Р Е Ш Е Н И
Е №
260078
12.05.2021г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 119 по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на А.С.А. и Г.Р.А.,***, подадена чрез
адв. М.Я. ***, срещу решение № 260035/07.12.2020г., постановено по т. д. №
91/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни предявените от въззивниците осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗАД „ Армеец“ АД – гр. София, ЕИК *********,
за присъждане на разликите над 70 000 лв. до предявените размери от по
150 000 лв. за всеки от ищците, претендирани като обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им С.А.С., настъпила на
24.10.2017г., в резултат на ПТП от 24.10.2017г., виновно причинено от А Г А,
при управление на лек автомобил „ Мерцедес МL 350“ с рег. № ТХ 43 34 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица №
BG/11/117001695688, валидна до 23.06.2018г.,
ведно със законната лихва за забава върху тези разлики, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 14.05.2019г., до окончателното погасяване на
задълженията, както и за присъждане за сумата 11 875.95 лв. на всеки от
ищците, претендирана като лихва за забава, считано от изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 от КЗ - 04.08.2018г., до
датата на депозиране на исковата молба.
В
жалбата са релевирани оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размерите на обезщетенията по справедливост, който според увредените
лица е съществено занижен. Твърди се и неправилност на направения от
първоинстанционния съд извод, че поради непосочването на банкова сметка ***етенции
застрахователят не е поставен в забава до завеждане на исковата молба.
Въззивниците се позовават и на обстоятелството, че застрахователят не е
направил никакви самостоятелни възражения по отношение на началната дата на претенциите
за мораторни лихви. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което исковете да се уважат изцяло в заявените размери.
Процесуалният представител на ответника
ЗАД „ Армеец“ АД – гр. София е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната
страна, с подробно изложени доводи и съображения.
В проведеното от открито съдебно заседание в тази
инстанция жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на
ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:
Пред Добрички окръжен
съд са били предявени обективно
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, от А.С.А. и Г.Р.А.,***, срещу ЗАД „ Армеец“ АД –
гр. София, за присъждане на обезщетения в размер по 150 000лв. за всеки от
ищците, за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им С.А.С.,
настъпила на 24.10.2017г., в резултат на ПТП от 24.10.2017г., виновно причинено
от А Г А, при управление на лек автомобил „ Мерцедес МL 350“ с рег. № ТХ 43 34 ХР, застрахован по
риска „ГО на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № BG/11/117001695688, валидна до 23.06.2018г., ведно със законната лихва за забава
върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба - 14.05.2019г.,
до окончателното погасяване на задълженията, както и за присъждане за сумата
11 875.95 лв. на всеки от ищците, претендирана като лихва за забава,
считано от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - 04.08.2018г., до датата на депозиране на
исковата молба.
Решението на ДОС, с което осъдителните
искове са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки
и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото
на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесният договор за застраховка е сключен на
05.01.2017г., следователно за процесните отношения е приложим КЗ, обн.
ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.
Процесуалната легитимация на страните
съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за
право на преки искове на пострадали лица
срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно
поведение на лицето, обхванато от
застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между
тях и вина на делинквента.
Видно от приобщеното по
първоинстанционното дело удостоверение изх. № 100-5092/18.10.2019г. писмени
претенции към застрахователя са подадени от ищците, чрез адв. Н В, на 03.05.2018г.
Не се спори, че в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, както и след този срок, застрахователят
не се е произнесъл по претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди от
процесното застрахователно събитие.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на А Г А, като водач на застрахования
увреждащ автомобил Mercedes МL 350“ с рег.№ ТХ 43 34 ХР за причинената в резултат на ПТП смърт на С.А.С.,
ЕГН ********** – син на ищците, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила присъда № 1
/04.02.2009г. по НОХД № 414/2018г. по описа на ОС - Добрич. Същевременно,
постановеното по спора решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която застрахователят е осъден да заплати на пострадалите лица обезщетения от
по 70 000лв. за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението.
Следователно, в
отношенията между страните е безспорно установено, вкл. и със сила на пресъдено
нещо, наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на
преките искове на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ,
за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно:
валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ ГО на автомобилистите”, сключено с ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП по вина на водача на застрахования автомобил; причинени
неимуществени вреди на лицата, претендиращи обезщетения. Ищците - родители на
починалото лице в резултат на ПТП, са от кръга на лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по правилата
на чл. 45 ЗЗД, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г., а
не от разширения кръг по ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК,
извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на
решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по
останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Спорният въпрос по предявените главни искове, за разрешаване на който е
надлежно сезиран въззивният съд, с релевирането на конкретни оплаквания и
съображения, е за размерите на обезщетенията, подлежащи на определяне по
правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оплакванията в
жалбата за
нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, са основани на твърденията, че
обезщетенията не кореспондират с критериите за справедливост с оглед установената
силна емоционална връзка между ищците и техния син и претърпените от неговата
смърт болки, страдания и психически травми. Справедливият размер според
въззивниците е по 150 000лв. за всеки родител.
При извършване на
проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд констатира, че при определяне по обезщетения от по 70 000 лв.
първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като тези суми действително са занижени с оглед
установените интензитет, характер и продължителност на търпените от ищците
страдания, негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху
личността им в резултат на смъртта на техния син, като тези размери на деликтни
обезщетения не отговарят в пълнота на обществения
критерий за справедливост и на
обичайната съдебна практика.
С Постановление № 4/1968
г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които
следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също
във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"ГО на автомобилистите".
За установяване вида,
интензитета и характера на претърпените от ищците неимуществени вреди от
смъртта на сина им са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С
Р Е/ с връзка по сватовство от III – та степен с ищеца/ и А А М /първи
братовчед на ищцата/, при което следва да се отчете евентуалната им
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира
несъответствие между други събрани доказателства и обстоятелствата, за които се
свидетелства, отразяващи непосредствени лични впечатления от отношенията между
ищците и техния син и понесените неимуществени вреди след смъртта му, няма
основание тези показанията да не се кредитират.
Установява се от
съвкупната преценка на събраните доказателства, че пострадалото лице е живяло в
къщата на покойния си дядо, която е на една улица с тази на неговите родители.
Приживе С.А.С. е бил добър, работлив и отговорен човек, глава на семейство с
четири деца, опора на родителите си. Семействата са разчитали едно на друго,
помагали си в трудни моменти, финансово и морално. При новината за внезапната
смърт на сина си ищците били силно разтърсени емоционално и скърбели видимо.
След инцидента с фатален край се затворили в себе си, тъгата личала по лицата
им; всеки път, когато се заговаряло за сина им, започвали да плачат, с времето
състоянието им не се подобрявало. Наложило се ищците да поемат почти изцяло
отглеждането на четирите деца на сина си, останали сираци, тъй като в същата
катастрофа е загинала и тяхната майка - съпруга на С.. Децата напомняли
непрестанно на баба си и дядо си за загубения им син и че ще растат лишени от
родителска грижа и обич, като това им причинявало още страдания и негативни
преживявания.
Надлежно и своевременно релевираните и установени
обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на
чл. 52 ЗЗД, в това число начинът, по който смъртта на сина им се отразява върху
живота на ищците в личен, психологически, социален и емоционален план,
постоянният характер на вредите поради внезапната загуба на син, с когото са
имали силна емоционална връзка, както и възрастта на починалия и на ищците и
тяхното обществено и социално положение, обосновават извод за значителни
негативни емоции и преживявания, които
увредените лица са претърпели и продължават да търпят като последица от смъртта
на сина им С.А.С..
Като съобрази всички надлежно установени факти и
обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите
на застрахователни обезщетения, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд
определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените
от ищците неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за всеки от тях.
Настоящият състав
споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че по възраженията на
застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, по конкретно
релевираните твърдения за съпричиняващо поведение, не е проведено успешно
доказване. В отговора на въззивната жалба застрахователят не оспорва
фактическите и правни изводи в обжалваното решение по въпроса за липса на
предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. З, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „ГО на
автомобилистите“, считано от по- ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В процесния
случай, доколкото първоинстанционният съд правилно е приел от фактическа страна,
че писмени претенции към застрахователя са подадени от ищците, чрез адв. Н В, на
03.05.2018г., законна лихва за забава върху определените по справедливост
обезщетения за неимуществени вреди се дължи от същата дата - 03.05.2018г. Без
значение за началния момент, от който би се явила основателна акцесорна
претенция за законна лихва е дали и кога увредените лица са представили на
застрахователя всички изисканите от него документи, в това число банкова
сметка, ***ние за забавата на делинквента от момента, от който е уведомен за
процесното ПТП, а за собствената си забава – след изтичане на съответния срок за
произнасяне по застрахователната претенция. Това разграничение на пeриодите, в които се дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава на делинквента и съответно за забава на
застрахователя би имало практическо значение при предявяване на регресни
претенции срещу делинквента.
В случая, видно от
петитумната част на исковата молба, първоначално ищците претендира присъждане
на мораторни лихви от предявяване на застрахователните претенции, но не се сочи
конкретна дата. В хода на производството, в изпълнение на указания по чл. 129,
ал. 2 ГПК, ищците посочват начална дата на претенциите – 04.08.2018г., което е
след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Следователно,
акцесорните искове за мораторни лихви са основателни за целия исков период,
считано от посочената съобразно уточнителната молба начална дата –
04.08.2018г., до окончателно погасяване на задълженията.
Поради противоречивите
правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора,
първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, в която искът за
обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000лв.
до 100 000лв. за всеки от ищците, като тази разлика се присъди от
въззивния съд, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2018г. до
окончателно погасяване на задълженията, както и в частта, с която са отхвърлени
акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху присъдените от окръжния
съд обезщетения за неимуществени вреди, за периода от 04.08.2018г. до
завеждането на исковата молба – 14.05.2019г., които подлежат на уважаване като
основателни.
В останалата обжалвана част решението на ДОС следва да се потвърди.
По разноските за първа и въззивна инстанция.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата, която ищците дължат на ответника за
репариране на разноски за първа инстанция е в размер на 166.65 лв., а присъдената
сума от ОС – Добрич на това основание е в размер на 283.79 лв. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищците част от направени разноски съразмерно
с уважената част от исковете за сумата 200.01 лв. / от 300 лв./ вместо
присъдените 283.79 лв. Следователно, след прилагане на компенсация,
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с
която ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебно – деловодни разноски в
размер на 283.79 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищците разноски за разликата над 33.36 лв. до
283.79лв. За въззивна
инстанция сумата, която се дължи от ищците на ответника, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно неоснователната част от жалбата, е 62.50 лв./ част от юрисконсултско
възнаграждение/.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при осъществена
безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил
се да поеме безплатна защита, на адв. М.Я. следва да се присъдят за
осъщественото представителство за първа инстанция още по 1 080лв. за всяко
от представляваните лица, или общо 2160 лв., а за въззивна инстанция се дължи
сумата 3 432 лв. / по 1 716 лв. за всеки от двамата ищци/. Дължимите
суми са определени съобразно Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база
материалния интерес и съобразно уважената част от жалбата. В приложените по
делото договори за правна защита и съдействие за всяка от инстанциите изрично е
отбелязано, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е
дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв, като е посочено и конкретно основание
от кръга на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1– т. 3 ЗАдв, при които законът
допуска осъществяването на безплатна адвокатска защита.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, застрахователят дължи държавна такса върху присъдената от въззивния съд
част от обезщетения за неимуществени вреди, в размер на 2 400 лв. / 4 % върху 2
x 30 000 лв./ за първа инстанция и 1 200 лв.
/2 % / за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО,
І- ви състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260035/07.12.2020г., постановено по т. д. №
91/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, в следните части:
1./ в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от А.С.А. и Г.Р.А.,***, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗАД „ Армеец“ АД – гр. София, ЕИК *********,
за присъждане на разликите над 70 000 лв. до 100 000 за всеки от
ищците, претендирани като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина им С.А.С., настъпила на 24.10.2017г., в резултат на ПТП от
24.10.2017г., виновно причинено от А Г А, при управление на лек автомобил „
Мерцедес МL 350“ с рег. № ТХ 43 34 ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № BG/11/117001695688, валидна до 23.06.2018г., ведно със законната лихва за забава върху тези разлики,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 14.05.2019г., до
окончателното погасяване на задълженията, както и за присъждане на лихви за
забава за периода от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - 04.08.2018г., до датата на депозиране на
исковата молба;
2./ в частта, с която А.С.А.,
ЕГН **********, и Г.Р.А., ЕГН **********,***, са осъдени да заплатят ЗАД „
Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000,
район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 283.79 лв., и
3./ в частта, с която ЗАД „ Армеец“
АД – гр. София, ЕИК *********, е осъдено да заплати на А.С.А. и Г.Р.А.,***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебно – деловодни разноски за разликата над
33.36 лв. до 283.79 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, 1000, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на А.С.А., ЕГН ********** и Г.Р.А., ЕГН **********,***,
по 30 000 лв. / тридесет хиляди лева/, на всеки от тях, представляваща
неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за претърпени
от смъртта на сина им С.А.С., настъпила на 24.10.2017г., в резултат на ПТП от
24.10.2017г., виновно причинено от А Г А, при управление на лек автомобил „ Мерцедес МL 350“ с рег. № ТХ 43 34 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица №
BG/11/117001695688, валидна до 23.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху общите размери на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди – по 100 000 лв. за всеки от ищците, считано от 04.08.2018г.
до окончателното погасяване на задълженията, на основание чл. 425, ал. 1 и ал.
2 КЗ вр. чл. 432 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260035/07.12.2020г., постановено по т. д. №
91/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „ АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000,
район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на адв. М.Д.Я. ***, със служебен
адрес: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет.2, офис 10-11, сумата 2 160
лв., представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на А.С.А., ЕГН **********,
и Г.Р.А., ЕГН **********, по т. д. № 91/2019г. по описа на ДОС, като и сумата
3 432 лв. - адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство на същите лица пред въззивна
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А.С.А.,
ЕГН **********, и Г.Р.А., ЕГН **********,***,
общо да заплатят на ЗАД „ АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район „ Средец“,
ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата 62.50 лв. / шестдесет и два лева и петдесет
ст./, представляваща част от разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция съразмерно с неоснователната част от жалбата, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000,
район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 2 400лв. / две хиляди
и четиристотин лева/, и по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 1 200
лв. / хиляда и двеста лева /, на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.