Решение по дело №833/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20212230100833
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260027

        22.03.2022г.

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 22 февруари през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ЖАНИНА Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №833 по описа на съда за 2021 год., за  да се произнесе съобрази следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителни искове с правно  основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е длъжник по договор за потребителски кредит, като е преустановил плащанията. Сочат се задълженията на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №3718/2020г. на СлРС и се иска установяване на тяхната дължимост. Претендират се разноските по делото.

Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на исковете.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба се иска уважаване на исковете.

 Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особения представител адв. В.М.-Д., която оспорва исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2016г. в гр.Сливен между ответника Я.Я. и ищцовото дружество е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14044704. Уговорено е погасяване на задължението от длъжника в срок до 20.05.2018г.

Със заповед №260492/28.10.2020г. по ч.г.д.№3718/2020г. на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както следва:

- сумата 5200,41лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14044704 от 31.10.2016г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.10.2020г. до окончателното й изплащане;

-сумата  1117,59 лева- възнаградителна лихва.;

-сумата 1736,05 лева -мораторна лихва;

-разноски в общ размер на 185,82 лева.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на ищцовото дружество, съответстват на действителния размер  и се дължат. Годишния процент на разходите е 44,09 % и е в рамките на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са  основателни.

Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и неплащане от негова страна съгласно погасителния план, поради което се дължат процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито се твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен извод съобразно събраните  писмени доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесните суми. Вземанията са били изискуеми още през 2018г., когато е настъпил падежа на последната вноска, тоест преди образуването на заповедното производство, поради което не следва да се осъжда въпроса за наличието или липса на предсрочна изискуемост. Не са налице неравноправни клаузи по договора за потребителски кредит, нито е налице недействителност на клаузата за възнаградителна лихва. Годишния процент на разходите е 44,09 % и е в рамките на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3718/2020г. на СлРС, а именно:

- сумата 5200,41лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14044704 от 31.10.2016г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.10.2020г. до окончателното й изплащане;

-сумата  1117,59 лева- възнаградителна лихва.;

-сумата 1736,05 лева -мораторна лихва.

Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1008,02 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                                        Р   Е   Ш  И  :

ПРИЗНАВА за установено, че Я.Х.Я. с ЕГН-********** ***, представляван от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адвокат В.С.М.-Д. *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България,  със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №260492/28.10.2020г. по ч.г.д.№3718/2020г. на СлРС, а именно:

 - сумата 5200,41лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14044704 от 31.10.2016г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.10.2020г. до окончателното й изплащане;

-сумата  1117,59 лева- възнаградителна лихва.;

-сумата 1736,05 лева -мораторна лихва.

ОСЪЖДА Я.Х.Я. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България,  със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумата 1008,02 лева /хиляда и осем лева и две стотинки/, представляваща разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: