Р Е Ш
Е Н И
Е
№
43
Гр.Перник 14.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 18.септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:Калин
Баталски
Членове
:Виктор Георгиев
Бисер Петров
При секретаря Ива Цветкова, като
разгледа докладваното от В.Георгиев ВНЧХД
№3 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
С присъда
№698/07.11.2018год.
постановена по нчх.дело №01278/2018год.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия С.А.С. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с *** образование,
работи като ***, неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
24.02.2018 г., около 17:30 часа, гр. Перник, пред питейно заведение на ул. „Н.
Козлев“, на ъгъла с ул. „Ст. Заимов“, е причинил на Н.Г.Н., с ЕГН: ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло с кратковременно
степенно разстройство на съзнанието, довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.
1, вр. чл. 54, вр. чл. 57, ал. 1 от НК ГО Е ОСЪДИЛ на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от седем месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът е осъдил подсъдимия С.А.С., с ЕГН: ********** да заплати на Н.Г.Н., с
ЕГН: **********, сумата от 1100,00 лв. /хиляда и сто лева/, за причинените му
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 24.02.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, като е
ОТХВЪРЛИЛ предявеният граждански иск като неоснователен и недоказан в частта
над уважената до пълния претендиран размер от 2500,00 лв.
Съдът е осъдил подсъдимият С.А.С., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
тъжителя Н.Г.Н., с ЕГН: **********, сумата от 592,00 лв., представляваща
направени от последния разноски за водене на делото, а по сметка на Районен съд
– Перник сумата от 70,00 лв. /седемдесет лева/, представляваща част от
определеното възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, както и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна
такса върху уважената част на гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С.С.,който в
срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Релевират се
съображения, че обвинението не е доказано по несъм и категоричен начин. Прави
се искане въззивната инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и
вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да
го оправдае. Алтернативно се прави искане за отмяна на постановената присъда
поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно засдание пред въззивната инстанция подсъдимият чрез своя
защитник-адв. Ж. поддържа депозираната жалба.
Частният тъжител Н.Н., чрез своя повереник-адв. Б. е изразил становище, че
постановената присъда е законосъобразна и обоснована и моли същата да бъде
потвърдена като такава.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените
в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК намери за
установено следното:
Първостепенният съд чрез необходимите и достатъчни способи за доказване по
чл.136 от НПК е установил точно развилата се на инкриминираната дата фактическа
обстановка, а тя се свежда до следното:
Подсъдимият С.А.С. е роден на *** ***,
където и живее. Не е осъждан. С присъда № 113/21.02.2017 г. по нохд № 141/2017
г. на Районен съд - Перник, влязла в сила на 09.03.2017 г., е бил признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за което е
бил освободен от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, като наложеното му на основание чл. 78а, ал.1 от НК
административно наказание глоба в размер на 1100 лева С. не изпълнил, тъй като
не я изплатил към момента на долуописаното деяние.
На 24.02.2018 г., около 17:30 часа в
питейно заведение, намиращо се на ул. Н.Козлев, на ъгъла с ул. Ст.Заимов в кв.
Могиличе в гр. Перник се намирали свидетелите В.А.В., С. Н. З. и Л.А.С.– брат
на подсъдимия. Тримата седели на една маса и разговаряли. Между В.В. и Л.С.
възникнал остър словесен спор за автомобили, който продължил и пред
заведението, където двамата излезли. Там се намирал и частния тъжител Н.Г.Н..
Той се опитал да разтърве спорещите, когато на улицата спрял автомобил, от
който слязъл подсъдимият С.А.С.. Последният със забързана крачка се насочил към
групата, което било визуално възприето от свидетеля В. Л. М., който се намирал
пред заведението. Подсъдимият се приближил до групата и нанесъл с дясната си
ръка удар в областта на главата на Н.Н., който към този момент се намирал зад
гърба на Л.С.. Тъжителят почувствал силна
болка и замайване, като залитнал и паднал на земята. Подсъдимият влязъл в
заведението, където с В.В. започнали да си нанасят удари. Към С. се присъединил
и неговия брат Л.С.. В един момент свидетелят В.В. успял да избяга. Подсъдимият
видял, че удареният от него човек е Н.Н., който познавал като полицейски
служител, и му се извинил за случилото се, след което напуснал района заедно с Л.С..
На място пристигнала линейка, която транспортирала Н.Н. до болнично заведение.
В спешния център частният тъжител се оплакал от замайване, съобщавайки и за
загуба на съзнание, поради което бил консултиран и с невролог. При направената
му рентгенография на главата не били констатирани травматични промени. На
25.02.2018 г. пострадалият постъпил в
Неврологично отделение на МБАЛ “Р.Ангелова” АД-гр.Перник с оплакване от главоболие,
тежест в главата и гадене, съобщавайки за усещане за изтръпване в краката и за
нестабилност. Н. бил хоспитализиран в отделението с диагноза мозъчно
сътресение, като бил изписан от болничното заведение на 27.02.2018 г.
Вещото лице по назначената и приета в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза категорично защитава становището си, че установеното мозъчно сътресение при Н.Н. е протекло с кратковременно степенно разстройство на съзнанието без лицето да е изпадало в безсъзнателно състояние.
Обосновано съдът е приел, че инициатор на физическия конфликт с Н. е именно С.. Неговото поведение по никакъв начин не е било провокирано нито от тъжител, нито от което и да е друго лице, присъствало на инкриминираното място. В момента, в който подсъдимият е възприел намиращите се в района лица, той целенасочено е нанесъл удар с ръка в главата на частния тъжител в резултат на който последният е залитнал и паднал на земята. Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетеля В.В., предвид тяхната последователност и логичност. В. е бил непосредствен свидетел на случилото се между подсъдимия и пострадалия, тъй като се е намирал на изключително близко разстояние до тях. Същият категорично заявява, че зрително е възприел нанесения удар с ръка от страна на С., както и че същият е бил насочен и е попаднал в главата на Н.. Правилно съдът е приел, че свидетелските показания на В. се подкрепят убедително от показанията на свидетеля С. Н. З., който е възприел възникналото между подсъдимия и частния тъжител съприкосновение, без обаче да е видял точния момент на нанасянето на удара. З. категорично свидетелства, че именно в резултат на този физически конфликт Н.Н. е паднал на земята. В подкрепа на показанията на тези двама свидетели са и показанията на сидетеля В. М.,който е видял момента в който подсъдимият е вдигнал ръката си и че частният тъжител е залитнал и е паднал на земята.
Правилно съдът е прел, че в хода на делото не се установява Н.Н. да е изпадал в безсъзнателно състояние в резултат на нанесения му от подсъдимия удар в областта на главата, в каквато насока е и заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. В хода на съдебното следствие вещото лице по категоричен начин е защитил мнението си, че тъжителят е получил мозъчно сътресение, контузия на мозъка, което увреждане се е изразило в кратковременно степенно разстройство на съзнанието, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Експертът е пояснил, че това състояние е с временен характер, строго индивидуално е и непосредствено след удара движенията на пострадалия са могли да бъдат и напълно адекватни. Правилно съдът е приел, че причиненото от подсъдимия мозъчно сътресение на тъжителя е протекло с кратковременно степенно разстройство на здравето, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. касае се за увреждане с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС.
Законосъобразно от правна страна
съдът е приел, че подсъдимият С.А.С.
е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 24.02.2018 г., около
17:30 часа в гр. Перник пред питейно заведение на ул. Н.Козлев, на ъгъла с ул.
Ст.Заимов е причинил на Н.Г.Н., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразила
се в мозъчно сътресение, протекло с кратковременно степенно разстройство на
съзнанието, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
От обективна страна е налице противоправно
нападение осъществено от подсъдимия С., който е нанесъл удар с ръка в главата
на тъжителя Н., на който е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, което консумира престъпния състав на криминализираното
неправомерно посегателство против здравето на пострадалия.
Налице е и изискуемият се за субективната
съставомерност на инкриминираното посегателство пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им. Този извод се налага, с
оглед обективните действия на С., които показват, че в съзнанието му са били
оформени представи, че нанасяйки удар с ръка в главата на Н. това ще доведе до
накърняване на телесната неприкосновеност на частния тъжител.
Съдът е изложил убедителни съображения защо не приема, че подсъдимият С. е извършил
деянието при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК, които съображения настоящата
съдебна инстанция не намира за необходимо да превповтаря. Убедителни съображеня
съдът е изложил и защо не може
да бъде приложен и института на реторсията, и това е така, тъй като обективираните в приложените по делото медицински документи за
констатираните травматични увреждания на подсъдимия не са били причинени от
тъжителя, а се дължат на факта, че след конфликта с тъжителя инцидентът е
продължил между С., С. и В..
Като е признал подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК, съдът му е наложил
наказание „лишаване от свобода„ за срок от 7 / седем /месеца, чието изпълнение
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Въззивната инстанция, ръководейки
се от принципа за непосредственост по чл.18 от НПК в съдебно заседание извърши
преглед на видеозаписа по проведената видеотехническа експертиза и изслуша вещото
лице Е.К.. От видеозаписа и от обясненията на вещото лице се установява, че
пострадалият Н.Г. е изпаднал в състояние на кратковременно степенно разсройство
на съзнанието за един изключително кратък период от време, а именно от порядъка
на около 5 /пет/ секунди.
Това обстоятелство мотивира настоящият
съдебен състав да приеме, че наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 7 месеца, макар и отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК е
несъразмерно тежко за извършеното деяние. Ето защо настоящият въззивен съдебен
състав прие, че с оглед целите на специалната и генералната превенция по чл.36
от НК, и в съответствие с принципа по чл.35, ал.3 от НК „наказанието е
съответно на престъплението“ то справедливо би било на подсъдимия да се наложи
наказание по втората алтернатива на чл.130, ал.1 от НК, а именно наказание
„пробация„ при следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност
2/два/ пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 месеца.
По тези съображения постановената
от РС-Перник присъда ще следва да бъде изменена по отношение на вида на
наложеното на подсъдимия наказание.
Законосъобразно съдът като е
приел, че е налице пряка причинна връзка между извършеното от подсъдимия деяние
и причинените на пострадалия неимуществени вреди е приел, че подсъдимия дължи
на пострадалия такова обезщетение. Изхождайки обаче от горните съображения
настоящият въззивен съдебен състав намери, че размерът на присъденото
обезщетение ще следва да бъде намален от 1100,00лв. на 700лв. като присъдата ще
следва да бъде изменена и в гражданско-осъдителната и част.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.337, ал.1, т.1 и ал.3 от НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда
№698/07.11.2018год., постановена по нчх.дело №01278 по описа на РС-Перник за
2018год. в ЧАСТТА, с която на подсъдимия С.А.С. за извършено от него престъпление
по чл.130, ал.1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода„ за срок от 7
месеца, с изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК от три години, считано от
влизане на присъдата в сила и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Налага на подсъдимия
наказание „пробация„ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 6 /шест / месеца с периодичност 2/два/ пъти
седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 /шест/ месеца.
ИЗМЕНЯВА същата присъда в ЧАСТТА,
с която подсъдимият С.А.С. е осъден да заплати на пострадалия Н.Г.Н. сумата от
1100/хиляда и сто/ лева обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени
вреди като НАМАЛЯВА размера на това обезщетение на сумата от 700
/седемстотин/лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата и част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.