Решение по дело №7228/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 896
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20191720107228
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 896 /10.7.2020г.

гр. Перник, 10.07.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Наташа Денева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07228 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу С.Р.И., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество  сумата от 2 494,38 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за стоков заем № 310769 от 03.12.2017г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 598,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 11.07.2018г. и сумата от 240,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2017г. до 01.08.2019г., ведно с законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда  до окончателното изплащане на задължението, за които суми по  ч. гр. д. № 04559/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

            В законоустановения едномесечен срок, предоставен с разпоредбата на чл. 131 ГПК,  ответникът С.Р.И. не депозирала писмен отговор на исковата молба.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 3054/02.08.2019г.  по ч. г. д. № 04559/2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,  не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в  заповедното, така и в исковото производства.

Съдът намира, че ищецът е бил представляван от юрисконсулт в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.  В исковото производството, ищецът е бил представляван от адвокат, за което е доказал разноски в размер на 520,74 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, юрисконсултско и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 754,08лева,  които и следва да му бъдат присъдени.

            Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4  срещу С.Р.И., с адрес: ***, че С.Р.И. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество  сумата от 2 494,38 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за стоков заем № 310769 от 03.12.2017г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 598,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 11.07.2018г. и сумата от 240,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2017г. до 01.08.2019г., ведно с законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда  до окончателното изплащане на задължението, за които суми по  ч. гр. д. № 04559/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

            ОСЪЖДА С.Р.И., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 754,08 лева, представляваща направените по заповедното и исково производства разноски  за държавна такса, юрисконсултско и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

СЛЕД влизане на решението в сила ч .г. д. № 04559/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: