№ 266
гр. Русе, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500343 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„Топлофикация-Русе” АД обжалва решение № 533 от 28.04.2022 г. по гр. д. №
5443/2021 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.422 ГПК
да се признае за установено, че Л.А. Ч./Д./ дължи сумата от 372.74 лв. неизплатена
топлоенергия за периода от 27.08.2019 г. до 24.11.2020 г., ведно със законната лихва от
08.06.2021г., както и лихва за забава от 35.05 лв. Излага подробни оплаквания за
неправилност на съдебното решение и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният срещу иск се уважи. Претендира разноските по делото.
Ответникът по жалбата Л.А. Ч./Д./ чрез назначеният й от съда особен представител
оспорва основателността й.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество на
жалбата намира следното :
Районен съд-Русе е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № 3097/2021г. в полза на “Топлофикация-Русе” АД срещу Л.А. Ч./Д./ за сумата
от 372.74 лв. неизплатена топлоенергия за периода от 27.08.2019 г. до 24.11.2020 г., ведно
със законната лихва от 08.06.2021г., както и лихва за забава от 35.05 лв., вземане по 21 броя
фактури. Тъй като ответницата не е намерена за връчване на издадената от съда заповед за
изпълнение, съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за
1
установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Първоинстанционният съд действително е допуснал процесуално нарушение, като не е
уведомил ищцовото дружество за задължението му да внесе възнаграждение по допуснатата
в о.с.з. експертиза. Въззивният съд обаче смята, че по делото са представени достатъчно
доказателства, относими към същността на спора и делото не следва да се връща на РРС или
да се допуска назначаването на експертиза в настоящото производство.
Не е спорно, че “Топлофикация-Русе”АД е открила партида на името на ответницата
по нейно искане – заявление на л.62. От представените по делото сметкофактури за
доставена топлинна енергия за процесния период, както и от приложеното на л.29
извлечение от сметка по партидата на ответницата се установява, че същата дължи на
ищеца за топлинна енергия за обект в гр. Р., бл.”О.”, ет.** за исковите периоди общо 372.74
лв., както и лихва за забава общо в размер на 35.05лв. Счетоводното извлечение от
партидата на ответницата не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства
относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като
доказателство за отразени в него факти. Твърденията на ищцовата страна, че имотът на
ответницата е присъединен към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе” АД, че в
същия има отоплителни тела, както и размерът на дължимата се сума, безпротиворечиво се
доказаха и от приложените писмени доказателства.
По делото бе установено, че в исковия период ответницата е ползвала доставената й
от ищеца топлинна енергия в жилищния си имот в гр. Р., бл.”О.”, ет.**. Същата не е
представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността
на доставената топлоенергия за процесните периоди.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че Л.А.
Ч./Д./ е клиент на топлинното дружество, поради което е длъжен да заплаща цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал.3
ЗЕ.Освен това, договорите за доставка на топлинна енергия в сградата са сключени след
взети решения на етажната собственост, от оправомощено лице по решение на ОС на ЕС,
които не са прекратени и като такива са задължителни за етажните собственици, както и за
ползвателите на обекти в етажната собственост. Затова е налице основание за възникване на
облигационна обвързаност между страните и съответно за разкриване на партида за
процесния имот, както и за начисляване на предоставената топлоенергия.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд е неправилно, като
необосновани се явяват изводите, че исковете са недоказани.По тези съображения,
решението, с което е отхвърлен искът следва да се отмени, а претенциите да се уважат.
Разноските за всички инстанции са в тежест на жалбоподателя.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, Окръжният съд
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 533 от 28.04.2022 г. по гр. д. № 5443/2021 г. по описа на
Районен съд- Русе и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.А. Ч. /Д./, ЕГН ********** от гр.Русе дължи на
„Топлофикация Русе“ АД, ЕИК *********- гр. Русе, представлявано от С.Ж.Ж. сумата от
372.74 лв. неизплатена топлоенергия за периода от 27.08.2019 г. до 24.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2021г. до окончателното й плащане, както
и лихва за забава от 35.05 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
09.06.2021г. по ч.гр. д. 3097/2021г. по описа на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА Л.А. Ч. /Д./, ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на „Топлофикация Русе“
АД, ЕИК *********- гр. Русе, представлявано от С.Ж.Ж. сумата 702.00 лв.- деловодни
разноски за двете инстанции, както и по ч.гр. д. 3097/2021г. по описа на Районен съд- Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3