гр. Пловдив, 25.11.2019 г.
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
след като се запозна с докладваното
от съдия Роглекова ВЧНД № 1989/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила
е жалба от А.Н.Г., в качеството му на пострадал по делото чрез пълномощника му Г.Л.Н.,
против Определение на РС гр. Пловдив по ЧНД № 4181/2019г., с което е потвърдено
Постановление на РП Пловдив от 21.06.2019 г., за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 602/2015 г. по описа на Първо РУ към
ОДМВР Пловдив, водено срещу В.В.за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
В
жалбата се претендира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано.
Излагат се съображения, че застъпеното становище, относно това, че случаят е
маловажен, поради което и деянието е несъставомерно не е правилно.
Окръжен
съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното
определение намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, a разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Правилно първата инстанция е посочила
следното, за което не се спори от страните :
Досъдебно производство № 602/2015 г. по описа на Първо РУ
към ОДМВР Пловдив е образувано срещу В.А.В.за престъпление по чл.323, ал.1 от НК за това, че от 02.06.2015 г. до 22.07.2015 г. в землището на гр.К., обл. П.е
самоволно, не по установения от закона ред в немаловажен случай е осъществил
едно оспорвано от другиго – А. Н.Г. свое или чуждо действително или предполагаемо
право, като е завладял и ползвал недвижим имот – овощна градина с площ 7.002
дка, намираща се в местността „О.Х.” в землището на гр.К., съставляваща имот №
001166, като е лишил от правото на достъп и ползване на същия имот А.Н.Г..
В
хода на разследването В.А.В.бил привлечен към наказателна отговорност за
горепосоченото престъпление, като било посочено, че периодът на осъществяване
на същото е от 05.06.2015 г. до 31.10.2015 г.
С
обжалваното постановление прокурорът е прекратил наказателното производство, на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като е приел, че деянието
не е съставомерно по чл.323, ал.1 от НК, тъй като случаят е маловажен и не са
налице всички елементи предвидени от законодателя за съставомерност на деянието.
Свидетелят А.Г. ***. Негов комшия бил
обв. В.В.. Свид. Г. имал наследствени имоти, находящи се в землището на гр. К..
Един от тях бил и имот с № **, в местността „О.х.", с площ от около 7 дка.
Обвиняемият от своя страна се занимавал със земеделие обработвал земи, в
землищата на с. Б., с. Б.и с. Б.п., както за целта притежавал и необходимата
селскостопанска техника. Двамата имали и предходни имуществени спорове за
продаден трактор. Св. Г. не обработвал посочената по - горе нива, която преди
била овощна градина, но в последствие пустеела. През около 2014год. той
разбрал, че обв. В.обработвал нивата му, като за целта нямало между тях нито
устна, нито писмена уговорка. Св. Г. не бил съгласен с това, понеже не му било
заплатено. За целта в началото на м. март 2015год., св. Г. уведомил Общинската
администрация на гр. К.. Била започната процедура по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.
Били представени документи съответните документи, удостоверяващи собствеността
на А.Г. на недвижимия имот. При извършената проверка от служители на Община К.,
било установено, че действително имота се ползвал без правно основание. Бил
даден 7-мо дневен срок на ползвателя на нивата, по данни на св. Г., това бил
обв. В.В.. Последният не депозирал в Община К. изискуемите документи. Това било
прието като мълчалив отказ. Въз основа на това на 02.06.2015г. била издадена
Заповед № 585, подписана от И.К.- Зам. Кмет, заместващ изпълняващ длъжността
Кмет на Община К., съгласно Заповед № 39/16.01.201 Зг. Със заповедта било
постановено, на основание чл. 44, ал.1 т. 1 и т.8 и ал.2 от ЗМСМА, вр. чл. 34
ал.1 от ЗСПЗЗ да се изземе ПИ №***, с площ 7, 002 дка, намиращ се в местността
„О.Х.", в землището на гр. К. от обв. В.В.и да се предаде на неговия
собственик -свид. А.Г.. Било определено още да се изпрати покана за доброволно
изпълнение на обвиняемия. Ако предаването не станело доброволно, било указано,
че имотът ще бъде иззет и предаден на неговия собственик, чрез способите на
принудително изпълнение, със съдействието на органите на полицията. Дата за
принудителното изпълнение била определена на 28.07.2015г Със заповедта била
назначена и комисия, която да я приведе в изпълнение От администрацията на Община
К. били затруднени
с връчването на документите по
процедурата на обв. В.. В указания срок не било осъществено доброволно предаване
на имот. Поради това, на 28.07.2015г. се пристъпило към принудителното
изпълнение на Заповедта. На посочената дата, членове на определената комисия, в
присъствието на свид. А.Г. и свид. В.Г.и в присъствието на полицейски служител
отишли на мястото на имота. Констатирали, че бил засят изцяло с ечемик. Не били
поставени ограничителни външни белези за площта на нивата. Бил съставен
Протокол за предаване на имота, подписан от всички присъстващи. Поради
невъзможността на администрацията на
Община К. да
се справи на
практика с фактическото предаване на имота, респ. отстраняването на
ползвателя му - обв. В., св. Г. ***. По случая било образувано процесното
досъдебно производство. В хода на същото са събрани доказателства, че обв. В.
обработва около 6000 дка земеделска земя и в качеството му на Бенефициент по
програми към ДФ „Земеделие" кандидатства и получава парични суми от
Разплащателна Агенция за подпомагане на земеделските стопани. В тази връзка са
били изискани справки относно дали имотът на св. Г. е бил деклариран от обв. В.,
респ. дали за обработването му са получавани субсидии. Съгласно писмо от ДФ
„Земеделие" с изх. № 02-161-0040/ 38#1 от дата 20.01.2016г. е установено,
че кадастрален имот № 001166, находящ се в землището на гр. К., ЕКАТТЕ 40467, е
деклариран за кампания „Директни плащания
2014г." от обв. В.В.за
отглеждане на царевица за зърно и свид. В.Г./дъщеря на свид. А.Г./ за земя под угар.
И двамата били заявили за подпомагане цялата площ на кадастралния имот - 0,7
ха. За 201 Зг. и 2015г. липсват данни обвиняемият да е декларирал процесния
имот за подпомагане. Свид. С.В.работел до около 2015г. като мл. експерт към
Общинска служба „Земеделие" - Родопи, в чиято компетенция попадал и имота
на св. Г.. Той обработвал документи на земеделски стопани, като срещу
представен документ за самоличност и удостоверение за актуална банкова сметка, ***
^.Директни плащания" за периода от 2012г. до 2015г. По време на кампанията
през 2014г., която обхващала периода от м. октомври 201 Зг. до м. октомври
2014г. не се изисквал към комплекта с документи да се представи документ за
собственост на обработваната земя, както и договор за наем на същата. Св. В.приел
и документите на обвиняемия, в които били включени няколко на брой имота. След
приключването обработката на заявлението и след като било подписано от страна
на бенефициента - обв. В., св. В.изпратил документите за по - нататъшна
обработка и одобрение към Разплащателна Агенция Пловдив. Поради това, че имота
на св. Г. за 2014г. бил деклариран за обработка от повече от двама
бенефициенти, документите били върнати за доуточняване. Св. А.Ч.работела като
ст. Експерт при ОД на ДФ" Земеделие" Пловдив, отдел „ПСМП". След като
приключила кампанията за 2014г. и извършената „кръстосана" проверка се
завеждали в системата двойно декларираните площи. На обв. В. било изпратено
писмо, като му били предоставени 20 работни дни, през които да се яви в отдел
„ПСМП" - Пловдив за изясняване принадлежността на двойно декларираните
площи, чрез представяне на съответните документи. Обвиняемият не се явил, респ.
не били представени документи и досието му било служебно приключено.
Междувременно същото писмо било изпратено и до св. В.Г., която също в указания
срок не се е явила и не е представила необходимите документи и нейното
заявление, както и на обвиняемия е служебно отработено и досието й е било приключено.
Така за 2014г., относно процесния имот никой не получил плащане. По отношение
на последващи години, съгласно информацията изискана от ДФ „Земеделие"
няма данни относно процесния имот да са подавани последващи заявления. В
постановлението си прокурорът е приел, че не е налице немаловажен случай,
поради което и е приел че не са налице всички изискуеми от закона елементи за
съставомерност на деянието на обв.В..
Съгласно
становището на прокурора, споделено напълно от първата инстанция, макар и с
действията си, описани по-горе, обвиняемият В. формално да е осъществил състава
на престъплението по чл. 323 ал.1 от НК, то случаят се характеризира като
маловажен по смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Като аргумент в тази насока се посочва, „е настъпилите от
противоправното поведение на обвиняемия вреди за св. Г. са маловажни, че имотът
си бил необработваем, а и обв. В. бил регистрирал имота като ползван от него
единствено през 2014г. „
При тези фактически положения, въззивната
инстанция от своя страна също приема, че поведението на подсъдимия правилно е
квалифицирано по чл. 323, ал. 1 НК, но не
споделя извода за „маловажност“ на случая.
Самоуправството е престъпление на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са
настъпили други вредни последици, извън самото деяние. Инкриминираното деяние
не представлява "маловажен случай"
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като
обществената му опасност е типичната за този вид престъпни посегателства. В
гражданско-правен и теоретичен аспект правото на собственост се характеризира с
признатата и гарантирана от закона възможност на даден правен субект да владее,
ползува и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ или недвижим
имот и да изисква от всички други лица да не го възпрепятстват в упражняването
на това му право. Гражданско- правните отношения свързани със спорните вещни
права и правото на собственост са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване
от компетентните за това правораздавателни органи. Всяко едно осъществено
самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, свързано със собствеността и произтичащите
от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на закрепеното в чл. 17 от Конституцията на Република България
основно начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона.
В резултат от осъщественото от страна на
обв. В. деяние са засегнати чужди права върху имота, включително, правото на
собственика необезпокоявано да го владее и ползва, поради което извършеното от
подсъдимия притежава съответната степен на обществена опасност, необходима за обективната
съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК.
Деецът не може да се ползва от привилегията на чл.
323, ал. 3 НК, тъй като след надлежно предупреждение не е възстановил
незабавно първоначалното фактическо положение. Деянието е съставомерно и от
субективна страна, тъй като самоуправните действия са извършени, след като подсъдимият
много добре е знаел, че земята не е негова, а пострадалият е заявил претенциите
си по надлежния ред – т.е. налице е бил и спор между страните.
В този случай сме изправени пред
необоснованост на прокурорския акт, дъжаща се на грешен анализ и оценка на
доказателствения материал, което налага и отмяна на Определението на първата
инстанция, с което е потвърдено прекратителното постановление на Районна
покуратура гр. Пловдив.
Предвид горното и на основание чл.
243, ал.5, т.3 от НПК,съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1174/12.07.2019г. на РС гр. Пловдив по
ЧНД № 4181/2019г.
ОТМЕНЯ Постановление на РП Пловдив от
21.06.2019 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 602/2015 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР Пловдив, водено срещу
В.В.за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна Прокуратура гр.Пловдив, за
изпълнение на дадените по-горе в мотивите, указания, за прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: