РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Плевен, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 301 по
описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е изпратено по подсъдност от
Административен съд-Монтана и е образувано по жалба на „ДНД“ ЕООД , гр. Плевен
, ЕИК *********, гр.Плевен , ул. ***, съдебен адрес:*** адв
М. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0294-000030/07.03.2022 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана РУ Лом, с която е
прекратена регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се посочва, че дружеството отдава автомобили
под наем и процесният
е отдаден под наем на Д.А.К., която го е предоставила на М.М.К.,
който след проверка е установено, че е неправоспособен водач. Посочва се, че
дружеството не следва да носи отговорност за това, че автомобилът е управляван
от трето лице и не е налице неправомерно поведение, за което да се налага
ПАМ.Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание оспорващият - „ДНД“ ЕООД , гр. Плевен , ЕИК *********, гр.Плевен ,
ул. ***, съдебен адрес:*** не се явява представляващ, представлява се от адв М. , която поддържа жалбата и счита, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като дружеството се занимава с отдаване на автомобили
под наем и процесният е отдаден под наем съгласно
договор на К., която го е предоставила на друго лице без СУМПС и не следва
дружеството да е отговорно, тъй като в договора е налице клауза за забрана за преотдаване или предоставяне на автомобила на друго лице.
Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса.
В съдебно
заседание ответникът – началник сектор
при РУ Лом при ОД на МВР Монтана не се явява, не се представлява. С
изпращане на административната преписка е посочено, че жалбата е неоснователна.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 06.03.3022 година е
съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GА №555528 /лист 6 по делото/, тъй като на 06.03.2022 г. в
9.00 ч при проверка във Вълчедръм на ул. ***управлява лек автомобил ***с рег. № ***, собственост на
„ДНД“ ЕООД без да представи СУМПС и контролен талон и след направена справка се
установява, че е неправоспособен водач и не притежава СУМПС.
По делото е приложена и заповед № 301з-1411/07.06.2017
год. на директора на ОД на МВР-Монтана /лист 14 по делото/ за компетентност на длъжностни
лица от ОД на МВР – Монтана, да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП.
Представен е договор за наем от 22.02.2022 г. между
дружеството –оспорващ и Д.А.К., с който горепосоченият автомобил се отдава под
наем .
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0294-000030/07.03.2022 г. на началник сектор към ОД
на МВР Монтана РУ Лом е прекратена регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, и съгласно № 301з-1411/07.06.2017
год. на директора на ОД на МВР-Монтана /лист 14 по делото/ за компетентност на
длъжностни лица от ОД на МВР – Монтана, да прилагат принудителни административни
мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП в т. 8 началник на сектор „Охранителна
полиция“ при РУ Лом е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на ПАМ, а на л. 16 по делото е представено удостоверение,
че О.Т.И., издал процесната заповед, заема длъжността
началник на сектор „Охранителна полиция“ при РУ Лом към ОД на МВР Монтана.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма, изложени са мотиви и в случая
безспорно се установява с оглед описаната фактическа обстановка в приложения
АУАН, че М.К.не притежава СУМПС и е управлявал МПС - ***с рег. № ***, собственост на „ДНД“ ЕООД с оглед данни за
регистрация на МПС.
Съдът намира, че актът е постановен и в съответствие с
материалния закон, тъй като съгласно чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Налице
е именно втората хипотеза , тъй като дружеството-оспорващ е собственик на
автомобила.
В случая
лицето, управлявало лекия автомобил не притежава свидетелство за управление на
МПС и не представя такова при проверката и правилно е приложена принудителната
административна мярка. Неоснователен е доводът, че автомобилът е отдаден под наем на К. със
забрана за предоставяне на трето лице и не следва да се налага ПАМ на
дружеството, тъй като то не носи отговорност за действията на наемателя. Видно
от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
на собственик на пътно превозно средство. По делото не се спори, че ППС на
което е прекратена регистрацията е собственост на „ДНД“ ЕООД, правилно същият е
определен като адресат на заповедта. Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е
предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение, дали
той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС. Съответно за
налагането на процесната ПАМ е ирелевантно
че ППС е отдадено под наем на трето лице, кое е лицето предоставило автомобила
за управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е
предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на
основанията за налагане на процесната принудителна
административна мярка, като собственикът на автомобила има процесуални способи
за предявяване на претенцията си спрямо наемателя за нарушаване на сключения
договор в производство, различно от настоящото.
В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че МПС е било управлявано от М.К., за който в
заповедта се сочи, че е неправоспособен, като от оспорващия не се твърди и не
се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява
МПС към датата на установяване на нарушението ПАМ е наложена на дружеството в
качеството му на собственик, чийто лек автомобил се управлява от
неправоспособен водач. Административният орган е имал задължение да издаде
заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и действа в условията на
задължителна администрация, т. е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
При определяне срока на наложената ПАМ,
административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е
определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца.
Наложената мярка е съобразена и с целта на закона, тъй
като нарушението е с висока степен на обществена опасност - засяга
безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за
техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба
административният орган е наложил принудителната административна мярка за срок
от 6 месеца т.е. в минимален размер именно с цел превенция за неизвършване на други
административни нарушения и неоснователен
е доводът на оспорващия, че мярката е несъразмерна.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е
законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на изискването
за форма и административно-производствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона и
следва оспорването да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести
състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „ДНД“ ЕООД , гр. Плевен , ЕИК *********, гр.Плевен , ул. ***, съдебен адрес:*** адв М. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0294-000030/07.03.2022 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ РУ Лом към ОД на МВР Монтана, с която е прекратена регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/