Присъда по дело №821/2022 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия Р.Х.Х. от с. Буковлък, обл.Плевен, е повдигнато
обвинение за това, че:
На 22.06.2020г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - телефон *** на стойност
420 лева и СИМ карта на *** на стойност 6лв., вещи на обща стойност 426
лева, собственост на Д.Д.Д. от гр.Плевен, която владеел - престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Р.Х.Х. и моли
съда да му определи наказание по вид лишаване от свобода под минимума,
тъй като са налице предпоставките на чл.58а, ал.4 от НК.
Подсъдимият Р.Х.Х. разбира обвинението за какво е, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се
критично към извършеното и моли съда за снизходителност при определяне
на наказанието.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Х. адв.С.И. навежда правни
доводи, че обвинението срещу подсъдимия за извършеното престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.а и б.б от НК е доказано по несъмнен
начин и моли съда да на основание чл.58а, ал.4 от НК да определи наказание
под минимума.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С Присъда №55/2019г. по НОХД №743/2019г., влязла в сила на
02.05.2019г. на подсъдимия Х. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от девет месеца при общ режим.
Със Споразумение №16/2021г. по НОХД №1812/2020г., влязло в сила на
22.01.2021г. на подсъдимия Х. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години при строг режим.
В края на месец юни 2020г. пострадалият Д.Д.Д. приютил в
тогавашната си квартира в гр.Плевен, намиращ се на ул.***, подсъдимия Р.
Х., който живял няколко дни там.
Последната вечер, когато пребивавал на адреса, подсъдимият Х.
поканил две момичета, като в хода на делото било установено категорично
името само на С.А.С., а другото се знае само по малко име ***, неустановено
в хода на разследването.
В хода на вечерята пострадалият Д., тъй като не пиел алкохол, пил
малко бира и се оттеглил в другата стая.
Подсъдимият Х. се нуждаел от набавяне на парични средства и решил
да присвои телефона на Д. - марка и модел ***. За целта отишъл в стаята,
където легнал Д. и поискал телефона да го ползва за малко. В началото Д. не
1

се съгласил, но след това се съгласил и го дал, като в телефона имало и СИМ
карта на ***.. В това време, използвайки, че Д. изпраща двете момичета,
подсъдимият Х. заедно с телефона напуснал жилището на Д..
Няколко дена след това подсъдимият Х. извел С.С. на разходка, като
минали покрай заложна къща, намираща се в гр.Плевен в района на магазин
*** на бул *** с име *** ЕООД гр.Плевен. Под предлог, че няма у себе си
лична карта подсъдимият Х. помолил С.С. да заложи телефона, собственост
на Д.. С.С. изрично попитала подсъдимия Х. дали телефонът е краден, като
подсъдимият Х. я уверил, че телефонът бил негов. С.С. влязла в заложната
къща и от свое име го заложила за сумата от 70лв., като дала парите на
подсъдимия Х..
По случая е образувано досъдебно производство.
От назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността
на откраднатия телефон *** е 420лв., като стойността на самата СИМ карта е
в размер на 6лв., или обща стойност - 426лв.
Горната фактическа обстановка се установява от направените
самопризнанията на подсъдимия Р.Х.Х., обявени от съда по реда на чл.372,
ал.4 от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК – показанията на разпитаните свидетели Д.Д.Д., С.А.С.,
Г.П.Д., Ф.Н.Н., заключението на вещото лице от изготвената съдебно-
оценителна експертиза, заложен билет №699, справка за съдимост.
Видно от така установената фактическа обстановка, подсъдимият Р.Х.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК.
От обективна страна подсъдимият Х. на 22.06.2020г. в гр.Плевен, при
условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими
вещи - телефон *** на стойност 420 лева и СИМ карта на *** на стойност
6лв., вещи на обща стойност 426 лева, собственост на Д.Д.Д. от гр.Плевен,
които владеел. В доктрината и съдебната практика последователно и
еднопосочно са изяснени признаците на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 от
НК. „Обсебване е налице, когато лице (вкл. и "длъжностно", но вън от кръга
на служебните му правомощия) получи на някакво правно (определено
конкретно - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване) основание чуждо имущество (вкл. парични средства) да го владее
или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане
в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира
недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое“ -
Решение № 88 от 10.02.20*** на Първо НО на ВКС. Субект на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателно
отговорно лице, което има фактическа власт върху предмета на престъпление
на правно основание. "Обсебване" е налице, когато определено физическо
лице получи на някакво правно основание чуждо имущество да го владее или
2

пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в
свой личен или чужд интерес. "Да владее или пази" означава, че чуждите
движими вещи са предоставени на дееца на някакво правно основание - било
по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в присвояване, което
се осъществява чрез действие , представляващо акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждата дв.вещ в свой или чужд
интерес. То може да се изрази и в бездействие (напр.отказ да се върне вещта-
в т.см.решение № 32/27.03.2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС).Следва да се има
предвид, че отказът да се върне вещта, не винаги разкрива намерение за
окончателно разпореждане, в който случай ще е налице обсебване (в този
см.Р №706/03.02.2005 г. на ВКС, І н.о. и Решение № 509/00-01-І на ВС), но
само когато задържането е противозаконно. Престъплението е резултатно и е
довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта
да се разпорежда с нея. В конкретния случай подсъдимият Х. при условията
на опасен рецидив противозаконно е присвоил чужди движими вещи -
телефон *** на стойност 420 лева и СИМ карта на *** на стойност 6лв., вещи
на обща стойност 426 лева, собственост на Д.Д.Д. от гр.Плевен, които
владеел.
От субективна страна, обсебването може да се извърши само с пряк
умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, което означава деецът да съзнава
общественоопасния характер на деянието, да предвижда неговите
общественоопасни последици (интелектуалния момент на умисъла) и да
иска тяхното настъпване (волевия момент на умисъла). Интелектуалният
момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че
предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази
на правно основание и че му е позволено да върши само определени
действия с нея. Освен това той предвижда, че в резултат на разпореждането
вещта ще премине в полза на него самия или на друг правен субект, като
съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за
разпореждане с предмета на посегателството. Във волево отношение деецът
има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в
свой или чужд интерес.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Х. с пряк
умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия Р.Х.Х. съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства – младежката му
възраст, доброто му процесуално поведение, насочено към разкриване на
обективната истина по делото и демонстрирането на критично отношение към
извършеното от него деяние, желанието доброволно да възстанови вредите от
престъплението след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
тежкото му семейно положение и материално състояние – безработен, жената,
с която живее на съпружески начала, е *** и неработи, има дете на *** –***,
3

за което полага непосредствени грижи и осигурява издръжка. Според съда
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни по
смисъла на чл.55 от НК и обуславят по-ниската степен на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние от типичната за този вид
престъпление, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия Р.Х.Х. за извършеното престъпление по чл.206
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК вр. чл.58а ал.4 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК на наказание 1 /една/
година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще изпълни целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Р.Х.Х. с
ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в досъдебното
производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 58,50лв.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	100
Дата:	4 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия:	Валери Цветанов Цветанов

Дело:	20224430200821
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2022 г.

Присъда по дело №821/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите