№ 129
гр. София, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20221800500939 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 158/27.09.2022 г., постановено по гр. д. № 4/2020 г. по
описа на РС – Самоков, е осъдена ОДМВР - София да плати на К. С. Б. сумата
от 1663 лв., представляваща неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 03.01.2017 г. – 03.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.01.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното плащане, както и сумата от 250 лв., представляваща
мораторна лихва за забава на всяка от дължимите суми за извънреден труд,
сформирани за всяко тримесечие, за период от 1-во число на месеца, следващ
месеца на настъпване на изискуемостта на плащането на този извънреден
труд до датата 03.01.2020 г. Присъдени са и разноски.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано
по въззивна жалба на ОДМВР - София срещу горното решение в
осъдителните му части. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че
през процесния период ищецът бил положил 252.82 часа извънреден труд,
който не е заплатен и е дължим, както и че са приложими разпоредбите на
НСОРЗ. Позовава се на разпоредбата на чл. 179, ал. 4 ЗМВР, съгласно която
извън допълнителните възнаграждения по aл. 1 и по чл. 178, ал. 1 от закона на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР, като счита, че тя ограничава прилагането на общото
1
трудово законодателство по отношение на държавни служители - полицейски
органи. Прави изводи въз основа на специфичния статут на служителите в
системата на МВР. Намира, че не е налице възприетата от
първоинстанционния съд непълнота в законодателството, откъдето прави
извод, че не следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ. Оспорва
възможността за определяне на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в МВР, като изрично ги разграничава от служителите по трудово
правоотношение. Подчертава разликата между допълнително възнаграждение
за извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд. Черпи
аргументи от чл. 143, ал. 1 КТ и писмо № 94-4103/22.07.2014 г. на МТСП,
съгласно които, получените при преизчисляване на нощен в дневен труд
часове не са извънреден труд и не следва да се посочват като такъв. Счита, че
в случая не е установено полагане на извънреден труд от ищеца и съответно
неговото незаплащане. Анализира разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ и условията
за нейната приложимост, както и тълкува понятията дневен и нощен труд.
Прави извод, че ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута
на държавните служители в МВР, като не ги дискриминира, а им дава
допълнителни привилегии и права с оглед спецификата на извършваната от
тях работа.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят се представлява от юрк. И., която поддържа жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
не се явява. Представлява се от адв. С., който оспорва жалбата. Представя
писмени бележки, в които анализира решението по дело С-262/2020 на СЕС и
разпоредби от Директива 2003/88, обосновава, че е налице празнота в
законодателството и излага извод за допустимост на едновременното
прилагане на две различни основания за изплащане на допълнителни
възнаграждения – НСОРЗ и специалните наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка са описани коректно и изчерпателно в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята
2
правораздавателна власт.
Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни
такива, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените искове.
По съществото на правния спор въззивната инстанция намира следното:
Легалните определения за нощен труд и извънреден труд се съдържат в
разпоредбите на чл. 140, ал. 2 КТ и чл. 143, ал. 1 КТ. Съгласно първата от тях
нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч., а за работници и
служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20.00 ч. до 06.00 ч.
Съгласно втората от така цитираните разпоредби извънреден е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. При това извънредният труд е
допустим само по изключение, докато нощният труд е принципно допустим,
но е съчетан с мерки за ограничаване на неблагоприятното му влияние върху
работника или служителя. Същевременно, от разпоредбите на чл. 7 и чл. 8
НСОРЗ е видно, че както за нощния, така и за извънредния труд, се заплаща
възнаграждение в по-висок размер в сравнение с дневния. Това означава, че
подходът за възмездяване на работника или служителя, полагащ нощен или
извънреден труд, е принципно еднакъв, а различните начини, по които се
изчислява това възнаграждение съгласно чл. 7 и чл. 8 НСОРЗ са израз на
конкретна законодателна преценка.
Налице е и специална нормативна регламентация, касаеща заплащането
на труда на държавните служители от системата на МВР: разпоредбата на чл.
176 ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, а сред предвидените допълнителни
възнаграждения са и тези за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР) и за
нощен труд (чл. 179, ал. 1 ЗМВР), което означава, че и този специален закон
възприема принципно идентичен подход в тези две хипотези.
Отделно от това, през процесния период (03.01.2017 г. – 03.01.2020 г.) е
действала редакцията от ДВ, бр. 81 от 2016 г. на разпоредбите на чл. 187, ал.
5-7 ЗМВР, съгласно която работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
3
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на
смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
В случая страните не спорят, че ищецът е полагал труд на смени, поради
което горните разпоредби са относими към настоящия казус. При това
съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в редакцията й от процесния период работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
На последно място съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР (в редакцията й,
действала през процесния период), редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от нея държавните служители от
МВР може да полагат труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а, съгласно чл. 31 от тази наредба отработеното време през този
период се отчита с протокол. Наредбата не урежда хипотезата на
трансформиране на нощен труд в дневен, но такава възможност може да се
обоснове с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, съгласно която държавните
служители, полагащи труд за времето между 22:00 ч. и 06:00 ч., се ползват
със специалната закрила по КТ. Затова съдът намира, че щом в специалния
ЗМВР (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 60 от 2020 г.)
и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, липсва изрично правило за
отчитане на нощния труд, няма пречка при сумирано отчитане на работното
време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, да се
прилагат субсидиарно подзаконовите нормативни актове по прилагането на
КТ, вкл. чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Обратното тълкуване би означавало да се
допуснат различни системи на отчитане на нощния труд, полаган от
4
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, което би
довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл.
6 от Конституцията на Република България и чл. 14 КЗПЧОС.
Във връзка с горното съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателя, че ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно
статута на държавните служители в МВР, като не ги дискриминира, а им дава
допълнителни привилегии и права, с оглед спецификата на извършваната от
тях работа, поради което нямало основание, те да се ползват от общите
привилегии на КТ и НСОРЗ при полагане на нощен и/или извънреден труд.
Наистина ЗМВР и КСО съдържат редица компенсаторни механизми (напр.
допълнително възнаграждение за прослужено време, по-продължителен
основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, по-благоприятни условия за придобиване право
на пенсия), но следва да се има предвид, че всички те са общи, а не
специфични, т. е. касаят всички служители в системата на МВР, независимо
дали полагат нощен труд или не. От друга страна предмет на настоящото
производство е именно заплащане на нощен труд, който не се компенсира
пряко от цитираните по- горе правни възможности. Поради това и с оглед
цитираната по- горе разпоредба на чл. 188, ал. 2 ЗМВР настоящият съдебен
състав намира, че прилагането на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд е основателно.
По- конкретно тази разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Следователно, приложимият
коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (доколкото през
исковия период в ЗМВР не е имало разпоредба, аналогична на сега
съществуващата такава по чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗМВР, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време, а при празнота в специалния закон по този
въпрос следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта
5
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа).
Съдът намира, че така обоснованият подход на изчисление съответства
на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., съгласно което не
се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да компенсират особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Именно такава компенсация за полагания от ищеца нощен труд е
определеното парично допълнително възнаграждение по посочения по- горе
ред.
В същия смисъл са и мотивите по втория въпрос, на който отговаря така
цитираното решение на СЕС, съгласно които „ако не е основана на обективен
и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел“.
По така изложените съображения, обжалваното решение е правилно в
обжалваните му части и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане в полза на
въззиваемия следва да се присъдят направените от него разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 260 лв. –
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението. Видно от датата на
представения договор за правна защита и съдействие, той е сключен на
08.02.2023 г., т. е. след измененията на НМРАВ от ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.
Съгласно актуалната редакция на чл. 7, ал. 2 НМРАВ минималното
възнаграждение за защитавания в производството материален интерес е в
6
размер на 491.30 лв., а платеното в случая възнаграждение е дори под този
минимален размер.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/27.09.2022 г., постановено по гр. д.
№ 4/2020 г. по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА ОДМВР - София с ЕИК ********* да плати на К. С. Б. с
ЕГН ********** разноски във въззивното производство в размер на 260 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7