Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 11 януари, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 08.12.2020 г. /осми декември, две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.А., като разгледа докладваното от съдия Елица
Орманова гражданско дело № 1512 по описа за 2019 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Делото
е образувано по искова молба, подадена от Ц.Я.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Р.Б. ***, със съдебен адрес:*** срещу «БГ» ЕАД, ЕИК ….., гр. София,
район Люлин, бул. “Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център, „Люлин - 6“, ет. 2,
представлявано от Я. Й. О. и П. Я. П..
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че на 09.02.2011г. по ч.гр.дело № 102/2011г. на РС- Лом ищецът е осъден да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, с ЕИК ….. сумата от 728,48 лева главница, 185,09 лева мораторна
лихва и 125 лева разноски по частното гражданско дело, ведно със законната
лихва от 19.01.2011г. С договор за цесия
от неизвестна дата „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС“ ЕАД е прехвърлило на ответника
„БГ“ ЕАД вземането си по изпълнителния лист като ищецът не бил уведомен за
цесията. На основание посочения изпълнителен лист с молба от месец
юли, 2019г., повече от пет години след издаването му, е образувано изпълнително
дело № 616/2019г. по описа на ЧСИ М.И. с рег.№ 748 в КЧСИ. Тъй като ответникът
е бездействал и не е прекънал давностния срок, вземането, обективирано в
изпълнителния лист, е погасено по давност.
Иска
се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът
не му дължи вземане за
сумата от общо 1038,57 лева, включваща: 728,48 лева главница, 185,09 лева мораторна лихва и 125,00 лева разноски по частното гражданско дело, както и законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2011г., за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч.г.д № 102/2011г. на
РС-Лом и образувано изпълнително дело № 616/2019г. по описа на ЧСИ М. И. с рег.№ 748 с район на
действие ОС- Монтана, като погасено по давност. Претендират се и разноски по
водене на делото.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество е
депозиран писмен отговор, с който се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощника си – адв. Р.Б., който поддържа иска
и излага съображения в подкрепа на същия.
Ответникът в
съдебно заседание не се представлява, като е постъпило писмено становище от
процесуалния му представител юрисконсулт К.Т., с което моли исковата претенция
да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
По делото са
събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно установено по делото е, че на
17.12.2007г. ищецът Ц.Я.Г. и «ДжетФайненс
Интернешънъл» АД с БУЛСТАТ …., чийто правоприемник е «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС» ЕАД с ЕИК …., са сключили Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX -01683722 от 17.12.2007г. За задължението по посочения договор по
ч.гр.д. № 102/2011г. по описа на РС- Лом е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.01.2011г. и изпълнителен лист от
09.02.2011г., съгласно който длъжникът, настоящият ищец, е осъден да заплати
на кредитора - заявител «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, сумата от
913,57 лева, включваща: главница 728,48 лева,
мораторна лихва в размер на 185,09 лева за периода от 15.07.2008г. до
19.01.2011г., законна лихва върху сумата, считано от 19.01.2011г. до изплащане
на вземането, както и 125,00 лева разноски по делото. На основание
посочения изпълнителен лист и молба от «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД с
разпореждане от 24.03.2016г. е образувано изпълнително дело № 120/2016г. по
описа на ЧСИ М. И. с рег.№ 748 от КЧСИ с район на действие ОС- Монтана.
Направени са в производството от съдебния изпълнител справки за проучвания на
имущественото състояние на длъжника. Наложен е запор на моторни превозни
средства на длъжника – «ВАЗ 20109» с рег.№ М 5902 АМ и «Фиат 125Р» с рег.№ М
7918 на 26.08.2016г. Призовка за принудително изпълнение от 26.08.2016г. е
изпратена за връчване чрез кмета на с. Орсоя, като се е върнала разписка с отразяване,
че получателят е непознат на посочения адрес. С молба до частния съдебен
изпълнител с вх.№ 00842/14.01.2019г. „Кредит Инкасо Ивнестмънтс БГ“ ЕАД е
поискал конституиране като взискател в качеството му на цесионер на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България. С молба от 18.01.2019г. „Кредит Инкасо
Ивнестмънтс БГ“ ЕАД е поискал извършване на справка в електронния регистър към
БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника. С
разпореждане от 14.02.2019г. молбата с вх.№ 00842/14.01.2019г за конституиране
на новия взискател, настоящия ответник, е оставена без уважение поради
настъпила перемпция. С постановление от 29.03.2019г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК като е
посочил, че последното изпълнително действие е извършено на 27.09.2016г. С
уведомление от 18.03.2019г. до ОДП Монтана – Пътна полиция съдебният изпълнител
е вдигнал наложените запори върху превозните средства, собственост на длъжника Ц.Г..
Изложеното е видно от изпълнително дело №
120/2016г. на ЧСИ М. И., приложено на л.
94 – л.111 от настоящото дело.
Междувременно с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.09.2018г. и Приложение № 1 от
19.08.2018г. към същия договор между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с ЕИК …… /правоприемник на
«БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД с ЕИК …./ от една страна и „БГ“ ЕАД от друга,
е прехвърлено вземането, което настоящият ищец, Ц.Я.Г., оспорва – това по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX -01683722 от
17.12.2007г., предмет понастоящем на ИД № 616/2019г. Изложеното е видно от
приложените с отговора на исковата молба и приети по делото писмени доказателства
на л. 28 до л. 42.
С молба с вх № 05494 от
25.03.2019г. и въз основа на същия изпълнителен лист по ч.гр.дело № 102/2011г. е
поискано образуване на ново изпълнително производство от „Кредит Инкасо
Ивнестмънтс БГ“ ЕАД срещу длъжника, като с разпореждане от 26.03.2019г. е
образувано изпълнително дело №
616/2019г. и е конституиран взискателят. Отправени са искания от съдебния
изпълнител за проучване на имущественото състояние на длъжника. Съобщение за
образуване на изпълнително дело длъжникът е получил на 16.08.2019г.
Изпълнението е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК вследствие на
издадена обезпечителна заповед от 26.08.2020г. на РС- Лом за допускане
обезпечението на предявения отрицателен установителен иск чрез спиране на
изпълнението.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че ответникът, в
качеството си на цесионер, е придобил вземане към ищеца, както и че то е в
размерите и за периода, посочен в исковата молба съгласно изпълнителния лист,
издаден по ч. гр. дело № 102/2011 г. по описа на Районен съд – Лом, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № 120/2016г. и ИД №
616/2019г., двете на ЧСИ М. И. с рег. № 748 от КЧСИ и район на действие ОС -
Монтана. От страна на ищеца не се оспорва нито възникването на задължението да
заплати на праводателя на ответника – цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, суми по договор за кредит към датата на издаване на
изпълнителния лист, нито тяхната стойност, т.е. не се оспорва съществуването на
вземанията, посочени в издадения изпълнителен лист. Твърдението на ищеца е за
недължимост на сумите към ответника поради погасяването им по давност.
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал.2, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличие на
правен интерес от завеждането му. С предявения иск ищецът, в качеството
си на длъжник, оспорва вземането, предмет на изпълнителния лист, послужил за
образуване на изпълнителното дело № 616/2019г на ЧСИ М. И. с рег. № 748 от
КЧСИ, позовавайки се на изтекла погасителна давност. Длъжникът - ищец оспорва
притезанието на взискателя във висящ изпълнителен процес – този по ИД № 616/2019г.
по описа на ЧСИ М.И. с рег.№748 от КЧСИ, поради което има правен интерес от
предявения иск. Съгласно чл. 439, ал.2 ГПК този иск може да бъде
основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тъй като
ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна
давност, предявеният от него иск по чл. 439, ал.2 ГПК се явява процесуално
допустим.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Не
е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника – ищеца в полза
на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за сумите, посочени в исковата
молба. Безспорно е също, че издадената по ч.гр.дело №
102/2011 г. по описа на РС- Лом заповед по чл. 410 ГПК е влязла в сила, а ищецът
в качеството си на длъжник, не е подал възражение срещу
вземането по заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следователно предмет на изпълнение е влязла в сила
заповед по чл. 410 ГПК, без да е предявяван установителен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответникът се легитимира като
кредитор на процесното вземане в качеството си на взискател в изпълнителното
производство. Длъжникът-ищец твърди, че задължението му към взискателя е
погасено поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност, тъй
като срещу него не са предприемани действия по принудителното
изпълнение в период от повече от пет години след издаването на
изпълнителния лист.
Тъй като вземането не е установено със
съдебно решение, в случая не следва да се приложи чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, т.е.
погасителната давност за вземането за
главница и за лихви няма да бъде установена от тази законова разпоредба. Поставя
се въпросът дали следва да се приложи петгодишната погасителна давност по
смисъла на чл. 110 от ЗЗД или кратката
тригодишна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД. В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд е прието, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на
дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и
разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната
страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата
страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на задължението за главница в настоящия случай
е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а за обезщетението за лихви за забава следва да се приложи
кратката погасителна давност.
На основание издадения на 09.02.2011г. изпълнителен лист
по ч.гр.дело № 102/2011г. на РС- Лом с разпореждане от 24.03.2016г. е
образувано изпълнително дело № 120/2016г. по описа на ЧСИ М. И. с рег.№ 748 от
КЧСИ и с район на действие ОС- Монтана. Това означава, че първото изпълнително
производство – това по ИД 120/2016г., е било образувано след повече от пет
години след издаването на изпълнителния лист, което означава, че са изтекли
повече от пет години и от падежа на вземането. В заявлението по чл. 410 от ГПК
в приложеното заповедно производство по ч.гр.дело № 102/2011г. на РС- Лом е
посочено от заявителя в т. 14, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 15.07.2008г. От приложения на л. 36 до л. 38 от делото Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги от 17.12.2007г. е видно, че последната
погасителна вноска по кредита е с падеж 15.06.2009г. Която и дата да се приеме
за меродавна – дали тази по обявената предсрочна изискуемост – 15.07.2008г. или
тази на падежа на последната погасителна вноска – 15.06.2009г., при всяко
положение кредиторът не е образувал изпълнително производство повече от пет
години от изискуемостта на вземането. Изискуемостта е настъпила в момент, предхождащ
издаването на изпълнителния лист от
09.02.2011г., като кредиторът е бездействал повече от пет години, считано от
изискуемостта на дълга, като не е образувал изпълнително производство. След
като е нямало образувано изпълнително производство, давността по отношение на
вземането е текла, считано от изискуемостта на същото. По
отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск,
започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е
прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.01.2011г.
Предсрочната изискуемост на задължението е настъпила, видно от самото
заявление, на 15.07.2008г. Следователно до 15.07.2013г. петгодишната
погасителна давност по отношение на вземането е изтекла. Ако до 15.07.2013г. бе
образувано изпълнително производство срещу длъжника въз основа на изпълнителния
лист, с който кредиторът се е снабдил, започналата да тече от падежа /от предсрочната
изискуемост в случая/ на вземането, погасителна давност би била прекъсната. Т.е.
ако изпълнителното производство бе образувано преди да изтекат повече от 5
години след падежа на вземането и бяха предприемани изпълнителни действия, то
същото би прекъснало започналата да тече погасителна давност. Тъй като към
15.07.2013 г. не е било образувано изпълнително дело /то е образувано едва на 24.03.2016 г. видно
от разпореждане по ИД 120/2016г./, давността не е била прекъсната и е изтекла.
В случая началният момент на давностния срок е преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но крайният момент на изтичането на
5-годишната давност за погасяване на вземането за главница е станало на
15.07.2013 г., т.е. след влизането в сила на заповедта за изпълнение и
издаването на изпълнителния лист, но
преди образуването на изпълнителното производство /24.03.2016г. – л.94/.
Поради това погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на
чл. 439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.
Същите биха били изводите, ако се приеме за относим падежът на последната
погасителна вноска по кредита – 15.06.2009г. като начална дата, след която би
започнала да тече погасителна давност. В този случай давността би изтекла на
15.06.2014г., отново преди образуването на изпълнителното производство.
В т.14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е
разяснено, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва
с предявяването на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв
иск не е предявен, какъвто е и настоящият случай, давността не се счита
прекъсната със заявлението. След като давността не е прекъсната, то не е налице
основание за изключването от давностния срок на периода от време, изтекъл между
настъпването на изискуемостта на вземането /предсрочната изискуемост в случая/
и влизането в сила на заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното всички
извършени действия по двете изпълнителни дела на ЧСИ М.И. с рег. № 748 от КЧСИ
са без правно значение, тъй като още преди образуването на първото изпълнително
производство – ИД 120/2016г., давността по отношение на вземането е била
изтекла. Предприеманите впоследствие действия по двете изпълнителни дела, дори
наложеният запор по ИД 120/2016г., са ирелевантни изпълнителни действия,
извършвани след погасяване на вземането по давност. Цедирането на вземането на
14.09.2018г. също е извършено след
изтичане на погасителната давност. Не се събраха доказателства, от които да се
направи извод, че до образуването на първото изпълнителното производство
давността е била прекъсвана или спирана.
Поради изложеното общата 5-годишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на главницата е изтекла към датата на предявяване на
настоящия иск – 26.08.2019г. С погасяване на главницата на задължението се
погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД.
Погасяват се и разноските, направени в заповедното производство.
Гореизложените съображения имат действие и
спрямо цесионера на вземането, какъвто е настоящият ответник, който е придобил
вземането с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.09.2018г. и Приложение №
1 от 19.08.2018г. към същия от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България с ЕИК … /правоприемник на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД с ЕИК ……/.
По силата на договора за цесия цесионерът
встъпва като кредитор в правата на цедента в отношенията му с длъжника,
следователно възраженията, които длъжникът може да противопостави на
първоначалния си кредитор, може да ги противопостави и на новия такъв. В случая
длъжникът – ищец му противопоставя възражението за изтекла погасителна давност
на вземането, която от своя страна е изтекла дори преди прехвърляне на
вземането с договора за цесия от
14.09.2018г.
С оглед на гореизложените съображения
предявеният иск се явява основателен в неговата цялост.
По отношение искането на ищеца за допускане
на предварително изпълнение на решението съдът счита, че същото не следва да
бъде уважено поради липса на предпоставките на чл. 242, ал. 2, т. 3 - от закъснението на изпълнението да е възможно
да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение да
стане невъзможно, или значително да се затрудни. Евентуалните отрицателни
последици за ищеца са предотвратени чрез допуснатото обезпечение чрез спиране
на изпълнението, поради което няма как да последват такива негативи за ищеца,
докато изпълнителното производство е спряно.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
включващи платена държавна такса в размер на 50.00 лева, 29,00 лева /л.78/ и 24,00 лв. /л.92/ платени такси за снабдяване с
изпълнителнителните дела от ЧСИ Мая Иванова, или общо 103,00 лева.
Чрез процесуалния си представител ищецът е поискал
присъждане на разноски като по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК при този изход на
спора му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение на адв. Б., което
ответникът следва да заплати при хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т.2 от
Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес минималният размер на възнаграждението в случая се определя
на 302.69 лева предвид материалния интерес по делото в общ размер на 1038,57
лева. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовия пълномощник в случая е неотносимо, тъй като то се
определя в горепосочения минимален размер от съда, а не от договорка между
ищеца и процесуалния му представител.
На ответника не се следват разноски при този изход на
делото.
В съдебно заседание на 06.10.2020г. пълномощникът на
ищеца заявява, че последният не притежава банкова сметка, *** заплатени чрез
пощенски запис на адреса, посочен в исковата молба. Поради това съдът не дължи
произнасяне по искането на ответника за
посочване на банкова сметка ***, каквато последният не е задължен със закон да
притежава.
Водим от изложените правни съображения, Ломският районен
съд, пети състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1
от ГПК, че Ц.Я.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на «БГ» ЕАД, ЕИК …… и
адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. “Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център, „Люлин - 6“, ет. 2, представлявано от Я. Й. О. и Б. Р., парично
вземане за сумата от 913,57 лева /деветстотин и тринадесет лева и петдесет и
седем стотинки/, включваща: главница в размер на 728,48 лева /седемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/, мораторна лихва в размер на 185,09 лева /сто осемдесет и пет лева и
девет стотинки/ за периода от 15.07.2008г. до 19.01.2011г., законна лихва върху
главницата, считано от 19.01.2011г. до изплащане на вземането, както и 125,00
лева /сто двадесет и пет лева/ разноски по делото, за което вземане е издаден
изпълнителния лист по ч.г.д № 102/2011г. на РС- Лом и образувано изпълнително
дело № 20197480400616 по описа на ЧСИ М. И. с рег. № 748 от КЧСИ с район на
действие ОС- Монтана като погасено по
давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от
Закон за адвокатурата «БГ» ЕАД, с ЕИК ….. и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.
“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център, „Люлин - 6“, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Б. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 302,69 лева /триста и два лева и
шестдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 ГПК «БГ» ЕАД, ЕИК ……, с
адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. “Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център, „Люлин - 6“, ет. 2, да заплати на Ц.Я.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
деловодни разноски в
общ размер от 103,00 /сто и три/ лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 09.02.2011 г. по
ч.гр.д. № 102/2011 г. на Районен съд – Лом, за което да се уведоми служебно ЧСИ
Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ с район на действие ОС-Монтана след влизане на
решението в сила.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването на страните на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: