РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. ХАСКОВО, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 260014/07.07.2021 година, постановено по гр.д. №
119/2020 година, РС-Ивайловград е осъдил Д. Д. С. от град *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД - София сумата в размер на 400 лева –
незаплатена главница по договор за кредит № *** година, ведно със законната
лихва върху главницата от тдата на подаване на исковата молба 13.08.2020
година до окончателното изплащане на вземането. С оглед изхода на делото,
направените от дружеството-ищец деловодни разноски са възложени в тежест
на ответника.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство Д. Д. С., който подава въззивна жалба
чрез упълномощен адвокат Д.К. от АК-Хасково. Въвежда оплаквания за
неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и
необоснованост, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
1
твърденията си за валидно сключване на процесния договор, за подписването
му от Д.С., както и че последният е получил сумата по кредита. Настоява, че
договорът за кредит е нищожен по въведените с отговора на ИМ доводи.
Твърди, че не е уведомен за извършената цесия и счита, че тя не е породила
действието си. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба,
прави искане за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество подава писмен
отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.
Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Моли в полза на
дружеството, представлявано от юрисконсулт, да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи
и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на
страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по
същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на
обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът
обосновано е отговорил на всички направени от страните възражения.
Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал
процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е
достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което правилно го е уважил. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които да дават
основание за извод, различен от направения от решаващия съд.
Въззивният съд извърши самостоятелен анализ на представените с
исковата молба писмени доказателства и ги съпостави с изводите на
назначената и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа компютърна експертиза. Тези доказателства установяват
2
валидното сключване на процесния договор за кредит по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Предвид спецификите на този вид договори, е обяснимо - на
представения физически носител — хартия, да не е положен подпис на
кредитополучателя. Това, обаче, не означава, че договорът не съществува в
правния мир. Както вече бе посочено по-горе, страните са сключили договора
за кредит от разстояние, а именно чрез средство за комуникация - интернет
платформата на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от
ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко електронно изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено. Според чл. 2 ал. 1 от ЗЕДЕГУУ „електронно изявление“ е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор обективира
електронен документ, тъй като той съдържа електронно изявление чрез
попълване на електронни формуляри. Запазването на протоколите за
попълване на тези формуляри в архивните файлове в базата данни на
съответния сървър на доставчика дава възможност за тяхно възпроизвеждане.
Именно тази възможност е дала основание за назначаване на СТКЕ и
проверка на протоколите, с цел визуализация на електронния документ.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на въззивника за
това, че неполагането на квалифициран електронен подпис свидетелства за
несключването на договора от Д.С.. Действително, договорът е подписан от
кредитополучателя с обикновен електронен подпис. Но попълването на
формулярите е свързано, в т.ч., и с установяване на авторството на документа.
Посочена е информация за самоличността на лицето, от което изхождат
изявленията, съответно на чл. 3 т. 10 от Регламент ЕС № 910/2014 година -
три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други, които
идентифицират кредитополучателя по несъмнен начин. Следва да се има
предвид, че законът - чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ, - допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
3
подпис стойността на саморъчен. Именно такава уговорка е постигната
между страните и е приета от ответника-кредитополучател чрез подписване
на инкорпорираните правила по чл. 1.8 от ОУ.
Както принципно правилно акцентува процесуалният представител на
въззивника, договорът за потребителски кредит е реален договор и
фактическият му състав се състои от два елемента — даване на съгласие за
сключване на договора и получаване на заемната сума от страна на
заемополучателя. Както вече бе посочено по-горе, постигане на съгласие за
сключване на договора се е случило посредством средства за електронна
комуникация и е установено със заключението на СТКЕ, което съдът
възприема като пълно, обективно, компетентно и безпристрастно. ХОС счита,
че при условията на пълно и главно доказване въззиваемото дружество е
доказало и втория елемент от фактическия състав – получаването на сумата
от Д.С.. Само по себе си това се явява още едно доказателство за това, че
договорът е сключен именно с Д.С., а не с някакво хипотетично и неизвестно
лице, евентуално възползвало се от неговите лични данни, каквато теза се
стреми да прокара въззивникът. Действително, самият писмен документ на
хартиен носител, а именно разписка, съдържаща подписа на Д.С. за
получаване на сумата чрез „Изипей“ АД не е намерена. Но взетите във връзка
с това плащане счетоводни записвания са станали обект на изследване от
страна на съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че такова
плащане действително се е състояло и сумата е била изплатена именно на
Д.С..
Неоснователни са доводите на въззивника за нищожност на договора,
поради липса на съгласие от негова страна, като в тази насока съдът отново се
позовава на заключението на СТКЕ. Вещото лице установява и онагледява в
заключението си механизъм на кандидатстване, от което става ясно, че
договорът не може да бъде финализиран с бутона „подпиши“, без
кредитополучателят да се запознае с условията на договора и без да ги
приеме, както и тези, заложени в Общите условия за сключване на процесния
договор за кредит.
ХОС е съгласен със становището на първоинстанционния съд за това,
че правилата по ЗПК, относими към определяне на лихвен процент, годишен
процент на разходите и др. извън главницата, са ирелевантни. Исковата
4
претенция е само за главницата по кредита. Няма данни някаква част от нея
да е била изплатена от кредитополучателя С., така че да имат място доводи за
рефлектиране на лихви, такси, неустойки и др. върху неизплатения остатък по
главницата. Неоснователни са и доводите за това, че извършената цесия от
дружество-кредитодател в полза на дружеството-ищец не е произвела правно
действие поради несъобщаването на ответника С.. На първо място, видно от
представените с исковата молба писмени доказателства – разписка от
19.12.2018 година, уведомлението за цесията е връчено на адреса на
ответника, посочен в договора за кредит и е получено от лице на
домакинството му. С това връчването следва да се счита редовно при
условията на чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Но дори и да се приеме противното,
цесията следва да се счита съобщена на длъжника и с връчване на препис от
исковата молба, инициирала настоящото съдебно производство, доколкото в
приложенията към нея се съдържа и уведомлението до Д.С. за цесия.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Ивайловград в
атакуваното решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл.
272 ГПК.
По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен
акт, споделени от ХОС, въззивната жалба се явява неоснователна, а
атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
деловодни разноски се явява неоснователна. Тъй като въззиваемото
дружество е представлявано от юрисконсулт, в полза на „Кредитреформ
България“ ЕООД – София следва да бъде присъдено на основание чл. 78 ал. 8
от ГПК юрисконсултско възнаграждение. С оглед правната и фактическа
сложност на делото, както и интензитета на осъществената защита, то следва
да бъде определено в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/07.07.2021 година,
постановено по гражданско дело № 119/2020 година по описа на РС-
Ивайловград.
5
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН ********** от град *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление град София, ул. Шандор Петьофи № 10, п.к. 1605, сумата 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6