Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", действаща чрез представител по пълномощие – юрисконсулт К. С., срещу решение № 1228/08.12.2023г., постановено по АНД № 4231/2023г. на РС Бургас, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на „Транс Панов“ ЕООД за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Разпределена е и отговорността за разноските. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд, че не е предвидена законова възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение. Излагат се подробни доводи, че използваният от издателя на ЕФ похват не е аналогия, тъй като възможността да се издава ЕФ за нарушения от вида на процесното се извежда в резултат от комплексното логическо, систематично и историческо тълкуване на нормите. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на обжалвания ЕФ. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез пълномощник, е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С., която поддържа касационната жалба на сочените в нея основания и претенцията за разноски.

Ответникът по касация не изпраща представител. Отговорът срещу касационната жалба се поддържа чрез писмено становище.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и съответно за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ЕФ.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас отменил ЕФ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Транс Панов“ ЕООД – като собственик на пътното превозно средство (ППС), на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП, затова че на 16.02.2021г. в 18:25 часа с ППС влекач Рено Т с рег. № [рег. номер], с технически допустима маса 21000, брой оси 2, екологична категория евро ЕВРО6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Бургас, за движение по път А-1, км 357+949 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП) – няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация. Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км 357+949.

За да постанови решението си, съдът е приел, че за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон. След подробен анализ на приложимите правни норми, съдът приел, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал. 1 от ЗДП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДП. С оглед изложените мотиви, РС Бургас отменил оспорения ЕФ като незаконосъобразен. Осъдил е АПИ да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 400.00 лева.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който, като съставен при условията и реда на НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти. Същевременно не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Съдът изцяло споделя правния извод на първоинстанционния съд, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал. 1 от ЗДП (в редакцията  към ДВ, бр. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), да се приеме, че същата се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДП.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

В чл.179, ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДП, в приложимата  редакция преди изменението с ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 14.02.2024г., се предвижда, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. За нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Последвалата законодателна промяна на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДП чрез включване на нарушението на чл.179, ал.3б, не е от значение за разрешаване на настоящия спор, тъй като е безспорно, че към момента на издаване на ЕФ не е съществувала възможност за издаване на ЕФ и именно затова е предприета и законодателната промяна.

В разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДП е предвидена приложимост на разпоредбите на чл.189, ал.10 по отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме, че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното. Разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Същото е важимо и за разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. чл.187а, ал.4 от ЗДП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, а тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

В обобщение, липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП към момента на издаване на оспорения по делото ЕФ, изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова отменящото го решение на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските :

Предвид неоснователността на касационната жалба, неоснователна е и претенцията на касатора за присъждане на разноски.

Ответникът по касация претендира присъждане на разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е платено, поради което тези разноски подлежат на присъждане. Противопоставено е възражение за прекомерност, което е неоснователно и съдът го оставя без уважение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника, наведените от него изключително подробни доводи и възражения срещу касационната жалба и доколкото претендираният размер на адвокатското възнаграждение е дори по – нисък от минималния размер по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.04.2004г., прави възражението за прекомерност декларативно, а оттам и неоснователно.

Ръководен от гореизложените съображения, А. съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1228/08.12.2023г., постановено по АНД № 4231/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], [улица], да заплати на „Транс Панов“ ЕООД, [ЕИК], седалище [населено място], район Централен, [улица], ет.1, ап.1, сумата 400.00 (четиристотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОТХЪРЛЯ претенцията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.