б. Х.: „Влизай. Ще стоиш вътре, докато
отворят банката в 9 часа“. Подс.Д. поискал личната карта на св.Х. и той му я
дал. След това подс.Д. затворил вратата и заедно с В. С. и К. Н. си тръгнали.
След известно време Д. Д. отворил вратата. С него отново били В. С. и К. Н..
Разпоредил, че е време да ходят към банката. На излизане от подземния гараж
минали през друг вход - бяла ПВЦ врата, която чрез стълбище водела към
жилищния вход на блока. Д. Д. заплашил Б. Х. с думите: „Внимавай какво
правиш, защото ще ти счупя краката с бухалка“. Четиримата се качили в друг
лек автомобил - бял фургон, който бил управляван отново от Д. Д.. С
автомобила се придвижили до паркинг до площад „Свобода“ и обществените
тоалетни в центъра на град Т.. Слезли от колата и се отправили към офиса на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. По пътя Д. Д. се поздравил с двама
униформени полицаи, като преди това предупредил Б. Х. да внимава какво
прави. Д. Д. и К. Н. седнали на кафенето, което се намирало в близост до
банката. Там подс.Д. върнал личната карта на св.Б. Х. и той влязъл в офиса на
банка „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, придружен от В. С., за да изтегли
парите. Двамата се отправили към служителка на банката, която била
свободна в този момент - св. Л.С. Ц.. Б. Х. казал на служителката, че иска да
си изтегли парите от банковата сметка и дал личната си карта. През цялото
време подсъдимият В. С. бил до Б. Х. пред банковото гише. Свидетелката Ц.
дала на Б. Х. да подпише формуляр и отброила сумата от 496 (четиристотин
деветдесет и шест) лева. Докато излизали, още в салона на банката, Б. Х.
предал всички пари, които изтеглил, на В. С.. Двамата отишли при Д. Д. и К.
Н., след което В. С. предал парите на Д. Д.. Б. Х. изчакал, за да получи част от
парите, както му обещал Д., но получил отказ и си тръгнал след настояването
на Д..
Междувременно срещу подс.Д. Д. започнала проверка за злоупотреба
със средства от фондове за безработица. По този повод св.Б. Х. бил извикан в
полицията и на 01.06.2015 г. споделил случилото се с него – т.1 дп, л.85.
На 26.06.2015г. Б. Х. подал жалба за друг случай на отправени заплахи
за саморазправа от двамата братя Д. и С. Д.и.
На 26.06.2015 г. Д. С. Д. и брат му С. Д. са били предупредени с
протокол за полицейско предупреждение – т.1 дп, л.86 и 87.
4
На 01.10.2015 г. св.Б. Х. подал отново жалба до Началника на РУ Т. с
твърдения за нови посегателства срещу личността му, извършени през
септември 2015 г. от Д. Д.. По този повод била образувана преписка вх.№
1174/2015 г. по описа на РП Т., приключила на 02.11.2015 г с отказ за
образуване на досъдебно производство – т.1 дп, л.76.
Пострадалият Х. подал на 08.03.2016 г. поредна жалба до РП Т. /л.63,64,
т.1 от ДП/, с която сезирал полицейските органи с оплакване за отправени към
него заплахи и психически тормоз от Д. Д. и В. С.. Последните двама били
предупредени по реда на ЗМВР през март 2016 г.
В крайна сметка едва през 2020 година постановлението за отказ за
образуване на досъдебно производство на РП Т. било отменено (т.1 дп, л.74)
всички преписки, образувани по жалби на Б. Х. обединени (т.1, л.70) и на
10.07.2020 г. било образувано настоящото досъдебно производство – т.1, л.1.
Тук следва да се отговори на възражението на адв.Й. - защитник на подс.Д., за
допуснато на абсолютно процесуално нарушение при образуване на
досъдебното производство с позоваване на чл.243, ал.10 от НПК. Според
защитата прокурорът не можел да сам да образува досъдебно производство, а
това е следвало да стори Главния прокурор. Въззивният съд в този си състав
не намира каквито и да е нарушения при образуване на досъдбното
произвоство. Нормата на чл.212 от НПК посочва кой е компетентният орган
да стори това - - прокурор (ал.1) или разслидващ орган (ал.2). В конкретния
случай наказателното производство е било образувано с постановление на
прокурор, като преди това е бил отменен по реда на служебния конктрол
отказа на РП Т. да стори това. Прокурорските постановления за отказ да се
образува досъдебно производство не са сред актовете, които биха могли да
активират принципа non bis idem (за разлика от влязло в сила постановление
за преклатяване на наказателното производство). Нормата на чл.243, ал.10
НПК всъщност урежда именно реда за проверка на постановленията на
прокуратрата за прекратяване на наказателното проивдоство, но не и отказите
за образуване. В Решение № 86 от 22.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 348/2022 г.,
III н. о., НК е посочено, че сметка процесуалното предназначение на
действията по чл. 212, ал. 1 и 2 от НПК е да отграничи момента, след който
информацията, интересуваща процеса, придобива процесуална стойност и се
превръща в доказателство, което следва да бъде събрано и проверено по реда
на НПК. Доколкото по дела от общ характер поставянето на началото на
наказателния процес е единствено в правомощията на прокурора (ал. 1) или на
разследващите органи (ал. 2), само тяхна е преценката налице ли са законен
повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законодателят не е
предвидил правомощия на съда да осъществява нито предварителен, нито
последващ контрол, подлагайки на преоценка изводите на органите на
5
досъдебното производство дали са изпълнени условията по чл. 207, ал. 1 от
НПК. Според актуалната законова редакция дори и първоначално те да не са
налице съдът не може да отмени постановлението на прокурора за образуване
на наказателно производство, нито да прогласи отсъствието на висящ
наказателен процес, когато същият е започнал по реда на чл. 212, ал. 2 от
НПК.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпитите на
свидетелите, частично от обясненията на подсъдимите, проведените очни
ставки, както и от приобщените по делото документи и изготвени справки и
извършен оглед на гаражните помещения.
И този състав на въззивния съд формира изводите си по фактите
основно на показанията на свидетеля Б. Х.. За разлика от първата инстанция,
въззивният съд намира неговите показания за единни, непроменяни във
времето вече близо 5 години и за достоверни. Заявеното от Б. Х. се подкрепя
от всички обективни доказателства по делото – трудов договор, банкови
документи, заключението на назначената в хода на въззивното производство
СППЕ. Коментираните от защитата, и в отменителното решение на ВКС,
противоречия в показанията на св.Х. в хода на проведеното въззивно
следствие намериха своя логичен отговор и бяха отстранени. В крайна сметка
се изясни, че св.Х. е бил заключен в гараж, където бил отведен противно на
волята му от подсъдимите Д. Д., В. С. и К. Н., за да бъде принуден да изтегли
от банковата си сметка наличните в нея пари и да ги предаде на подс.Д. Д..
Свидетелят не е можел да излезе, защото не е разполагал с ключ, нито с
телефон. Всички негови твърдения, че е можел да излезе, да направи дубликат
на ключ и прочие всъщност се оказват негови хипотетични разсъждения за
това какво евентуално е можел да стори в предходен момент, ако бил знаел, че
ще бъде затворен в този гараж. Към момента обаче, когато е бил отведен и
заключен в гаража, той не е разполагал с каквато и да е възможност да излезе
оттам, освен ако лице отвън не отключи вратата.
По отношение на заявеното от него, че му е било смешно, въззивната
инстанция намира, че това няма никакво отношение към факта на
осъществената от страна на тримата подсъдими принуда, каквото безспорно е
придвижването му в пространството противно на волята му, както и
ограничаването на свободното му придвижване. Законът не изисква
пострадалият да се уплашил или пък да e реагирал по някакъв конкретен
начин на упражненото насилие. Освен това е въпрос на особеност на
психиката на всяко лице по какъв начин ще отреагира във фрустриращи
ситуации и смехът е една от възможностите. Свидетелят Б. Х. е психически
здрава личност със запазена свидетелска годност, установена по експертен
път от психолог и психиатър, извършили лично изследване на свидетеля.
6
По повод възраженията на защитата по отношение годността на
приобщеното по делото заключение на СППЕ следва на първо място да се
посочи, че позоваването на изискванията на Наредба № 6 от 19.03.2003 г. за
реда и местата за извършване на специализираните медицински и
психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и методите
за тяхното провеждане е напълно лишено от основание. Цитираната от адв. Г.
Наредба е специална и урежда, съобразно очертаното в нейния чл.1
1. реда и местата за извършване и методите за провеждане на
специализираните медицински и психологически изследвания в хода на
процедурата по проучване за надеждност на кандидатите за издаване на
разрешение за достъп до съответно ниво на класифицирана информация;
2. реда и местата за извършване и методите за провеждане на
периодичните здравни прегледи на служителите в организационните
единици, получили разрешение за достъп до определено ниво на
класифицирана информация.
Очевидно настоящият случай попада извън така очертаното приложно
поле на цитираната наредба.
Експертизата е извършена и заключението е изготвено от специалисти –
психиатър и психолог. Противно на поддържаното от защитата, експертизата и
заключението напълно съответстват на изискванията на чл.23 и чл.28 от
Наредба № 2/26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на
съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните
експертизи. Вещите лица д-р К. и психолога А. Ц. са сред специалистите,
утвърдени за вещите лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ, за Съдебен
район на Окръжен съд - Варна и Административен съд – Варна за 2023, 2024 г
и 2025 г. И двамата са изследвали личността на свид.Х. лично и са изготвили
мотивирано заключение, защитено от тях в съдебно заседание убедително.
Затова и въззивният съд кредитира напълно становището на експертите, че
свид.Х. е със запазена свидетелска годност – той е психично здрава личност,
вещите лица не са диагностицирали клинични симптоми на психично
разстройство. Горното, съчетано със запазените интелектуално паметови
възможности, дава възможност на свидетеля да възприема, запаметява,
логически и подредено да дава годни свидетелски показания, както към
настоящия момент, така и през 2020 г., когато Х. е бил за първи път разпитан в
качеството на свидетел по настоящото наказателно производство. Безспорно
деянието, предмет на разследване по настоящото дело е осъществено през
2015 г., но тъй като наказателното производство е започнало пет години по-
късно, то за въззивния съд е от значение да установи дали свид.Х. е бил в
състояние да депозира достоверни показания в моментите, когато е бил
разпитван през 2020 и през 2024 г.
7
В приобщените по реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК показания от
21.07.2020 г. и от 02.11.2020 (т.2, л.74 и сл), дадени пред орган на досъдебното
производство пострадалият Х. описва подробно и събитията от 14 май 2015
година. Сутринта между 7:00 и 8:00 излизайки от входа на блок 50 в квартал
„Запад“ на град Т., той бил пресрещнат от подсъдимите В. С. и К. Н.. Опитал
се да избяга нагоре по стълбите, но подсъдимите С. и Н. го хванали за ръцете
и го издърпали навън. С. се обадил по телефона на Д. Д. и му съобщил, че са
хванали свидетеля. Д. дошъл с автомобил марка „Мерцедес“. С автомобила,
Х. бил отведен в подземния гараж на жилищна сграда, находяща се на улица
„Поп Сава Катрафилов“, №19. В гаража четиримата влезли през подход за
автомобилите. Пострадалият Х. бил затворен в допълнително изградено
обособено помещение във вътрешността на подземния гараж. Подсъдимият Д.
му заявил, че ще стои там, докато отворят банката в 9:00 часа. Към този час
свидетелят Х. бил изведен и с друг автомобил - бял фургон, бил отведен до
офиса на „Райфайзенбанк“ - Т.. Излезли от подземния гараж минавайки през
PVC врата по стълбище към жилищния вход на сградата. Подсъдимият Д. го
заплашил с думите: „Внимавай какво правиш, защото ще ти счупя краката с
бухалка“. В банката влезли свидетелят Б. Х. и подсъдимият В. С.. Свидетелят
Х. изтеглил всички пари, които се намирали по сметката му и я закрил. На
излизане от салона на банката, но намиращи се все още в него, пострадалият
предал всички пари на подсъдимия С.. С. от своя страна в последствие ги
предал на подсъдимия Д. Д., който заедно с подсъдимия К. Н. изчаквали в
близко кафене. Същото е потвърдил при разпита си пред първата инстанция и
в проведените очни ставки с подсъдимите. Св.Х. и пред въззивния съд отново
пресъздаде по аналогичен начин събитията, развили се на 14.05.2015 г. Нещо
повече категорично бяха отстранени и някои нелогични на пръв поглед негови
твърдения, за което вече стана реч по-горе.
Показанията на свидетеля Х. намират своето потвърждение при
съпоставяне с фактите, установени чрез другите доказателствени средства,
приложени по делото. Съответни на твърденията на Х. са фактите, описани
във официалния отговор на Дирекция „Бюро по труда“-Т. и приложения към
него трудов договор между Х. и ЕТ „М. Г. - Финес“ /л.110 - 111, т.1 от ДП/,
както и справката за сключване, изменение и прекратяване на трудови
договори/ лист 33-35, т.1 от ДП/. Видно е от тези документи, че действително
между Х. и едноличния търговец е бил сключен договор по силата, на който Х.
е бил назначен на длъжност „управител-бар“ на 10 февруари 2015 година с
месечно трудово възнаграждение от 905 лева. Трудовият договор е бил
прекратен на 23-ти април 2015 година, поради изтичане на уговорения срок.
Отразеното в тези документи напълно съответства на заявеното от свидетеля
Х..
8
Документално е потвърдено, че на 08 април 2015 година Б. Х. е
блокирал дебитната карта като е попълнил съответен документ, че картата е
загубена. Този факт е виден от съответното заявление от 08.04.2015 г.,
попълнено от Х. за блокиране на банковата карта /лист 28, т.1 от ДП/.
Изцяло съответни на заявеното от Х. са банковите документи, които
доказват изтеглянето на парите и закриването на сметката. От официалните
писма на банката, намиращи се на лист 113, т.1 от ДП се установява, че
служителката, която е извършила тези операции е свидетелката Лидия Ц..
Свидетелката Ц. е разпитана на досъдебното производство на 21.12.2020
г – т.е повече от пет години след инкриминираната дата и затова съвсем
логично е свидетелката да не си спомня и да не може да разпознае лицето,
което тогава е обслужила. В показанията си пред първата инстанция св.Л.С. Ц.
/л.182 от първоинстанционното дело/ отново заявява - „че няма никакъв
спомен за тези лица“, „че не може да си спомни толкова много години назад
какво се е случило реално“. Свидетелката посочва, че разпознава единствено
подс.Д. като клиент на банката, тъй като същият е имал дружества със сметки
в Райфанзен банк. Същевременно тя е потвърдила заявеното от нея в
показанията си, дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал /л.36-39 т.3 от ДП/ за случай, при който едно лице
е изтеглило всичките си налични суми по банковата си сметка, като беше
придружен от друго лице, на което пред нея е предало всички изтеглени пари.
Свидетелката заявява, че не знае дали става въпрос за св.Б. Х., когото е
обслужила, както и че не може да разпознае лицата. При предявяване на
документите свидетелката е потвърдила, че подписите върху тях са поставени
от нея, тоест категорично е, че тя е извършила съответните банкови операции.
Така описаната от св.Б.Х. фактическа обстановка частично се подкрепя
и от показанията на- св.С. Д. /л.167 от НОХД № 187/2021г ТОС/- брат на
подс.Д.. Св. С. Д. заявява, че Б. е работил във фирмата на жена му, като той
лично е дейността, тъй като имал пълномощно. Б. работил каквото му дадат.
Фирмата на съпругата му ЕТ“М. Г.-Финес“ по същото време е кандидатствала
за наемане на хора от бюрото по труда, където били подавани документи,
съобразно изискванията и нуждите на фирмата , от бюрото по труда одобряват
кандидата, и им го изпращали, за да бъде назначен на работа. Спомня си, че по
този начин Б. е бил назначен във фирмата на съпругата му. Отрича Б. Х. е
оставял дебитната си карта в офиса на фирмата, както и да имали неуредени
финансови отношения. Твърди, че никой не е оставял дебитни карти в офиса,
а трудовото възнаграждение се превеждало по банков път.
Всъщност заявеното от пострадалия се потвърждава от обясненията на
подсъдимия К. Н. Н., дадени в протокол за очна ставка между обвиняемия Н. и
свидетеля Х. от 26.02.2021 година, извършена в рамките на ДП, находяща се в
9
том 3, лист132, Тогава в присъствието на защитника си К. Н. е потвърдил
разказа на пострадалия – една сутрин на дата, която не си спомня, той и Васил
С. по нареждане на подс.Д. Д. са отишли пред блока на пострадалия. Васил го
хванал. И К. хванал за ръката, над лакътя. Когато стигнали до магазина Васил
се обадил на Д. и той дошъл при тях. Било рано, защото банката не била
отворила. Отишли до гаража с колата на Д.. Борко се наложило да влезе в
гаража защото Д. го било страх, че той ще избяга отново. Затворили Борко в
гаража, а те тримата излезли навън. След 15-20 минути се върнали, отворили
вратата и отишли до Райфанзен банк. Там влезли В. и Борко, а той и Д. пили
по едно кафе . После Д. си взел парите и се разделили.
Въззивната инстанция кредитира с доверие тези обяснения на подс.К.
Н., тъй като кореспондират с показанията на пострадалия и другите писмени
доказателства по делото.
Констатациите в протокола за оглед /л.88-103, т.2 от ДП/ също
кореспондират с твърденията на Х.. Установени са чрез него, че към
подземния гараж на сградата на улица „Поп Сава Катрафилов“, №19 има два
входа - един за автомобили и втори, водещ по стълбище към входа на сградата,
затворен чрез бяла врата от PVC дограма. Установената фактология напълно
съответства на показанията на Х..
Разположението на подземния гараж, неговите входове и
обстоятелството, че в него е имало обособено друго помещение, в което е бил
заключен пострадалия Х. се установява и от показанията на свидетелите Е. Д.,
С. Д., С.Ю. и С.Ю.. Те заявяват, че действително гаражът има два входа един
за автомобили и един за хора и действително в него е имало изградено
допълнително обособено помещение.
Налице е и кореспонденция между показанията на свидетеля С. Д. и
показанията на свидетели Х. относно обстоятелството, че Д. действително
притежава лек автомобил „Мерцедес“ със съответните номера. Този факт се
потвърждава след справка, извършена от първоинстанционният съд с
регистрационния талон на автомобила, при която е констатирано, че
свидетелят С. Д. притежава лек автомобил „Мерцедес Е 55“ с регистрационен
номер Т 8779 СТ, на цвят - тъмносин металик.
Констатираното съответствие между показанията на свидетеля Х. и
фактите, установени чрез другите доказателствени средства, като част от тях
са абсолютно обективни, каквито са документите по делото и протокола за
оглед, води до извода, че неговите показания следва да се приемат за напълно
достоверни. Съществено значение за решаването на делото имат
обстоятелствата, свързани с упражнената върху свидетеля Х. принуда и
извършените от него действия противни на волята му. На първо място следва
10
да се посочи, че въззивният съд приема за категорично установено, че св.Б. Х.
не е разполагал със собствената си банкова карта, тъй като я е предал в офиса
на ЕТ „М. Г. Финес“. Ако картата беше у свидетеля, той по всяко време би
могъл да изтегли парите от сметката и тогава нямаше да му се налага да я
блокира. Очевидно е, че блокирането на банковата карта е целяло да
предотврати възможността лицето, което я държи да изтегли парите по
сметката. Очевидно е, че последвалото изтегляне на парите и закриването на
сметката не е било доброволен акт от страна на свидетеля Х.. Ако това би било
така, нямаше да бъде необходимо трима мъже да го „придружават“ до
сградата на банката, както и един от тях да стои до св.Х. неотлъчно до
изтеглянето на сумата. Няма никаква логика св.Х. да предаде веднага сумата
на подс.В. С., с когото няма никакви отношения или уговорки, освен ако това
не е било наредено от подс.Д. Д.. Очевидно е, че подс.Д. е използвал св.Х. за
фиктивно трудово отношение с единствената цел да се източват средства от
оперативната програма – свидетелят никога не е работил като управител на
каквото и да било заведение, но въпреки това по банковата му сметка е било
изплащано „възнаграждение“, което чрез банковата карта е било теглено от
неустановено лице. Същевременно по сметките на ЕТ са били възстановявани
средствата за изплатеното възнаглаждение от съответните фондове.
Блокирането на банковата карта на 08 април 2015 година е поставило подс.Д.
Д. и неговия брат (пълномощник на ЕТ „М. Г. Фтнес“ по собствените му думи)
в невъзможност да си „възстановят“ част от изплатеното „възнаграждение“.
Затова и подс.Д. Д. е търсел толкова упорито свид.Х., който очевидно не е
искал нито тази среща, нито пък да даде сумата на подс.Д.. Ако изтеглянето на
парите е било доброволно то щеше да бъде извършено много по-рано, а не на
14 май 2015 година, още повече, че установено е по делото, че пострадалият
Х. е имал нужда от пари и поради това е търсел заем от „Изи Кредит“.
В изпълнение указанията, дадени с отменителното решение на ВКС,
въззивната инстанция извърши допълнителен разпит на св. С. К. – съпруга на
подс.Д.. Този състав на ВАпС не подлага на съмнение заявеното от
свидетелката, че тя е имала тежка бременност, която е изисквала медицинско
наблюдение. Свидетелката е била на преглед в гр.Варна на 05 май 2015 г. Била
докарана от съпруга си с лек автомобил. Същевременно заявява, че
състоянието и изисквало тя да бъде на легло, тъй като получавала контракции.
́
Двамата останали близо една-две седмици в дома на родителите й в гр.Варна.
В тази част въззивния съд намира показанията на св.К. за неуспешен опит за
създаване на алиби на съпруга си. Ако св.К. е била в дома на родителите си, то
не се е налагало съпругът й да бъде денонощно до нея и то в продължение на
14 дни. Очевидно и през този период от техния съвместен живот той е имал
възможността да осъществява различни действия без нейно знание –
11
включително и да пребивава за ивестно време в гр.Т. (разстоянието между
Варна и Т. е 121 км и се изминава за около 1ч и 30 м.), било за да наглежда
бизнес начинанията си – пицарии, ваканцинонен комплекс и др., било за да се
„срещне“ и с пострадалия. Всъщност инкриминираната среща между
подсъдимия Д. е продължила около 2 часа, сутринта на 14.05.2015 г. За това, че
подс.Д. Д. е бил в Т. на 14.05.2015 г говори не само св.Б. Г., но и обясненията
на подс.К. Н., дадени в очната ставка и приобщени от въззивния съд.
Показанията на св.С.Ж. всъщност са производни – тя не е възприела фактите,
за които свидетелства, а възпроизвежда заявеното и от св.С. К.. На въпрос на
страните „Ако на 05.05. С. е била на преглед, на 16.05. дали са били във Варна
с Д.? , свидетелката пред първата инстанция е изложила предположението си-
„Да били са, след всеки преглед те оставаха поне по две седмици“. Тя обаче
няма лични възприятия и затова въззивният съд не намира, че може да гради
устойчиви изводи по фактите на тази основа.
Затова пък въззивният съд прецени, че показанията на свидетеля Б. Х. са
обективни, последователни и добросъвестни. Свидетелят е разпитван
няколкократно в хода на досъдебното производство и в съдебното заседание
пред първата инстанция и пред въззивната инстанция. Всъщност не може да
бъде да бъде споделен и упрекът на защитата, че свид.Б. Х. след повече от 5
години от деянието изведнъж е решил да се оплаче от тримата подсъдими и да
им припише инкриминираното престъпление. В действителност пострадалият
многократно се е жалвал в полицията, но жалбите му са предизвикали
единствено действия по предупреждаване на братя Д.и и подс.В. С.. Това, че
наказателното производство е започнало едва през 2020 г. не се дължи на
поведението на пострадалия, а на решението на органите на досъдебното
производство и на прокуратурата. Въпреки това забавяне във времето,
показанията му се отличават с последователност при излагане на
обстоятелствата от съществено значение за предмета на доказване в
настоящия процес. Не се установяват противоречия относно тези основни
факти - ролята на всеки от тримата подсъдими, техните действия и
извършеното от пострадалия имуществено разпореждане. Както вече бе
коментирано по-горе всички неясноти в неговите показания бяха отстранени.
Нещо повече свидетелят Х. добросъвестно описва и отношенията си с тримата
подсъдими - с К. Н. е в приятелски отношения и в момента, отношенията
между него и В. С. определя като никакви, а за отношенията с подсъдимия Д.
Д. честно заявява, че са враждебни. Горното е красноречив пример за
безхитросното поведение на свидетеля, лишено от притворство.
В мотивите на първоинстанционния съд е прието, че показанията на Х.
са непоследователни и противоречиви, защото са били констатирани
противоречия, дали основание за прочитането на показанията на свидетеля,
12
дадени в хода на досъдебното производство. Констатираните противоречия от
първостепенния съд са били провокирани от обстойния разпит, на който е бил
подложен свидетеля от страните и те са свързани с факти, нямащи отношение
към съставомерността на деянието – какъв е точния размер на изтеглената
сума, до обстоятелството дали е могъл да отвори вратата и да излезе от
гаражното помещение (за което вече стана дума) и дали с подсъдимия Д. Д. са
имали уговорка след изтеглянето на парите да му даде част от тях и колко е
стойността на тази сума. Всъщност по делото са били четени показанията на
множество свидетели и това определено е логична последица от изминалия
дълъг период от деянието до провеждането на съдебното следствие.
Тук е мястото да се посочи, че първата инстанция е била неприцизна
при прочитане на показанията на свидетелите от досъдебното производство
поради констатирано противоречие със заявеното пред съда или порада липса
на спомен, като се епозовала на член 281, алинея 1, точка 1 от НПК. По този
ред подлежат на приобщаване показанията на свидетели, дадени пред друг
състав на съда или пред съдия в хода на досъдебното производство. В случая,
обаче са четени показания, дадени пред орган на досъдебното производство и
процесуалното основание за тяхното приобщаване е член 281, ал.5 , вр. ал.1,
т.1 или т.2 от НПК – при съгласие на страните, а при липса на такова – ал.4,
вр.ал1, т.1 или т.2 на чл.281 НПК. Макар и неточно посочено процесуалното
основание, такова действително е било реализирано и затова въззивният съд
счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение и показанията на
свидетелите, дадени в хода на разследването правилно са били приобщени
към доказателствения материал по делото.
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд
приема от правна страна, че подсъдимите се осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а,
ал.2, т.4, вр. чл.214, ал.1 от НК.
При изнудването принудата служи за мотивиране на изнудения към
осъществяване на желания от дееца акт на имуществено разпореждане. За
грабежа е характерно, че принудата непосредствено се съпътства от отнемане
на вещта и вредата настъпва веднага, следователно грабежът започва с
началото на принудата и завършва с факта на отнемането на вещта, без двете
деяния да са разделени по време. При изнудването между принудата и
настъпването на вредата съществува известно време. Това е така, защото при
изнудването чрез принудата да се въздейства на дадено лице, за да се склони
към определено поведение, да извърши, да пропусне или претърпи нещо
противно на волята му и с това да се причини имотна вреда нему или другиму
(Решение № 233 от 22.05.1978 г. по н. д. № 201/1978 г., на ВС, II н. о. и
Решение № 94 от 17.02.1975 г. по н. д. № 46/1975 г., на ВС, I н. о.).
13
Подсъдимите са използвали сила като принудително са отвели
пострадалия Б. Х. от дома му до подземен гараж и след това до офис на
Райфайзенбанк. Подсъдимите С. и Н. са използвали физическа сила като са
хванали за ръцете и насилствено са водили със себе си пострадалия.
Подсъдимият Д. е заплашил Х. с нанасяне на побой и е управлявал
автомобилите, с които пострадалият е бил отведен първоначално до
подземния гараж, в последствие до офиса на банката. Упражнената принуда е
извършена с цел да се преодолее отказа на Х. да изтегли сумата от 496 лв. от
банковата си сметка и да я предаде на подсъдимия Д.. В резултат на
упражнената принуда пострадалият се е подчинил на тримата подсъдими и
противно на волята си е изтеглил на сумата от собствената си сметка и
незабавно я е предал на подс.С., а той на подс.Д. Д.. Така Б. Х. е претърпял
имуществена вреда в размер 496 лв.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.213а, ал.2, т.4 от НК
- деянието е извършено от три лица - подсъдимите С., Д. и Н.. И тримата
подсъдими са участвали в изпълнителното деяние на извършеното от тях
престъпление - осъществяването на принуда спрямо пострадалия Х..
От субективна страна престъплението е извършено от всеки един от
подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали,
че осъществяват принуда спрямо пострадалия Х., както и че последният не би
изтеглил доброволно парите и не би ги предал на подс.Д.Д.. Подсъдимите са
предвиждали и целели чрез предприетите насилнически действия да
мотивират пострадалия да предаде парите на Д., което е и тяхната пряка цел.
Т.е. у тримата подсъдими е била налична и специалната цел, визирана в
разпоредбата на чл.214,ал.1 от НК.
Всеки от тримата подсъдими е извършвал такава част от общата
дейност, че същата като цяло да причини последиците от престъплението, а от
субективна страна, всеки един от тях е имал съзнанието, че както сам, така и
другите участват в изпълнителното деяние. Те са действали осъществявайки
състава на престъплението като през цялото време са имали конкретен общ
умисъл за постигане на набелязана цел.
Съдът намира, че подсъдимите са съзнавали обществено опасния
характер на деянието, което са извършили, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици, като са искали и целели настъпването на
тези последици, поради което при извършването на деянието те са действали с
пряк умисъл
Предвид изложените доводи въззивният съд намира, че Търговищкият
окръжен съд е постановил незаконосъобразна присъда, признавайки
подсъдимите за невинни по обвинението по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а,
14
ал.2, т.4 във вр. с чл. 214, ал.1 от НК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд, на
основание чл. чл.336, ал.1, т.2 от НПК отмени изцяло постановената от
Окръжен съд - Т. присъда, като вместо това постанови нова, с която призна
подсъдимите В. Т. С., Д. С. Д. и К. Н. Н. за виновни по предявеното им
обвинение по чл.214, ал.2, т.1 във вр. чл. 213а, ал.2, т.4, вр. чл. 214, ал.1 от НК,
тъй като на 14.05.2015г. в гр.Т., като съизвършители помежду си, с цел да
набавят за Д. С. Д. имотна облага, принудили Б.Г.Х. чрез сила да извърши
нещо, противно на волята му - да изтегли сумата от 496 (четиристотин
деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка, открита в
„Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде на Д. С. Д., и с това му
причинили имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица.
По наказанията:
При определяне вида и размера на наказанията, съдът съобрази
високата степен на обществена опасност на престъплението, в което са
обвинени двамата подсъдими. За престъплението е предвидено наказание от 2
до 10 години лишаване от свобода, глоба от 4000 до 6000 лв. и факултативно е
предвидено наказание конфискация до една втора от имуществото на дееца.
Престъплението е с висока степен на обществена опасност не само поради
предвидените строги наказания, но и поради това, че се засягат два обекта на
защита. От една страна се защитават имуществените права на гражданите, а от
друга свободно да упражняват волята си. Поради това общественоопасния
характер на този вид деяния е висока, тъй като нарушават правото на
собственост и ограничават свободата на личността. Тримата подсъдими се
преценят от настоящият съдебен състав като лица с висока степен на
обществена опасност. Този извод се налага от начина на извършване на
престъплението. Престъпното деяние е извършено публично и безцеремонно.
Съдът отчита водещата роля на подсъдимия Д. – той е работодател на
останалите двама подсъдими, той е наредил пострадалият да бъде задържан,
той е лицето в чиято полза е извършено и имущественото разпореждане.
Същевременно подс.Д. е семеен, работи, към момента на деянието неосъждан.
Подсъдимите С. и Н. към датата на престъплението са били осъждани.
Подсъдимият Д., обаче има водеща и ръководна роля в извършването на
престъплението, поради което неговата наказателна отговорност следва да
бъде завишена.
Въззивният съд констатира неразумна продължителност на настоящото
наказателно производство по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. На първо място следва
да се отбележи, че деянието е извършено на 14.05.2015 г., т.е. преди близо 10
години. Делото не разкрива фактическа сложност – пострадалият още през
15
2015 година е посочил лицата, които са го изнудвали, описал е механизма на
деянието, посочил е банката, от която е изтеглил парите. Т.е. авторството на
деянията е било обозримо и не са били нужни 5 години, за да се образува
досъдебно производство. След това закъснялата досъдебна фаза е продължила
1 година – образувана е на 10.07.2020., а обвинителния акт е бил внесен в ОС
Варна на 04.08.2021 г . Първоинстанционното разглеждане на делото е отнело
още 6 месеца – проверяваната присъда е била произнесена на 07.02.2022г.
Досъдебното производство е било образувано с изключително забавяне, което
е нарушило правото на справедлив процес в разумен срок на всички
участници в наказателния процес. Въззивната инстанция счита, че в
конкретния случай на изясненост на авторите на деянията продължителността
на разследването е неразумно дълга, без в същото време процесуалното
поведение на подсъдимите да е било недобросъвестно и само по себе си да е
ставало причина за забавяне на наказателното производство. Съвкупната
преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно
критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека,
че наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на
чл.6 §.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи. Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в
разумен срок може и трябва да бъде компенсирано при налагане на
наказанието. Съгласно критериите, формулирани в решението от 10.05.2011 г.
на ЕСПЧ по делото „Димитров и Хамънов срещу България”, § 128, в случаите
на забавено правосъдие съдилищата следва да признаят неспазването на
изискването за разумен срок на чл.6, § 1 по „достатъчно ясен начин” и да
компенсират подсъдимия „по изричен и измерим начин”. Това означава, че:-
Съдебните органи следва да изведат недвусмислена констатация за допуснато
нарушение на разумните срокове за разглеждане на делото и да посочат
причините за това /доколко се дължи на поведението на подсъдимите и
доколко на поведението на компетентните власти/.- Компенсацията следва да
бъде изрична и реална – да е от такова естество и в такъв обем, че практически
да облекчат положението на подсъдимия и да възстановяват накърнените му
права. Затова нарушението на разумния срок за разглеждане и решаване на
делата се преценява като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и
значение в зависимост от конкретния срок на забавата и причините за
допускането й /вкл. и като такова с изключителен характер/. Съдебните
органи следва да конкретизират каква точно компенсация следва да се
предостави на подсъдимия, т.е. конкретния размер на намалението на
дължимото се наказание.- Възможността да се иска намаляване на
наказанието трябва „да е установена като право за осъденото лице”. Тази
компенсаторна мярка не следва да бъде игнорирана или заобикаляна с доводи
за обществената опасност на деянието. Дори и при най-тежките престъпления
16
надхвърлянето на разумните срокове на разглеждане на делото задължително
се отчита като смекчаващ наказанието фактор, с което се цели справедливо
обезщетяване на ограниченията, неизбежно понесени от подсъдимите
следствие дългия период на неизясненост на наказателноправното им
положение. Изложените по-горе мотивира въззивния съд да предостави
компенсация за допусната неразумна продължителност на наказателното
производство по смисъла на чл.6 §.1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи като определи наказания
и на тримата подсъдими при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Така, ако
не беше допуснато нарушението за разглеждане на делото в разумен срок, то
можеше да се обсъжда определяне на наказание при условията на чл.54 от НК
Воден от тези съображения ВАпС намери за съответно на стореното от
подс.Д. Д., на неговата личност и водещата му роля за осъществяването на
деянието наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Съдът намери, че високата обществена опасност на деянието изисква
налагане и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в минималния
размер от 4000 /четири хиляди/ лева;
Съдът констатира основанията по чл.25, вр.чл.23 от НК и групира така
определеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода с наказанието
пробация, наложено му с определение по НОХД № 230/2015 г. на ОС Т.,
влязло в сила на 18.04.2016г., като му наложи за изтърпяване на-тежкото от
тях, а именно – лишаване от свобода за срок от една година.
Налице са и предпоставките по чл.66 от НК – наложеното наказание
лишаване от свобода е до три години, подс.Д. е неосъждан и целите на
наказанието са постижими и без той да бъде изолиран от семейна и трудова
среда. Затова и съдът отложи изтърпяването на изолационното наказание с
тригодишен изпитателен срок;
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът присъедини и
наказанието ГЛОБА в размер на 4000 лева, а на основание чл.25, ал.3 от НК
приспадна изцяло изтърпяното наказание пробация, като два дни пробация се
зачитат за един ден лишаване от свобода.
На подс.В. С. ВАпС определи като справедливо наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, както и наказание ГЛОБА в размер на 4000
/четири хиляди/ лева;
На основание чл.25, вр.чл.23 от НК групира така определеното на
подс.С. наказание лишаване от свобода с наказанието пробация, наложено му
с определение по НОХД № 230/2015 г. на ОС Т., влязло в сила на 18.04.2016г.,
като му наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно – лишаване от
свобода за срок от осем месеца.
17
Последиците от осъждането на подс.В. С. с определение № 148 от
27.06.2008 г. по НОХД № 434/2008 г. по описа на ТРС към момента на
осъществяване на деянието не са били заличени. За престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК му е било наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. По реда на чл.343г от НК на подсъдимия
В. Т. С., ЕГН ********** е наложено и наказание ’’Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59,ал.З от
НК се приспада времето, през което е бил лишен по административен ред от
възможността да управлява МПС, считано от 05.05.2008г. Определението е
влязло в сила на 27.06.2008 година. Последиците от това осъждане подлежат
на заличаване по реда на чл.88а, ал.3, врчл.82, ал.1, т.4 от НК. Нормата на
чл.86 от НК е неприложима в случая, тъй като вече тя е била приложена за
заличаване на последиците от първото осъждане на подс.С. – това по НОХД
20/1995 на Районен съд – Т.. Затова и въззивният съд постанови подс.С. да
изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС;
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът присъедини и
наказанието ГЛОБА в размер на 4000 лева;
На основание чл.25, ал.3 от НК съдът приспадна изцяло изтърпяното от
подс.С. наказание пробация, като два дни пробация се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
На подс. К. Н. въззивният съд определи наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, както и наказание ГЛОБА в размер на 4000
/четири хиляди/;
На основание чл.25, вр.чл.23 от НК съдът групира така определеното
на подс.Н. наказание лишаване от свобода с наказанието, наложено му с
присъда по НОХД № 13/2015 г. на ОС Т., влязла в сила на 22.03.2017г., като му
наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода
за срок от шест години, което следва да изтърпи при първоначален ОБЩ
режим на основание чл. 57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС, тъй като по-тежкото наказание
е наложено за непредпазливо престъпление.
По реда на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът присъедини и
наказанието ГЛОБА в размер на 4000 лева;
На основание чл.25, ал.3 от НК ВАпС приспада изцяло изтърпяното
наказание лишаване от свобода по НОХД № 13/2015 г на ТОС.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 313 от НПК,
въззивният съд не констатира нарушения, които да са съществени по смисъла
на НПК и да налагат връщане на делото за ново разглеждане на съда.
18
Водим от изложените съображения, въззивният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
19
Съобщи за изтекли лични данни