Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 622 от 17.01.2012 год. по гр.д. № 689 по описа за 2011 год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил предявеният от „Т. Ф. С.”Е. ,със седалище и адрес на управление гр.С.,район Л.,бул.”Ч. В.”,№ ...,с ЕИК ...иск против М. И. С. от гр.Г. О. с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане против ответника за сума в размер на 8 262,01 лв. - неиздължена главница по Договор за предоставяне на кредит - Т. на физическо лице № 89519,сключен на 11.07.2006 год.,сума в размер на 3 9 55, 22 лв. начислена на основание чл.5,ал.1 от Договора за кредит договорна лихва за периода от 01.10.2007 год. - до 30.11.2010 год.,сума в размер на 260,07 лв. - такса за обслужване на кредита,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.02.2011 год.,до окончателното издължаване,като неоснователен и недоказан. Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца.Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Навеждат се подробни съображения ,в какво се състои порочността на решението.Към момента на сключване на договора с ответника за ищеца не съществувало задължение да притежава лиценз.Едва след приемане на Закона за платежните услуги и платежни системи било въведено законовото изискване за получаване на лиценз. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да реши спора по същества ,като уважи предявения иск.Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат. В законовия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника М. С..В съдебно заседание въззиваемия – ответник не се представлява. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция въззивникът представя лиценз по чл.12,ал.1 от Закон за платежните услуги и платежните инструменти. Предявен е установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,който съдът намира за неоснователен и недоказан по съображения изложени по - долу. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване за неправилност на решението ,поради неправилно прилагане на материалния закон.Оплакването на въззивника,че първоинстанционния съд неправилно е приел,че процесния договор за кредит от 11.07.2006 год. е обявен за нищожен поради противоречие с чл.26,ал.1 от ЗЗД е неоснователно.Процесният Договор за предоставяне на кредит -Т. на физическо лице ,сключен между „Т. Ф. С.”Е.-С. и М. И. С. е сключен на 11.07.2006 год. при действието на чл.1,ал.1 и ал.2 ,т.10 от Закона за банките/отм./.Видно от сочената законова разпоредба ,предоставянето на кредити и издаването и администрирането на електронни платежни инструменти по смисъла на ЗППЕПИПС/отм.Дв.бр.23/2009 год./ е съставлявало банкова дейност.Съгласно действащите към момента на сключване на процесния договор правни норми тази банкова дейност е можело да се извършва от лице,което е получило лицензия за банка от БНБ,респективно банка със седалище в чужбина ,която е получила разрешение от БНБ да осъществява дейност чрез клон - чл.1,ал.4 от ЗБ/отм./.Въззивникът не спори,че към момента на сключване на договора не е имал разрешение/лицензия/ от БНБ за извършване на банкова дейност.Развива съображения,че в чл.1 от ЗБ/отм./ били посочени сделки за публично привличане на влогове и използване на привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и свой риск.В конкретния казус липсвало извършването на банкова дейност и не била налице нито една от изброените хипотези,при които се изисквало разрешение.Съдът не споделя направеното възражение.Според настоящия състав на въззивната инстанция,към момента на сключване на процесния договор ищецът е следвало да притежава лицензия за осъществяване на извършваната от него дейност.Процесният договор за предоставяне на кредит -Т. на физическо лице, е сключен в нарушение на чл.1,ал.4,т.1,вр.ал.1,вр.ал.2,т.10 от Закона за банките/отм. в сила към момента на подписването му - правната норма е императивна.Доколкото ищецът „Т. Ф. С.”Е.-С.,сега жалбоподател, извършва дейност по предоставяне на кредити по занятие,включително издаване на кредитни карти,то към момента на сключване на договора с М. С. не е притежавал разрешение за банкова дейност от БНБ,то сключения договор ,предмет на настоящото производство ,е нищожен на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД и като такъв не е породил целеното правно действие и последици.В случая е налице обективно противоречие на процесния Договор от 11.07.2006 год. за предоставяне на кредит -Т. на физическо лице с предписанията на императивната правна норма на чл.1,ал.4,вр.ал.1,вр.ал.2,т.10 от ЗБ/отм./,в сила към момента на сключването му,поради което и на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД договорът е нищожен ,поради противоречие със закона.На следващо място,доколкото е нищожен ,процесния договор не е произвел целеното правно действие - права и задължения за страните по него.След като по договора не са възникнали права и задължения за страните,то липсва правно основание ищеца да претендира парично вземане на посочената сума срещу ответника и за която ищцовото дружество по реда на чл.410 от ГПК се е снабдил със Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 170/2011 год. ГОРС.Нищожността на сключения между страните Договор за кредит -Т. на физическо лице от 11.07.2006 год.,поради противоречие със закона ,сочи на неоснователност на предявения иск по чл.422,ал. ГПК,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.След като Договорът за кредит -Т. на физическо лице от 11.07.2006 год.,от който се претендират права за ищеца против ответника е нищожен,то предявеният иск за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника следва да се отхвърли изцяло.Договорът е изцяло нищожен от момента на сключването му и не може да бъде саниран с представяне във въззивната инстанция на дадената от БНБ по -късно лицензия за извършване на банкова дейност от ищцовото дружество. С писмената защита ищцовото дружество е посочило съдебна практика.Тази практика не е със задължителен характер за решаващия съд. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено. Ищецът е търговец,нищожният договор,по който се претендира съществуване на вземането е свързан с упражняваната от търговеца дейност,поради което на основание чл.280,,ал.2,пр.последно решението не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 622 от 17.01.2012 год. по гр.д. № 689 по описа за 2011 год. на Горнооряховския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.ите. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |