Решение по дело №1079/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 3/ 24.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1731/ 2011 г., К.йският районен съд е отхвърлил предявените от С. Л. Б. срещу „А.” О., Г., искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно уволнение на С. Л. Б., извършено със Заповед № 10-8/31.08. 2011 г. на управителя на „А.” О., и по чл.344, ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „охранител”. Съдът е осъдил ищеца Б. да заплати на „ответника „А.” О., сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца в първоинстанционното производство Б., въззивна жалба насочена против решение № 3/24.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1731/11 г. по описа на К.йския районен съд. От контекста на така депозираната бланкетна въззивна жалба може да се извлече довод за необоснованост на обжалваното решение, с оглед допуснато от решаващия съд превратно тълкуване на представените по делото доказателства. С оглед на това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, „А.” О., Г..

В съдебно заседание, жалбодателят Б. поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата „А.” О., Г., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда, със страни – ищец С. Л. Б. и ответник “А.” О., гр. К..

За да постанови обжалваното в настоящото въззивно производство решение, първоинстанционният съд е приел, че осъществяването на дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1,т.2 от КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, за което на работника Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” е доказано и правилно квалифицирано от работодателя, че процедурата по налагане на наказанието не е нарушена, и че заповедта за налагането е мотивирана, съгласно изискванията на чл.195 от КТ.

Въззивният съд като взе предвид приложените към личното трудово досие на ищеца Б. служебна бележка № 84/ 29.04.2011 г., установяваща, че на същата дата на Б. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа; копие от лична карта на работника ; длъжностна характеристика на длъжността „пазач- невъоръжена охрана” при „А.” О., Г., индивидуален протокол на „А.” О., Г., за първоначално обучение на охранителя С. Л. Б. от 29.04.2011 г., медицинско удостоверение и удостоверение за психологическа пригодност за извършване на охранителна дейност, приема, че между страните в настоящото производство към посочената дата е възникнало трудово правоотношение. Допуснатите при сключването на трудовото правоотношение нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство / отсъствие на писмен трудов договор, отсъствие на свидетелство за съдимост при постъпване на работа/ , касаят контролните функции на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. К., но в настоящото производство обаче не влияят на направената констатация, че страните в производството са били в трудово правоотношения. Доказателство в подкрепа на изложеното е и приложената към личното трудово досие на ищеца справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ от 29.04.2011 г., от която се установява, че дружеството-работодател е уведомило НАП за сключване на договор с охранителя С. Л. Б..

От прочита на приложената към личното трудово досие на С. Л. Б. процесна заповед № 10-8/31.08.2011 г. на Управителя на ответника –работодател, "А.” О., се установява, че считано от 31.08.2011 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни / на 13.08.2011 г.,16.08.2011 г., 19.08.2011 г., 22.08.2012 г./ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Б.. От прочита й се установява, че същата е връчена на служителя Б. при отказ на 12.09.2011 г. , оформен с подписа на двама свидетели. В този аспект са представени по делото и разписки по пратка № 97353086 на Еконт Експрес, за връчване на „…ув. тр. книжка, заповед осв. и покана…”, от които разписки се установява, че на посочения в личната карта на служителя Б. постоянен адрес - Г., К.В. бл.42,вх.”Б”, .1, ап.17, куриери на фирмата на 12.09. в 10.40 часа и на 14.09. в 11.00 часа са установили отсъствие на получателя на адреса. От приложеното цитирано уведомително писмо се установява, че същото е адресирано до С. Б. и го уведомява, че е прекратен трудовия му договор с „А.” О., считано от 31.08.2011 г. за неявяване на работа в течение на 10 последователни работни дни и Б. е помолен да се яви в тридневен срок в офиса на дружеството за да подпише заповедта за освобождаване и за представяне на трудова книжка за нейното оформяне. Установява се в тази връзка, че на 13,16, 19 и 22.08.2011 г., началник охрана на ответното дружество, В.В. е констатирал,че охранителят Б. не се е явил на работа по изготвен и утвърден график. Изготвени и приобщени към досието са и констативни протоколи за установяване на нарушения, от прочита на които се установява, че изготвилите и подписали протокола – управител – Н., служител /началник охрана В. и собственик В.Ч., са констатирали, че Б. не се е явил на работа по график на обект ”Фотоволтаична централа” на 13.08.,16.08.,19.08.и 22.08. 2011 г. Приложен е в тази връзка график на охранителите за месец август 2011 г. на обект „Фотоволтаична електроцентрала”, изготвен от В.В. и утвърден от П.Н., от който се установява, че охранителят Б. е следвало да бъде на работа на 01.08.;04.08.;07.08.;10.08.;13.08.;16.08.;19.08.;22.08.;25.08.;28.08. и 31.08.2011 г.

По делото е приложена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 02.09.2011 г., от която се установява, че пред НАП дружеството-работодател е подало четири уведомления за прекратяване на трудови договори между които и този с ищеца в първоинстанционното производство С. Л. Б..

Приложена е по делото и заповед № 1-13 /23.08.2011 г., която установява, че управителят на ответното дружество П.Н. е възложил на комисия от трима членове да приеме писмените обяснения от служителя Б. по повод допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, между които и не явяването му „…на работа в течение на 10 последователни работни дни…”. От същата дата е отправено и искане до Б. за давене на писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ във връзка с „…дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа на 13.08.,16.08.,19.08. и 22.08.2011 г.”. Връчването на искането е оформено на 23.08.2011 г. със забележка, че служителят отказва да го подпише. Приложен е в този аспект и протокол № 2 на назначената комисия, от прочита на който се установява, че Б. не желаел да подпише връченото му от комисията искане за обяснение и категорично отказал да даде по него обяснение, на когото и да било.

В хода на тези констатации настоящата инстанция приема, че първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В този аспект безспорно е, че между страните в настоящото производство -ищеца Б. и ответното дружество-работодател "А." О., Г., е възникнало и съществувало трудово правоотношение, и че същото със заповед № 10-8/31.08.2011 г., считано от 31.08.2011 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, е било прекратено. Правното основание, съдържащо се в цитираната заповед предполага прекратяване на трудовото правоотношение между страните в производството без предизвестие от страна на работодателя, поради налагане на предвиденото в КТ, дисциплинарно наказание “уволнение” за извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни /на 13.08.2011 г.,16.08.2011 г., 19.08.2011 г., 22.08.2012 г./. Обсъдените в предходни абзаци писмени доказателства - констативни протоколи за установяване на нарушение от 13,16, 19 и 22.08.2011 г. на началник охрана на ответното дружество, В.В., съдът намира за надлежно доказателство установяващо факта на неявяване на охранителят Б. на работа по изготвен и утвърден график. Всъщност по делото ищецът Б. не оспорва факта на отсъствието му от работното му място на посочените в заповедта дати, а само обяснява, че това отсъствие се дължало на междуличностните им с управителя Н. взаимоотношения. Тези взаимоотношения по повод на изречени обиди и гонения, обаче не са били предмет на установяване и не са били установени в производството, за да могат да бъдат обсъждани от настоящата инстанция.

В аспекта на изложеното настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд доводи, че неявяването на работа в течение на два последователни работни дни /по-точно четири дни -13.08.,16.08.,19.08. и 22.08.2011 г./ съставлява дисциплинарното нарушение по смисъла на чл.190, ал.1,т.2 от КТ; че осъществяването от служителя Б. на посоченото дисциплинарно нарушение е доказано и правилно е квалифицирано от работодателя /преценена е продължителността и тежес‗та на нарушението/, поради което и правилно му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”; че процедурата по налагане на наказанието не е била нарушена, вкл. и по смисъла на чл.193 от КТ, защото работодателят е поискал законово предписаните писмени обяснения, и че право на работника или служителя е да прецени дали да ги даде; както и че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради наложено дисциплинарно уволнение е мотивирана, съгласно изискванията на чл.195 от КТ.

Всъщност ищецът Б. излага и пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция като основен довода, че не са му връчвани изготвените по повод прекратения трудов договор писма, уведомления и заповед, защото той не живеел на посочения посочения в личната му карта постоянен адрес в Г., кв. ”В. бл.42,вх.”Б”, .1, ап.17, и че за това обстоятелство управителят на ответното дружество знаел. Фактът на това знанието обаче по делото не беше установен. В обсъденото по делото трудово досие на ищеца фигурира само един адрес и това е посочения в личната ме карта адрес, на който и работодателят е изпращал съобщенията. До представяне на временен адрес по делото, след оставянето на въззивната жалба без движение и за съда надлежен адрес за връчване на съобщения беше този в Г., К.В. бл.42,вх.”Б”, .1, ап.17.

По повод пък на направения от ищеца Б. довод,че на управителя на ответното дружество-работодател П.Н. не са делегирани права сам да издава процесната заповед, т.к. фирмата имала и друг съдружник, следва да се посочи, че в производството е било установено, че управител на „А.” О., Г., е именно лицето П.Г. Н., поради което и като управляващ, и като представляващ дружеството определено е имал правомощието сам да издава документите по възникване и/ или прекратяване на трудово правоотношение.

Изложеното води до извода,че атакуваното в настоящото производство първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, не се следват на ответника по въззивната жалба разноски.

С оглед изложеното,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/ 24.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 1731/ 2011 г. по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.