№ 5142
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221110212319 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 12319 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. С. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
008814/23.04.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР,
с което на Б. Г. С.,ЕГН-********** са наложени адм.наказания, както следва: по т.1-глоба в
размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 181, т.1 от ЗДП, за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДП и по т.2- глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява; изпраща представител-адв. Т.Г. от
АК-Монтана, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. В
жалбата се моли за отмяна на НП с довод за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на НП и съставяне на АУАН. Относно второто вменено за осъществено
адм.нарушение, са изложени доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се
присъждане на направените от жалбоподателя разноски за процесуално прпедставителство.
Въззиваемата страна – О"ПП"-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по наведените възражения в същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 14.04.2021 г. мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР-акт. В. В. заедно с колегата си
1
З. Х. извършил проверка на ж-ля Б. С., който управлявал МПС-лек автомобил марка „Тойота
Ярис“ с рег. № *****и се движил в гр. София, по ул“Проф.Цветан Лазаров“ с посока на
движение от ул.“Д.Пешев“ към бул“Копенхаген“. При проверката било установено, че
водачът е без валиден ГТП, както и че не представя контролен талон към СУМПС. На място
акт. В.В. съставил АУАН № 426662 за нарушения, които били квалифицирани по чл.147, ал.
1 от ЗДП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
АУАН бил предявен и връчен лично на жалбоподоталя на датата на неговото
съставяне, който го подписал без възражения.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на акт. В. В., на св. З. Х.; АУАН №
426662/14.04.2021г.; № 21-4332-008814/23.04.2021 г., издадено от Началник група към
СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР; справка картон на водача; Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-13140/23.10.2019г.
на министъра на вътрешните работи;Заповед № 513з-5073/21.07.2015г., които съдът възприе
изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От показанията на акт. В. и на св. Х. съдът прие за установена описаната
фактическа обстановка като отчете, че показанията им съотсветстват изцяло на отразените в
акта фактически констатации. Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност е
единна и неоспорена от страните, а събраните писмени доказателства са
непротиворечиви,поради кредитира изцяло събраните доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от оправомощени длъжностни лица,
в кръга на компетенциите им, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно нарушението по т.1-При извършената проверка съдът констатира, че при
съставяне на акта и издаване на НП е допуснато нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В Съгласно разпоредбата на чл.147, ал. 1 от ЗДП регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с
които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства
на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Сочената за нарушена разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен
преглед на регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да вменява
конкретно задължение на определено лице. От сравнителното тълкуване на нормата на чл.
147, ал.1 от ЗДП със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, която предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице,
което не го представи в законоустановения срок за технически преглед, следва изводът, че
задължението е за собственика на лекия автомобил като следва да бъде установен от
обективна страна срокът, до който е следвало да бъде представен за ГТП. Нито в
обстоятелствената част на АУАН, нито в тази на НП е отразено времето, в рамките на което
жалбоподателят е следвало да представи лекия си автомобил за извършване на годишен
преглед на техническата му изправност. Доколкото на жалбоподателя се вменява, че именно
той е следвало да представи МПС на периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност, то АНО е следвало да посочи срока, в който жалбоподателят е следвало да
стори това. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 147, ал. 3 от ЗДП, която предвижда
различен срок, в зависимост от датата на първоначалната регистрация на автомобила (на
третата и петата година от първоначалната регистрация на автомобилите като нови, след
което - всяка година). Пропускът в тази насока е съществен, тъй като липсата на елемент от
2
обективната страна на нарушението, възпрепятства правото на жалбоподателя да разбере в
пълнота повдигнатото му административно обвинение и съответно-да организира защитата
си по него. Така, независимо установеното от фактическа страна, че управляваният от
водача автомобил не бил преминал годишен технически преглед, НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът
намира следното: Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за
водачите на МПС да носят СУМПС и контролния талон към него. От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
при извършената проверка на 14.04.2021г. не е представил на контролните органи
контролен талон към СУМПС. Съдът не констатира при съставяне на АУАН и издаване на
НП в тази му част да са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от
компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити, между тях липсват несъответствия, нарушаващи
правото на зашита на жалбоподателя, фактическото и юридическото описание на
нарушението съвпадат по признаци. В случая наказаното лице не оспорва, че не е
представило контролен талон при извършената проверка. От субективна страна
нарушението е извършено при наличие на форма на вина пряк умисъл - жалбоподателят е
имал ясна представа за общественоопасния характер на извършеното и го е извършил
съзнателно.Правилно е определен размерът на санкцията, тъй като за нарушението по
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП е предвидено административно наказание "глоба" във фиксирана
стойност от 10. 00 лева. При извършена преценка на тежестта на извършеното нарушение,
съдебният състав не намери основание за квалифициране на разглеждания случай като
маловажен. Деянието не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Касае се за формално нарушение,
поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната им
квалификация. Изводът на съда за неприложение на института на чл. 28 от ЗАНН се
подкрепя от приложената по делото справка-картон на жалбоподателя. От нея се установява,
че в практиката му на водач на МПС, срещу Б. С. са издавани множество актове и
наказателни постановления за нарушения на правилата на ЗДП. По тези съображения съдът
намира, че в тази част, издаденото НП следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото
жалбоподателят Б.С. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв.
Т.Г. от АК-Монтана; представен е освен договор за правна помощ и списък с разноски в
размер на 300 лева. Административнонаказващ орган случая е ОПП-СДВР, който е част от
структурата на СДВР. С оглед на изложеното СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Б. С. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и
3
петдесет) лева, предвид отмяната на НП в частта по т.1.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-008814/23.04.2021 г., издадено от
Началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на Б. Г. С.,ЕГН-
********** е наложено адм.наказание по т. 1-Глоба в размер на 50 (петдесет) лева, на
основание чл. 181, т.1 от ЗДП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДП.
ПОТВЪРеЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-008814/23.04.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което по т.2 е
наложено адм.наказание- Глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да
заплати на Б. Г. С.,ЕГН-********** направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-
град, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4