Решение по дело №202/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 11 от 8.01.2025 г., постановено по анд № 20244430202053 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-006048/16.10.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Профи кредит България“ ЕООД гр. София, с ЕИК *********, представлявано от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л., на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Със същото решение „Профи кредит България“ ЕООД гр. София е осъдено да заплати на Комисията за защита на потребителите направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д., в която са наведени доводи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се в жалбата, че в съдебния акт липсват мотиви и обсъждане на наведените с жалбата възражения Съдебният акт се състои изцяло от цитати от закона и дословно преписване на описаната в НП фактическа обстановка, с които съдът се е задоволил, без да направи дължимото им изследване. Следващото оплакване е свързано с твърдението, че липсва надлежна покана за съставяне на АУАН. Последният е съставен в отсъствието на нарушителя и без отправена покана, тъй като ПРОФИ КРЕДИТ България не е получавало надлежна покана за явяване за съставяне на АУАН на дата 05.06.2024 г. От дружеството е получено писмо за съставяне на АУАН на 04.06.2024 г. в 14.00 ч. на адреса на КЗП- Плевен. Поради обективна невъзможност, на посочената дата и чаяс представител на дружеството не се е явил и АУАН не е съставен. Сочи още, че не са спазени изискванията на чл, 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал. 3 на същия член при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от АУАН № 006048 от 05.06.2024 г., същият е съставен при наличието само на един свидетел Р. К. - посочена, като свидетел при установяване на нарушението. Обаче нарушението не е установено при извършената проверка на 20.02.2024 г., отразена в КП № К-2739063, където посочената Р. К. е присъствала и не би могло да се счете, че тя е била свидетел при установяване на нарушението, тъй като то е констатирано на по- късна дата 21.05.2024 г. - едва когато е получено становище с вх. № Р-03-689/21.05.2024 год. от дружеството. Сочи още, че Протоколът от проверка като официален свидетелстващ документ не отразява извършено нарушение и с него не се констатира такова, тъй като твърдяното нарушение е станало известно три месеца след отразената в КП проверка. Твърди, ДПК № 40021555438 не е официален, а частен диспозитивен документ и като такъв, актосъставителят не може да се позове единствено на него при установяване на нарушението, тъй като той има само формална, но не и материална доказателствена сила.

На следващо място сочи, че нарушението не е подведено под правилната материалноправна норма – дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а даденото описание в АУАН и НП съвпада с хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Словесният израз не съвпада с дадения числов такъв, поради което за касатора не става ясно точно за извършването на кое нарушение е наложеното наказание - за това, че в съдържанието на договора липсва посочен годишен процент на разходите (ГПР) или за това, че ГПР не е изчислен съобразно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. Двете нарушения са различни по своя характер и представляват отделни фактически състави, въпреки че е предвидената една санкционна норма за тях. Сочи още, че е наложено наказание за деяние, което не е извършено. Според жалбоподателя неправилно в процесното НП, АНО е стигнал до извода, че ГПР не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва възнаграждението за предоставената допълнителна услуга. Възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга не е част от общите разходи по кредита и тя не е условие за предоставяне на кредита, а се предоставя само по искане и при желание на кредитоискателя и съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 във вр. с чл.10а, ал. 1 и пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК и не попада в обхвата на годишния процент на разходите, тъй като не е задължително условие за сключване на договора. АНО неправилно е възприел, че допълнителната услуга „Фаст”, по отношение на която кредитоискателят решава дали да се възползва, представлява скрита възнаградителна лихва на кредита. Сочи, че при сключване на всеки договор за потребителски кредит, кредитоискателят има възможност и сам решава дали да се възползва от конкретната услуга, предоставяща му право на приоритетно разглеждане на искането му за кредит, да предпочете друга услуга или да не ползва услуга изобщо. На последно място твърди, че твърдяното нарушение не е доказано по несъмнен начин от обективна страна, а с чисто формални аргументи АНО е пренесъл текста на АУАН и е обосновал наложената имуществена санкция, която въззивният съд е потвърдил необосновано. Касаторът счита, че не е направено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Счита, че деянието може да се квалифицира като маловажно. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП.

От ответника е депозирано писмено становище по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирал е писмено становище за неправилност на оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверката на 20.03.24г. с КП К-2739063 в офис за кредити в гр. Плевен, стопанисван от „Профи Кредит България” ЕООД е установено, че в обекта се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00 лв. до 5 000,00 лв. При направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 3 000,00 лв. със срок за погасяване 12 месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, както следва: общ размер на кредита 3 000,00 лв.; срок 12 месеца; размер на вноската 307,23 лв.;обща дължима сума - 3 686,76 лв. ГПР - 48,32%; фиксиран лихвен процент - 41%. Предложени са допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. На стр. 6 и стр. 7 от СЕФ е посочена информация за допълнителна услуга „Фаст“, която гарантира приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на 1 час...“ и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя правото на едностранна промяна на погасителния план от страна на кредитополучателя..“. На стр. 7 от СЕФ е посочено, че дължимото на кредитора възнаграждение при поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 1 350,00 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ е 1 290,00 лв. Размерът на вноската е 220,00 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. При поискване за погасяване изцяло или частично на кредита преди уговорения срок, в случай на закупуване, съответно използване на допълнителна услуга „Фаст“, се дължи възнаграждението за същата в пълен размер. Общи параметри по кредита и при закупуване на допълнителна услуга: 1. Общ размер на вноската - 527,23 лв.; 2. Обща сума, която следва да се заплати - 6 326,76 лв. Изискани са 3 бр. договори за потребителски кредит /произволно избрани от кредитора/ ведно с ОУ, погасителен план и СЕФ. Свидетелят заявява, че договорите ежеседмично се изпращат в централен офис в гр. София и не се съхраняват в офиса в гр. Плевен. Поради което, с КП № К-2739063 от 20.03.2024 г., във връзка с установяване спазване изискванията на ЗПК, е изискано кредитната институция да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен 3 броя договори за потребителски кредит, сключени с потребители в гр. Плевен /без допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в периода от м.09.2023г. до момента ведно с Общи условия, погасителен план, СЕФ; 3 броя договори за потребителски кредит с допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за същия период; бланка на типов договор; 1 бр. договор за потребителски кредит, който е предсрочно погасен; информация за общ брой сключени договори в офиса в гр. Плевен за същия период с разбивка без допълнителни услуги и с допълнителни услуги. На 28.03.24г. чрез куриерска фирма са предоставени становище и изисканите с КП К-2739063 документи. Същите са заведени с Вх.№ Р-03- 497/28.03.24г. В Становището се сочи, че за периода м.09.23г. до момента в офиса са сключени 280 бр. договори, като от тях няма договори „Стандарт“ без допълнителни услуги.

След преглед на предоставените документи е установено следното:

1. В предоставените ДПК № 40020804173; ДПК № 40021137659 и ДПК № 40020077158 ведно с ОУ, ПП и СЕФ към тях са заличени датите на сключване на договорите и на предоставяне на информацията.

На 29.03.24г. е изпратена покана до кредитора с Изх.№ Р-03- 500/29.03.24г. да предостави допълнително документи и информация: 1. ДПК № 40020804173; ДПК № 40021137659 и ДПК № 40020077158 ведно с ОУ, ПП и СЕФ към тях без заличени дати на сключване на договорите и на предоставяне на информацията; 2. Договор за потребителски кредит, сключен в офиса в гр. Плевен, ул. „Д.Попов“ 11 през м.12.23г. ведно с ОУ, ПП и СЕФ - произволно избран; 3. Договори за потребителски кредит, които са сключени и предсрочно погасени в периода м.07.23г. до момента - 2 бр. произволно избрани, които да попадат в обхвата на ЗПК, а именно: с размер на кредита над 500 лв. и със срок за погасяване над 4 месеца ведно с ОУ, ПП, СЕФ и документ, от който да е видна датата и сумата, която е внесена за предсрочно погасяване; 4. Договор за потребителски кредит - 1 бр., по който е упражнено право на отказ от договора в периода м.07.23г. до момента ведно с уведомлението на кредитополучателя за отказ от договора и документ за внесената сума, от който да е видна датата и сумата, която е върната.

На 12.04.24г. чрез куриерска фирма са предоставени становище и изисканите документи. Същите са заведени с Вх.№ Р-03-576/12.04.24г.

На 16.04.24г. е изпратена покана с Изх.№ Р-03-588 дружеството да предостави на ел. поща [електронна поща] становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителната услуга „Фаст“ в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори /ДПК/ № 40020804173/18.10.2023 г., ДПК № 40021137659/02.11.2023 г.; ДПК № 40020077158/18.09.2023 г., ДПК № 40022091945/12.12.2023 г.

На 26.04.24г. е представено становище с Вх.№ Р-03-660, от което на проверяващите не е станало ясно дали размерът на възнаграждението за допълнителни услуги е включен в размера на ГПР.

На 07.05.24г. е изпратена нова покана с изх.№ Р-03-689 до 20.05.24г. да предостави на ел. поща [електронна поща] или в КЗП-Плевен, [улица], ет.4, офис 413 ясна и категорична информация включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори /ДПК/ № 40020804173/18.10.2023 г., ДПК № 40021137659/02.11.2023 г.; ДПК № 40020077158/18.09.2023 г., ДПК № 40022091945/12.12.2023 г.; ДПК № 40018333777/28.06.2023 г.; ДПК № 40021555438/21.11.2023 г.; ДПК№ 40020468068/03.10.2023 г.

На 21.05.24г. е получено становище с Вх.№ Р-03-689, в което е описано, че потребителите са поискали допълнителни и незадължителни услуги, възнаграждението за които не следва да бъде включвано в изчисляване на ГПР с оглед на нормативната уредба и по-конкретно поради това, че сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита или за сключването му при предлаганите условия.

Съгласно представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40021555438/21.11.23г. на потребителя е предоставена сума в размер на 600,00 лв. за 11 месеца, с погасителна месечна вноска 66.25 лв.; ГПР 48,13%; ГЛП 40,90% и обща сума за погасяване 728.73 лв. В договора е записано, че потребителят е поискал и закупил допълнителна услуга: „Фаст“ за сума в размер на 360.00 лв. Поради което заедно с месечната погасителна вноска по кредита, кредитополучателят дължи вноска за допълнителната услуга в размер на 32.73 лв. т.е. общо задължение - 1 088,73 лв. и общ размер на вноската - 98,98 лв. Съгласно договора допълнителната услуга „Фаст“ - „предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Съгласно т.15.1. от Общите условия към договора допълнителната услуга „Фаст“ „предоставя правото на „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст” и в рамките на 1 /един/ час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД”, от което се разбира, че това действие трябва да се извърши преди сключването на договора за кредит и съответно да се заплати тогава, а в случая заплащането се изисква с договора за кредит. От това се установява, че сумата за допълнителната услуга „Фаст“ се изисква само от потребителите, които сключват договор за кредит.В договора за потребителски кредит е посочено в t.VI. “По поискана и закупена допълнителна услуга”, че: „.... В случай че КЛ/СД поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако КЛ е закупил допълнителна услуга „Фаст“ - дължи пълния размер на възнаграждението за същата“, т.е. възнаграждението за услугите е винаги дължимо, дори при предсрочно погасяване на кредита. Установено е, че в Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40021555438/21.11.23г. дължимата сума за допълнителната услуга „Фаст“ представлява 60% от размера на предоставения кредит. В приложения СЕФ към договора е посочено, че „Възнаграждението се разсрочва за срок от 11 месеца. Размерът на вноската е 32,73 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В случай, че бъде поискано погасяване изцяло или частично на кредите преди уговорения срок и и е била закупена, съответно използвана допълнителна услуга „Фаст“, се дължи възнаграждението за същата в пълен размер. В погасителния план към договора в колона „6“ е вписан размер на вноска по закупена допълнителна/и услуга/и - 32,73 лв.

Установено е, че в конкретния случай сключения договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В него не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 48.13 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай в договора за кредит, сключен с потребителя фигурира клауза „Фаст“, която се изразява в приоритетно разглеждане. За предоставянето на тази допълнителна услуга кредитополучателят дължи заплащане в размер на 360.00 лева, която сума представлява 60% от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора. Прието е, че на практика това възнаграждение представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент. Ако тази сума беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Посочено е, че съгласно чл. 11. ал.1. т.10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 13 %, без обаче нито в договора, нито в ОУ към него да се посочи по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото е заключено, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Посочено е в оспореното пред въззивния съд НП, че съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е установено, че в ГПР не са включени допълнителните разходи по кредита - цената на допълнителната услуга „Фаст“, при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва 40,90% и на скрити проценти от ГПР. С посочените договорки кредиторът е постигнал заобикаляне на императивни правни норми. Прието е, че невключването на размера на възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер.

На това основание е направен извод, че посоченият в договора ГПР - 48.13 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга - 360.00 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Предвиденият в договора ГПР - 48.13 % не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга.

Направен е извод, че договор № 40021555438/21.11.23г. за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1. т.10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и разбираем начин, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Установено е, че на 21.11.23г. в гр. Плевен кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е сключил договор № 40021555438/21.11.23г., който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, за което му е съставен АУАН №006048 от 05.06.2024г. и въз основа на него е издадено оспореното пред РС-Плевен наказателно постановление.

Въззивният съд изложил съображения, че тези описани в АУАН и в НП факти се потвърждават от приобщените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелките С. Н. и Р. К., които кредитирал с доверие изцяло като обективни, верни и безпристрастни, кореспондентни както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът приел, че АУАН и НП са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им, като се позовал на приобщената по делото Заповед № 358ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, с която на С. Н. - главен инспектор при Регионална дирекция за област Плевен на КЗП е предоставена компетентност за съставяне на АУАН за нарушения на законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП. Според въззивния съд дружеството е реализирало правата си като е подало възражение в писмена форма срещу съставения му АУАН. НП № Р - 006048/116.10.2024г., от своя страна, също отговаря на изискванията за редовност по закона. Издадено е от компетентно по смисъла на чл.55. ал.2 ЗПК лице- председателя на КЗП.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, според въззивния съд не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението, актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Съдът приел още, че в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта. За неоснователно съдът приел възражението, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без отправена покана за съставянето на акта, тъй като от доказателствата по делото установил обратното- че до дружеството е отправена покана за съставянето на АУАН на 04.06.2024г., но на посочената в нея дата 04.06.2024г. представител на дружеството не се е явил за съставянето на АУАН.

Съдът приел още, че НП е издадено и в съответствие с чл. 57 ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е словесно описание, което съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация за всяко от тях. Налице са задължителните реквизити относно време и място на извършване на нарушението.

Съдът изложил съображения, че дружеството „има качеството на "кредитор" по смисъла на чл. 9. ал. 4 от ЗПК. Според приетата на нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Целта на цитираната разпоредбата от ЗПК е на потребителят да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, според въззивния съд противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което съдът приел за правилна преценката на административнонаказващия орган, че дружеството с действията си е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията на чл.19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, която е израз на всичко дължимо по кредита, според въззивния съд следва да са включени всички разходи, които ще възникнат и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Стойността на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита е важна информация за потребителите. На практика благодарение на ГПР става ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита. Съдът направил извод, че посочвайки в договора за кредит размер на ГПР, без да се посочва кои разходи са включени в него, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт или трябва да предполага кои точно разходи по кредита са включени в посочената стойност на ГПР. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,92%, без обаче нито в договора, нито в ОУ към него да се посочи по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи

Неспазването на горепосочените нормативни изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗКП е инкриминирано като административно нарушение в чл. 45, ал. 1 ЗПК, който в конкретния случай е и правното основание за ангажиране отговорността на дружеството жалбоподател, съгласно обжалваното НП.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, съдът съобразил обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.

Наложената за нарушението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК имуществена санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган минимален размер от три хиляди лева съдът приел за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от естество да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът не констатирал основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен брой потребители, в частност правото им на информация за предлагания продукт. Приел, че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите.

На тези основания РС-Плевен потвърдил оспореното НП и осъдил дружеството за разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Според касационната инстанция решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока, формирани от районния съд, се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Правилно е прието от РС Плевен, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, посочен като свидетел „при установяване на нарушението“, а нарушението може да се установи не само когато свидетелят непосредствено е присъствал при проверката на място, а и когато се е запознал със събраните по преписката доказателства. В случая процесното нарушение е установимо въз основа на приобщените писмени доказателства, които контролните органи неколкократно са изискали от дружеството, поради което е допустимо актът да бъде съставен в присъствието на този/тези свидетел/свидетели, които непосредствено са се запознали със събраните доказателства и въз основа на които са установили , че е налице съставомерно и доказано нарушение. А фактът, че свидетел по установяване на нарушението е само едно служебно лице, а не повече от едно, е допустимо от разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Защото законът си служи с множествено число, с цел да мотивира контролните органи в санкционния акт да посочват всички лица, които са станали свидетели на нарушението, за да се изясни в по-голяма степен има ли извършено нарушение чрез техните възприятия. Но когато свидетел на извършване или установяване на деянието е било само едно лице, е допустимо единствено то да се впише като такова в съставения АУАН. Противното би означавало да се стигне до хипотеза извършените или установените в присъствието само на един свидетел деяния да останат несанкционирани, което не е целта и смисъла на закона.

Актът е съставен в отсъствие на нарушител в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, и не е допуснато нарушение на този текст във връзка със съставянето му. На л.39 от делото на въззивния съд е приложена покана за съставяне на АУАН за явяване на представител на дружеството на конкретна дата - 4.06.2024 год., на която да бъде съставен АУАН, получена от дружеството на 27.05.2024 год. на адреса на дружеството от служител Р. М. – административен специалист. След като е бил надлежно уведомен за датата и часа на съставяне на акта и представител на дружеството не се е явил до този посочен момент, актът законосъобразно е съставен в негово отсъствие. И съставянето му е законосъобразно при отсъствие на представител на дружеството, на която и да е дата след изтичане на крайния срок, посочен в уведомителното писмо за явяване на представител на установения нарушител за неговото съставяне, стига да е в рамките на преклузивните срокове по ЗАНН за съставяне на акт. В хода на производството съставеният АУАН е бил надлежно връчен и нарушителят не е бил лишен от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление, като изложи доводи и да представи или да поиска събиране на доказателства и др. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали то е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Нарушението е ясно и разбираемо описано в АУАН и НП, посочена е правилната му правна квалификация – чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, изискваща договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая ГПР е посочен само като абсолютна стойност, без да става ясно как е формиран и какви компоненти съдържа. Следователно правото на защита на дружеството не е накърнено, тъй като същото е разбрало какво нарушение му е вменено, видно от възраженията в жалбата до районния съд и пред настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредбата е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР (каквито са процесните услуги "Фаст" и "Флекси"), противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

При анализа на събраните във въззивното производство доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че касаторът е извършил посоченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което правилно дружеството е санкционирано с издаденото НП на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК. В случая от доказателствата по делото (договора за потребителски кредит) се установява, че не е налична пълната информация по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно – в договора не се съдържа по ясен и разбираем начин формирането на ГПР, което налага извод за осъществен състав на нарушението.

Оплакването на касатора за неправилна правна квалификация на нарушението и че последното се изразява в неправилно изчисляване на ГПР (чл. 19, ал. 2 от ЗПК) съдът намира за неоснователно. Както бе посочено, на дружеството е вменено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, изразяващо се в това, че ГПР е посочен само като абсолютна стойност, без да става ясно как е формиран и какви компоненти съдържа. Действително в процесното НП са изложени и мотиви за невярно изчислен ГПР, но на кредитора не е вменено нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, нито съдът е обсъждал такова. В мотивите на въззивното решение чл. 19, ал. 1 от ЗПК е цитиран с оглед на това какво следва да съдържа ГПР, като е формиран извод, че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение, а в случая ГПР е посочен само в абсолютна стойност, без изискуемото съдържание – в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В решението чл. 19, ал. 2 от ЗПК е цитиран в описанието на фактическата обстановка като съдържание на мотивната част на НП, а не като самостоятелно нарушение.

Неоснователно е възражението за недоказаност на нарушението и че същото не е извършено от наказаното дружество. Съвкупният анализ на плащането на разхода за услугите "Фаст" и "Флекси" по сметка на кредитора, води до извод, че реално не се касае за допълнителни услуги, а за прикрити разходи по кредита, целящи въвеждане на още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, а като краен резултат води до оскъпяване на кредита. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулира се към погасителните вноски. Това от своя страна означава, че този разход попада в приложното поле на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включи в ГПР по кредита, който се отразява в договора за кредит.

Съдът не споделя и изложените от касатора доводи за маловажност на извършеното нарушение, доколкото неизпълнението на горепосоченото административно задължение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и създават пречки за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване и погасяване на кредит.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, въззивният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е основателна и следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в претендирания размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 8.01.2025 г., постановено по анд 20244430202053 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД гр. София, с ЕИК *********, представлявано от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л., да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите разноски в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.