№ 402
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена на 08.09.2021 г. от „К.Н.С.“ ЕООД
/длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 27.08.2021 г. на ЧСИ
Й.М., рег.№ 920, с район на действие СГС, постановен по изп.дело №
20199200400656, да бъде спряно производството по изп.дело на основание
чл.432, ал.1,т.4, предл.2-ро ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е
незаконосъобразен, защото било налице влязло в сила решение № 848 от
22.03.2020 г. на САС по в.т.д.№ 5215 по описа за 2019 г. , с което било
отменено неприсъствено решение № 25 от 19.07.2019 г. на ОС, гр.Видин по
т.д.№ 16/2019 г. и делото било върнато на ОС, гр.Видин за ново разглеждане
от друг състав след извършване на следващите се по чл.367 ГПК процесуални
действия. Счита, че отмяната на неприсъственото решение е основание по
чл.432 ГПК затова неправилно ЧСИ бил отхвърлил молбата на длъжника
подадена на 23.08.2021 г. Постановлението на ЧСИ било необосновано и в
противоречие със съдебната практика /такава не се цитира/. ЧСИ не бил
обвързан от дадената от длъжника правна квалификация в молбата от
23.08.2021 г. и за него съществувало задължение да даде вярната правна
1
квалификация въз основа на установените пред него факти и да спре
изпълнението на някое от основанията в чл.432, ал.1 ГПК. Налице били и
предпоставките на чл.432, ал.1,т.4 ГПК, защото първоинстанционното
решение било отменено. Налице били и предпоставките на чл.432, ал.1,т.7
ГПК, защото производството по чл.240 ГПК било производство по отмяна
аналогично на чл.303 и следв ГПК вр. с чл.309, ал.2 ГПК, в този смисъл била
трайната съдебна практика. Необосноваността обосновава с това, че в
мотивите си ЧСИ бил посочил, че се произнася по молбата от 23.08.2021 г., а
в диспозитива – от 06.08.2021 г.
Иска се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да спре
изпълнението по изп.дело. Не претендира разноски.
С жалбата е направено особено искане – за спиране действията по
изп.дело на основание чл.438 ГПК. Като основание за това се сочи, че по
изп.дело вече била събрана сумата, а тъй като неприсъственото решение било
отменено, то вземането на взискателя било спорно до установяването му с
влязло в сила съдебно решение. В противен случай щяло да се стигне до
неоснователно обогатяване на взискателя. Иска се събиране пред настоящата
инстанция на доказателства за събиране на сумата.
От взискателя –„С.С.“ АД е постъпило становище по жалбата, в което
се сочи, че същата е неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките на
чл.432, ал.1, т.4, предл.2-ро ГПК, които били изчерпателно посочени;
недопустимо било да се прилагат правила по аналогия.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за
нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на
чл.432,ал.1,т.4, предл.2-ро ГПК.
По допустимостта на жалбата:
За обжалвания отказ липсват категорични данни кога длъжникът е бил
уведомен. Постановлението е с дата на издаване – 27.08.2021 г.
Жалбата е подадена на 08.09. 2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу
2
акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
По основателността на жалбата:
На 23.08.2021 г. длъжникът /жалбоподател в настоящето производство/ е
подал молба до ЧСИ като е поискал на основание чл.432, ал.1,т.4, предл.2
ГПК да бъде спряно производсвото по изп.д. № 20199200400656, тъй като
неприсъственото решение въз основа на което бил издаден изпълнителния
лист, послужил като основание за образуване на изп.дело, е отменено и
делото върнато за ново разглеждане.
Искането на длъжника за спиране изпълнението на парично задължение
има обезпечителен характер. С него се цели първо да бъде разгледан правен
спор, който е във функционална връзка с изпълнителното производство и
решението по който евентуално би изключило извършването на
изпълнителни действия.
Съгласно чл.432, ал.1, т.4, предл.2-ро ГПК изпълнителното
производство се спира в случаите по чл.282, ал.2 ГПК, както и когато
обжалваното въззивно решение бъде отменено от ВКС.
Спорно по делото е именно това – налице ли са предпоставките за
спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1, т.4,
предл.2-ро ГПК, когато е отменено по реда на чл.240, ал.1 ГПК
неприсъствено решение.
В разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят е уредил защита
на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение.
В хипотезата на постановено неприсъствено решение и постъпила
срещу него молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК, когато въззивният съд
намери последната за основателна той отменя това влязло в сила решение. В
този случай, макар да не е казано изрично в закона, делото следва да бъде
върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в
производството за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество
3
от въззивния съд, а да са приеме противното означава да се смесят две
производства - това по отмяна и въззивното в едно, което е недопустимо,
защото би лишило страната, веднъж лишена от участие в процеса, от една
инстанция.
Следователно в настоящия случай съдебният спор не е разрешен с
влязло в сила съдебно решение, а единствено е възобновена висящността му.
С уважаването на молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал.
1 ГПК заличава този съдебен акт с обратна сила, а не с действие занапред.
Последиците при отмяна на решението по този ред са аналогични с тези при
отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. При
установяване на някоя от визираните в закона предпоставки, въззивният съд
отменя неприсъственото решение и връща делото за разглеждане на
първоинстанционния съд. По своята същност производството по реда на чл.
240, ал. 1 от ГПК представлява извънинстанционно производство по отмяна
на влязло в сила съдебно решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 2, предл.1 от ГПК, ако решението
бъде отменено, изпълнението му се спира. Разпоредбата сочи последиците
при отмяна на влязло в сила решение и връщането му за ново разглеждане.
Ето защо и в съдебната практика е възприето становището, че при
отмяна на неприсъствено решение, изпълнението на осъдителното решение се
спира по силата на закона /чл. 309, ал. 2,предл.1 от ГПК /. Настъпилото по
силата на закона спиране на изпълнението му следва да бъде зачетено от
съдебния изпълнител.
При това положение обжалваното постановление се явява правилно, тъй
като изпълнението е спряно по силата на самия закон, а не в хипотезата на
чл.432, ал.1, т.4, предл.2-ро ГПК; крайният извод на ЧСИ е правилен.
Настоящата инстанция ще следва да констатира настъпилото спиране на
изпълнението на основание чл. 309, ал. 2, предл.1 от ГПК.
В тази хипотеза не се налага събиране пред настоящата инстанция на
доказателства за изплащане на дълга.
За пълнота на изложението ще посочим, че за ЧСИ липсва задължение
4
да извършва преценка дали са налице останалите предпоставки на чл.432, ал.1
ГПК за спиране на изпълнението. Това е така защото съдебният изпълнител
не е съд и не е сезиран с искова молба, за да има задължение да дава правилна
правна квалификация, в който смисъл са доводите на жалбоподателя.
Що се касае до направеното от жалбоподателя особено искане по
чл.438 ГПК, следва да отбележим, че спиране на изпълнението по реда на
чл.438 ГПК цели да преодолее липсата на суспензивен ефект на жалбата по
чл.435 и следв. ГПК и има действие до момента на постановяване на съдебно
решение от съда. От друга страна, съдът не може да спре изпълнението при
положение, че целения от жалбоподателя ефект е настъпил по силата на
закона – чл.309, ал.2, предл.1 ГПК.
По разноските:
Разноски не се претендират и такива не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена на 08.09.2021 г. от „К.Н.С.“
ЕООД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 27.08.2021 г.
на ЧСИ Й.М., рег.№ 920, с район на действие СГС, постановен по изп.дело №
20199200400656, да бъде спряно производството по изп.дело на основание
чл.432, ал.1,т.4, предл.2-ро ГПК.
КОНСТАТИРА настъпилото спиране на изпълнението по изп.дело №
20199200400656 по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ 920, с район на действие СГС,
на основание чл. 309, ал. 2, предл.1 от ГПК, с оглед отмяната на
неприсъствено решение № 25 от 19.07.2019 г. на ОС, гр.Видин по т.д.№
16/2019 г.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6