№ 4247
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110128368 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от ........................ в качеството на цесионер, срещу Г. Т.
Р. ЕГН **********, с предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с
чл.99 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с чл.9 ЗПК за сумата от 750 лв., представляваща
непогасена главница по договор за кредит № ...................../26.07.2017 г., сключен между
„................... и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца по договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на ответника била предоставена сумата от 750 лева чрез превод
посредством „......................, като падежът на задължението бил на 25.08.2017 г. Твърди,
че с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. цедентът
„................... му прехвърлил вземанията по договор за кредит № ...................../26.07.2017
г. Излага съображения, че бил упълномощен от цедента да съобщи на ответника за
извършената цесия, като до същият било изпратено препоръчано писмо с уведомление
за цесията, което било върнато с отметка „непотърсен“, поради което прилага
уведомлението към исковата молба. Твърди, че ответницата не била изпълнила
задължението си да върне предоставената сума от 750,00 лева на падежа, поради което
изпаднала в забава. Претендира лихва за забава в размер на 178,97 лв. за периода
24.11.2018 г. – 31.03.2021 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е депозирала искане делото да
се разгледа в нейно отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване
1
на неприсъствено решение срещу ответника.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответницата за отговор с
разпореждане №9206 от 02.08.2021 г., като е указана последицата, че ако не подаде
отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е направено искане
за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца съдът може да постанови
неприсъствено решение срещу ответника. В случая от страна на ответницата не е
депозиран отговор на исковата молба, същата не се явява и не се представлява в
съдебното заседание, за което е редовно призована, като не е постъпило искане делото
да се разглежда в нейно отсъствие. В с.з. на 24.11.2021 г. ищцовото дружество е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради което и съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице. От
друга страна, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни,
поради което и налице е предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените
установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло. На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 250 лв. за платени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. Р. ЕГН ********** с адрес гр.София, ул.“.............. ДА ЗАПЛАТИ
........................ седалище и адрес на управление гр.София, ул.“.......................0 на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с чл.9 ЗПК сумата в
размер на 750 лв., непогасена главница по договор за кредит № ...................../26.07.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
178,97 лв. лихва за забава върху главницата за периода 24.11.2018 г. – 31.03.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Т. Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ........................, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК сумата в размер на 250 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2