Решение по дело №1815/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20224430201815
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430201815 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Делото е образувано по жалба, озаглавена като възражение от
„***“ЕООД, *** депозирана от управителя Л. С. К., против наказателно
постановление №652791-669353/05.08.2022г., издадено от *** на
Дирекция“Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.178 ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за
неправилност и незаконосъобразност на същото. Твърди се липса на виновно
поведение, както и наличие на депозирано заявление за регистрация по
чл.100, ал.1 от ЗДДС.
АНО, представляван от юрисконсулт ***, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Районен съд-гр.***, след като се запозна с доказателствата по делото
и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:



1



На 20.07.2022г. св.Е. Ц. – главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Велико Търново, офис Плевен при извършена проверка установил, че
„***“ЕООД, с.*** подало заявление за регистрация по чл.100, ал.1 от ЗДДС
на 08.07.2022г., но не и такова по чл.97, ал.2 от ЗДДС не по –късно от 7-дни
преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. При проверката
било установено, че дружеството извършва услуги с получател на услугата –
данъчно задължено лице от държава членка на ЕС – *** и като такова за него
възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по чл.97, ал. 2
от ЗДДС. Свидетелят Ц. в присъствието на свидетелите М. Ш. и Ц. Л.
констатирал, че от страна на жалбоподателя са били издадени 3 броя фактури
с дати 04.05.2022г., 05.05.2022г. и 01.06.2022г. за извършена услуга –
консултантски услуги по договор 4920739 в общ размер на 1092, 59 евро с
получател дружество регистрирано по ЗДДС в държава членка на ЕС на
06.06.2013г. и е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация
по ЗДДС не по-късно от 27.04.2022г. В този смисъл е разпоредбата на чл.97а,
ал.4 във вр. с чл.97а, ал.1 ЗДДС, цитирана от актосъставителя.
Посочените констатации били отразени в акт за регистрация по
ЗДДС № 150422203103608/20.07.2022г.
На 27.07.2022г. бил съставен АУАН срещу жалбоподателя. В акта са
отразени изчерпателно посочените констатации. Описаното е квалифицирано
като нарушение по чл.97а, ал.4 във вр. с ал.1 ЗДДС. АУАН е предявен и
връчен на управителя на дружеството в деня на съставянето му, като той не е
депозирал възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което е прието,
че е нарушен чл.97а, ал.4 ЗДДС, като по този начин е осъществен състава на
тази разпоредба и на основание чл.178 ЗДДС на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Наказателното постановление е връчено на 09.09.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните
по делото доказателства, а именно: писмените доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл.283 от
НПК и не са оспорени, както и от показанията на свидетелите Ц., Ш. и Л.,
кредитирани като обективни, безпристрастни и депозирани под страх от
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу
подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.




2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57,
ал.1 ЗАНН. В администратвинонаказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предметът на
нарушението е индивидуализиран в достатъчна степен.
В хода на настоящото производство по безспорен начин се установи,
че при посочените в НП време, място и обстановка дружеството, в качеството
му на данъчно задължено лице, съгласно чл.3, ал.1 ЗДДС, е получило
облагаеми услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които
данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 ЗДДС, но не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок преди
датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем,
нарушавайки разпоредбата на чл.97а, ал.4 във вр. с ал.1 ЗДДС, като по този
начин е осъществен състава на тази разпоредба.
При това положение, АНО правилно е приложил материалния закон,
като законосъобразно е ангажирал обективната, безвиновна отговорност на
търговеца, определяйки имуществената санкция, при това в минималния
предвиден в закона размер – 500 лева на основание санкционната разпоредба
на чл.178 от ЗДДС според която имуществената санкция варира в рамките на
500-до 5000 лева. Наказанието е определено в минимален размер , поради
което не следва да се обсъждат основания за намаляване размера на
санкцията. Както беше посочено административно наказателната отговорност
на ЮЛ е безвиновна и вина не следва да се обсъжда поради което
възражението в тази посока за липса на виновно поведение на наказаното
лице следва да се остави без уважение. На следващо място не се споделя и
довода във възражението, а именно че не е налице ощетяване на бюджета,
доколкото нарушението е формално, на просто извършване и със самото
извършване се смята за довършено без да се изисква резултат - в конкретния
случай да е настъпила щета за фиска.
Липсват предпоставки за приложението на чл.28 ЗАНН.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че вмененото на дружеството нарушение е правилно
установено и доказано, поради което и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№652791-F669353/05.08.2022г., издадено от *** на Дирекция“Обслужване“
при ТД на НАП-гр.Велико Търново, с което на „***“ЕООД, със седалище и
3
адрес на управление с.***, ***, представлявано от управителя Л. С. К., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.178
ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4