Решение по дело №86/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 6
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20217120700086
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесета и първа година в състав:

                                                       

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                                     МАРИЯ БОЖКОВА

 

                                                                                                                                                                                              

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Бонка Василева – окръжен прокурор в ОП – Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 86 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Д.Ч. от ***, срещу Решение № 260111/ 16.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 123/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на производствените правила и необоснованост. Посочва се, че жалбоподателя няма много опит като водач на МПС, тъй като придобил правоспособност преди няколко месеца (март 2020г.), поради което нямал и нужната рутина и увереност на пътя. Заявява, че неволно подал по-силно газ на автомобила, за да се изтегли по-бързо на главната улица и да не затруднява движението по същата. Вследствие на по-рязкото пускане на съединителя, предните гуми на автомобила леко превъртели. Сочи се, че не е имало поднасяне на автомобила, тъй като същия бил с предно предаване, както и че не били създадени каквито и да е предпоставки за възникване на ПТП.   Иска се да се отмени оспорено решение и се постанови решение, с което се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата си, като моли съда да отмени обжалваното решение, алтернативно съда да измени наложеното му наказание.

Ответникът – Началник на РУ – Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 123/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1947-000601/ 21.12.2020 г. издадено от Началник РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което на М.Д.Ч. с ЕГН ********** и адрес: ***, ***, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пред.3-то от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С горното решение, касаторът е осъден да заплати на ОДМВР – Кърджали и сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.     

РС – Кърджали е приел, че е доказано нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и е приложена правилно санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3-то от същия закон. В решението е посочено, че изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС, използвайки пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място – признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС – четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място – от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят подавайки, при завиване, пълна газ на полусъединител, при което гумите на автомобила започнали да се въртят и задната му част занесла.

          Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна. Изводът на РС – Кърджали за законосъобразност на оспореното пред него НП на началник РУ – Кърджали съответства на правилно установената фактическа обстановка, която е следната:

          На 23.11.2020 г. полицейски служител в РУ-Кърджали, обхождал пеша район „***“ в гр. Кърджали, когато около 14,45 ч., движейки се по тротоара на ул. „***“ в близост до ***, забелязал лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № ***, който бил спрял на знак стоп на ул. „***“. Извършвайки маневра завой надясно към ул. „***“, водачът подал газ на полусъединител, при което започнали да се въртят гумите на автомобила и задната част на колата поднесла, и продължила така да се движи над 5 метра. Полицейският служител, който видял всичко това, вдигнал ръка и посочил на водача да спре в дясно на пътното платно. При извършената проверка на место се установило, че водач на спряното МПС бил жалбоподателя М.Ч.  Същият обяснил, че изтървал съединителя на управлявания от него автомобил. На място бил повикан за съдействие Е. Д. – полицай в РУ – Кърджали, тъй като той имал правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

          Описаното в АУАН и НП нарушение възпроизвежда посочената като нарушена разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП и санкционната норма на чл.175а, ал.1, предл.3-то – ползва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно е, че извършваните действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да се създава опасност за останалите участници в движението.

Доводът на касатора, че няма много опит като водач на МПС, не представлява извинително обстоятелство, а предпоставка да е много по внимателен при управление на автомобила си. В случая с поведението си М. Ч. е създал реални предпоставки да изгуби управлението на управлявания от него автомобил, подавайки газ на полусъединител до степен гумите да превъртят, вследствие на което и автомобила е поднасъл.

Жалбоподателят твърди, че неволно подал повече газ, за да се изнесе по-бързо на главната улица. По делото липсват не само доказателства, но и твърдения, пътната настилка да е била хлъзгава, поради влошени метеорологични условия, както и движението на автомобили и пешеходци в този участък на улицата да е било интензивно. Следователно нито пътните условия, нито липсата на движение най-вече на автомобили, е налагало потеглянето с подаване на повече газ, което налага извода, че превъртането на гумите и поднасянето на автомобила е умишлено.

Твърдението на касатора, че няма как автомобила му да  е поднесъл, поради това че е с предно предаване, не се споделя от настоящия съдебен състав. Дори и при тези МПС, при определено боравене със системите на автомобила – рязко подаване на газ, изпускане на съединителя в съчетание със завъртане на волана, такова поднасяне е възможно вследствие на физичните закони.

Без правно значение за съставомерността на извършеното от жалбоподателя деяние е обстоятелството, дали с това свое поведение същия е създал предпоставки за ПТП, тъй като състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, по предназначение – за превоз на пътници и товари, а това по делото е безспорно установено. Предвид изложеното и това възражение следва да се отхвърли като неоснователно.

Искането на касатора за изменение на наложеното наказание не следва да се уважи, тъй като двете кумулативни санкции за извършеното от него нарушение са предвидени в закона в абсолютен размер, поради което не подлежи на преценка нито от АНО, нито от съда.

Други основания за неправилност на оспореното решение не са посочени в касационната жалба. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

          Ето защо, на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

         

 

Р    Е    Ш    И  :

                                                                                  

Оставя в сила Решение № 260111/ 16.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 123/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                                                       

                                                                                         2.