№ 121
гр. Габрово, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НЛ НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в публично заседание па двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯИ АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. № 2110 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИИЗ ГБМХ" гр. Блаубойрен, Германия, представлявано от управителя В.М.. с пълномощник адвокат М.М., против Н.Т.И. ***.
В исковата молба се твърди, че на 05.10.2018 г. е сключен трудов договор между ищеца-работодател и ответника, който е прекратен на 29.12.2018 г. и оттогава ответникът вече не е служител в търговското дружество.
На 05.04.2019 г. дружеството-ищец е извършило погрешен превод на заплата към ответника в размер на 848,82 евро, вместо към лицето, на което е следвало да бъде преведена сумата - служителя Н. Й..
Извършеният към ответника Н.И. превод не му принадлежи, тъй като трудовите правоотношения с него са прекратени и не му се дължи трудово възнаграждение, съответно е получил горепосочената парична сума без основание. Затова същият е дльжен да върне превода на сумата от 848.82 евро, с левова равностойност по курс на БНБ 1,95583 лева за 1 евро: 1660,15 лева.
Въпреки многократните покани, включително покана за доброволно изпълнение, получена на 23.08.2019 г., ответникът не е възстановил дължимата сума, като освен нея той дължи на ищеца и законна лихва за забава върху дължимата сума от датата на поканата до датата на подаване исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на иска до датата на окончателното изплащане на дължимата сума. Размерът на лихвата за забава е 32,74 лева, считано от 23.08.2019г. до 01.11.2019 г.
Вследствие факта, че ответникът не възстановил сумата въпреки неколкократни разговори, в това число и след получаване на поканата за доброволно изпълнение, дружеството било принудено да извърши разходи по преводи и легализации на документи, с оглед защита на правата си пред съда. Извършените поради поведснисто-бездействие на ответника разходи, следва да бъдат възстановени от него.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да възстанови по банковата сметка на ищеца, сумата от 848.82 евро с левова равностойност по курс на БНБ 1660.15 лева. представляваща погрешно извършен банков превод на заплата към ответника, както и сумата от 32,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2019 г. до 01.11.2019 г. Моли да му бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноските, претърпени от ищеца, с отлед защита на неговите права и законни интереси пред съда, в общ размер на 317,49 лева.
В съдебно заседание адвокат М. поддържа предявените искове. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за уважаването им.
Ответникът е представил писмен отговор в законоустановения срок. В него възразява срещу изложените в исковата молба обстоятелства. Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор на 05.10.2018г., по който ответникът изпълнявал трудова функция в Германия на различни строителни обекти, в строителна бригада с още около 10 човека.
Бригадата работила до 13.12.2018 г., след което работниците били пуснати в отпуск за Коледно-Новогодишните празници до 10.01.2019 г.. като на 14.12.2018 г. габровската група се прибрала в България. Още докато бил в Германия, ответникът усетил, че започва да се разболява. След прибирането му в България заболяването прогресирало и вечерта на 29.12.2018 г. той посгъиил за лечение в „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести-Габрово" ЕООД.
След постъпването си в болничното заведение ответникът се обадил на подизпълнител на работодателя - Г.Г., който отговарял за габровската група, за да го уведоми, че е в болница. След изписването му на 07.01.2019 г. отново се е обадил на представителя на работодателя, като му съобщил, че още не се е възстановил напълно. При това му било заявено да не пътува обратно за Германия с групата и да се обади, когато е напълно оздравял. Към средата на м. януари 2019 г. ответникът уведомил работодателя, че вече може да пътува, на което му било отговорено, че няма нужда от него, тъй като в момента нямало достатъчно работа и по-нататък ще го потърсят.
Ответникът оспорва твърдението, че трудовото му правоотношение с ищеца е прекратено на 29.12.2018 г. Вечерта на тази дата той постъпил в болница в Габрово. Не му била връчвана, нито подписвал заповед за уволнение или друг документ за прекратяване на трудовия договор. Такъв писмен акт от работодателя не му е връчван и до настоящия момент. Съгласно чл.11, ал.4 от приложения трудов договор, всяко прекратяване трябва ла бъде изготвено в писмена форма, какъвто писмен документ изобщо не му е връчван и не е подписван от него. Затова ответникът счита, че е бил изцяло добросъвестна сграна, като въпреки неговото заявено желание да се върне в Германия за изпълнение на трудовите си функции, не бил допуснат от самия работодател до местоработата си. Не е налице надлежно прекратяване на трудовото правоотношение и преведената сума от 848.42 евро не е получена без основание, а е вземане на работника по трудовото правоотношение, тъй като той имал да получава суми за трудово възнаграждение, извънреден труд и командировъчни средства. Процесната сума следва да се счита за добросъвестно получена по аналогия на чл. 271, ал.1 от КТ и не подлежи на връщане.
В съдебно заседание ответникът не
се явява. Представлява се от упълномощения от него адвокат И.Ж., който моли
съда да отхвърли иска по съображенията. Моли да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск за сумата 848.82 евро. получена без основание от ответника, е с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД. а по отношение претендираната законна лихва и във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Предявеният осъдителен иск за сумата 32,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2019 г. до 01.11.2019 г., е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Не е спорно между страните, а се установява и от представения с исковата молба трудов договор от 05.10.2018 г„ че между ищеца и ответника е възникнало трудово правоотношение, считано от 08.10.2018 г. Определеното в трудовия договор възнаграждение за ответника - работник/служител е 12 евро на час. На 05.04.2019 г. дружеството-ищец е извършило превод па сумата 848,82 евро по банковата сметка на ответника, видно от представеното и неоспорено ог ответника банково извлечение. Посоченото в извлечението основание за извършения превод е "заплата за м. март".
Не е спорно, а се установява и от показанията па разпитаните по искане на ответника свидетели Д.К.В. и В.Й.И., че след завръщането си в България на 14.12.2018 г. ответникът не е пътувал отново за Германия и не е престарал труд по сключения договор.
Спорният въпрос между страните се състои в това дали преведената сума е получена без основание, като за да докаже твърдялото прекратяване на трудовия договор ищецът представя удостоверение за социално осигуряване от 16.07.2019 г. В него е отразено, че ищцовото дружество е предоставило на съответната служба за социално осигуряване данни за прекратяване на социалното осигуряване на ответника във ФРГ, поради "отписванс на края на трудовото правоотношение" /съгласно приложения превод/, като е посочен период на работа 01.10.2018 г. - 29.12.2018 г. Представеното удостоверение е издадено въз основа на подадени от работодателя данни, което е видно от неговото съдържание, т.е. то представлява удостоверение за подадено от ищеца уведомление.
Според съда обсъжданото удостоверение не е годно да установи прекратяване на трудовото правоотношение между страните, по следните съображения:
В nap. 11 от представения от ищеца трудов договор се съдържат следните клаузи относно прекратяването му: Трудовото правоотношение се сключва за неопределен срок, като първите 2 месеца се смятат за изпитателен срок, по време на който тудовото правоотношение може да бъде прекратено от двете страни със срок от две седмици, съгласно чл. 622 ал. 2 от Граждански кодекс на ФРГ. След изтичане на изпитателния срок важат законовите срокове за предизвестие, като правото за прекратяване без такъв срок остава незасегнато. Всяко прекратяване грябва да бъде изготвено в писмена форма.
От направената в договора препратка към разпоредбите на Гражданския кодекс на Федерална република Германия следва извод, че страните са избрали за приложимо към същия правото на тази държава, което становище поддържа и ищеца, чрез процесуалния си представител. Същият извод следва и от разпоредбите на чл. 96 ал. 2 от КМПЧ, тъй като във ФРГ е мястото, където работникът - ответник е полагал своя труд, а дружеството - ищец извършва своята дейност.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 43 от КМЧП съдът установи служебно разпоредбите на Гражданския кодекс на ФРГ /Burgerliches Gesetzbuch (BGB)/, приложими към прекратяването на трудовия договор, публикуван на интернет- страницата hHps://\v\vAv.gesetze-im-internet.de, която е публично известен легитимен източник за законодателството на ФРГ. Съдът възприема довода на процесуалния представител на ищеца, че при твърдения за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, работникът-ответник следва да сезира съдилищата във ФРГ с иск за обявяване на уволнението му за незаконно. За нуждите на настоящото производство е необходимо да се установи единствено наличието на твърдяното в исковата молба прекратяване на сключения между страните трудов договор, което означава обективирано под някаква форма волеизявление на едната или на двете страни по процесиия договор. Затова съдът взема предвид само тези норми на Гражданския кодекс на ФРГ (BGB). уреждащи формата за действителност на прекратяването, а не и тези, регламентиращи предпоставките, при които работодателят може да прекрати трудовия договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 623 от Гражданския кодекс едностранното или двустранното /по взаимно съгласие/ прекратяване на трудовите правоотношения трябва да бъде в писмена форма, за да бъде действително, като се изключва електронната форма. Същото правило е възпроизведено и в представения по делото грудов договор. Съгласно чл. 126 от Гражданския кодекс на ФРГ. ако законът изисква писмена форма, документът трябва да бъде подписан от неговия издател чрез собственоръчно изписване на името му или чрез нотариално заверен ръчен знак /съкратен подпис/.
Представеното по делото удостоверение не представлява изявление на представляващия дружеството В.М. до ответника Н.И., с което работодателят прекратява сключения между страните трудов договор. Този документ не носи и подпис на представляващия дружеството. Следователно от него не се установява прекратяване на трудовото правоотношение между страните в писмена форма, уговорена между тях и предписана от приложимия закон като форма за валидност /съответно и за доказване/. Допълнително съдът констатира, че в представеното удостоверение е посочена различна дата на начало на трудовите правоотношения /01.10.2018 г./ от тази. коя го е уговорена между страните в договора /08.10.2018 г./.
Извън обсъжданото удостоверение, други доказателства за прекратяване на трудовия договор не са представени. И тъй като обстоятелствата, на които се основават предявените искове, се съсредоточават именно върху това останало недоказано твърдение за прекратен трудов договор между страните, то съдът приема, че ответникът успешно доказа възражението си. състоящо се в наличие на правно основание за получаване на преведената му на 05.04.2019 г. сума в размер на 848.82 евро. а именно - сключеният между него и ищеца трудов договор от 05.10.2018 г., продължил да действа между страните по него и към датата на извършеното плащане, съобразно представените по делото доказателства.
Обстоятелството, чс в действителност ответникът не е положил труд през м. март 2019 г. и по тази причина не му се дължи възнаграждение за този месец, е от значение при разглеждане изпълнението на договорните отношения между страните, но това означава претенцията за връщане на процесната сума да бъде предявена на друго основание и с нарочен иск, с какъвто в случая съдът не е сезиран. Затова и останалите събрани в производството доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не са необходими за установяване на факгите и обстоятелствата от предмета на доказване, с оглед релевираната искова претенция.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск за осъждане на ответника да заплати ма ищеца сумата 848.82 евро. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Уважаването на предявените акцесорни искове за мораторна лихва в размер на 32,74 лева за периода от 23.08.2019 г. до 01.11.2019 г. и за сумата 317.49 лева. представляваща направени разходи за извършване на заверки, легализация, поставяне на апостил и преводачески услуги, е в зависимост от уважаването или отхвърлянето на главния иск. като с оглед отхърлянето на същия, тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78. ал. 3 от ГПК. ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в производството в размер на 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /на л. 40 от делото/. Направените от ищеца разноски оставал в негова тежест.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГБМХ", търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Федерална република Германия, с per. № HRB 765592. със седалище и адрес на управление Германия, гр. Блаубойрен. ул. "Марктщрасе" № 18. представлявано от управителя В.М., с пълномощник адвокат М.М., против Н.Т.И., ЕГН:**********, с адрес ***, с пълномощник адвокат И.Ж.. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 848,82 евро с левова равностойност по курс на БНБ 1 660,15 лева. представляваща извършен банков превод на заплата към ответника, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда - 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 32,74 лева. представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2019 г. до 01.11.2019 г., както и сумата 317,49 лева. представляващи направени от ищеца разноски за извършване на заверки, легализация, поставяне на апостил и преводачески услуги, като неоснователни и недоказани.
' ОСЪЖДА „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГБМХ" търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Федерална република Германия, с per. № IIRB 765592. със седалище и адрес на управление Германия, гр. Блаубойрен, ул. "Марктщрасе" № 18. представлявано от управителя В.М., да заплати на Н.Т.И.. ЕГН:**********, с адрес ***, направените разноски по делото в размер на 300,00 лв„ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Направените от ищеца разноски остават за негова сметка.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
съобщаването му на с граните.