Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 22.11.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Районен съд-Русе, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори октомври две хиляди и  осемнадесета година в състав:

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията АНД № 1484/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от Н.С.Х., чрез процесуален представител до  Районен съд-Русе  против наказателно постановление № 38-0000548/18.06.2018г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени,като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят редовно призован ,не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Районна прокуратура-Русе редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е чужд гражданин и е с ЛНЧ **********. На 29.05.2018г. около 08,00 часа управлявал т.а. ”ДАФ”, категория N 3 с рег. № ...и с прикачено към него полуремарке , категория О4   в гр.Русе в района на „Дунав мост” трасе изход, с който извършвал международен превоз на товар от Гърция за Румъния, видно от СМR от 25.05.2018г.  В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” - гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози, нормативните актове по прилагането му и Закона за движение по пътищата.  Управляваният от жалбоподателя камион бил оборудван с аналогов тахограф. При извършената проверка се установило,че на спирачния диск на първата ос на полуремаркето ,вдясно има налице пукнатина. Отделно от това било установено, че жалбоподателят не представя тахографските листи за дати 25.05.2018г. и 26.05.2018г., включително удостоверение за дейности, ръчни записи на разпечатки или дигитална карта. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от св.К.Ц.. Впоследствие АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени наказания по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 вр.чл.101 ал.4 от ЗДвП във вр. с Приложение № 5 част І т.1.1.14  б.“а“ от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС и по чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение  по чл.36 § 1 т.(i)  от Регламент № 165/2014г. на ЕС.

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е  неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалният закон. Възраженията, които прави защитата единствено касаят неправилно приложение на материалния закон и по отношение на двете нарушения и именно от тази гледна точка се претендира за незаконосъобразност на наказателното постановление.

        По делото няма спор по фактическата обстановка , що се касае до главните факти на доказване – имало ли е наличие на пукнатина по спирачния диск на предната ос на полуремаркето, а също и тахографските листи за 25.05.2018г. и 26.05.2018г.

        От показанията на актосъставителя в съдебно заседание се установява, че самият жалбоподател е знаел за тази техническа неизправност, вкл. е изявявал готовност да смени неизправния диск в гараж. В този смисъл съдът намира, че това нарушение е правилно установено и доказано по несъмнен начин, вкл. АУАН е подписан без възражения в тази насока и в жалбата също не се оспорва извършването му, а единствено начина на установяването му , вкл. се поставя въпросът за евентуално  прилагане на  принудителна административна мярка (ПАМ). Тези възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без разглеждане. Това е така, защото констатираната и описана „пукнатина  на спирачния диск“, противно на твърдението в жалбата изцяло кореспондира на описанието в нарушената разпоредба (чл.101 ал.4 от ЗДвП във вр. с Приложение № 5 част І т.1.1.14  б.“а“ от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС – „напукан“), като следва да се посочи, че санкционната норма на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е структурирана така, че да обхваща в диспозицията си единствено констатираните значителни неизправности, т.е. това е израз на законодателна техника, като няма спор, че  процесната неизправност е именно от тази категория, видно от самото приложение. Отделно от това в колона 2 от Приложение № 5 част І т 1.1.14 като метод за изследване е посочен визуалният метод, а не някакъв друг , напр. специализиран  метод за откриване на неизправността, като същественото е ,че в противен случай това щеше да бъде посочено изрично, както напр. чрез спирачен стенд и др.под. Въпросът дали в случая е приложена ПАМ – чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП е ирелвантен за настоящото производство, най-малко защото органите на ОО“Автомобилна администрация“ нямат правомощия да приложат такава при констатирана значителна техническа неизправност, каквато е процесната , а само при опасна – арг.чл.166 ал.2 т.6 вр.чл.171 т.2 б.“а“  от ЗДвП.

        От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е представил в хода на проверката тахографските листи за дати 25.05.2018г. и 26.05.2018г. Това твърдение не е оспорено както от него в хода на провеката, вкл. не са посочени възражения в АУАН в подобна насока, не се и оспорва с жалбата. В нея се правят възражения, че нарушението е несъставомерно, защото санкционната норма по чл.93в ал.17 т.1 от ЗАПр  изисква непредставените тахографски листи да са за последните 28 дни, а не за част от тях ,както в случая и отделно се възразява ,че всъщност жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран не по този състав, а по чл.93в ал.17 т.4 от с.з. Възразява се също така, че от наказателното постановление не става ясно коя е датата и съответно мястото на нарушението. Тези възражения са неоснователни на първо място , защото подобно тълкуване противоречи на закона, вкл. и на посочената , като нарушена разпоредба на чл.36  §1 т.(i) от Регламент № 165/2014г. съгласно тази разпоредба когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган  тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. В случая се касае за водач, попадащ в обхвата на горепосочената разпоредба.  

 

 

 

От От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя камион, снабден с аналогов тахограф е бил извършван международен обществен превоз на товар. По делото не се оспорва от страните обстоятелството, че с посочения камион жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари и не е представил на контролните органи тахографски лист за 25.05.2018г. и за 26.05.2018г. или удостоверение за дейности по образец.

        От обективна страна нарушението е извършено чрез бездействие при правно задължение за действие.

        За съставомерността на нарушението е необходимо и достатъчно да не се представят тахографски листи както за всички 28 дни , а така също и за част от тях, какъвто е настоящият случай.

        Ето 

 

 

 

 

 

 

 

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят като не е представил тахографските листа за два от  предходните 28 дни или удостоверение за дейности е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.93в ал. 17 т.1 от Закона за автомобилните превози. Административно - наказващият орган правилно е приложил действащата за това нарушение посочена санкционна разпоредба, а именно  "Водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни-тахографски листа се наказва с глоба 1500 лв." Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му размер, т.е. санкцията е от характера на абсолютно определените. При използвания подход става напълно ясно за нарушителя с оглед възможността му да разбере не само кога, но и какви конкретни нарушения е извършил, доколкото са описани законово установените признаци от обективна страна на нарушението по чл.93в ал.17 т.1 от ЗАПр, за което е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат установени и посочването им, както в случая, охранява правото на защита на жалбоподателя.  Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното постановление е законосъобразен, защото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице.  НастоящиятСъдът счита, че в случая е налице идентичност между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, тъй като е видно от същите, че е посочено, че нарушението е извършено на 29.05.2018 г., защото водачът е длъжен във всеки един момент при извършване на обществен превоз да представи тафхографските листи за предходните 28 дни, вкл. и за част от тях или удостоверение за дейности, като имено по този начин може да бъде направен извод за управление, прекъсване и почивки.

        Също така, 

 

 

 

При съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление в тази част не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

 

 

 

 

 

 

 

 

          Жалбоподателят не ги е представил нито към момента на проверката, нито в по-късен момент, съответно възражения в такава насока няма и в жалбата, което съдът приема, че е израз на съгласие с приетата за установена фактическа обстановка.  

        Мястото на нарушението е именно гр.Русе, като място където именно е извършено (и констатирано нарушението) като е ирелевантен въпросът къде точно се е намирал водачът на дати 25.05.2018г. и 26.05.2018г. по арг. чл.3  §1 от Регламент № 165/2014г. вр. чл. 2 §2 от Регламент № 561/2006г., чиито разпоредби очертават приложното му поле.

Използването на формите и/или в края на всяка от точките на чл.93в ал.17 от ЗАПр е въпрос на законодателна техника и от граматическото тълкуване се налага изводът, че при извършване на обществен превоз периодът на управление, прекъсвания и почивки се установява по някой от посочените начини или с всички тях, съответно липсата им води до съставомерност на нарушението.

В случая не е било необходимо назначаването на преводач, доколкото жалбоподателят макар и чужденец има  издаден личен номер на чужденец, което означава, че е дългосрочно пребиваващ в Република България – чл.23 ал.1 т.3 от Закона за чужденците вр. чл.16 ал.3 от Закона за гражданската регистрация и има трайна връзка (вкл. адрес) със страната. В тази връзка от разпита на актосъставителя в съдебно заседание се установява, че той е говорил в хода на проверката на  български език с жалбоподателя, което се обяснява именно с вида на пребиваването в Република България.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0000548/18.06.2018 г. на началника на ОО”АА” - гр.Русе, с което на Н.С.Х., гръцки гражданин, са му  наложени  административни наказания  “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози и „глоба“ в размер на 200 лв. по чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.  

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

 

 

 

                                                                Районен съдия :