ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
529/12.02.2024 г.
Административен съд -
Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 121 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.
Постъпила е частна жалба вх. №
4523/01.11.2023 г. (изх. № 849-47/ 30.10.2023 г.) от директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ДОДОП) Варна при ЦУ на НАП, с адрес
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128. Жалбата е насочена срещу
Определение № 1115/26.10.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта, в
която съдът е отхвърлил предявеното искане за присъждане на разноски.
Настоящият
съдебен състав, по силата на чл. 224 от АПК, е задължен с Определение №
8982/27.09.2023 г., постановено по адм.д. № 8570/2023 г. на ВАС, да разгледа
частната жалба като искане на ответника за присъждане на разноски.
От
фактическа страна във връзка с посочената частна жалба на директора на ДОДОП
Варна се установява следното:
С
Определение № 745/25.07.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът е
оставил без разглеждане жалба на „Бинел ойл“ ООД, ЕИК *********; със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к.
45; представлявано от Б.Т.Т., Н.Ц.Л. и Г.Б.Т. (последният към момента на подаване на жалбата), заедно и поотделно,
срещу Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден
изцяло Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г. и е
прекратил производството по делото.
В
мотивната част на посоченото определение, във връзка с предявеното искане на
ответник за присъждане на разноски, съдът е посочил следното:
„По делото искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника. Съдът
счита, че в конкретния случай такова не трябва да се присъжда по следните
причини: Видно от изложените факти и обстоятелства по делото налице е
процесуална пасивност от страна на ответника, независимо дали същата е
реализирана пряко от ответника или чрез неговия процесуален представител. Съдът
намира, че представените писмени становища в хода на съдебното производство са
бланкетни. Както вече беше посочено, ответникът е знаел за дадените указания на
дружеството във връзка с отправено запитване от жалбоподателя, но не е намерил
за необходимо да уведоми съда. Аналогично е положението с извършеното
освобождаване на обезпечението (плащане по банковата сметка на 24.04.2023 г.),
като при своевременното уведомяване на съда за този факт, съдът би отменил
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място, неявяването на
ответника лично или чрез процесуален представител в съдебно заседание (всеки
път без посочване на причина в представените молби-становища) води до това, че
делото беше отложено за следващо съдебно заседание поради представеното от
жалбоподателя заявление за изменение на първоначалната жалба до съда. Съдът
оценява това поведение като незаинтересовано и препятстващо неговата работа,
което от своя страна води до нарушаване на принципа за бързина и процесуална
икономия, прокламиран в чл. 11 от АПК. По изложените причини съдът счита, че не
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.“
Определението
е обжалвано с касационна частна жалба с вх. № 3265/ 31.07.2023 г. от „Бинел
ойл“ ООД, като същата е приведена в редовен вид от дружеството на 02.08.2023 г.
С Разпореждане № 866/03.08.2023 г. тази жалба е изпратена на ответника за
подаване на възражение по чл. 232 от АПК.
С
молба с вх. № 3328/04.08.2023 г. изпълняващият правомощията на директор на
ДОДОП Варна е поискал изменение на
Определение № 745/ 25.07.2023 г. относно разноските. Поради необходимост от
последващо сравнение, съдът ще възпроизведе буквално цялото съдържание на тази
молба:
В законоустановения срок на основание чл.
248 от ГПК във връзка с §2 от ПЗР на ДОПК, моля да измените и/или допълните
Определение № 745/25.07.2023 г. по АД №121/2023 г. по описа на АС Русе в частта
за разноските, поради следните съображения:
В развилото се съдебно производство пред
Административен съд Русе административният орган - директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП е представляван
от процесуален представител, който е отправил искане от името на ответника за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
своевременно.
Развитите мотиви в Определение
№745/25.07.2023 г. за липса на основание за присъждане на разноски поради
неявяване ефективно по делото на процесуален представител и квалифициране на
депозираните молби-становища като „бланкетни“ не могат да се споделят.
Своевременно за всяко съдебно заседание е представяно становище по спорните
въпроси, като напр.:
1.) С молба-становище вх. №1210/24.03.2023
г. в изпълнение на разпореждане с Определение от 20.03.23 г. от з.з. по АД
№121/2023 г. е взето становище по направените доказателствени искания от
жалбоподателя по отделни точки като ясно е посочено защо се противопоставяме на
искането за назначаване на ССЕ, приемането на представени писмени доказателства
от жалбоподателя, искането за изключване на доказателства и е изразено
становище, че спорът е изцяло правен;
2.) С молба вх. № 1245/28.03.2023 г. е изпълнено разпореждане
на съда за представяне на четливо копие на решение своевременно и в указания
срок;
3.) С молба-становище вх. №1487/11.04.2023 г. е изразено
становище по даване ход на първо о.с.з., насрочено за 12.04.23 г. По същество е
изразено становище, че се поддържат мотивите на директора на дирекция ОДОП
Варна, обективирани в Решение №12/24.02.2023 г. без да се преповтарят отново.
4.) С
молба-становище вх. №2497/13.06.2023 г. е заявено съгласие насроченото о.с.з.
за 14.06.2023 г. да се проведе в отсъствие на процесуалния представител,
поставени са конкретни и относими въпроси към вещото лице по повод депозираното
от него заключение по допуснатата ССЕ. Изразено е конкретно становище защо като
ответник се противопоставяме на приемане на заключението на вещото лице.
5.) С молба-становище вх. №2883/05.07.2023
г. във връзка с дадена възможност за изразяване на становище по направеното
изменение на петитума на жалбата на „Бинел Ойл“ ООД е изразено становище по
направеното изменение, ангажираните доказателства и е отправено искане за
прекратяване на производството и присъждане на разноски.
Видно от предприеманите действия, не може да
се сподели посоченото от съдебния състав, че с поведението си ответникът е
причина за забавяне на делото.
Във всеки един случай, в който съдебния
състав е поставил срок за изразяване на становище или представяне на доказателство,
своевременно и в определения срок е изпълнявано. Не са правени искания за
отлагане на съдебни заседания, а напротив - за всяко е изразявано становище.
Моля да имате предвид, че
освобождаването на обезпечението (плащане по банкова сметка ***.04.2023 г.) не
е било известно на ответника, тъй като е извършено от териториална дирекция на
НАП Варна, пред която по закон е представено паричното обезпечение и в която се
води специалния регистър на лицата по чл. 176в от ЗДДС. Дирекция ОДОП Варна при
ЦУ на НАП е горестоящ административен орган спрямо ТД на НАП Варна с ясно
очертан кръг правомощия в ЗНАП и ДОПК. Последващите действия по отразяване на
данни в регистъра по чл.176в от ЗДДС и предоставянето/освобождаването на
обезпечения няма как да бъде известно
С оглед горното, считам, че като
страна-ответник в производството чрез редовно упълномощен процесуален
представител сме проявили процесуална активност като сме участвали в същото и
сме взели отношение по всички спорни въпроси, а с оглед изхода на спора, считам,
че ни се следва присъждане на разноски.
Предвид изложеното, моля на основание чл.
248 от ГПК вр. §2 от ПЗР на ДОПК да измените и/или допълните Определение №
745/25.07.2023 г. по АД №121/2023 г. в частта му за разноските, като осъдите:
БИНЕЛ ОЙЛ ООД
ЕИК 117 692 426
Адрес за кореспонденция гр. Русе, ул.
„Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45
Адрес по чл.8 от ДОПК гр. Русе, ул.
„Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45
да заплати в полза на ответника разноски в
размер на 681,73 лв. (при материален интерес 3817,28 лв.) под формата на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба №1/2004 г.“
С Разпореждане № 877/07.08.2023 г. съдът е
разпоредил препис от посочената молба да се връчи на „Бинел ойл“ ООД за
представяне на отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 144 от АПК.
С
отговор с вх. № 3368/08.08.2023 г., ответникът е изразил становище по
касационна частна жалба с вх. № 3265/31.07.2023 г. от „Бинел ойл“ ООД, като
накрая е заявена претенция „Претендираме разноски в полза на
ответника“ без да е
представен списък на разноските и без да е посочено за кои разноски се
претендира присъждане.
Дружеството
жалбоподател е представило Становище с вх. № 3408/ 10.08.2023 г. относно
молбата на ответника за изменение на Определение № 725/25.07.2023 г. в частта
за разноските. Поради необходимост от последващо сравнение, съдът ще
възпроизведе буквално цялото съдържание на това становище:
„Благодарим
за предоставената възможност да изразим становище по молбата на ответната
страна за допълване на определението на съда в частта за разноските.
Считаме,
че съдът е формирал ясно мнение в мотивите на съдебния акт по отношение на
искането на ответната страна за присъждане на разноски. Изложеното съответства напълно
на истината, а и тя не се оспорва в молбата на ответната страна. Тази воля,
изразена в мотивите, напълно кореспондира с диспозитива на определението и не
виждаме допусната от съда грешка, която да бъде поправена чрез допълване.
Допълнително
основание за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение считаме факта, че
ответната страна с поведението си е причината за завеждането на това дело, като
съда е спазил изискването на чл.143, ал.З от АПК.
По
отношение на развитите в молбата доводи за това, че на ДОДОП не е бил известен
факта за възстановяване на сумата 24.04.2023 г., считаме същите за смехотворни,
които потвърждава формираното от съда мнение за незаинтересованост. В тази
връзка следва да отбележим, че регистърът по чл. 176в от ЗДДС е публичен и достъп
до него има всеки на адрес https://portal.nra.b»/home.html#/goto:rep.REGFUEL.home. Както нашите контрагенти могат и са задължени
да ни проверяват дали сме вписани и с какво обезпечение, така и ответната
страна би могла да се информира.
Не
на последно място, считаме искането на ответната страна като недопустимо,
поради факта, че е подадено след изтичане на срока по чл.248, ал. 1 от ГПК.
Видно от деловодната система на АС - Русе Определение №745/25.07.2023 е
съобщено на ответната страна на 27.07.2023 г., а молбата с искането за
изменение е подадена на 04.08.2023 г.“
С Определение № 827/11.08.2023 г.
съдът се е произнесъл по молба с вх. № 3328/04.08.2023 г. за изменение и/или
допълване на определение в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, подадена
от ответника. За да постанови отхвърляне на искането, съдът е изложил следните
правни изводи в определението:
„Искането
за допълване на постановеното от съда определение в частта му за разноските е
подадено от надлежна страна – ответник в съдебното производство, с право и
интерес да предяви същото, като е сторено в определения от нормата на чл. 248,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Определение № 745/25.07.2023 г. е
връчено на ответника на 28.07.2023 г., за което е налично потвърдително електронно
писмо от ДОДОП Варна. В този смисъл не може да бъде приет като основателен
довода на жалбоподателя, че е налице просрочие.
Съдът намира искането за
неоснователно.
В молбата не са изложени
нови факти и обстоятелства относно посочените молби – становища, напротив
същите са обсъдени от съда както в частта относно фактическата обстановка на
постановеното определение, така и в частта от същото относно разноските.
Като ново обстоятелство,
което се релевира от ответника едва в тази молба, може да се приемат изложените
доводи във връзка с незнанието на директора на ДОДОП Варна за извършеното
освобождаване на обезпечението, внесено от „Бинел ойл“ ООД. Съдът обаче не
приема, че твърдяната липса на йерархия между посочените данъчни институции
обуславя незаинтересоваността на ответника от развилото се съдебно производство
и необходимостта на ангажира доказателства, които подкрепят защитната му теза.
В молбата липсва коментар
относно писмо с изх. № М-24-36-15/2/ 11.04.2023 г. на заместник – изпълнителния
директор на НАП. Писмото е отговор на отправено запитване от дружеството
относно прилагане на чл. 176в, ал. 6 и ал. 16 от ЗДДС, в сила от 01.01.2023 г.
Същото е адресирано и до ДОДОП Варна, но ответникът не е уведомил съда.
По посочените причини съдът
не намира за необходимо да измени постановеното Определение № 745/25.07.2023 г.
по адм. д. № 121/2023 г. по описа на Административен съд – Русе в частта за
разноските.“
На
16.08.2023 г. директорът на ДОДОП Варна е подал частна жалба срещу Определение
№ 827/11.08.2023 г., регистрирана в деловодството на Административен съд – Русе
с № 3465. Жалбата е идентична с искането за изменение на Определение №
725/25.07.2023 г., като само са разменени места на отделни пасажи от текста. В
жалбата не е заявено искане за присъждане на разноски в това производство. С
молба с вх. № 3469/16.08.2023 г. ответникът е представил платежно нареждане за
заплатена държавна такса в размер на 30,00 лева.
С
Разпореждане № 916/16.08.2023 г. съдът е разпоредил връчване на препис от
частна жалба с вх. № 3465/16.08.2023 г. на дружеството жалбоподател за подаване
на възражение по реда на чл. 232 от АПК. „Бинел ойл“ ООД е представило
Становище с вх. № 3498/18.08.2023 г. със следното съдържание:
„Уважаеми дами и господа
върховни административни съдии,
В съответствие с
предоставената ни възможност да изразим становище по жалбата на ответната
страна вх.№3465/2023 по описа на АС - Русе, бихме искали да изложим следното.
Считаме, че съдът е
формирал ясно мнение в мотивите на съдебния акт по отношение на искането на
ответната страна за присъждане на разноски. Изложеното съответства напълно на
истината, а и тя не се оспорва в молбата на ответната страна. Тази воля,
изразена в мотивите, напълно кореспондира с диспозитива на определението и не
виждаме допусната от съда грешка, която да бъде поправена чрез допълване.
Допълнително основание за
неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение считаме факта, че ответната
страна с поведението си е причината за завеждането на това дело, като съда е
спазил изискването на чл.143, ал.З от АПК.
Както многократно сме
посочвали в това производство, ответната страна е абсолютно незаинтересована и
ако не бяхме ние представяли издаваните от НАП указания и справките за подавани
ЕДП в ИСКГ, съдът нямаше да разполага с цялата съотносима към спора информация.
Искам също така да
отбележа, че съдружника Г.Б.Т. не представлява дружеството от 24.03.2023 г.,
което е оповестено по надлежния ред и ответната страна би следвало да се
информира от ТРРЮЛНЦ.
На последно място искам да
отбележа, че може би ответната страна все още не е разбрала, че сме оттеглили
иска си за 3817,28 лв., тъй като е изпълнила задължението си да ни ги
възстанови по време на делото, а именно на 24.04..2023. По тази причина в
съдебно заседание, на което не присъстваше представител на ответника се
отказахме от претенцията си за 3817,28 лв. Но независимо от това ответната
страна използва именно тази цифра за изчисление на юрисконсултско
възнаграждение.
На основание
гореизложеното, считаме че жалбата е неоснователна.“
С
писмо с изх. № 590/21.08.2023 г. касационните частни жалби, възраженията по тях
и делото са изпратени на ВАС.
С
Определение № 8982/27.09.2023 г., постановено по адм. д. № 8570/2023 г., състав
на Трето отделение на ВАС е постановил следното:
„ОБЕЗСИЛВА
Определение № 745/25.07.2023г. по адм. дело № 121/2023г. по описа на
Административен съд- Русе.
ОТМЕНЯ
Определение № 827/11.08.2023г. по адм. дело № 121/2023г. по описа на
Административен съд – Русе.
ВРЪЩА
делото на същия съд и състав за осъществяване на указаните съдопроизводствени
действия.“
След
изпълнение на дадените указания и осъществяване на необходимите
съдопроизводствени действия, съдът е постановил Определение № 1115/ 26.10.2023
г., с което е оставил без разглеждане жалбата на „Бинел ойл“ ООД, ЕИК срещу
Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г., изготвен от
старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна и е прекратил производството по
делото. Относно искането на директора на ДОДОП Варна за присъждане на разноски,
в мотивната част на определението настоящият съдебен състав е посочил следното:
„Относно
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Съдът посочва, че директорът на ДОДОП Варна обжалва по касационен
ред Определение № 827/11.08.2023г. по адм. дело № 121/2023г. по описа на
АС - Русе, с което е отхвърлено искането му за допълване на Определение №
745/25.07.2023г. в частта за разноските.
С
Определение № 8982/27.09.2023 г., постановено по адм.д. № 8570/2023 г., състав
на Първо отделение на ВАС е постановил обезсилване на Определение №
745/25.07.2023 г. и отмяна на Определение № 827/11.08.2023 г. Върховната инстанция е посочила, че обезсилването
на първото определение налага отмяната и на Определение № 827/11.08.2023г., с
което е отхвърлено искането за допълване на прекратителния съдебен акт в частта
му за разноските. При проверката на допустимостта на жалбата срещу съответния
(уточнен) административен акт и евентуален извод за ненадлежно сезиране, с
последващото определение Административен съд – Русе е задължен да се произнесе
и по искането на ответника за разноски.
Недопустимостта
на жалбата на „Бинел ойл“ ООД по изложените в настоящото определение причини не
обуславя извеждането на мотиви, различни от вече посочените от съда относно
процесуалната пасивност на ответника, поради което съдът счита, че трябва
отново да изложи същите мотиви, а именно:
По делото искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника. Съдът
счита, че в конкретния случай същото не трябва да се присъжда по следните
причини: Видно от изложените факти и обстоятелства по делото налице е
процесуална пасивност от страна на ответника, независимо дали същата е
реализирана пряко от ответника или чрез неговия процесуален представител. Съдът
намира, че представените писмени становища в хода на съдебното производство са
бланкетни. Както вече беше посочено, ответникът е знаел за дадените указания на
дружеството във връзка с отправено запитване от жалбоподателя, но не е намерил
за необходимо да уведоми съда. Аналогично е положението с извършеното
освобождаване на обезпечението (плащане по банковата сметка на дружеството на
24.04.2023 г.), като при своевременното уведомяване на съда за този факт, съдът
би отменил допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място,
неявяването на ответника лично или чрез процесуален представител в съдебно
заседание (всеки път без посочване на причина в представените молби-становища)
води до това, че делото беше отложено за следващо съдебно заседание поради
представеното от жалбоподателя заявление за изменение на първоначалната жалба
до съда. Съдът оценява това поведение като незаинтересовано и препятстващо
неговата работа, което от своя страна води до нарушаване на принципа за бързина
и процесуална икономия, прокламиран в чл. 11 от АПК. По изложените причини
съдът счита, че не следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника.“
Определението
е обжалвано с касационна частна жалба с вх. № 4464/27.10.2023 г. от „Бинел ойл“
ООД. С Разпореждане № 1131/27.10.2023 г.
съдът е разпореди изпащане на препис от жалбата на ответника, който не е
упражнил правото си да подаде възражение по реда на чл. 232 от АПК.
Постъпила
е касационна частна жалба с вх. № 4523/01.11.2023 г. от директора на ДОДОП
Варна срещу Определение № 1115/26.10.2023 г. По своето съдържание същата е
почти напълно идентична с частна жалба с вх. № 3465/ 16.08.2023 г. срещу
Определение № 827/11.08.2023 г., регистрирана в деловодството на
Административен съд – Русе. Разликата се състои в отправеното до касационния
съд искане, което има следното съдържание:
„Моля
да постановите определение, с което да отмените постановеното Определение №
1115/26.10.2023 г. по АД №121/2023 г. по описа на АС Русе в частта, с която Се
отказва присъждане на разноски в полза на ответника по делото и вместо него се
произнесете по искането ни за присъждане на разноски и осъдите БИНЕЛ ОИЛ ООД,
ЕИК 117 692 426, да заплати в полза на ответника разноски в размер на: 1.) 30
лв. държавна такса за частна жалба срещу това определение, 2.) 30 лв. държавна
такса за частна жалба срещу Определение №827/11.08.23 г. и 3.) 681,73 лв. (при
материален интерес 3817,28 лв.) под формата на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 161, ад. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г.“
В
конкретния случай се претендира присъждане освен на юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса за касационното производство срещу Определение
№ 827/11.08.2023 г., както и държавната
такса за процесната частна жалба, която ответникът е заплатил с платежно
нареждане от 30.10.2023 г.
Съдът,
с Разпореждане с вх. № 1145/01.11.2023 г. е предоставил възможност на
дружеството жалбоподател да подаде възражение срещу частната жалба. Постъпило е
Становище с вх. № 4577/03.11.2023 г. от “Бинел ойл“ ООД, в което се сочи
следното:
„Уважаеми дами и господа
върховни административни съдии,
В съответствие с
предоставената ни възможност да изразим становище по жалбата на ответната
страна вх. № 4523/2023 г. по описа на АС - Русе, бихме искали да изложим
следното:
Тъй като жалбата на
ответната страна с нищо не се различава от тази с вх. № 3465/2023г. по описа на
АС - Русе и е писана по метода copy-paste, ние няма също да посочим нищо ново в
нашите мотиви за неоснователност на жалбата на ответника. Още повече, че в
предходното наше становище вх. №3498/2023 г. по описа на АС - Русе, сме посочили
конкретни неточности в касационната жалба на ответника, които той не е счел за
необходимо нито да провери, нито да отстрани в настоящата жалба. По тази
причина само за удобство на съдебния състав ще повторим нашите съображения:“ , като след това съдържанието е
идентично с това на Становище с вх. № 3498/18.08.2023 г.
С
писмо с изх. № 809/07.11.2023 г. двете касационни частни жалби, постъпилото
становище и делото са изпратени на ВАС.
С
Определение № 1111/31.01.2024 г. по адм. д. № 10787/2023 г. състав на Трето
отделение на ВАС е постановил относно касационната жалба директора на ДОДОП Варна, че „ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
10787/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение в
частта на подадената от директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна при ЦУ на НАП частна жалба, като
ИЗПРАЩА на Административен съд – Русе частната жалба на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр. Варна за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.“. В
тази връзка, в мотивната част на определението е посочено, че „2. По отношение на частната жалба на директора
на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, същата представлява искане за
изменение на постановеното определение № 1115 от 26.10.2023 г. по адм. дело №
121/2023 г. по описа на АС – Русе по реда на чл. 248 ГПК, като в тази част
производството по делото следва да прекрати и частната жалба се изпрати на АС -
Русе за произнасяне по съдържащото се в нея искане за изменение на
определението в частта относно разноските.“
В частната жалба на директора на ДОДОП
Варна (която съдът трябва да разгледа като искане относно разноските) се сочи,
че не се споделят мотивите на съда във връзка с отказа да присъди разноски в
полза на ответника. Хронологично е пресъздадено съдържанието на представените
от ответника молба-становище с вх. № 1210/24.03.2023
г.; молба с вх. № 1245/28.03.2023 г.; молба-становище с вх. №1487/11.04.2023
г.; молба-становище с вх. №2497/13.06.2023 г. и молба-становище с вх. №2883/05.07.2023 г. Сочи
се още, че съдът е тълкувал във вреда на ответника „шиканирането“ на процеса от
страна на жалбоподателя чрез подаването от негова страна на множество молби и
изменения на петитума. Отделно е направено обосноваване на факта, че не е
възможно директора на ДОДОП Варна като ответник по делото да знае за
освобождаването на обезпечението в полза на дружеството и по изложените причини
не е уведомил своевременно съдът. В заключение, обратно на извода на съда за
процесуална пасивност е направен извод, че ответника е взел активно участие в
хода на делото и предвид неговия изход му се дължи присъждане на поисканото
юрисконсултско възнаграждение. Мотивната част на жалбата завършва с фразата, че
„Предвид
изложеното, считам постановеното Определение №1115/26.10.2023 г. по АД№
121/2023 г. по описа на АС Русе, IV с-в, за незаконосъобразно и неправилно.“
С частната жалба към ВАС като
касационна инстанция е заявено е следното искане: „Моля
да постановите определение, с което да отмените постановеното Определение №
1115/26.10.2023 г. по АД №121/2023 г. по описа на АС Русе в частта, с която Се
отказва присъждане на разноски в полза на ответника по делото и вместо него се
произнесете по искането ни за присъждане на разноски и осъдите БИНЕЛ ОИЛ ООД,
ЕИК 117 692 426, да заплати в полза на ответника разноски в размер на: 1.) 30
лв. държавна такса за частна жалба срещу това определение, 2.) 30 лв. държавна
такса за частна жалба срещу Определение №827/11.08.23 г. и 3.) 681,73 лв. (при
материален интерес 3817,28 лв.) под формата на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 161, ад. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г.“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 224 от АПК Указанията
на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са
задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При съобразяване на така посочената
разпоредба настоящият съдебен състав е длъжен да разгледа е частна жалба вх. №
4523/01.11.2023 г. от директора на ДОДОП Варна като искане за изменение на Определение
№ 1115/26.10.2023 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
Искането
за изменение на постановеното от съда определение в частта му за разноските е
подадено от надлежна страна – ответник в съдебното производство, с право и
интерес да предяви същото, като е сторено в определения от нормата на чл. 248,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Определение № 1115/26.10.2023 г. е
връчено на ответника на 26.10.2023 г., за което е налично потвърдително
електронно писмо от ДОДОП Варна.
Съдът
приема, че след като частната жалба е еквивалентна на искане за изменение на
съдебния акт в частта за разноските, то представеното от „Бинел ойл“ ООД Становище
с вх. № 4577/03.11.2023 г. е отговор на искането по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Искането
за изменение в частта за разноските е процесуално допустимо за разглеждане, но
неоснователно по същество.
В искането се претендира присъждането
на три различни суми за три различни съдебни производства, които съдът следва да
разгледа поотделно:
1. „1.) 30 лв. държавна такса
за частна жалба срещу това определение“. Посочената
държавна такса е заплатена от ответника на основание чл. 235а от АПК и първата
инстанция не може да се произнесе по нейното репариране. Следователно,
претенцията е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
2.
“2.)
30 лв. държавна такса за частна жалба срещу Определение №827/11.08.23 г.“ Настоящият
съдебен състав вече посочи, че с касационна частна жалба ответникът
действително е заплатил дължимата държавна такса, но не е предявил своевременно
претенция за присъждане на същата. По посочената причина съдът намира искането
за неоснователно и следва да отхвърли същото.
3. „3.) 681,73 лв. (при
материален интерес 3817,28 лв.) под формата на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 161, ад. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г.“.
Съдът многократно вече изложи мотиви
защо отказва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Съдът продължава да поддържа изложените от него мотиви в Определение № 1115/26.10.2023
г. в тази връзка, като не намира основание да преразгледа позицията си, независимо
от предявеното искане по смисъла на чл. 248 от ответника. По тази причина
искането следва да се отхвърли.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд
- Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г.
(същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1115/26.10.2023
г.) в частта относно присъждането на „1.)
30 лв. държавна такса за частна жалба срещу това определение.“ като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г.
(същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение №
1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на “2.)
30 лв. държавна такса за частна жалба срещу Определение №827/11.08.23 г.“ като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ частна жалба вх. № 4523/01.11.2023 г.
(същата и искане за изменение в частта за разноските на Определение №
1115/26.10.2023 г.) в частта относно присъждането на „3.)
681,73 лв. (при материален интерес 3817,28 лв.) под формата на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 161, ад. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба
№1/2004 г.“.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: