Р Е Ш
Е Н И
Е № 303
гр. Пловдив,
25.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в открито
заседание на втори
октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 420/2019 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 258 от 14.05.2019 година, постановено по т.
дело № 664/2018 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдена К. „Н.п.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, П. област да заплати на
„Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 105 150 лв.,
представляваща неизплатена цена на доставени минерални торове по договор
за покупко-продажба на минерални торове от *******г. с № ****, по фактури
6692/29.9.17 на обща стойност 71 400 лв., № 7199/30.10.17 на обща стойност 43
650 лв. и № 7308/6.11.17 г. на обща
стойност 14 666.40 лв.; сумата от 4
041.37 лв. - обезщетение за забавено
плащане по чл. 2 от раздел І от анекс №
1 от 20.04.2018 г. към договора в размер на 1 % месечно върху неплатения
остатък, за периода 28.04.2018 – 31.08.2018
год. За разликата до пълния предявен размер от 13 147.85 лв., вкл. за
претендираните периоди преди 28.04.2018 г. и въз основа чл.1 от раздел VІІ на
договора иска е отхвърлен като неоснователен. Осъдена е К. „З.к. „Н.п.“ да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД
направените разноски за производството пред първата инстанция в размер на 6
532.20 лв.
Така постановеното решение е
обжалвано в осъдителната му част с
въззивна жалба от К. „З.к. „Н.п.“.
Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че в
мотивите не са обсъдени доводите на жалбоподателя за липса на
представителна власт на лицето,
подписало договора и анекса към него. Изводите за настъпила преклузия на тези
доводи били неправилни, тъй като докладът на съда по чл. 146 от ГПК бил
непълнел и неточен, липсвали указания към страните за фактите, за които не
сочат доказателства. Разпределението на
доказателствената тежест било общо и не било отнесено към конкретната
фактическа обстановка по делото. Поради това според жалбоподателя той
разполагал с процесуална възможност да
изрази становище и да направи възражения в първото по делото съдебно заседание,
което сторил. Твърди се, че първоинстанционният съд се произнесъл само по част
от направените в това заседание възражения, а отказал да разгледа останалите.
Другата група доводи във
въззивната жалба касаят липсата на подписи на представител на К. под
представените като доказателство по делото фактури за извършени транспортни
услуги, товарителници и магазинни бележки. Представените справки за движението
на стоките по процесните фактури не носели подпис на издател. Поради това
според жалбоподателя изброените доказателства не следвало да се ценят. При
липсата на доказателства за реалното доставяне на стоката от ищеца на ответника
следвало да се приеме, че тя не е доставена, поради което не се дължало
заплащане на цената й. Фактурите, които нямали подпис на получател, също не
представлявали годно доказателство за извършени фактически действия по
получаване и приемане на стоките, нито за облигационна обвързаност между
страните. Твърди се, че извършените частични плащания от К. били признание за
доставяне на стока на стойност само до размера на тези плащания, но не над този
размер.
Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с
което да се отхвърлят предявените главен и акцесорен иск и да се присъдят на
жалбоподателя направените по делото разноски пред двете инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Ф.Б.“ ЕАД с
изразено становище за нейната неоснователност и искане за присъждане на
разноски.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо право на
въззивно обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното производство срещу решението в осъдителната му част
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
При проверката на неговата правилност
съдът дължи произнасяне само по посоченото в жалбата съгласно изричната
разпоредба на чл. 269 от ГПК.
Пред П. окръжен съд по т. дело №
664/2018 година са предявени осъдителни искове
- главен и акцесорен, от „Ф.Б.“ ЕАД против К. „З.к.Н.П.“ . Исковете са заплащане на
дължими суми по договор за доставка на минерални торове, сключен между страните
на **********година, на обща стойност 105 150 лв., включваща 71 400 лева по фактура № 6692/29.9.17
год., 43 650 лева по фактура № 7199/30.10.17 год. и 14666,40 лева по фактура № 7308/6.11.17 год. Предявеният
акцесорен иск касае заплащане на обезщетение
за забавено плащане съгласно чл. 1 от
раздел седми на договора и чл. 2 от раздел първи от анекс № 1 към
договора, в размер на 1% месечно върху
неплатения остатък. Общият размер на претендираното обезщетение е 13
147.85 лв., от които 7854 лв. за
периода октомври 2017 – август 2018 вкл.
за забавено плащане на сумата 71 400 лв.
/по 714 лв. месечно/ за извършена доставка на 30.9.17 г.; 4 365 лв. за
периода ноември 2017 – август 2018 вкл. за забавено плащане на сумата 43 650
лв. /по 436.50 лв. месечно/ за извършена доставка на 30.10.17 г. и 928.85 лв.
за шест месеца и десет дни, считано от 6.11.17 г. до 17.5.2018 г. за
забавено плащане на сумата 14 666.40 лв. Претендирано е и присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2018
до окончателното плащане.
Първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявения акцесорен иск за разликата от 4041,37 лева / обезщетението
за забавено плащане в размер на 1% месечно върху неизплатения остатък за
периода от 28.04.2018 година до 31.08.2018 година / до претендираните 13147,85 лева и за претендираните периоди
преди 28.04.2018 година, не е обжалвано и не е предмет на настоящото
производство.
Ответникът по иска К. „З.к. „Н.п.“ не е подал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК. Той не е оспорил изложените в
исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства и не е
направил възражения срещу иска. Възможността му да стори това в по-късен момент
е преклудирана съгласно изричната разпоредба на чл. 370 от ГПК, както правилно
е приел първоинстанционният съд.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че преклузията за оспорване на иска, на обстоятелствата, на
които той се основава и на представените доказателства не е настъпила поради
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. При липса на писмен отговор от ответника и каквито и да е
оспорвания и възражения, той не може да
се позовава на непълнота на доклада по чл. 146 от ГПК, изразяваща се в липса на
указания за фактите, за които не сочи доказателства и във формално
разпределение на доказателствената тежест. Определението на първоинстанционния
съд по чл. 374 от ГПК от 24.10.2018 година, съдържащо проекто –доклад, е съобразено с липсата на писмен отговор на
ответника по чл. 367 от ГПК. При неговото изготвяне съдът не е допуснал
процесуално нарушение. Възможността на ответника да направи оспорвания и
възражения едва в първото по делото съдебно заседание е преклудирана. Такава с оглед на разпоредбата на чл. 370 от ГПК би съществувала само при наличие на особени, непредвидени обстоятелства,
каквито не се твърдят и не са установени
по делото.
Правоприемството между „Ф.Б.“
ЕООД като страна по договора и „Ф.Б.“ ЕАД като ищец се сочи в изложените в исковата молба обстоятелства. За
неговото установяване е необходима справка в ТРРЮЛНЦ, който е общодостъпен,
включително за съда. Не е необходимо страните да правят искания и да представят
доказателства за неговото установяване.
В този смисъл не могат да бъдат
споделени доводите, които се поддържат
във въззивната жалба, че първоинстанционният съд избирателно се е
произнесъл по част от възраженията на ответника, направени в първото съдебно
заседание, касаещи правоприемството при ищеца,
а останалата част е приел за преклудирани.
Дори обаче да се приеме, че
направените пред първоинстанционния съд в първото съдебно заседание възражения
са допустими, те са неоснователни.
Ответникът чрез процесуалния си
представител едва в първото съдебно заседание е оспорил предявените искове по
основание. Освен обсъдените по-горе твърдения за липсата на идентичност
между страната по договора „Ф.Б.“ ЕООД
и ищеца „Ф.Б.“ ЕАД, което се дължи на преобразуване на правната форма, вписано
на 06.11.2017 година, видно от справката
в Т.Р., ответникът е оспорил
представените с исковата молба писмени
доказателства – договора от **********година, анекса към него от 20.04.2018
година, трите процесни фактури и приемо-предавателните протоколи към тях с
твърдения, че не обвързват К.та, тъй като са подписани само от нейния
председател, който не разполагал с правомощия самостоятелно да формира воля за упражняване на управителните функции.
Твърди се, че е било необходимо решение на Управителния съвет на К.та, каквото
липсвало в случая.
В представените с исковата молба договор за
покупко-продажба на торове № ****/**********година,
анекса към него от 20.04.2018 година, както и в приемо-предавателните
протоколи за доставката на стоките по
процесните фактури е
посочено, че са подписани от Н.Т.М.– председател на ответната К., вписан в ТРРЮЛНЦ
на 17.06.2015година. Във връзка с необходимостта от предварително решение на
Управителния съвет за сключването на
процесната сделка, каквото възражение е направено от ответната К., макар и извън преклузивния срок, съдът намира, че
такова не е необходимо.
На първо място, в случая става
дума за сключване на търговска сделка
покупко-продажба на движими вещи - торове. Тя не е сред изрично изброените в
чл. 36 ал. 4 от Устава на К. и чл. 26 ал. 2 от Закона за кооперациите действия
и сделки, за които е необходимо предварително решение на Управителния съвет, за
да бъдат сключени от председателя съгласно чл. 26 ал. 3 от Закона за
кооперациите. Освен това председателят е този, който представлява К. в
отношенията ѝ с трети лица. Дори
да беше необходимо предварително решение на Управителния съвет за сключването
на процесната сделка, неговата липса не се отразява на валидността на сделката, а би могла да има
значение само във вътрешните отношения между председател и К., респ.
колективните ѝ органи за управление. Това е разрешението, дадено по
задължителен начин с ТР № 4 от 10.05.2018 година на ВКС по т. дело № 6/2016
година на ОСГТК. Макар тълкувателното
решение да е само по въпроса за
необходимото предварително решение на Общото събрание по чл. 26, ал. 3 във
връзка с чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите при сключване на
разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права, то е приложимо и досежно
изискването за предварително решение на Управителния съвет по чл. 26, ал. 3 във
връзка с чл. 21 ал. 2 от Закона за кооперациите.
При представени още с исковата
молба приемо-предавателни протоколи за доставка на стоките, чието заплащане се иска, които са подписани
от председателя на ответната К. и не са оспорени от ответника в прекузивните
срокове, съдът намира за неоснователно и второто възражение на ответника, а
именно че не е установена реалната доставка на стоките.
Липсата на подписи на представител
на К. под представените по делото във
връзка със съдебно-икономическата експертиза доказателства, представляващи
транспортни документи – фактури за извършени транспортни услуги, товарителници
и магазинни бележки за доставката на
стоките, чието заплащане се претендира по делото, както и изготвените и едностранно подписани от представител
на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД две справки за движението на стоки към К. „З.к.
„Н.п.“ не опровергават обстоятелството,
че стоките са реално доставени, установено от съвкупната преценка на останалите
събрани по делото доказателства.
Налице са приемо-предавателни
протоколи, представени още с исковата молба и неоспорени от ответника. Те са
подписани от председателя на К. Оспорването на подписите не е направено в
преклузивните срокове. Освен това за
стоките по приемо-предавателните протоколи, доставени въз основа на
договора, са съставени трите процесни
фактури. Подписите на получател под
фактурите не са необходима част от тяхното съдържание. Действително
осчетоводените фактури от купувача, при
редовно водено счетоводство и заплатен ДДС по тях са доказателство за сключването на сделката и
изпълнение на задължението на продавача
да доставки стоката, в каквато насока е трайната и непротиворечива съдебна
практика. Тези условия в случая са установени с приетата съдебно-икономическа
експертиза.
От заключението на вещото лице М.М.се
установява, че фактури с номера
6692/29.09.2017 година, 7199/30.10.2017 година и 7308 от 06.11.2017 година са
осчетоводени в ответната К., заприходени са в състава на стоково-материалните й
запаси, включени са в дневника на покупките към СД по ЗДДС за съответните
месеци септември, октомври и ноември. Нещо повече, вещото лице е установило, че
е налице частично плащане по две от фактурите. На 17.05.2018 година е платена
сумата от 14666,40 лева по фактура № 7308/06.11.2017 година, а на 15.06.2018
година е платена сумата от 9900 лева по факутра № 7199/30.10.2017 година.
Съдът не споделя доводите във
въззивната жалба, че частичното плащане означавало признание за доставка на
стоки само до размера, до който се
отнася това плащане. Доставката на всички стоки, чието заплащане се претендира
с иска, е установено с обсъдените по-горе доказателства, включително с
осчетоводяването на процесните фактури при ответника изцяло, заплащането на
ДДС и заприходяването на стоките като
стоково-материални запаси на К.
По изложените съображения,
касаещи оплакванията във въззивната жалба, съдът намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С него
е уважен предявения главен иск за главницата по трите фактури, като са
приспаднати платените частично суми по две от тях. Уважен е и акцесорния иск за обезщетение за забава,
съобразно клаузата на раздел първи, т. 2
от анекса от 20.04.2018 година, предвиждаща лихви за забава в размер на 1%
месечно от 28.04.2018 година върху цялото задължение, с която е изменена първоначалната клауза на раздел седми, т. 1 от
договора от **********година.
Ответникът по въззивната жалба
има право на разноски за въззивната инстанция. Претендирани са разноски в
размер на 1500 лева адвокатско възнаграждние, които следва да бъдат присъдени.
С представения договор за правна защита и съдействие е установено тяхното
уговаряне и реално заплащане.
По изложените съображения П.ският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 258 от 14.05.2019 година, постановено по т.
дело № 664/2018 година по описа на Окръжен съд – П., в обжалваната част.
ОСЪЖДА „З. К.
„Н.п.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, П. област
да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.