№. 620 / 16.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
16.10.2019 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и. деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и. в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 3255 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и. ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД.
Ищецът „. М. Е. -. г. твърди в исковата си молба, че на 26.11.2009г. в гр.Монтана бил сключен Договор за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009г., между „. и. Е. Д. Б. А. /. б. в качеството на Кредитор и. В. Л. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx и. С.Т.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството на Кредитополучател/и.. По силата на този договор, Кредиторът отпуснал на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 7 660,00 левА. Твърди, че съгласно чл.1, ал.2 от Договора за връщането на кредита и. за другите задължения по договора, лицата подписали договора като Кредитополучател отговарят солидарно. Поддържа, че след усвояване на кредита, длъжниците са погасили част от дължимите вноски, след което са преустановили плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение в общ размер на 14 484,64 лева, от които главница -. 7238,64лв, лихва 7086лв., такса за поддръжка на разплащателна сметка 160лв. Твърди, че крайният срок за издължаване на кредита е 26.09.2017г. Ищецът твърди също така, че на основание сключен Договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и. приложенията към него между „. Б. А. и. „. М.” Е., задължението на В. Л. Н. и. С.Т.П., произтичащо от Договор за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009г., било изкупено от „. М.” Е..
Поддържа, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд -. Монтана за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано частно гражданско дело №. 2029/2018г. по описа на Районен съд -. МонтанА. Срещу издадената заповед ответникът С.Т.П. подала възражение, за което били уведомени със съобщение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.Т.П. в качеството си на съдлъжник, дължи на „. М." Е. -. г. сумата 3 000 лева, представляваща част от непогасена и. изискуема главница в общ размер на 7 238,64 лева, претендирано неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, като и. направените по делото разноски, също така и. направените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С.Т.П. xxx е депозирала отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Поддържа, че крайният срок за издължаване на кредита е 26.09.2017 година, но вземането по кредита е изкупено преди изтичане срока на договорА. За да се прехвърли едно вземане, то същото следва да е изискуемо. Твърди, че вземането по кредита, преди изтичане срока на договора следва да е станало изискуемо, т.е. да е настъпила предсрочна изискуемост на кредитА. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните по договора -. кредиторът посочва,че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и. вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били изискуеми. Уредена е в чл.60, ал.2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/ и. представлява сложен фактически състав от два елементА. Първият е обективен. Това е обективният факт на неплащане. Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост започва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й. Поддържа, че с Тълкувателно решение №. 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №. 4/2013 година на ОСГТК на ВКС в т.18 било прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и. кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и. след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и. е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Заявява, че такова уведомление от банката относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е получавалА. Липсата на такова уведомление не означава нищо друго освен липса на изискуемо вземане на основание предсрочна изискуемост. Следователно предявеният иск е неоснователен поради отсъствие на настъпила предсрочна изискуемост. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и. осъди ищеца да й заплати сторените разноски в настоящото производство.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. Л. Н. и. С.Т.П., която заповед е връчена на ответницата и. същата в предвидения от закона срок е депозирала възражение, в резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е сключен на 26.11.2009г. в гр.Монтана Договор за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009г., между „. и. Е. Д. Б. А. /. б. в качеството на Кредитор и. В. Л. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx и. С.Т.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството на Кредитополучател/и.. По силата на този договор, Банката е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 7 660,00 левА. Съгласно чл.1, ал.2 от Договора за връщането на кредита и. за другите задължения по договора, лицата подписали договора като Кредитополучател са се задължили солидарно. Крайният срок за погасяване на кредита, включително лихви е до 26.09.2017 годинА. Не се спори между страните, че след усвояване на кредита, длъжниците са погасили част от дължимите вноски, след което са преустановили плащанията си.
Основанието, на което Заявлението и. настоящата искова молба са подадени е сключен договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и. приложенията към него между „. Б. А. и. „. М.” Е., по силата на който задължението на В. Л. Н. и. С.Т.П., произтичащо от Договор за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009г., е изкупено от „. М.” Е..
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средствА.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и. успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване съществуването на част от вземане по договор за заем, поради което и. на установяване подлежат валидно възникнало правоотношение между страните по договора за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009г., настъпила изискуемост на задължението и. неизпълнението от задълженото лице.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание и. имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и. главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –. а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –. точно изпълнение. Липсата на ангажирани доказателствена за осъществено изпълнение, обосновават извода за неизпълнено от длъжника задължение по договорА.
Основното възражение на ответницата по делото, направено с отговора на исковата молба и. поддържано в хода на производството е, че липсва настъпила предсрочна изискуемост, както и. че вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и. след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и. е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Липсата на обявяване от страна на банката на предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението не обосновава неоснователност на предявената искова претенция. Крайният срок за погасяване на кредита е до 26.09.2017 годинА. Към момента на предявяване на иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК всички вноски по кредита са с настъпил падеж. Предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията, още повече, че крайният срок за погасяване на кредита е 26.09.2017 годинА.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая е възникнало редовно провоотношение, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 7 660,00 лева е получена от ответниците с подписването на договора за потребителски кредит. Установено е също, че по силата на договор за цесия от 18.01.2016г., сключен между „. Б. А. и. „. М.” Е., задължението на В. Л. Н. и. С.Т.П., произтичащо от Договор за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009г., е изкупено от „. М.” Е., изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. По делото няма доказателства, от които да е видно, че претендираната сума от 3 000,00 лева –. представляваща част от непогасената и. изискуема главница в общ размер на 7238,64 лева, е изплатенА. В тежест на ответницата е да установи, че е изпълнила задължението си да върне получената сума в уговорения в договора за заем срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответницата дължи връщане на част от кредита в размер на 3 000,00 левА.
При този анализ на доказателствата съдът намира, че исковата претенция като основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 60,00 лева –. разноски в заповедното производство и. 60,00 лева -. реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. М. Е., Е. 1., със седалище и. адрес на управление: г., р. В. ж. д. у. П. –. К. №. 4. към С.Т.П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството на съдлъжник, възлизащо на сумата от 3 000,00 лева –. представляваща част от непогасена и. изискуема главница в общ размер на 7 238,64 лева, претендирано неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №. FL503983/26.11.2009 година, сключен между „. и. Е. Д. Б. А. /. б. в качеството на Кредитор и. В. Л. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx и. С.Т.П. с ЕГН xxxxxxxxxx, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение –. 021.08.2018 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 2029/2018 година по описа на Районен съд –. МонтанА.
ОСЪЖДА С.Т.П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. М. Е., Е. 1., със седалище и. адрес на управление: г., р. В. ж. д. у. П. –. К. №. 4. сумата от 60,00 лева –. разноски в заповедното производство и. 60,00 лева -. реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -. Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :