№ 16606
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110142675 по описа за 2022 година
Решението е по втора фаза на делбеното производство.
С влязло в сила на 11.10.2023г. о първата фаза на делбата е допуснато
извършването на делба между И. Й. П., ЕГН ********** и П. И. Т., ЕГН **********,
по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 54, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1385.2393.4.54, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастрална карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 25.07.2022г., с адрес на имота: гр. София,
район „...“, жк. „... 3“, блок 304, вх.В, ет.3, който самостоятелен обект се намира на
етаж 3, в сграда с идентификатор 68134.1385.2393.4, предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1385.2393,предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1, с площ на обекта 59,50 кв.м., стар идентификатор 68134.1385.2126.4.54,
заедно с прилежащите му избено помещение № 11 и 0,715% ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1385.2393.4.75, 68134.1385.2393.4.53, под обекта: 68134.1385.2393.4.51, над
обекта: 68134.1385.2393.4.57, при следните квоти: 1/2 идеална част за И. Й. П. и 1/2
идеална част за П. И. Т..
1
В първото по делото редовно заседание след допускане на делбата (проведено
на 05.03.2024г.) ищецът И. Й. П. е предявил претенции по сметки срещу съделителя П.
И. Т. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, приети за разглеждане и уточнени с молба от
21.03.2024г., за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване върху собствените им по 1/2 ид.ч. от процесния
недвижим имот за периода от 20.12.2021г. до 05.03.2024г.
Ответницата П. И. Т. оспорва предявените от ищеца претенции по сметки, като
твърди, че след смъртта на наследодателката на страните В.И.Б., имотът е необитаем.
Поддържа, че тя живее със семейството си в с. Волуяк, където е адресната
регистрация. В допълнение сочи, че не е ползвала лично делбения имот, нито го е
предоставяла за ползване на трето лице. Заявява, че не е препятствала ищеца да ползва
същия съобразно правата му и не е получавала покана за заплащане на
обезщетение.
В първото по делото редовно заседание след допускане на делбата /проведено
на 05.03.2024г./ ответницата П. И. Т. е предявила претенция по сметки срещу
съделителя И. Й. П. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, приета за разглеждане, за
заплащане на половината от сумата 1938,10 лева, представляваща заплатени разходи и
задължения към „Софийска вода” АД, „ЧЕЗ Електро България” АД, „Топлофикация
София” ЕАД, „Теленор България” ЕАД, задължения към ЕС, както и данъци за
делбения имот.
Ищецът И. Й. П. излага съображения, че всеки от наследниците следва да поеме
задълженията за имота, съответстващи на неговия дял в съсобствеността, съответно
той отговаря до размера на половината от заплатените от ответницата суми за
поддръжка на жилището.
По извършването на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене
на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по
реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като
основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите.
В настоящия случай установено по делото въз основа на неоспореното от
страните заключение на СТЕ е, че делбеният имот е реално неподеляем съобразно
действащите технически правила и норми. Пазарната цена на жилището с
идентификатор 68134.1385.2393.4.54 е в размер 158 950 лева.
Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако
2
същият не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на
възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична
продан – чл. 348 ГПК. Предвид липсата на възлагателни претенции от страните по чл.
349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, делбата на недвижимия имот следва да извърши като същият
бъде изнесен на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще
получи паричната равностойност на своя дял.
За пълнота следва да бъде посочено, че горните изводи на съда относно способa
за извършване на делбата на процесния недвижим имот не се разколебават от
депозираните по делото молби и изразената готовност от страна на ищеца П. да изкупи
дела на съделителя си, респективно да предостави възможността на ответницата да
изкупи неговата 1/2 идеална част от същия. В хипотезата на неподеляемо жилище и
при липса на заявени възлагателни претенции, съдът е обвързан от предвидените в
закона възможности за извършване на съдебната делба - в частност да изнесе същия
на публична продан, съответно волята на съделителят и ищец в настоящото
производство И. П., може да бъде предмет на извънсъдебно уреждане на
имуществените отношения между страните при постигнато съгласие, в т.ч.
възможността на същите да участват в публичната продан.
По предявените от И. Й. П. срещу П. И. Т. претенции с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС:
В преклузивния срок по чл. 346 ГПК съделителят И. Й. П. е предявил срещу
съделителя П. И. Т. претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на обезщетение в размер на 300 лева месечно от ищцата за ползата, от която
е лишен, тъй като единствено П. И. Т. е ползвала процесния недвижим имот през
периода от 20.12.2021г. до
05.03.2024г.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни
предпоставки: 1. съсобственост върху вещта, 2. ползване на вещта пряко и лично от
единия съсобственик и 3. писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от
друг съсобственик / в този смисъл решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г.
на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК - ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр.
д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на
ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС/.
Установено по делото въз основа на влязлото в сила решение по допускане на
делбата е, че по отношение на процесният имот е налице съсобственост между
3
страните по делото при квоти 1/2 идеална част на И. Й. П. и 1/2 идеална част за П. И.
Т..
Досежно вторият елемент: от изслушаните свидетелски показания се
установява, че имотът през процесния период, след смъртта на наследодателя на
страните – В.Б. е бил необитаем. Свидетелят Д. разказва, че по данни от ищеца знае,
че последният не разполага с ключ от имота и няма достъп до него. Свидетелства, че
И. му е споделял, че е правил опит да се разберат с ответницата по отношение на
наследственото жилище, но не знае да е получил ключ от него. Съдът възприема
показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото липсва обективно основание
същият да е пряко заинтересован от изхода на делото и доколкото показанията му
относно липсата за достъп до имота от страна на ищеца съответстват на приложените
писмени доказателства по делото, в т.ч. представените постановление на СРП от
13.01.2022г. за отказ от образуване на досъдебно производство и постановление на
СГП от 11.05.2022г. Изслушани са и показанията на свидетеля Д.-ва, която заявява,
че след като починала В. никой не живее в имота, нито същият се отдава под наем.
Посочва, че живее с ответницата /нейна баба/ в с. Волуяк. Допълва, че не е виждала
ответницата П. И. Т. да ходи в апартамента, знае, че тя само плаща сметките за него.
Показанията на св. Д.-ва съдът възприема при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки
възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото предвид
родствената й връзка с ответницата, като същите настоящата инстанция намира, че се
явяват опровергани от ангажираните писмени доказателства.
Претенцията на ищеца датира от 20.12.2021 г., поради което и от този момент
следва да се обсъжда евентуалното лишаване от ползване.
Понятието "лично ползване" е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. От събраните
доказателства по делото съдът счита, че се установява, че процесният имот е ползван
единствено от ответницата П. И. Т..
Началният момент на претенцията чл. 31, ал. 2 ЗС е получаването от ползващия
съсобственик на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик /ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Ищецът е навел твърдения, че до ответника е изпратена нотариална покана в този
смисъл, като е представил и същата като писмено доказателство по делото /л.89-90/,
която нотариална покана съдържа и уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разпоредбата на чл. 47 ГПК подробно регламентира действията, които следва да се
извършат при връчване по този ред, включващи посещението на адреса най-малко три
пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден. Отбелязване в този смисъл в нотариалната покана
4
липсва, което води до извода, че изискванията не са спазени, доколкото липсва
удостоверяване на направените посещения. С оглед изложеното процедурата по чл. 47
ГПК не е спазена, поради което и съдът счита, че не е налице редовно връчване. За
покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме и исковата
молба за делба, но само когато съдържа изрично волеизявление, с отправено искане за
плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответника. Това
волеизявление следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за
периода от датата на получаване на тази искова молба, т.е. от деня на писменото
поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното
производство по реда на чл. 346 ГПК (във втората фаза на делбата). (в този смисъл
решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение
№ 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от
15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС). Съдът счита, че изявление в
този смисъл се съдържа в исковата молба, ето защо обезщетение следва да се присъди
от датата на получаване на исковата молба от ответника – 25.01.2023г. до
05.03.2024г.
По изложените съображения съдът приема, че от страна на ищеца И. Й. П. са
доказани всички елементи от правопораждащия фактически състав на претендираното
от него вземане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения според правата му имот.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие със средния пазарен
наем за ползване на същия, но при съобразяване на обема, за който ползващият имота
съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В случая,
от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по делото се
установи, че средният пазарен наем за ползване на целия имот за периода от
20.12.2021г. до 05.03.2024г. е в размер на 12 896 лв. Ищецът претендира месечен наем
за собствената му 1/2 ид.ч. от имота - по 300 лева месечно за периода 20.12.2021г. до
05.03.2024г. /т.е. за сумата 7950 лева/. Следователно, за периода за който ответницата
следва да заплаща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС - 25.01.2023г. до
05.03.2024г. дължимата сума, съответстваща на дела на ищеца в съсобствения имот е в
размер на 3172,13 лева /1/2 от 6344,25 лв./, при съобразяване на изводите на вещото
лице за среден месечен пазарен наем. До последната сума и за периода 25.01.2023г. до
05.03.2024г. искът е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3
ЗС:
Основателността на исковата претенция се обуславя от установяване от ищеца
5
наличието на следните предпоставки: реалното извършване на твърдяните режийни
разходи за ток, вода и отопление във връзка с ползването на делбения имот, имащи
характер на необходими разноски, както и техния размер.
В случая, за установяване на факта на начисляване и плащане на всяка една от
сумите по отделните пера. Във връзка с погасяването на начислените вземания за
режийни разходи ответницата е ангажирала следните писмени доказателства:
платежни нареждания (л. 59 – 81 от делото), доказващи извършването от нея в периода
от м.12.2021г. до м.08.2023г. плащания, послужили за погасяване на сумата 1595,79
лева за цена за потребена топлинна енергия; платежни нареждания (л. 53-56 от
делото) за заплатени задължения към „Софийска вода” АД в периода 30.09.2021г. –
29.12.2021г. на стойност 51,90 лева; платежни нареждания (л. 57-63 от делото) за
заплатени задължения към „ЧЕЗ Електро България” АД в периода 30.09.2021г. до
19.01.2024г. на стойност 32,78 лева; платежни нареждания (л.57-58 от делото) за
заплатени задължения към „Теленор България” ЕАД в периода 30.09.2021г. до
30.10.2021г. на стойност 43,96 лева; платежни нареждания (л. 83 от делото) за
заплатени задължения за местни данъци и такси за 2022г. за сумата 93,47 лева, както и
квитанции (л. 82 от делото) за заплатени задължения към ЕС с адрес: гр. София, жк.
„...”, блок 304, вх. В за периода 2022/2023г. за сумата 120 лева. При анализа на
посочените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че
удостоверените в процесните платежни нареждания плащания към доставчици на
комунални услуги са извършени именно от ответницата, още повече, че от страна на
ищеца липсва оспорване в обратния смисъл. Също така видно от съдържанието на
отделните фактури е, че плащанията касаят клиентски и абонатни номера, отнасящи се
за процесния имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, жк. „...”,
блок 304, вх. В, поради което съдът приема, че същите представляват достатъчно
доказателство относно извършените погашения на режийни разходи. Следователно,
изчислявайки по реда на чл. 162 ГПК с оглед данните, отразени в обсъдените по-горе
писмени доказателства – платежни нареждания и квитанции, съдът приема, че общият
размер на заплатените задължения за комунални услуги възлиза на 1938 лева. С оглед
на гореизложеното исковата претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал.
3 ЗС за заплащане на 1/2 от стойността на платени вместо ищеца суми за режийни
разходи във връзка с ползването на процесното жилище се явява основателна за
сумата 969 лева (1/2 от 1938 лева), поради което претенцията заявена за същия размер
се явява изцяло основателна. Същевременно доколкото се претендира мораторна лихва
върху отделните главници за заплатени комунални услуги по чл.30, ал.3 ЗС и при
липса на доказателства за отправена покана /изрично писмено искане/ от платилия
съсобственик, следва да се приеме, че не е доказано изпадането на ищеца П. в забава.
В този смисъл по отношение на главницата в размер на 969 лева, следва да се присъди
единствено законна лихва, считано от предявяване на исканията по чл. 346 ГПК –
6
01.03.2024г. до окончателното плащане. Искът за мораторна лихва за сумата 33,92 лева
за периода 30.09.2021г. до 01.03.2024г. като неоснователен следва да се
отхвърли.
По отговорността за разноски:
Разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората
фаза на делбата, освен при отхвърляне на иска за делба /в този смисъл т. 9 на
Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, както и трайната съдебна практика на
ВКС /Определение № 81 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК,
Определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и др. /, като
приложение в случая намира специалната разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която
всички разноски по делото, направени по повод допускането и извършването на
съдебната делба /включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/,
се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените разноски
по повод присъединените искове в делбеното производство /напр. исковете, касаещи
преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата като иск по чл.
42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН, инцидентен установителен иск за
собственост и др., или облигационни претенции, разглеждани във втората фаза на
делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между
съсобствениците/ се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според крайния
изход по съответния присъединен иск. В тази насока е и практиката, възприета с
Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение №
252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и Определение № 152 от
08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, с която се приема, че
разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване
и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване на експертизи, за
извършване на оглед и др. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа
за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените от него разноски
за производството.
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела
му.
Предвид пазарната стойност на имота - 158 950 лева, при съобразяване
съотношението между делбените дялове И. Й. П. следва да заплати държавна такса в
размер на 3179 лева, а П. И. Т. – 3179 лева.
Ответницата П. Т. е заявила искане за присъждане на съдебни разноски за
процесуално представителство по заявената от нея срещу ищеца претенция с правно
7
основание чл. 30, ал. 3 ЗС и предявената срещу нея претенция по чл.31, ал.2 ЗС, в
размер на 650 лева, едва с писмената защита, депозирана на 21.06.2024г. Задължението
за представяне на доказателствата за направените по делото разноски най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция, е установено в чл. 80
ГПК. В случая доказателствата за разноски са представени с писмената защита, но
след като е приключило съдебното дирене и делото е било обявено за решаване.
Меродовно за уважаване на субективното право на участващата в процеса страна за
разноски, е както искането за разноски да бъде направено до приключване на устните
състезания пред съответната съдебна инстанция, така и те да бъдат доказани в същия
срок / в този смисъл Определение № 316/ 04.06.2009г. на ВКС, ТК/. С оглед на
гореизложеното разноски за осъщественото процесуално представителство в
настоящото производство не следва да бъдат присъждани. В допълнение към това не
следва да бъдат присъждани и разноските за служебно назначената експертиза,
необходима в рамките на втората фаза по извършване на делбата, които се понасят от
страните, съобразно правата им в съсобствеността.
На основание чл. 355, изр. 2, вр. чл. 78 ГПК ответницата П. И. Т. следва да
заплати държавна такса за уважената част от иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в
размер на 126,89 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния
недвижим имот: АПАРАТМЕНТ № 54, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1385.2393.4.54, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп. директор на АГКК,
последно изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект от 25.07.2022г., с адрес на имота: гр. София, район „...“, жк. „...
3“, блок 304, вх.В, ет.3, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с
идентификатор 68134.1385.2393.4, предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1385.2393,предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда
със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта 59,50 кв.м., стар
идентификатор 68134.1385.2126.4.54, заедно с прилежащите му избено помещение №
11 и 0,715% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.1385.2393.4.75, 68134.1385.2393.4.53, под обекта:
68134.1385.2393.4.51, над обекта: 68134.1385.2393.4.57, която публична продан да се
извърши от съдия -изпълнителя, като от получената сума от проданта съсобствениците
8
получат паричната равностойност на дяловете си от имота, а именно – 1/2 ид.ч. за
И. Й. П., ЕГН ********** и 1/2 ид.ч. за П. И. Т., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА П. И. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. П., ЕГН
**********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 3172,13 лева, представляваща
претенция по сметки за лишаване от право на ползване за периода 25.01.2023г. до
05.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 7950
лв. и за периода от 20.12.2021г. до
24.01.2023г.
ОСЪЖДА И. Й. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 969 лева, представляваща
приспадаща се част от заплатени комунални услуги за имот – апаратамент № 54,
находящ се в гр. София, находящ се в гр. София, жк. „...”, блок 304, вх. В, ведно със
законната лихва от 01.03.204г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 33,92 лева върху главницата за заплатени
комунални услуги за периода от 30.09.2021г. до 01.03.2024г.
ОСЪЖДА И. Й. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 355, изр. 1 ГПК сумата от 3179 лева, представляваща държавна такса,
съобразно определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА П. И. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 355, изр. 1 ГПК сумата от 3179 лева, представляваща държавна такса,
съобразно определения дял в делбеното имущество, а на основание чл. 355, изр. 2, вр.
чл. 78 ГПК сумата от 126,89 лева, представляваща държавна такса, съобразно
уважената част на присъединения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9