№ 6761
гр. ......., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110156631 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ищeца Е. Й. С. срещу ответника „.......” ЕАД
обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на следните суми: сума в размер на 6173.08 лева – главница по договор
за кредит CrediCar с № ......../15.09.2009г.; сума в размер на 1739.59 лева – договорна
лихва за периода от 15.04.2010г. до 15.09.2010г.; сума в размер на 533.61 лева –
застрахователна премия; сума в размер на 268.93 лева – разноски, за които суми срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 01.07.2011г. по ч.гр.д. № 39047/2010г. по описа
на СРС, 69 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20118510401261 по описа на ЧСИ ......
В ИМ се твърди, че процесните суми са погасени по давност, поради
изтичането на петгодишен давностен срок. Прилага писмени доказателства, които като
относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
допустимостта на предявените искове като в тази връзка е заявено, че между страните
е безспорно установено обстоятелството, че вземанията са обективирани в издаден
срещу ищеца. Излага съображения, че приложимата давност не е изтекла, тъй като не
са изтекли 5 години от последното валидно изпълнително действие. С оглед
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
1
правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 01.07.2011г.
по ч.гр.д. № 39047/2010г. по описа на СРС, 69 с-в.
С изпълнителния лист от 01.07.2011г. по ч.гр.д. № 39047/2010г. по описа на
СРС, 69 с-в ищецът е осъдена да заплати на „........ следните суми: сума в размер на
6173.08 лева – главница по договор за кредит CrediCar с № ......../15.09.2009г.; сума в
размер на 1739.59 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2010г. до 15.09.2010г.;
сума в размер на 533.61 лева – застрахователна премия; сума в размер на 268.93 лева –
разноски.
Предмет на така предявените искове е установяване със сила на пресъдено
нещо между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати на „.......”
ЕАД /по делото е безспорно установено, че вземанията по процесния договор са
цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, а впоследствие и на
ответника „.......” ЕАД/ следните суми: сума в размер на 6173.08 лева – главница по
договор за кредит CrediCar с № ......../15.09.2009г.; сума в размер на 1739.59 лева –
договорна лихва за периода от 15.04.2010г. до 15.09.2010г.; сума в размер на 533.61
лева – застрахователна премия; сума в размер на 268.93 лева – разноски, за които суми
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 01.07.2011г. по ч.гр.д. № 39047/2010г. по
описа на СРС, 69 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20118510401261 по описа на ЧСИ ......
В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него
заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува
2
във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т.
к., І т. о. на ВКС/.
В случая ищецът твърди, че процесните суми, предмет на издадения
изпълнителен лист са били погасени по давност в хода на образуваното изпълнително
дело. В тази връзка следва да се посочи, че между страните е безспорно установено
обстоятелството досежно липсата на депозирано от наследодателя на ищците
възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност в хода на образуване на
изпълнителното дело /този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в
сила на заповедта за изпълнение/, доколкото възражения за погасяването на вземанията
преди влизане в сила на заповедта за изпълнение са недопустими в производството по
чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе длъжникът е следвало да положи дължимата грижа
за водене на процеса, като не могат да черпят права от процесуалните си пропуски и
проявена пасивност.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
В настоящия случай вземанията са установени с разпореждане, постановено по
реда на чл. 417 ГПК, поради което приложим е общият 5-годишен давностен срок по
смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:
Доколкото не са ангажирани доказателства кога издадената заповед по чл. 417
ГПК е влязла в сила, то следва да се приеме, че давността започва да тече от
01.07.2011г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело №
20118510401261 по описа на ЧСИ ..... се установява, че на 25.07.2011г. „........ е
депозирал молба за образуване на изпълнително дело /л. 1/ като в самата молба са
посочени конкретни изпълнителни способи, които се иска да бъдат приложени спрямо
длъжника – запор върху доходите и възбрана върху недвижим имот.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
3
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се посочи, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че с Тълкувателно Решение
№ 3/2020/28.03.2023 год. по тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС
е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. С оглед
задължителните постановки на посоченото Тълкувателно решение следва да се
обоснове извода, че в периода от 25.07.2011г. до 26.06.2015г. давност не е текла.
В настоящия случай в депозираната молба от 20.09.2016г. /л. 326 от изп.
дело/„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е посочил конкретни изпълнителни
способи, които се иска да бъдат приложени спрямо длъжника – насрочване на опис на
движими вещи и запор върху банковите сметки.
Впоследствие с молба от 21.04.2017г. /л. 329 от изп. дело/ „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е посочил конкретен изпълнителен способ, който се иска
да бъдат приложени спрямо длъжника – запор на трудовото възнаграждение.
Със запорно съобщение от 18.04.2017г. /л. 31 от изп. дело/ е наложен запор
4
върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 09.07.2018г. /л. 342 от изп. дело/ ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател в хода на образуваното изпълнително дело, доколкото е
придобил процесните вземания по силата на сключен договор за цесия.
С молба от 03.04.2019г. /л. 348 от изп. дело/ ответникът е посочил конкретни
изпълнителни способи, които се иска да бъдат приложени спрямо длъжника – запор и
възбрана.
С оглед изложените съображения настоящият състав следва да прецени дали
вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. В тази връзка 5-
годишната давност досежно процесните вземания е започнала да тече считано от
01.07.2011г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ като по изпълнителното дело,
образувано въз основа на процесния изпълнителен лист са предприети следните
изпълнителни действия: с молба от 20.09.2016г. /л. 326 от изп. дело/„Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е посочил конкретни изпълнителни способи, които се иска
да бъдат приложени спрямо длъжника – насрочване на опис на движими вещи и запор
върху банковите сметки; с молба от 21.04.2017г. /л. 329 от изп. дело/ „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е посочил конкретен изпълнителен способ, който се иска
да бъдат приложени спрямо длъжника – запор на трудовото възнаграждение; със
запорно съобщение от 18.04.2017г. /л. 31 от изп. дело/ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника; с молба от 09.07.2018г. /л. 342 от изп. дело/
ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател в хода на образуваното
изпълнително дело, доколкото е придобил процесните вземания по силата на сключен
договор за цесия; с молба от 03.04.2019г. /л. 348 от изп. дело/ ответникът е посочил
конкретни изпълнителни способи, които се иска да бъдат приложени спрямо длъжника
– запор и възбрана. Посочените действия представляват изпълнителни действия по
смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г.,
ОСГТК, водещи до прекъсване на давността. В тази връзка следва да се съобразят и
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. №
2/2013г., ОСГТК, ВКС, че в периода от 25.07.2011г. до 26.06.2015г. давност не е текла.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че предявените искове
са неоснователни, доколкото по делото се установи, че процесните вземания не са
погасени по давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на ответника, но доколкото няма направено искане в тази
насока не следва да се присъждат разноски.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Й. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
........, партер срещу „.......” ЕАД, с ЕИК ........, със съдебен адрес: гр. ......., жк .........., ет.
1, оф. 1 обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на следните суми: сума в размер на 6173.08 лева –
5
главница по договор за кредит CrediCar с № ......../15.09.2009г.; сума в размер на
1739.59 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2010г. до 15.09.2010г.; сума в
размер на 533.61 лева – застрахователна премия; сума в размер на 268.93 лева –
разноски, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 01.07.2011г. по
ч.гр.д. № 39047/2010г. по описа на СРС, 69 с-в, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20118510401261 по описа на ЧСИ ......
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6