Определение по дело №573/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 6659/06.12.12.2011 год., постановена по н.ч.х.д. № 372/2011 год. на Разложкия районен съд, подсъдимият Г. И. О. от гр. Б., О. Благоевградска, е признат за невиновен в това, че на 09.11.2010 година, около 07,30 часа в гр. Б., на У. “. Т. №, пред дома на В. В., отправил обидни думи и изрази към нея, в нейно присъствие и в присъствието на други хора, с което унизил честта и достойнството й, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Отделно от това е отхвърлен и предявения от В. В. срещу Г. О. граждански иск в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди от престъплението.

В жалбата срещу присъдата, депозирана от В. В., се излагат съображения за необоснованост, свързана с неправилната оценка на показанията на свидетелите очевидци К. и И., които са чули отправените срещу пострадалата обидни изрази от страна на подсъдимия. Не са оценени и показанията на свидетелките В. и Д., възприели състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента. В пледоариите пред настоящата съдебна инстанция, изложеното в жалбата се поддържа като при анализа на конкретните показания на свидетелите се извежда правния извод, че престъплението е доказано по безспорен начин и О. следва да бъде осъден по чл.146, ал.1 от НК. Във връзка с последното се акцентира, че в депозираната тъжба никъде не е посочено, че обидата е нанесена публично, което е възприетата с разпореждането на съдията-докладчик по делото правна квалификация на изложените факти. А съдът е длъжен да се произнесе и за това има ли престъпление по основния състав, когато се установи, че отсъства допълнителния квалифициращ белег. Затова и искат отмяна на атакуваната присъда с постановяване на нова, с която О. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Процесуалният представител на подсъдимия О. изцяло оспорва направените възражения като счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Намира, че правилно съдът е констатирал противоречия във възприятията на двамата т. нар. „очевидци”, а и наличието на силно влошени отношения на всеки от тях с подсъдимия. Свидетелят К. е бил осъден за конфликт с О., а И. се появява доста по-късно в наказателния процес, което съпоставено с това, че не е посочена като очевидец в обстоятелствената част на тъжбата и съответно искана като свидетел в началото на процеса, подсказва, че поведението и цели да подпомогне да се докаже тезата на частната тъжителка. Според защитника въобще не се установява, че О. е отправил обидни думи срещу В. на улицата, както е посочено в тъжбата, както и че въобще такива думи са изречени по неин адрес. Затова и пледира за потвърждаване на пъровинстанционната присъда.

Нови доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция не се правят.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При излагане на установеното от фактическа страна първостепенният съд се е позовал на събрания по делото доказателствен материал. Според него, между съседите в гр. Б. В. В. и Г. О., съществували влошени отношения поради спор за имотни граници. Многократно и двете страни депозирали жалби един срещу друг до органите на МВР и общинската администрация. В резултат на извършени проверки и двете страни са били предупреждавани да не се саморазправят помежду си. Влошени отношения съществували и между О. и свидетеля К., друг негов съсед, с който водили дело, спечелено от подсъдимия, в полза на който били присъдени определени суми. На 09.11.2010 година около 07,30 сутринта В. излязла на улицата да изхвърли боклука, което ставало по график. По-късно същия ден депозирала жалба срещу О., в която твърдяла, че при изхвърлянето на боклука върху нея словесно се нахвърлил съседа и Г. О., наричайки я с обидни думи „ти се курва и сестра ти е курва,… фалшифицирали сте документи за имоти, … били сте убийци от ВМРО” и т.н. Както в жалбата до органите на МВР, така впоследствие и в тъжбата до Районен съд – Разлог, В. не е посочила конкретни очевидци на случилото се.

Тази възприета от проверяваната инстанция фактическа обстановка, се извежда от събрания по делото доказателствен материал. При оценка на отделните доказателства, включително и в тяхната взаимовръзка, не са нарушени правилата на формалната логика. Отчетени са взаимоотношенията на подсъдимия с всеки от разпитаните свидетели, чийто показания са оценявани с право критично от РРС. Спорният момент е в обективността на възприятията на сочените като очевидци К. и И. Свидетелят К. е чул отправените срещу В. обидни думи, разпознал е гласа на О., но не го е видял, „защото е бил от горната страна на къщата си”. Същевременно е възприел В. до кошчето за боклук. Освен това, отправените обидни изрази от подсъдимия чул многократно да се повтарят. От своя страна свидетелката И., леля на пострадалата, е заявила в показанията си, че е чула еднократно същите думи в момента, когато племенницата и се качвала по стълбите, а подсъдимият се намирал на прозореца на собствената си къща. Очевидно е налице разминаване във възприятията на двамата свидетели, което е изтъкнато и от първостепенния съд. Отделно от това, отношенията на всеки от тях с О., са били силно влошени, което поставя под съмнение обективността им. В тази връзка съдът е отчел, че нито в жалбата до полицията, нито в обстоятелствената част на тъжбата, фигурират имената на свидетелите очевидци, а и И. се появява на по-късен етап, което допълнително поставя под съмнение обективността на разказа и. Следва да се добави и друго съображение, свързано с позицията на И., че е гостувала на племенницата си. Тъй като е житейско неправдоподобно да се твърди, че може да е отишла сутринта на гости, преди племенницата и да отиде на работа, И. е заявила, че го е направила предния ден и е останала да спи при частната тъжителка. Тогава няма отговор въпроса защо не е била посочена като пряк очевидец на случилото се нито пред полицейските органи, които В. многократно е била сезирала преди това, нито в тъжбата до съда. А и И.сама е заявила, че О. е наричал внуците и копелета, което е силен предполагаем мотив да даде такива показания. Достатъчното от обективна гледна точка осветяване на случилото се, не може да бъде постигнато и с показанията на свидетелките Вишанина и Д. Първата е сестра на частната тъжителка и пряко заинтересована от изхода на делото, а Д. нейна подчинена и колежка на В.. Затова и критичния подход към показанията им не позволява една осъдителна присъда да се опре само и единствено на косвения им преразказ на чутото от В..

Приобщените по надлежния процесуален писмени доказателства по делото потвърждават извода за наличието на спор между страните по делото, а и между О. и К. Многобройните жалби един срещу друг навеждат на непрекъснат стремеж и на двете страни взаимно да се злепоставят, и сериозно рефлектират върху обективността на соченото от тях. Изхождайки от ролята на частния тъжител в наказателния процес, Районният съд е подчертал, че подсъдимият се защитава само по възведените от него факти в тъжбата, които определят и правната рамка на процеса. След като с посочените писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че О. е отправил лично и непосредствено сочените от частната тъжителка обидни думи в нейно присъствие и по нейн адрес, следва и правния извод, че подсъдимият не е виновен по повдигнатото му обвинение за нанесена публично обида чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Не може да има спор, че отсъствието на квалифициращ белег от престъплението /в случая публичността на нанесената обида/, задължава съдът да се произнесе и има ли извършено престъпление по основния състав. И това е така, защото подсъдимият е имал възможност да се защити пълноценно по основните факти на обвинението, с изключение на отпадналото квалифициращо обстоятелство. Независимо от това и на база направения анализ на събрания по делото доказателствен материал, не може да се приеме, че по безспорен начин е установено, че с поведението си О. е осъществил основния състав по чл.146, ал.1 от НК. Всички наведени по-горе съмнения за начина, по който са се развили събитията на инкриминираните дата и място, важат в пълна сила и в тази хипотеза. Затова и исканата в жалбата ревизия на тази база е лишена от основание, поради което и се отхвърля от проверяващата въззивна инстанция.

Проверяваната присъда е законосъобразна и по отношение отхвърлянето на предявения граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението. По принцип гражданския иск в наказателния процес има акцесорен характер и уважаването му зависи от признаването на дееца за виновен. Изключение се допуска в случай на оправдаването му, когато от данните по делото може да се заключи, че е налице гражданско правен деликт, от който са причинени вреди. Тогава може да се стигне и до осъждането по граждански ред на делинквента, при наличието на всички изискуеми от ЗЗД предпоставки за това. След като по делото не успя да се установи по безспорен начин, че О. е извършил твърдяното от частната тъжителка В., не може да му се търси гражданска отговорност и за нанесени вреди.

Ето защо и на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6659/06.12.12.2011 год., постановена по н.ч.х.д. № 372/2011 год. на Разложкия районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.