Р Е Ш Е Н И Е
№
11.12.2020 година Град Търговище
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият
окръжен съд наказателно отделение
На единадесети
декември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА
ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ
МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Ст.
Желева
Прокурор: Диляна
Стоянова
като разгледа
докладваното от съдия Й. Иванов
ЧНД номер 217 по описа за 2020 година
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед
за арест / ЗЕЕЗА /.
Образувано е въз основа на постъпила
Европейска заповед за арест
от 24.11.2020 год.,
издадена от компетентен орган на
съдебната власт – Заместник главен прокурор
в апелативен съд, при Апелативен съд в град Антверпен, Кралство Белгия.
Заповедта,
съдържа искане, направено от компетентите
съдебни власти на Кралство Белгия за предаване
на П. КРАСИМОРОВ П., български гражданин, с ЕГН **********, за изтърпяване на наложено наказание – четири години
лишаване от свобода в Кралството, за извършено престъпление – трафик на хора.
СЛЕД даване ход на делото, и разясняване
процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА на лицето чието предаване се иска, същото изрази
СЪГЛАСИЕ за предаване.
Служебния защитник на лицето, чието предаване се иска изразява становище за незабавното му
предаване .
В съдебно
заседание представителят на
Окръжна прокуратура гр.Търговище
изразява становище за наличие на визираните в закона основания за предаване
на лицето на компетентия орган издал
заповедта.
В последната си дума П.П. заявява, че желае
да бъде предаден на издаващата държава.
След
преценка на събраните по делото
доказателества и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
Постъпило
е ЕЗА от Заместник главен прокурор в
апелативен съд при Апелативен съд гр. Антверпен, Кралство Белгия. Заповедта е издадена по по
дело (досие) 2018/PGA/ 610, по което е влязла в сила присъда от 30/10/2020 г.
от С6 – наказателна камара, постановена от Апелативен съд в гр. Антверпен.
Заповедта, с която се иска предаве на П.К.П., български гражданин, роден на ***
год. в гр. Търговище, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е издадена на
24.11.2020 год. за изтърпяване на наложено наказание в размер на четири години „лишаване
от свобода“, за извършено престъпление – трафик на хора. Така посоченото
престъпление, съставлява престъпление и по законодателството на Р България по
чл.159а от НК, наказазуемо с „лишаване от свобода“. Въпреки, че според
разпоредбата на чл. 36, ал. 3 т.3 от ЗЕЕЗА такава двойна наказаемост не се
изисква. Видно от представената ЕЗА, исканото лице П.П. - „не се е явил лично на съдебното заседание, довело до постановяване на задочна
присъда. Като същият е бил призован лично на 27.05.2020 год. чрез препоръчано
писмо както това изисква Белгийското законодателство и по този начин е било
уведомено за датата и мястото на съдебното заседание, довело до задочната
присъда, и лицето е било предупредено, че може да бъде издадена задочна
присъда, ако не се яви на процеса. П. е било представлян от защитник по негов
избор“.
Процесната ЕЗА е получена в ТОС чрез
Търговищка окръжна прокуратура, което по смисъла на закона представлява надлежно
защитен начин и гарантира автентичността на ЕЗА.
Лицето чието предаване се иска – П.К.П. е български
гражданин, роден на ***
год., ЕГН ***********.
Издаващата
държава е направила искането за предаването на лицето П.П. при спазване
на изискванията на ЗЕЕЗА: ЕЗА е
издадена в съотвествие с разпоредбите на чл.37, ал.1 т. 1 - 7
от закона – налице са посочените
необходими и изскуеми реквизити: От описанието на извършеното престъпление, с оглед посочения
период на извършване, а именно 01.08.2015 г. и 03.07.2017 год. е видно, че не са изтекли
сроковете за погасяване преследването на престъплението по давност.
Същото не е амнистирано в Р България, не попада под нейната наказателна
юрисдиксция, не е налице хипотезата на чл.37, ал.1 т. 1 от НПК, като няма данни за образувано
или започнато досъдебно производство за
същите престъпления. Описаните в заповедта
престъпления са извършени на територията на Белгия и давността за
наказателно преследване по
законодателството на издаващата държава очевидно не е изтекла; лицето не
е осъдено за същите престъпления, за
което е издадена ЕЗА с влязла в сила присъда на
българския съд, или на съда на
трета държава - членка на ЕС, и не е изтърпял, и не търпи наказание за това деяния. Лицето, чието предаване се иска е роден на *** год. и съгласно българското
законодателство - чл.31, ал.1 от НК на РБ
е пълнолетно.
В заключение съдът намира, че не са
налице нито абсолютните, нито относителните
основания за отказ да се
изпълни ЕЗА, визирани в разпоредбите на
чл.39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА. Не са
налице и предпоставките за
отлагане по чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА, а
с оглед липсата на данни за това
на територията на РБ да се води наказателно преследване
по отношение на лицето, не са налице и
предпоставките за приложение на
чл.52, ал.2 от ЗЕЕЗА.
В изпратената ЕЗА е посочено, че засегнатото
лице (П.П.) „веднага след връчване на
съдебното решение ще бъде незабавно подробно информирано за неговите права, във
връзка с процедурата по възражение и обжалване през апелативния съд, където той
има право да присъства и където съдебното дело ще бъде отново разгледано и
обсъдено, и където ще бъде допуснат нов докзателствен материал, което може да
доведе до преразглеждане на първоначалното взетото съдебно решение, и съответното
лице ще бъде информирано за крайния срок, по който той има на на разположение
за изпращане на възражение ( 15 ) дни или внасяне на обжалване пред Апелатвния
съд“.
В хода на
съдебното производство по реда на
чл.44 от ЗЕЕЗА, българският гражданин П.К.П.
е дал съгласие за предаването му на Белгия по реда на
чл.45,ал.1 от ЗЕЗЗА.
Същия направи изявление, че се отказва
от принципа на особеността.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че
са налице условията по чл.36 и чл.41 от ЗЕЕЗА
и липсват основания за отказ за
предаване по смисъла на чл.39 и чл.40
от ЗЕЕЗА, поради което и искането за предаване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения и на основание чл. 45,
ал.3 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЕЕЗА, съставът на Търговищия окръжен
съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска
заповед за арест издадена от компетентен орган на съдебната власт –Заместник главен
прокурор в апелативен съд при Апелативен съд в град Антверпен, Кралство Белгия. Заповедта е издадена по дело (досие) 2018/PGA/ 610, по което е
влязла в сила присъда от 30/10/2020 г. от С6 – наказателна камара, постановена
от Апелативен съд в гр. Антверпен, в размер на Четири години „лишаване от
свобода“, заповедта е издадена на 24.11.2020 год. ЗА
ПРЕДАВАНЕ на П.К.П., български гражданин, роден на *** год. в гр.
Търговище, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, за изтърпяване на наложено
наказание „лишаване от свобода“, за извършено престъпление – трафик на хора в
Кралство Белгия.
Исканото лице е задържано под стража по издадената ЕЗА на
01.12.2020 година.
Потвърждава мярката за неотклонение
„задържане под стража, взета спрямо П.П. до фактическото му предаване на
издаващата държава на основание чл.45, ал.7 от ЗЕЕЗА
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Окръжна прокуратура.
Да бъде уведомен по електорнна поща Апелативна
прокуратура гр. Антверпен, Кралство Белгия,
относно това, че е постановено решение за предаване на П.П.; същият е дал съгласие да предаването си; П.П. се е
отказал от принципа на особеността; и датата от която същият е задържан от
полицията – 01.12.2020 год.
ЗАВЕРЕН препис от решението да се изпрати НЕЗАБАВНО на Върховна
касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието за изпълнението му.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.