РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. М., 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500422 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 456 от 16.10.2023 г. по гр. дело № 889/2023 г. Районен съд
- М. е признал за установено, че съществуват вземания на „ВиК“ ООД –М.,
към Р. Й. И. за следните суми: 814,37 лева, представляваща неизплатената
стойност на консумирана вода за адрес: гр. М., ж.к. „П.“, бл. **, ап. **, за
периода от 03.01.2020 г. до 02.11.2022 г. и 83,95 лева – мораторна лихва,
начислена за периода от 04.02.2020 г. до 15.12.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда (16.12.2022 г.) до окончателното
изплащане. С решението Р. И. е осъден да заплати на „ВиК“ ООД – гр. М.
сумата от общо 631,70 лева, представляваща направени разноски в
производството, както и 26,80 лева разноски за заплатена държавна такса по
ч. гр. д. № 2889/2022 г. по описа на Районен съд-М..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Р. И. чрез особения
представител адв. Д. М. като се навеждат доводи за неправилност. Сочи се, че
за исковия период в карнета за абонатен № *** няма положени подписи нито
1
на абоната, нито на служител на „ВиК“ ООД. Освен това е посочено, че
извършените на официални празници отчети са неправомерни. Твърди се, че
експертизата установила разминаване в размера на търсената главница, както
и в размера на начислената лихва. Посочва се, че по делото не е представен
отчет за общия водомер на блока, а отделно от това липсват доказателства за
неосигурения достъп до водомера. Поддържа се, че в хода на производството
дружеството не е доказало нито качеството на „потребител“ на ответника,
нито правилното фактуриране на питейната вода. Отделно се твърди, че
номерът на водомера, посочен в карнета и този, посочен в издадените
фактури, е различен. Иска се от съда да отмени решението и да постанови
ново, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Във въззивното производство са приети представени от особения
представител на въззивника писмени доказателства - три броя разписки и пет
броя фактури.
Окръжен съд - М., като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и взе предвид събраните по делото доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, а по същество е основателна.
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
между страните е налице облигационна връзка, като неосигуреният достъп до
водоснабдения имот на ответника е причината да бъдат начислявано
служебно количесто потребена вода. Съдът е приел, че ищцовото дружество е
изпълнило своето задължение да снабдява имота с питейна вода, а от своя
страна ответникът не е изпълнил задължението си да плаща в срок цената за
ползването й. Вземанията са установени по основание и размер и са
изискуеми, поради което МРС е уважил предявената искова претенция.
Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
Заповедното производство е образувано по заявление на ,,В и К‘‘ ООД
гр. М., като Районен съд-М. е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1716/19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 2889/2022 г.
2
Р. И. не е бил открит на неговия адрес, за да му бъде връчена заповедта,
поради което е изпълнена процедурата по залепване на уведомление по чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Това е обусловило правния интерес на дружеството да предяви
иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК във вр. с чл. 422 ГПК.
От представената карнет-книга се установява, че за имота, находящ се в
гр. М., ж.к. „П.“ бл. **, ап. **, има открита партида на името на Р. Й. И. с
абонатен номер № ***0 за доставка на вода и ВиК услуги. Партидата съдържа
отчитания, като за процесния период от 03.01.2020 г. до 02.11.2022 г. на
абоната служебно са начислявани изразходвани куб. м. вода, тъй като не е
осигурявал достъп до имота си. От карнета е видно, че единствено на
04.11.2019 г. абонатът е отчетен, като същият е положил своя подпис относно
начислените му куб.м. вода.
По делото е приложено и извлечение на ,,В и К‘‘- гр. М. относно
потребителя Р. И. с абонатен № ***0, видно от което за периода 03.01.2020 г.
- 02.11.2022 г. И. има неплатени сметки към дружеството в размер на 814,37
лева, заедно с лихва в размер на 83,95 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по Съдебно-икономическата
експертиза претендираната от дружеството сумата в размер на 814,37 лева
отговаря на фактурираното количество питейна вода, а мораторната лихва за
периода 04.02.2020 г. – 15.12.2022 г. е в размер на 102,11 лева. Съдът
кредитира експертното заключение като обективно, обосновано и
компетентно дадено.
От показанията на св. Т.И. се установява, че същата е служител на ВиК.
Свидетелката заявява, че при посещение абонатът Р. И. никога не предоставял
достъп за отчитане на водомера му. Имала сведения, че абонатът обитава
имота, но при посещение не отварял. Поради това оставяла уведомление, че
трябва да направи самоотчет. Иванова посочва, че кубическите метри се
начислявали при съобразяване с това какви количества са начислявани за
предходен период, както и с това какъв е бил остатъкът на общия водомер за
разпределение. Съдът приема дадените показания като преки, логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
3
Въззиваемото дружество има качеството на ВиК оператор по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите, тъй като същото предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (наричана за кратко Наредба № 4) е уредено основното задължение
на оператора, а именно да снабдява потребителите с вода с питейни качества
при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до
имотите им.
От друга страна, в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 е пояснено, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. В тази връзка съдът намира за
безспорно установено, че Р. И. е потребител, тъй като от карнета се
установява, че за процесния имот има открита партида, а доколкото е
споменато, че представлява блок, може да се направи обоснован извод, че се
касае за сграда – етажна собственост.
В карнет-книгата има данни за отчитания за периода 02.07.2018 г. –
29.03.2023 г., като единствено на 04.01.2019 г. е извършен реален отчет на
потребителя за изразходваното количество вода, при което той е положил
своя подпис. Този подпис несъмнено установява, че И. е ползвал услугите на
дружеството-оператор, а последното е изпълнило своето основно задължение
да го снабдява с питейна вода. В тази връзка по делото няма данни за
постъпили каквито и да било възражения от страна на потребителя.
Изхождайки, че между страните е налице облигационно отношение,
следва да се провери дали правилно са начислени изразходените от
потребителя куб. м. вода. Свидетелката И. поясни, че на И. служебно са
начислени куб.м. вода, тъй като при посещенията от служител на ВиК
потребителят не е осигурявал достъп до жилището си. С оглед тези данни
съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 24 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – М.. Общите условия са приложими
на основание чл. 8 от Наредба № 4, тъй като същите са влезли в сила и са
задължителни за ВиК оператора и потребителите.
4
В чл. 24, ал. 1 от Общите условия е уредено задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица
на ВиК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното
водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. В разпоредбата на
чл. 24, ал. 4 от Общите условия е предвидено, че при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице
следва да състави протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел, като се отбелязват трите имена и адреса на свидетеля. В изречение
трето на цитираната разпоредба е пояснено, че след съставяне на протокола
ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода ,
като за потребителите в сгради в режим на етажна собственост начисленото
количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25,
ал. 2 от Общите условия.
Според чл. 25, ал. 2 от Общите условия „Разликата (общото
потребление), между количеството питейна вода, отчетено по общия
водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и
количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите,
чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички
потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери,
съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия
количества“.
Видно от приетата фактическа обстановка потребителят И. не е
осигурявал достъп на служителя на ВиК до водомера си повече от една
година. Този факт се потвърждава както от карнет-книгата, така и от
показанията на свидетелката И.. Съдът намира, че длъжностното лице на ВиК
е следвало да състави протокол, който да се подпише от него и поне още един
свидетел, едва след съставянето на протокола ВиК операторът е следвало да
начисли количество вода като съобрази чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
Такъв протокол по делото не е представен, а освен това не е представен и
документ, удостоверяващ количеството питейна вода по общия водомер на
блока. След като не са представени тези документи, съдът не може да направи
преценка дали водоснабдителното дружество законосъобразно е начислило на
потребителя изразходено количество питейна вода. Приетото заключение по
5
ССЕ установява единствено, че претендираната от дружеството сума отговаря
на фактурираното количество питейна вода. Експертизата не може да даде
отговор досежно законосъобразността на начисленото количество вода. В
случая, такава преценка може се направи единствено при съобразяване
фактите по делото, преценени съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ,
въвеждаща задължение на длъжностното лице да състави протокол преди да
начисли служебно количеството изразходвана вода от потребителя.
В тежест на водоснабдителното дружеството е да представи
доказателства, установяващи своите вземания. За да се приеме, че последните
съществуват, дружеството трябва да ангажира такива доказателства, които по
несъмнен начин да докажат не само че са извършени начисления на
потребителя, а и че е спазена уредената в чл. 24, ал. 4 от ОУ процедурата при
служебно начисляване на изразходена вода от абонат, който не осигурява
достъп до водомера си на длъжностното лице в рамките на повече от една
година. Освен това по делото няма данни и какво е количеството питейна
вода, отчетено по общия водомер на блока, за да се направи преценка дали
при начислението на вода правилно е приложена и разпоредбата на чл. 25,
ал.2 от Общите условия. С оглед липсата на такива доказателства, съдът
намира, че твърденията в исковата молба са недоказани, затова искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, а първоинстанционното решение да се
отмени като незаконосъобразно. Отхвърлянето на иска за главница е
предпоставка и за отхвърляне на иска за претендираната мораторна лихва.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на решението, при
което се явява безпредметно обсъждането на останалите доводи, въведени във
въззивната жалба. В последната липсва искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 456 от 16.10.2023 г. по гр. дело № 889/2023 г. по
описа на Районен съд - М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
М., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. М., бул. „А.“ №
**, срещу Р. Й. И., ЕГН **********, от гр. М., ж.к. „П.“, бл. **, ап. **, иск за
признаване за установено съществуването на вземания за сумата от общо
6
898,32 лева, представляваща неплатена стойност на консумирана вода за
периода от 03.01.2020 г. до 02.11.2022 г., от която сума 814,37 лева – главница
и 83,95 лева – лихва за периода от 04.02.2020 г. до 15.12.2022 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7