Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.05.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през 2018 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13207
по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 173389 от 17.07.2017 г., постановено по гр.д. № 50670/2015 г. на СРС, 58
състав, са е отхвърлени предявените от
Б.Х.К. срещу БТВ М.Г.АД, искове с основание чл. 128 от КТ,
вр. чл. 6 ал.1 т.2 от Наредба за Структурата и организацията на работната
заплата вр. Политика на СМЕ за възнагражденията на ръководните служители и
описание на бонусна програма и Правила за заплащане на сумата 490 605 лева, представляваща неплатена част от дължим
целеви бонус за 2013г., със законната лихва от 26.08.2015 г., иск с основание чл.86, ал.1 ЗЗД - мораторна лихва върху
посочената сума, в размер 69 641,79 лева за
периода от 04.04.2014г. до 25.08.2015г., иск с основание чл. 128 от КТ вр. чл. 6 ал.1 т.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата вр. чл. 2а ал.2 от Анекс от
4.09.2008 г. за
заплащане на сумата 34 931
щатски долара,
представляваща бонус за промяна на контрол, със законната лихва от 26.08.2015
г. и иск с основание чл.86, ал.1 ЗЗД - мораторна лихва върху
посочената главница в размер 6831, 02 щатски долара за
периода от 30.09.2013г. до 25.08.2015г. С решението първоинстанционният съд се е роизнесъл и
относно разносикте, като е отхвърлил искането на
ищеца за разноски по делото по
чл. 78 ал. 1 от ГПК, и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за адвокатска защита в размер на 23463,60 лв.
Това решение е обжалвано
в срок от ищеца Б.Х.К. с доводи за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния
закон, на материалния закон и необоснованост. Оплакванията относно нарушение на
процесуалния закон се отнасят до допускане и събиране на доказателствата по
делото, в частност недопускане на всички поискани от ищеца доказателства,
неразпределяне на доказателствената тежест по всички доводи на ищеца, в
частност относно установяване на факта дали „Б.М.Г.“ ЕАД (БТВ) и едноличният акционер на
дружеството принадлежат към групата „С.Ю.М.Е.“ ЛТД („СМЕ“) и дали е намален на 50% бюджета
на бонусите за 2013 г. Твърди се противоречие по този
въпрос в обжалваното решение : по първия главен иск за заплащане в пълен размер
на годишния целеви бонус съдът
бил приел за установено обстоятелството, че „Б.М.Г.“
ЕАД (БТВ) и едноличният акционер на дружеството принадлежат към групата „С.Ю.М.Е.“
ЛТД („СМЕ“), а в мотивите си по втория предявен иск – за заплащане на бонус за промяна
на контрол съдът е приел, че поради недоказаност на същия този факт от страна
на ищеца, искът следва да се отхвърли. Отделно от това се твърди, че първоинстанционният съд не
е обсъдил всички събрани по делото доказателства, и обратно - приел е за
доказани факти за които няма доказателства по делото, респ. превратно и
неправилно е преценявал събраните по делото доказателства, довело и до
необоснованост на решението.
По първия главен иск за заплащане в пълен
размер на годишния целеви бонус (ГЦБ) и акцесорния му иск за лихви за
забава, се
излагат оплаквания, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че общият фонд за бонуси, платими по отношение на
годишните бонуси на ръководните служители в групата на ответника, е ограничен
до 50 % от предвидения и одобрен в бюджета на ответника за 2013 г. размер от 2 508 805 лева, обратно на установеното чрез експертизата на вещото лице и
свидетелските показания на А.П., че бюджетът за бонуси за
2013 г. е приет от Управителния съвет на ответника въз основа на одобрение от
Борда на директорите на СМЕ през декември 2012 г. в пълен размер от 2 508 805
лева, гарантиращ
изплащане на 100 % от ГЦБ на ръководните служители на БТВ, че СРС необосновано
е кредитирал е-мейл кореспонденцията на К.Н.до ответното дружество тъй като не
е доказано същата да е част от
управителни органи на БТВ М.Г., а като директор човешки ресурси на СМЕ не е
член на Консултативния
комитет по компенсациите - който е органът упражняващ контрол върху
еднаквото прилагане на политиките на СМЕ във всичките им дружества и определящо
годишните цели, а за
2013 г. няма доказателства какви са определените годишни цели. Счита още
въззивникът, че СРС е основал решаващите си изводи на писмените
доказателства: имейл кореспонденцията между К.М.и П.С.от 26-27.03.2014 г. г.; имейл от К.Н.от
23.11.2012 г./1:42, имейл от К.Н.от 13.12.2013 г., 1:27,
имейл от С.П.от 27.09.2013 г./11:46 ч. и прикачените към този имейл Вътрешни правила за разпределение на правомощия (delegation of authorities), които документи е приел да не удостоверяват валидно взето решение от
компетентен орган според Политиката или договорките на страните, а самата
Политика според ищеца изисквала одобрение на Консултативния комитет единствено
при „плащане (...), което надвишава размера на
планирания фонд за бонуси “ . Възразява още въззивникът-ищец, че по делото също не било доказано
валидно взето решение за за
бюджетиране на бонусите в намален размер от 50 %, поради заявено от него оспорване
на доказателствената стойност на представените
от ответника т.нар. „вътрешни правила“ за разпределяне на правомощията, които не
отговаряли на изискванията на чл. 180 и чл. 181 от ГПК и не представлява годен за целите на
доказването частен документ, съдържащ
реквизитите, изискуеми по закон, а именно автор, подпис на
автора и достоверна дата.
Отделно от това въззивникът-ищец счита относно иска за заплащане на ГЦБ, че
ответникът не може да черпи права от непоставянето на количествени цели за 2013
г.- за което не се спорело, а и наличието на поставени и/или
изпълнени качествени цели се явявало ирелевантно за дължимостта
на увеличения ГЦБ до 200%, тъй като при преизпълнение единствено на заложените количествени
цели съгласно Политиката от 100% до 120% (т.е. при
преизпълнение) на количествените цели, ищецът има право да получи между 100% и
200% частта от размера на целия ГЦБ, а по делото било доказано преизпълнение
160 % на количествените цели с на Доклада № 24/14.01.2014 г. към Решението на УС на ответното дружество от същата
дата, което пораждало правото на ищеца на увеличения ГЦБ в горна граница, а именно 200% от ГЦБ,
съгласно уговорката между страните за приемането на Политиката.
По
отношение на втория
обективно кумулативно съединен главен иск за вземане
за неизплатен бонус за промяна на контрол (БПК), и акцесорния му иск
за лихви за забава, въззивникът-ищец, освен вече изложеното по-горе нарушение на
процесуалните правила по доклада и доказателсвената тежест и вътрещшно
противоречие в мотивите, се оплаква и от прието в нарушение на процедурните
правила от СРС, едва с решението по същество, наличие на неяснота относно тази
искова претенция, каквато в действителност нямало. Твърди, че с исковата молба ясно е посочено
как е формирана тази искова претенция и че тя е основана не на твърдението, че
„.. е на лице промяна на
контрол при прехвърляне на акции или промяна на решаващо влияние вътре в
групата компании(...) , а на твърдението, че „Промяна на контрол означава(...) пряко или косвено придобиване на права, включително въз основа
на договор, които осигуряват възможността за упражняване на решаващо влияние
върху състава, гласуването или решенията на органите на Работодателя”
(т. 2 от стр. 3 от Анекса от 04.09.2008 г. към трудовия договор), каквато
промяна била доказана по делото, а именно, че „Т.У.“ е придобило решаващ глас и е станало
основен акционер на дружеството С.Ю.М.Е. ЛТД (в качеството си на краен
действителен собственик на СМЕ групата от дружества, част която е БТВ). Счита, че като е пропуснал в
нарушение на съдопроизводствените правила да съобрази твърденията с исковата
молба и събраното по делото
доказателство- по-специално публичната
информация, включително разпечатка от вестник Труд, съдържаща интервю на
изпълнителния директор на БТВ към м. юли 2014 г., което установява, че през
2013 г. е настъпила промяна на контрола в дружеството-майка и съответно при ответника,
като новият собственик не принадлежи към групата дружества Н.К., първоинстанционният съд е нарушил императивната правна норма на чл. 236, ал. 2 от ГПК, и така е
достигнал до неправилен извод за неоснователност и недоказаност на този главен
иск . Счита, че този БПК се дължи всеки път, когато е налице промяна на
контрола, а не еднократно. Направеното от ищеца с въззивната жалба
доказателствено искане, основано на чл. 266, ал. 3 от ГПК, е уважено от въззивния съд. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение
и се постанови от въззивната инстанция решение, с което исковете да се уважат
изцяло исковете, заедно със заплащане на всички разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
Ответникът
„БТВ М.Г.“ ЕАД оспорва въззивната
жалба с писмен отговор, с възраженията, че с първоинстанционното решение не са
били допуснати сочените от въззивника-ищец нарушения на процесуалния закон,
нито необоснованост, а относно неправилно приложение на материалния закон с въззивната жалба нямало конкретни
оплаквания. Относно материалноправните
предпоставки за дължимост на ГЦБ в пълен размер или в увеличен размер
възразява, че съгласно представената от самия ищец Политика на СМЕ за
възнаграждения на ръководни служители, тя не създавала за тях сигурен и регулярен предвидим
доход с установен размер, а правна възможност, поставена в зависимост от
определени предпоставки и дискреционната преценка на работодателя, а самата
Политика била вътрешен акт на групата, към която принадлежи ответното
дружество, целяща да задържи на работа ръководните си служители чрез предвидени
в нея допълнителни приходи за тях, извън дължимото им трудово възнаграждение за
заеманата длъжност. В този смисъл ГЦБ не бил безусловно „дължим“, а опционен, в размер на нивото
на ищеца (ниво 3) от 33% до 75 % от основното му годишно възнаграждение,
ако
са изпълнени и други предпоставки от действащата към съответния момент
политика. Счита, че на ищеца не се дължи гарантирано ГЦБ в максимален размер от
100% за 2013 г., а само ако са постигнати предварително зададените количествени и
качествени (индивидуални) цели, и по преценка на работодателя съобразно
конкретния принос на ищеца за тяхното постигане и по препоръката на прекия му
ръководител, както предвижда Политиката. Възразява, че за 2013 г.
липсва
както изрично определяне на количествени цели, т.е. формулиране на целен
финансов резултат за „Б.м.г.“ ЕАД, така и определяне на качествените (индивидуални)
цели за ищеца, от една страна, а от друга страна- че е налице валидно взето
решение на групово ниво –ниво СМЕ, за 2013 г. на ръководните служители на
ответното дружество като част от групата,
да бъдат изплатени именно 50 % от възможния максимален размер на бонуса
(50 % от 75% за ищеца), потвърдено на групово ниво от тогавашния Изпълнителен
директор на СМЕ К.М.), видно от електронната кореспонденция между него и П.С.(изпълнителен директор на ответното дружество понастоящем). Възразява, че след като на ищеца е било заплатено
от ответното дружество при прекратяване на трудовия договор допълнително
възнаграждение за ГЦБ в размер на 50% до 75 % от основното му годишно
възнаграждение, за което имало валидно решение на групово ниво, ответникът е
изпълнил задълженията си по цитираната Политика и не дължи на ищеца повече от
вече платеното. Намира за необосновани с доказателствата по делото, оплакванията
по въззивната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че
не било доказано по делото „решението на управителния съвет на
дружеството-ответник от 14.01.2014 за разпределяне на бонуси на ръководните
служители /включително на ищеца като член на управителния съвет/ да
е било одобрено от „Консултативния комитет“ или от
Надзорния съвет на дружеството-ответник.“. Намира, че по този въпрос
първоинстанционния съд изцяло се е съобразил със съдържанието на Политиката,
което е цитирал точно в смисъла им, че единствено Комитетът по възнагражденията
има право да определи бонуса, доколкото именно той се създава като орган с
Политиката, към него се насочва препоръката на прекия ръководител за определяне на бонус (стр.
2 от Описание на бонусната програма), а дори и за най-висшите служители от ниво
0 и 1 (какъвто въззивникът не бил) изрично било предвидено окончателно
одобрение отново от него. Счита, че правомощията на ръководствата на отделните компании изобщо не
са коментирани в Политиката, извън задълженията на ръководителите и директорите
да препоръчват служителите и бонусите им. Възразява по допустимостта
и доказателствената стойност на писмения текст на решение на УС на ответното
дружество от 14.01.2014г. и доклад към него, и свидетелските показания на свид.Пенчев-счита,
че спрямо ответника не може да се приложи чл.161 от ГПК относно решението на
УС, а свид.Пенчев намира за заинтересован
поради факта, че същият-като вече бивш служител, води аналигично дело с ответника.
По отношение иска за вземане
за неизплатен бонус за промяна на контрол (БПК) ответникът счита, че с
обжалваното решение не е допуснато нарушение на процесуалните правила, макар и
да не е обсъдена изрично разпечатката от в. Труд. Излага съображения, че
прекратяването на споразумение за гласуване от 2013 г. (при което основният
акционер в СМЕ „Т.У.“ придобивал право на пълен глас по отношение на всичките
си акции от капитала на СМЕ), не попадало в дефиниция за „промяна на контрол“
по чл. 2а от Анекса към договора от 2008 г., който текст изрично пояснявал, че „няма
да е налице промяна на контрол при прехвърляне на акции или промяна на решаващо
влияние вътре в групата компании, които в настоящия момент се контролират и
които в бъдеще ще се контролират от съществуващия краен действителен
собственик. Отделно
от това счита, че съгласно чл.2а (2) във връзка с (1) от Анекса към договора от
2008 г., бонусът за промяна на контрол е платим еднократно за конкретното трудово правоотношение, такъв е
бил изплатен вече веднъж на
ищеца през 2010 г. , тъй като логическо тълкуване на цитираните текстове сочело,
че в предвиденият срок от 2 години от сключване на Анекса имало възможност за еднократно
плащане на единия от двата бонуса, като в случая той вече е изплатен през 2010г.
на ищеца. Моли да се
потвърди обжалваното решение изцяло, прави искане за разноските за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, и
възражениятана ответната страна по тях, намира следното по предмета на
въззивното производство:
Ищецът
Б.Х.К. твърди, че работил при ответника „БТВ М.Г.“ ЕАД, по силата на трудов договор от 19.06.2000г., изменян впоследствие с
анекси от 01.07.2008 г., 04.09.2008 г., 20.10.2010г. и 01.06.2011 г., последно на длъжност „Финансов
директор“. На 04.06.2014г. договорът бил прекратен едностранно от работодателя
на основание чл. 328, ал.2 от КТ, и към този момент нетният месечен размер на
трудовото възнаграждение на ищеца бил размер 36 341,12 лева за заеманата
длъжност „Финансов директор“.
Ищецът
твърди, ответникът е част от групата С.Ю.М.Е. LTD (СМЕ). Твърди, че
вътрешните политики на СМЕ били приложими за всички дружества от групата. На 20.10.2010
г., страните по трудовия договор сключили Анекс, с чл.3,ал.1 от който уговорили,
че считано от 01.09.2010 г., ще се прилага одобрената с резолюция на Надзорния
съвет „Политика на СМЕ за възнагражденията на ръководните служители“ /наричана
по- долу „Политиката за възнагражденията“/. В чл. 3 ал.2 от същия Анекс страните
уговорили ищецът да получава, според годишното си представяне, допълнително
годишно възнаграждение (годишен целеви
бонус-ГЦБ), определено за ниво 4 за
длъжността „Заместник финансов директор“, а съгласно Анекс от 1.06.2011 г. , ищецът
заел длъжността „Финансов директор“, с което и нивото за определяна на годишния
целеви бонус било изменено на ниво 3, еквивалентно на ниво 0 в „Политиката за
възнагражденията“. Конкретният размер на ГЦБ следвало да се определя от
обективни критерии – от предвидените в годишния бюджет на работодателя средства
за бонусиране и от заложените цели на работодателя, и на второ място от индивидуалните цели на служителя, съгласувани с
работодателя.
Твърди се от ищеца, че съгласно „Политиката на
възнагражденията“, размерът на ГЦБ се определял от Комитета по възнагражденията
на СМЕ по предложение на Консултативния комитет към Комитета по
възнагражденията на СМЕ за съответната календарна година. Така определеният
размер на бонусите се предвиждал от ответника в бюджета за следващата година.
Ищецът твърди, че в периода 2010-2013 г. предвиденият в бюджета размер на
годишен целеви бонус за ръководните служители от различните нива бил изплащан в
пълен размер, обикновено до 31 март на следващата година, при условие, че
количествените и качествените цели са били изпълнени. Начинът на определяне на ГЦБ
за управленски служители ниво 3 бил в размер до 75 процента от индивидуалната
годишна заплата, и съдържал паричното остойностяване на постигнатите финансови
и оперативни цели на БТВ /количествени цели/ и постигнатите индивидуални цели на служителя/качествени цели/.
Количествени цели имали по- голяма тежест - 75 % от ГЦБ, а качествените цели по- малка тежест - 25 % от ГЦБ.
Твърди още ищецът, че като последица от смяна на
собствеността в СМЕ, през периода 2013-2014 г. настъпили промени в управлението
както на СМЕ, така и на почти целия състав на Комитета по възнагражденията на
СМЕ, така и в управлението на дружеството-ответник по исковете. По тази
причина, при поставяне на количествените цели за 2013 г. изрично било
подчертано от Комитета по възнагражденията на СМЕ, че количествените цели били
основните и единствени цели за постигане и че единствено на база на тях щял да
се определя размерът на ГЦБ за 2013 г., а и били посочени по-късно от
обичайното-едва м.септемврви 2013 г. Количествените цели по отношение на БТВ
били предадени на изпълнителния директор към 2013 г. - В.П., от директора
„Човешки ресурси“ на СМЕ А.Ч., а тя от своя страна ги предала на ръководния
персонал. Съгласно тях, за 2013г. единствено приложими към определяне на ГЦБ били
количествените цели. Ищецът твърди, че индивидуални цели не били определяни на
никой от ръководните служители за 2013 г. Това станало известно на ищеца във
връзка със запитване на прекия му ръководител г-жа В.П. до директора Човешки ресурси на СМЕ и член на Комитета по
възнагражденията, и отговорът бил, че
Комитетът по възнагражденията на СМЕ, на свое заседание за определяне целите на
БТВ за 2013 г., с оглед извършените копроративни промени в СМЕ през 2013г., бил
заложил единствено количествени цели.
Ищецът
твърди, че при изпълнение на количествените цели между 100 % и 120 % , се дължи
ГЦБ, отнасящ се до количествените цели, в удвоен размер. Твърди, че
количествените цели, зададени пред БТВ за 2013 г. - OIBDA и формиран
свободен паричен поток, били преизпълнени. Това преизпълнение било отразено в
годишния консолидиран финансов отчет на СМЕ, публикуван на страницата на
Националната асоциация на дилърите на ценни книжа, който отчет отразява
финансовите резултати на всички дружества в групата на СМЕ, включително на БТВ.
Въпреки непоставянето на индивидуални/качествени цели на ръководния екип за
2013 г., ищецът намира, че ответникът като работодател не може да извлича
благоприятни за себе си последици от това неизпълнение на договорено задължение
като не изплаща дължимата част от ГЦБ за качествени цели- 25% от ГЦБ, и му
дължи и тази част, при това в двоен размер. Аргументи за това ищецът извежда
от предходна такава ситуация в групата
през 2010 г. - смяна на собственоста, когато също не били поставяни индивидуални
цели и била отчитана само препоръката на прекия ръководител за справяне с
работата. След като с решение на УС на ответното дружество от 14.01.2014 г.
прекият ръководител на ищеца и член на УС тогава В.П., е дала препоръка да се
изплатят на всички ръководни служители ГЦБ 100%, то и работата му била оценена
положително, още повече че изпълнението на задълженията по заеманата от ищеца
длъжност през 2013 г. е довела до
положителен финансов резуртата за дружеството, т.е. ищецът е изпълнил и
качествените цели, произтичащи именно от заеманата от него длъжност, сочещо на
неговия личен принос. По тези доводи намира, предвид и преизпълнението на
заложените за 2013 г. цели, че му се дължи от ответника удвоения размер на
двата компонента от ГЦБ – 75% за количествени цели и 25% за качествени цели,,
или 2х75% от годишната заплата, общо сумата 654 140лв. От тази дължима
сума ответникът заплатил на ищеца при прекратяване на трудовия договор само
163 535лв., и остава да му дължи още 490 605 лв. остатък от удвоения размер
на ГЦБ. За тази сума предявява първия
главен иск, наред с което иска ответникът да му заплати и 69 641,79 лв.
мораторна лихва за забавено плащане върху тази главница от 04.04.2014г. до
подаване на исковата молба.
Наред
с това ищецът Б.К. твърди, че с чл.2а, ал.2 от Анекс от 04.09.2008г. към
трудовия договор, страните са уговорили право на бонус за ищеца за промяна на
контрол (БПК). Твърди се, че
такова основание е настъпило на 30.09.2013г., когато е настъпила промяна в
контрола на дружеството-майка на работодателя. Вследствие на прекратяване на
споразумение за гласуване, основният акционер Т.У. /Time Warner в
СМЕ придобил пълно право на глас по отношение на всичките си акции,
представляващи 49,8 процента от капитала на СМЕ. По този начин „Т.У.“ придобил
възможността да упражнява значително въздействие по отношение вземането на
решения, избора на ръководен персонал на дружествата от групата на СМЕ, поради
което и съобразно уговореното в посочения анекс, на ищеца се дължал и бонус за
промяна на контрол, в размер 34 931 щатски долара, който бонус не му бил заплатен от ответника. За тази
главница иска да се осъди ответникът да му я заплати, както и да му заплати и
6 831,02 щатски долара мораторна лихва за забава върху нея от 30.09.2013
г. до подаване на исковата молба. Претендира още ищецът и законната лихва за
забава от подаване на исковата молба до плащането върху сумите по главниците по
двата главни иска.
Ответникът
БТВ М.Г.ЕАД оспорва исковете. Признава, че между страните е съществувало
трудово правоотношение в периода и за длъжностите, посочени от ищеца, както и
съдържанието на анексите към трудовия договор, вкл. и на „Политиките на
възнагражденията“ на СМЕ . Не оспорва размера на последното нетно трудово
възнаграждение и посоченото ниво 3 за длъжносттта на ищеца съгласно „Политиките на възнагражденията“, приложимо
при определяне на ГЦБ, респ. и на годишния размер на трудовото възнаграждение
на ищеца, както е посочен ви сковата молба. По отношение на първата претенция -
за ГЦБ, ответното дружество възразява, че този бонус се определял изцяло по
преценка на работодателя, а посочената Политика на възнагражденията имала
характер на вътрешен акт на работодателя на централно ниво на групата СМЕ,
която политика можела да се променя само на групово ниво, и препращането към
тази политика в индивидуалния трудов договор с ищеца нямала обвързващ характер
за конкретния работодател БТВ М.Г., тъй като последният не можел да гарантира
на служителя, че Политиката няма да се промени на групово ниво. Наред с това
възразява, че съгласно Политиката на възнагражденията, се сочели максималния размер на бонуса, т.е.
не съществува задължение за плащане в
максимален размер, а конкретния размер се определял, ако са изпълнени и други
предпроставки според постигнатите резултати от дружеството, преценката на
работодателя за приноса на конкретния ръководен служител, което сочело, че този
бонус не е във фиксиран максимален размер.
Възразява,
че за 2013 г. е взето решение на групово ниво, в рамките на дискреционното
правомощие на работодателя, да се изплащат 50% от възможния максимален размер
на ГЦБ (за ищеца 50% от
75% от годишниото му възнаграждение) за
което имало кореспонденция между изп.директор на ответника П.С.и изп.директор
на СМЕ към 2014 г. К.М.. Отделно от това възразява, че след като за 2013 г. не
били поставяни лични цели на ръководните служители (т.нар. качествени цели като компонент от ГЦБ), която преценка била по целесъобразност и не
подлежала на съдебен контрол, на ищецът няма основание да му се определя ГЦБ в
максимален размер, а личният принос на ищеца за постигане на постаневите цели
пред ответното дружество били част от задълженията му по длъжностна
характеристика, и за тях не се дължи ГЦБ съгласно Политиката на
възнагражденията. Твърди, че на ищеца е
бил изплатен така определения размер от 50 % от дължимия му съгласно политиката
ГЦБ (който се определя на 75 % от годишното му трудово
възнаграждение) и не му се дължи нищо от
ответника, което правело и искът за тази главница неоснователен.
По
отношение на втората претенция - за заплащане на бонус за промяна на контрол,
се твърди, че посоченото от ищеца основание за плащане на такъв бонус
/прекратяване на споразумение за гласуване, при което основният акционер Т.У. в
СМЕ придобива право на пълен глас по отношение на всичките си акции от капитала
на СМЕ/ не попадало в хипотезата на уговорката, тъй като не представлявало
промяна на контрол, по смисъла на чл. 2а от анекса към трудовия договор и
даденото в същия анекс изрично разяснение кога няма да е налице промяна на
контрол. Наред с това възразява, че по силата на същия анекс се дължи
еднократно бонус за промяна на контрол съгласно чл.2а (2) вр. (1) предвиждащ че
бонус за ангажимент и промяна на контрол се дължи вместо бонус ангажимент в
случая че служителят не е прекратил трудовия си договор в срок от 2 години от сключване на Анекса,
т.е. срокът от 2 години от сключване на Анекса предвиждал изплащането
еднократно на единия от двата бонуса .
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявените с исковата молба претенции.
Съобразно на изложените факти и обстоятелства от ищеца, квалификацията
на предявените
главни искове се определя по чл.
128 от КТ вр. чл. 6 ал.1 т.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Претендират
се допълнителни
възнаграждения, които ищецът твърди, че са уговорени чрез трудовия договор и
въведени вътрешни правила в дружеството за стимулиране на ръководните служители
СМЕ Management Compensation Policy .
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е
приел, че ищецът не е доказал, че има право на вземане в претендираните от него
размери. По първия главен иск- за ГЦБ, първоинстанционният съд е приел, че независимо
от доказаното по делото предвиждане в
бюджета на ответното дружество за 2013
г. на 100 % от дължимите бонуси за ръководните служители, и взето решение на
14.01.2014 г. Управителният съвет на дружеството те да се изплатят, не било
доказано, че бюджетът за 2013 г. за бонуси в размер на 2 508 805 лв. е бил
одобрен от борда на директорите на СМЕ през декември 2012 г.-предивд имейл от
23 ноември 2012 г. изпратен от г-жа К.Н.- Ръководител „Човешки ресурси“ на С.Ю.М.Е.сочи
на взето решение за намаляване наполовина на бюджета за 2013 г. за бонуси на
ръководните служители. Отделно от това, при изплащане на бонусите е приле, че
одобрение е следвало да бъде дадено, съобразно Политиките, от „Консултативния
комитет“ по възнагражденията, формиран при СМЕ /стр. 30 от делото/ и целевият
бонус е следвало да бъде определен от „Консултативния комитет“ за всяко лице
/стр. 35 от делото- описание на бонусната програма/. Не се доказва решението на
управителния съвет на дружеството- ответник от 14.01.2014 за разпределяне на
бонуси на ръководните служители /включително на ищеца като член на управителния
съвет/ да е било одобрено от „Консултативния комитет“ по възнагражденията при
СМЕ или от Надзорния съвет на дружеството- ответник съобразно делегацията на
права, и след като на ищеца е заплатена от ответника, на 4.04.2014 г., сумата
от 163 535 лв. бонус за 2013 г., която е 50 процента от дължимия му бонус /до
75 процента от брутната заплата за 2013 г./.По изложените причини, съдът счита,
че претенцията за заплащане на сумата 490 605 лева, представляваща неизплатена
част от дължим целеви бонус за 2013г. е неоснователна и се отхвърля.Претенцията
за лихва е акцесорна и също се отхвърля.
По
отношение на втория главен иск за БПК и приел, че не става ясно на кой от тях
се позовава ищецът, нито как формира размера на претенцията от 34 931 щатски
долара. Приел е, че представените от ищеца доказателства- не сочат, кои са акционерите
на С.Ю.М.Е. и не се установява връзка с едноличния собственик на капитала на
дружеството- ответник, а именно С.Е.Б.Б.В.. Дружество, учредено по правото на
Нидерландия с адрес на управление *** 5В Амстердам IS 1012 Холандия
вписано в търговския регистър при търговската камара с дружествен номер
34385990.
Съобразно изложеното
във въззивната жалба, предметът на въззивна проверка обхваща и спорните по
делото факти и установяването им от СРС, а именно : кой е компетентния орган за
определяне размера на ГЦБ на ищеца и взето ли е валидно решение за това, има ли
валидно взето решение за изплащане на ГЦБ за 2013 г. в размер на 50% за ръководните служители, постигнати ли са
поставените цели пред ответното дружество за 2013 г. и има ли преизпълнение на
същите над 100% - при това 160 % както твърди ищеца, и в този смисъл налице ли
е преизпълнение на показателя за ГЦБ-количествени цели, има ли изпълнение на
показателя качествени цели за ГЦБ и ако
такива не са поставяни, това намалява ли дължимия размер на ГЦБ за 2013г. на
ищеца съгласно Политиката на възнагражденията, има ли предвиден бюджет за 2013 г.
ГЦБ в размер на 100%, налице ли са предпоставките за получаване от ищеца на
удвоения размер на ГЦБ. По отношение на втория главен иск- самостоятелно ли се
дължи БПК, независимо от бонуса за ангажимент, налице ли е предвиденото в този
анекс промяна на контрола и такава ли е промяната от 2013 г. Или пред въззивния
съд остават същите спорни факти и подлежат на установяване праворелевантни
факти като тези пред СРС.
В по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на
решението, въззивният съд намира следното:
По първия главен иск за ГЦБ : По
спора относно характера на Политиката на възнагражденията : съдържанието на документа
Политика на СМЕ за възнагражденията /стр. 28/, както и Описание на бонусната
програма-приложение към нея, представени от ищеца, не са спорни по делото. С
одобряването на Политиката на СМЕ с решение на Надзорния съвет на ответника,
Политиката се явява вътрешен акт на работодателя, с който се определя начина на
изплащане на бонуси за ръководните служители.
Ищецът
е заемал от 20.10.2010г. длъжността „заместник Финансов директор“, а от
01.06.2011 г. „Финансов директор“, и за последната длъжност ищецът попада в
категория служител от ниво 3, еквивалентно на ниво 0 в Политика за
възнагражденията на СМЕ на ръководните служители. За ниво 3 ГЦБ с се определя
от 33% до 75 % от годишната заплата.
Съгласно Политиката на възнагражденията на СМЕ, общата сума на бонусите е
ограничена до размера на фонда за бонуси, който се съ0здава, когато се одобрява
годишния бюджет на дружеството. Всяко плащане на бонуси, което надвишава
размера на планирания фонд за бонуси, трябва да се одобри от Комитета по
възнагражденията на СМЕ (централен орган). За прилагане на Политиката на възнагражденията се
създава и Консултативен комитет по възнагражденията (Консултативен комитет) , който ще одобрява годишните цели ва всеки от
ръководните служители, към които е насочена бонус програмата, вкл. и
финансовите директори по държави, и ще преглежда представянето на тези лица във
връзка с поставените им цели, ще разглежда предложените дискреционни годишни
бонуси за ръководните служители на СМЕ въз основа на препоръка на прекия
ръководител на лицето. Посочено е още в Политиката, че целевият бонус на
ръководните служители ще варира според лицата и ще се определя катко комбинация
от количествени цели (финансови и
оперативни) и качествени цели (индивидуално съобразени), които се описват в приложение А-последното прието по
делото. Посочено е още в Политиката на възнагражденията на СМЕ, че
Консултативният комитет ще реши кой вид и каква комбинация –от количествени и
качествени цели ще бъдат взети под внимание при определяне на целевия бонус на
всеки от ръководните служители на СМЕ. (л.32 от делото на СРС). За количествените цели са посочени примерни
показатели като аудиторен дял, пазарен дял, приходи преди ванъци, такси, лихви,
амортизация (EBITDA), цялостен контрол на
разходите и оперативни и свободни парични потоци , комбинация от приходи-тези
относими към длъжността финансов директор по държави. В случай че
количествените цели са изпълнени между 80-100%, служителят ще има право да
получи от 0-100% от размера на ГЦБ,
относим към количествените цели, а ако изпълнението е 100-120%-тогава има право
да получи от 100-200% от размера на
ГЦБ, относим към количествените цели.
Съобразно
„Описание на бонусната програма“, за ниво 3-съответно надължността на ищеца,
количествените цели са с тежест 50% до 70 %, а останалите проценти по 100 са
тежестта на качествените цели, т.е. от 30% до 50%. , като този остатък се изплаща
само в случай, че лицето изпълни и редица лични цели, поставени от неговия пряк
ръководител (лист 35-36 от делото на СРС). За тези лични цели се сочи, че се поставят от прекия
ръководител на годишна база, и е дискреционнен елемент от бонуса, като
препоръката на прекия ръководител към Консултативния комитет за изплащането на
този дял от ГЦБ ще взема предвид допринасянето на отделя към СМЕ и др.лични
цели. Окончателното одобрение за този дял от ГЦБ, относим към качествените
цели, се прави от Консултативния комитет(лист 35-36 от делото на СРС).
Предвидено
е още в Политиката, че в края на всяка година Консултативния комитет ще
прерагледа действителните редултати на дружеството и представянето на
конкретния служител във връзка с всяка една от количествените и качествени
цели.
Така
описаните разпоредби от Политиката на възнагражденията на СМЕ и приложението
към нея-Описание на бонусната програма, водят до извода, че конкретия размер на
ГЦБ за ищеца за заеманата от него през 2013 г. длъжност Финансов директор, се
определя в границите от 33-75% от
годишната му заплата, има 2 компонента : количествен с тежест от 50-70 % и
качествен с тежест от 30-50% от ГЦБ, и това дали ГЦБ ще е в минималния или
максималния размер, ще зависи от изпълнение на целите , поставени пред
отделното дружество в групата СМЕ и от преценката на Консултативния комитет за
прездставянето на всеки отделен ръководен служител, към който е насочена
бонусната програма, като в дискреция на прекия ръководител на отделния служител
е само поставянето на лични/качествени цели за отделната година и препоръката
от прекия ръководител към Консултативния комитет за изплащането на този
дискреционне елемент от ГЦБ, относим към нивото на изпълнение на предварително
поставените качествени цели към конкретния служител за годината. Така за служителя
на длъжност Финансов директор може да се определи ГЦБ в размер от минимум 33%
до максимален размер от 75% от годишната
заплата, като максимумът не се дължи автоматично, а по преценка на
Консултативния комитет. А точния процент ще се определи от изпълнението на
всеки един от отделните компоненти на ГЦБ-количествен и качествен. Политиката
на възнагражденията, макар и с характер на вътрешни правила, е била известна на
ищеца, вкл. и предвиденото с нея правомощие не на конкретния работодател БТВ М.Г.ЕАД,
а на друг независим от него орган - на Консултативния комитет, да определя
конкретния размер на ГЦБ за всяка отделна година, макар и в предварително
зададени минимален и максимален размер. Ето защо неоснователен и неподкрепен от
доказателствата по делото е доводът на ищеца, че ГЦБ му се дължи автоматично по
силата на акнекса от 2010 г. в максимален размер от 75% от годишната му заплата
задлъжността Финансов директор по държава, а при определени условия и в удвоен
размер.
Установява
се от събраните по делото доказателства-съдебно-счетоводната експертиза, че в
бюджета на ответното дружество е предвиден бюджет за бонуси, отговарящ на 100%
от допустимия максимален размер на ГЦБ за тези служители, които имат право на
такъв. Следователно е налице едно от условията на Политиката на
възнагражденията на СМЕ, относима към финансовага граница- за 2013 г. е имало
предвиден бюджет за изплащане на ищеца на пълния размер на ГЦБ, равняващ се на
75 % от годишната му заплата. От там нататък следва да се прецени, дали по
делото е доказано, че са били налице предпоставките по Политиката на
възнагражденията на СМЕ за изплащане в максимален размер на всеки от двата му
компонента : за количествени цели от 50-70% от тези 75% от годишната заплата, и
за качествени цели от 30-50% от тези 75% от годишната заплата.
Съдът,
на основание чл. 161 от ГПК приема за доказано съществуването на Решението на
управителния съвет от 14.01.2014 г. и доклада към него - документът е с вх. №23
от 14.01.2014 г. , по същите мотиви, изложени от първоинстанционния съд и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите в тази част.
Събраните писмени доказателства по делото не сочат
категорично, че за 2013 г. ответното дружество БТВ М.Г.ЕАД има положителен
финансов резултат , т.е. че са постигнати заложените цели. От една страна
годишния доклад за дейността и и индивидуалния фанансов отчет на дружгеството за 2013 г. сочи на ръст на
приходите, но и отрицателен финансов резултат. Представените за разглеждане на
заседание на УС на ответното дружество на 14.01.2014 г. доклади сочат ( л.191 от делото на СРС) на положителен
годишен финансов резултат надвишаващ одобрения в бюджет 2013г., за консолидирано дружество България,
включващо освен БТВ М.Г.ЕАД, още няколко други дружества (Р.С.Д.ООД,
ЛГК.ЕООД, М.П.С.ЕООД и СМЕП.Б.В.) - превишението
с 0,3 млн лв. на годишния финансов резултат, и с 13,47 млн.лв. на формирания
свободен паричен поток над бюджетния, е общо за дружествата в Консолидационното
дружество България, както е отразено в
документа-доклад от мениджър
финассова отчетност А. Д. – че „годишен положителен финансов резултат преди
приспадане на лихви, данъци и амортизации на активи къв 31.12.2013 г., е
формиран, след като към индивидуалните финансови резултати на всяко едно от
съставляващите Консолидационното дружество България дружества бяха приложени
вътрегрупови елиминационни транзакции, съобразно изискванията на модела,
одобрен от СМЕ“. Следователно не може да се приеме, че дружеството е постигнало
поставените му цели за 2013 г. на 100%. Такива изводи не могат да се направят и
от приложените към исковата молба доказателства- приложения 22 и 23, доколкото
те се отнасят за показатели на групата СМЕ, а не само за ответното дружество БТВ
М.Г.ЕАД. В този смисъл по делото не се доказа и преизпълнение на заложените
цели над 100%-160% както твърди ищеца. Ето защо не може да се приеме за
доказано по делото, че на ищеца се дължи максималния размер от ГЦБ относим към
количествените цели за изпълнението им от 80-100%, т.е. че се дължи 70% от ГЦБ,
нито че се дължи удвоения му размер за
превишение над 100-120%.
Относно спора дали е налице валидно взето решение от
Консултативния комитет за 2013 г. да се изплатят на ръководните служители на
СМЕ само 50% от ГЦБ за всяка отделна ръководна длъжност, въззивният съд намира,
че такова е било взето. Съображенията за това са следните : не се спори между
страните, и се установява от приети по делото имейли между служители на
ответното дружество и служители на групово ниво, вкл. приетите пред въззивния
съд имейл от 13.10.2013 г. от А.Ч. до В.П., че за 2013 г. не са били поределяни
и поставяни на ръководните служители качествени /лични цели като елемент от
определяне на ГЦБ по бонусната програма. Този факт се твърди и от самия
ищец-липсата на поставени специално и за него качествени цели за 2013 г. Няма логика този имейл от А.Ч. да е меродавен
за доказване на поставяне /липсата на качествени цели на ищеца, както и другият
приет пред въззивния съд имейл от К.Н.от 12.09.2013 г. относно целите за
България за 2013 г., а да не се цени доказателстветата стойност на имейла от
същата К.Н.23.11.2012 г. до изп.директор тогава на Б.М.г. ЕАД за бюджетиране
50% на премиите в бюджета за 2013 г., както и на имейл от изп.директор на
ответното дружество след 24.01.2014г. П.С.от 26.03.2014 г. и одобрението от К.М.от 27.03.2014 г. за 50% изплащане на целевите
премии за 2013 г. на мениджърите, които имат право да ги получат (л.163-169 от делото на СРС). В тази връзка
въззивният съд съобрази и показанията на св.Пенчев, от чиито показаният ищецът
иска да извлече доказване на факти в негов интерес, че К.Н.като главен директор
на „Човешки ресурси“ на СМЕ е била единствена оторизирана да комуникира
решенията на Комитета по възнагражденията. Следователно е доказано по делото,
че именно Комитетът по възнагражденията, който е органът, приел Политиката на
възнагражденията, е взел решение за конкретната 2013 г. годишният бонус да е 50
% от определеното с Политиката, а не изцяло. Дори и този факт да не е доказан,
ищецът пак не би имал право на пълния размер от ГЦБ, т.е. на 75% от годишната
си заплата, защото както вече беше посочено по-горе, не се доказа по делото
изпълнение на поставените цели-количествените, между 80-100%, нито се доказа
поставяне и изпълнение на качествените цели. Въпреки липсата на доказателства
за наличие на предпоставките за изплащане на ГЦБ на ищеца в повече от
предвидения минимум от 33% от годишната му заплата, предвид факта, че страните
не спорат, а и писмените доказателства сочат, че ответното дружество е
изплатило на ищеца 50% от ГЦБ, т.е. 50% от 75% от годишната му заплата, то
съдът приема, при условието на признание от ответника, че нивото на изпълнение
на количествените цели за 2013г. от другеството е било такова, че съответства
на изплащане на минималната граница 50% на показателя количествени цели,
относим към ГЦБ (който показател съгласно
Политиката е от 50%-70% от ГЦБ), т.е. 50% от
75 % от годишната заплата. След като ищецът, който носи доказателствената
тежест, не доказа, че за 2013 г. са му били поставени качественои/лични цели от
прекия му ръководител(изпълнителния
директор) на БТВ М.Г.ЕАД, то за този втори компонент от ГЦБ,
относим към качествените цели, не му се дължи бонус за 2013 г., и не може този компонент да се замени от
изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика, тъй като самата
Политика на възнагражденията изисква нещо повече от това, както бе посочен
по-горе.
По отношение твърдението на ищеца, че му се дължи
2двоения размер на ГЦБ, следва само да се допълни към приетото от въз-зивния
съд, че не е установено изпълнение на целите за 2013г. нито преизпълнение на
същите, факта, също установен от доказателствата по делото, че за 2013 г. в
бюджета на ответното дружество е имало бюджет само за 100% за ГЦБ на
ръководните служители, но не и за почеве. Не се доказа взето решение от
Консултативния комитет за превишаване на фонда за бонуси над 100%. Ответното
дружество доказа по делото, че на ищеца е заплатен 50% от ГЦБ, т.е. 50% от 75%
от годишната му заплата, или сумата 163 535 лв., поради което не му дължи
повече. По тези съображения главният иск за неплатен в пълне размер ГЦБ за
2013г. за сумата 490 605лв. се явява недоказан и неоснователен и следва да
се отхвърли, респ. и акцесорният на него иск за законна лихва за забава
69 641,79лв., защото поради липсата на дълг няма и забава плащането.
По отношение
на втория главен иск за бонус за промяна на контрола, въззивният съд намира
същият за неоснователен. Анексът от 04.09.2008г. предвижда два вида бонуси-
чл.2а(1)-бонус за ангажимент ако служителят не
прекрати трудовия договор в срок от 2 години от датата па анекса, и чл.2а (2)-бонус за ангажимент и промяна на контрол, ако служителят
не прекрати трудовия договор в срок от 2 години от датата на анекса и е налице
промяна на контрол. Посочето е още (ст.64 от делото на СРС), че служителят има право да получи втория
бонус вместо първия, ако на налице основанията за втория. Това сочи на извода,
че в рамките на 2 години от сключване на анекса, т.е. до 04.09.2010г. ищецът
след като не е прекратир трудовия си договор, има право да получи само един от
двата бонуса, като втория бонус за ангажимент и промяна на контрол, само ако е
налице кумулативно и на условието да има промяна на контрола в същия 2 годишен
срок. Т.е. промяната на контрол също
трябва да е настъпила в същия този 2 годищен срок до 04.09.2010г. Самият ищец
основава този иск на твърдение за промяна на контрол, но не в периода
04.09.2008г.-04.09.2010г., а по-късно, пред 2013г. Ищецът не е оспорил
възражението на ответника, че е получил плащане на бонуса за ангажимент в 2
годишния срок от анекса, и самият претендира разликата над сумата за бонус
ангажимент до размер ан автория бонус за ангажимент и промяна на контрол. След
като обаче не е налице промяна на контрол в срок до 04.09.2010г., на ищецът не
се дължи втория по вид бонус, т.е. не се дължи разликата между първия и втория
бонус от34 931 щатски долара, и този иск
се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли, респ. и акцесорният
на него иск за законна лихва за забава 6 831,02 щатски долара, защото
поради липсата на дълг няма и забава.
Поради съвпадане
на решаващите изводи на двете инстанции относно неоснователност на предявените
искове, обжалваното решението следва да се потвърди изцяло.
По разноските: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. На
ответника същия дължи разноски за въззивната инстанция в размер на 23439,60
лв., съгласно доказателствана за плащането им, представени пред въззивния съд, който размер не се явява
прекомерен предвид фактическата и правна
сложност на спора.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 173389 от 17.07.2017 г., постановено по гр.д. № 50670/2015 г. на СРС,
58 състав.
ОСЪЖДА на оснавянеу чл. 78 ал.З от ГПК, Б.Х.К. ЕГН ********** *** да заплати на БТВ М.Г.ЕАД, ЕИК ******** разноски за адвокатска защита за въззивната инстанция в размер на 23439,60 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.